РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 09.10.2020
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при секретаря Дарина
Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6675 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца
„БНП Париба пърсънъл файненс” С.А. Париж, френско дружество действащо чрез своя
клон- „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А. клон България твърди, че е предоставил
на ответника К.Д.К. парична сума по договор за потребителски заем № PLUS-
14283463 от 20.06.2017г. в размер на 3200 лева. Заетата сума включвала и 430,08 лева за закупуване на застраховка и следвало да се върне на 24 месечни вноски по 206,61 лева при годишен
процент на разходите 47,99% и годишна лихва
35,84%. К. погасил само 5 месечни вноски и след 20.06.2017г. преустановил
плащанията. Вземането станало предсрочно изискуемо на основание чл. 5 от
договора към 20.07.2017г, а освен това към датата на депозиране на исковата
молба всички вноски били с настъпил падеж. Ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 4017/2019г. на Русенски районен съд за
неизплатената част от задължението както следва:
-
2810,78 лева главница ведно със законната
лихва от 27.06.2019г. до изплащане на вземането;
-
879,27 лева възнаградителна лихва за периода
20.06.2017 до 20.12.2018г,
-
537,75 лева мораторна лихва от 20.07.2017г.
до 06.06.2019г.
Съдът
указал на кредитора да установи вземането си по исков ред, поради което било
инициирано настоящото производство.
Ответникът
не е открит на постоянния и настоящия си адрес, поради което му е назначен
особен представител, който оспорва иска. Счита, че начина на начисляване на
лихвите нарушава добрите нрави и исковете следва да се отхвърлят като
недоказани.
Предявените
искове за установяване на вземания са с правно основание чл. 422 от ГПК- за
съществуване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение.
Материалноправното основание на иска е чл. 240 от ЗЗД- за връщане на парична
сума дадена по договор за заем. Претенцията за законна лихва е с правно
основание чл. 86 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 20.12.2016г. е бил сключен договор за потребителски заем № PLUS-14283463 между К.Д.К. и „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, гр. София, чийто
правоприемник е ищеца по делото, „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А, Пaриж, Франция. По силата на този договор кредиторът е предоставил на К. кредит
за потребителски цели. В раздела от договора озаглавен „ПАРАМЕТРИ И УСЛОВИЯ“ е
посочено
„Размер на кредита за
потребителски цели: 3200 лева.
…
Застрахователна премия: 430,08 лева.
Общ размер на кредита: 3200 лева.
Такса ангажимент: 112
лева“
Посочено е също така, че кредита се изплаща на 24 вноски по 206,61 лева и
общият размер на плащанията е 4958,64 лева. Годишният процент на разходите е
47,99 лева, а годишният лихвен процент е 35,84 лева
Посочено е в т.2 от договора, че размерът на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде заплатен директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, както и че застрахователната премия
е разделена на равен брой вноски съответстващ на броя вноски по кредита и е
част от всяка месечна погасителна вноска посочена в полето „Месечна погасителна
вноска“. Посочено е също така, че кредитополучателят заплаща и „такса
ангажимент“ (112 лева), срещу която кредиторът „фиксира“ лихвения процент за
целия срок на договора. Тази такса се удържа от общия размер на кредита.
В последния абзац на договора е вписано:
„С полагането на подписа си върху
настоящия Договор, лицето посочено като Кредитополучател удостоверява, че е
получило посочената в групата „ПАРАМЕТРИ И УСЛОВИЯ“ сума по посочената в чл.1
банкова сметка, …“.
При така установените обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
От представените по делото документи се установява, че ищеца „БНП Париба
пърсънъл файненс” С.А. Париж е правоприемник на кредитора по договор за
потребителски заем № PLUS-14283463- „БНП Париба
пърсънъл файненс” ЕАД, гр. София.
Съгласно чл.7 ал.3 от ГПК Съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Настоящият състав счита, че процесният договор е сключен в нарушение на чл.
