Решение по дело №4504/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 август 2023 г.
Съдия: Георги Андонов Крушарски
Дело: 20221110204504
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3962
гр. София, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110204504 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 42-0000419 от 16.02.2022 г.,
издадено от директора на РД „АА“-София, с което на „Краси“ ЕООД с ЕИК:
********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 91в, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП. Претендира и присъждане на разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител, поддържа жалбата със същите съображения и
искания.
АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
1
На 21.01.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че при извършена проверка на
същата дата, в гр. София, седалището на АНО, в качеството си на превозвач,
не е представил за проверка тахографски лист от аналоговия тахограф,
монтиран в МПС с рег. номер СВ *** МВ, марка ДАФ, категория N 3, за
периода от 01.01.2021 г. до 01.11.2021 г., изискани с известие от 08.12.2021 г.
– нарушение на чл. 91в, т. 1 от ЗАвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН, на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 91в, т. 1, вр. чл. 104, ал. 7 от ЗАвП.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетелите М. Я. и Д. С., както и от писмените
доказателства по делото, се установява, че при извършена проверка,
жалбоподателят в качеството си на превозвач, не е предоставил изискани му
тахографски листа, за възведения период. Показанията на свидетелите са
логични, обективни, непротиворечиви, а наред с това кореспондират и с
писмените доказателства, поради което и съдът ги кредитира като достоверни
и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, от обективна страна, нарушение на чл.
91в, т. 1, вр. чл. 104, ал. 7 от ЗАвП, като същият в качеството си на превозвач,
при извършена проверка от контролните органи, не е предоставил при
проверката изискани му тахографски листа за процесния камион и по този
2
начин е осъществил вменено му нарушение.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на жалбоподателя, че
същият не се явявал субект на вмененото му задължение, а такъв бил
ръководителя на предприятието или шофьора, тъй като дружеството било
юридическо лице. Разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН е повече от категорична, а
и съдебната практика е константна, че юридическите лица отговарят за
неизпълнения на задължения към държавата или общините при
осъществяване на тяхната дейност, за което се налага имуществена санкция.
Действително юридическите лица осъществяват своята дейност чрез
физически лица, но това не променя адресата на задължението, който остава
юридическото лице и при неизпълнение на вменени му от правните норми
задължения, същото отговаря за това. Случаят е именно такъв, поради което
АНО правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя.
Неоснователно се явява и друго оплакване на жалбоподателя – че не
било ясно за какво нарушение му се търси отговорност. Двете цитирани като
нарушени разпоредби са повече от категорични – жалбоподателят е длъжен
да съхранява и да представя на контролните органи тахографските листове от
аналогови тахографи. В случая контролните органи са поискали такива
тахографски листове и същите не са били предоставени, поради което съвсем
правилно е била ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил предвиденото в санкционната част на нормата наказание, което е с
абсолютно определен размер и не може да бъде намалявано от настоящата
инстанция.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото
не са установени, нито многобройни, нито е налице изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, които да сочат на нетипично ниска
обществена опасност на нарушителя или на извършеното нарушение), както и
от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
3
сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, като правилно - законосъобразно и обосновано, следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0000419 от
16.02.2022 г., издадено от директора на РД „АА“-София, с което на „Краси“
ЕООД с ЕИК: ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000
лева за нарушение на чл. 91в, т. 1 от Закона за автомобилните превози.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4