11 ал.1 т.7 и т.10 от ЗПК, като в него некоректно са посочени общият размер на
кредита и годишния процент на разходите. От т.2 на условията по договора е видно,
че кредитополучателят заплаща „такса ангажимент“ в размер на 112 лева, която се
удържа от общия размер на кредита. Така
реално кредитополучателят не е получил сумата от 3200 лева (посочена като
размер на кредита), а е получил само 3088 лева. Това нарушава чл. 11 ал.1 т.7
от ЗПК, който изисква в договора да се посочи „общия размер на кредита“, което
според дефиницията на § 1 т.3 от ПЗР на ЗПК е предоставяната по
договора за кредит сума. В случая предоставената сума е 3088 лева, а останалите
112 лева не са предоставени на
кредитополучателя, а са „разходи по кредита“ по смисъла на § 1 т.1 от ПЗР на ЗПК и са задържани
от кредитора. По този начин кредитополучателят опорочава и изчисляването на
ГПР, като изкуствено завишава размера на предоставения кредит и за това
посочения в договора ГПР от 47,99 лева не отговаря на действителния.
Поради нарушение на чл. 11 ал.1 т.7 и т.10 от ЗПК договорът за
кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
По изложените съображения К.Д.К. е получил само сумата 3088
лева и дължи връщането само на тази сума без лихви и други разходи. К. не дължи
и сумата 430,08 лева, посочена от ищеца като застрахователна премия по
застраховка „Защита на плащанията“, тъй като не се доказа валидно сключване на
такава застраховка, нито се доказа,
заплащането на застрахователната премия на застрахователя. По делото е
представен писмен документ озаглавен „Сертификат“, в който се твърди, че
удостоверява, че посочен застраховател се е съгласил да застрахова ответника по застраховка „Защита на плащанията“.
Този сертификат не представлява договор за застраховка, и по делото няма
представен такъв договор. Съгласно чл. 344 от КЗ, действал и към момента на
сключване на договора за потребителски кредит:
„Застрахователният
договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен
акт.“
Т.е. писмената форма при застрахователните договори е форма за
действителност, а такъв писмен договор не се представи по делото. На следващо
място т.нар. „сертификат“ е частен свидетелстващ документ, който доказва само,
че издателя му е направил определено изявление, но не и че това изявление е
истина.
В исковата молба се признава, че кредитополучателят е заплатил 5 месечни
вноски, които според погасителния план са с общ размер 1033,05 лева. При реално получени 3088 лева и погасени 1033,05 лева остават
дължими 2054,95 лева. В този размер искът за главница е основателен и следва да
се уважи, а над него следва да се отхвърли. Исковете за възнаградителна лихва и
законна лихва за забава до предявяване на вземанията пред съда следва да се
отхвърлят съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските
по издадената заповед за изпълнение.”
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски по ч.гр.дело № 4017/2019г. на РРС в размер на 41,10 лева за държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски в настоящото производство- 41,10 лева държавна
такса, 50 лева юрисконсултско възнаграждение и 194,42 лева разноски за особен
представител. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
, че съществува вземането на „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А, Франция, с рег.
№ *********, действащо чрез клона си в България, вписан в Търговския регистър с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, жк „Младост” 4,
Бизнеспарк София, сгр. 14 срещу К.Д.К., ЕГН ********** с адрес *** за сумата 2054,95 лева главница по
договор за потребителски заем № PLUS-14283463 от 20.12.2016г. със законната
лихва от 27.06.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е била издадена
заповед за изпълнение по гр. дело № 4017/2019г. на РРС, като отхвърля иска за главница над уважения
размер до предявения размер от 2810,78 лева.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА
на „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А, Франция, с рег. № *********, действащо
чрез клона си в България, вписан в Търговския регистър с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, жк „Младост” 4, Бизнеспарк София,
сгр. 14 за установяване на вземания на дружеството срещу К.Д.К., ЕГН **********
с адрес *** по договор за потребителски заем № PLUS-14283463 от 20.12.2016г,
както следва за:
-
879,27 лева възнаградителна лихва за периода
20.06.2017г. до 20.12.2018г.
-
537,75 лева мораторна лихва за периода от 20.07.2017г.
до 06.06.2019г,
за
които суми е била издадена заповед за изпълнение по гр. дело № 4017/2019г. на
РРС.
ОСЪЖДА К.Д.К.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А, Париж, с рег. №
*********, действащо чрез клона си в България, вписан в Търговския регистър с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, жк „Младост” 4,
Бизнеспарк София, сгр. 14 разноски по настоящото дело в
размер на 285,52 лева, както и разноски по ч.гр. дело 4017/2019г. на РРС в
размер на 91,10 лева.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок
от връчването му.
Районен
съдия: /п/