РЕШЕНИЕ
№ 1126
гр. Пловдив, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20255300501555 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от Община Асеновград против решение №
180/07.04.2025 г., постановено по гр.д. № 868/2024 г. по описа на Районен съд -
Асеновград, І гр. състав, с което Община Асеновград е осъдена да заплати на
Ж. Д. Д. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на 26.01.2023 г. в резултат на падане в необозначена и
необезопасена светлинна шахта, намираща се в с. ***, в сградата на Кметство
с. ***и изразяващи се в болки и страдания от претърпените вследствие на това
контузии на двата крака, таза и кръста, десния глезен, дясното коляно и в
областта на слабините, ведно със законната лихва от датата на увреждането
26.01.2023 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа, че така
постановеното решение е неправилно, тъй като не са налице доказателства по
делото за значителни увреждания в резултат на станалото произшествие.
Твърди се, че не са доказани претърпените неимуществени вреди - болки и
страдания, липсва причинна връзка между тях и станалото падане, като и че
присъденото обезщетение от 10 000 лв. не съответства на критерия
справедливост, а е прекомерно високо. Моли се за отмяна на решението и за
постановяване на друго решение по същество, с което да се отхвърли иска
изцяло. Претендира разноски.
1
Въззиваемият Ж. Д. Д., чрез адв. Д., оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че постановеното решение е правилно и
обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.
По същество:
Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната
жалба и в отговора към нея липсват оплаквания.
Ищецът Ж. Д. е основал иска си на твърдението, че на 26.01.2023 г.
посетил кабинета на личния си лекар, който се намира в сградата, в която се
намира и Кметството на с. ***. Сградата била собственост на Община
Асеновград. След прегледа излязъл през входната врата и се отправил на
югоизток към намиращ се на няколко метра автомат за кафе. След една-две
крачи пропаднал в необезопасена и необозначена правоъгълна светлинна
шахта - тип „английски двор“, върху която имало поставено изгнило парче
шперплат. Твърди, че при падането е ударил двата си крака, таза и кръста,
усетил е силна болка в десния глезен и коляното, а също така и в областта на
слабините. Не успял да излезе сам, а с помощта на двама човека. В
следващите няколко дни болките му били много силни, поради което бил
принуден да лежи. Приемал болкоуспокояващи лекарства. Провел локално
лечение от месец март 2023 г. до месец януари 2024 г. Ползвал отпуск за
временна неработоспособност, която продължила до месец август 2023 г.
Болките и страданията продължили около седем месеца, през които се
провеждали периодични прегледи. Твърди, че по време на инцидента и в
следващите месеци е претърпял психически и физически болки и страдания.
Двата му крака били с наранявания, като отокът в десния бил видим и
значително болезнен. Изпитвал значителни болки в кръста и таза, които
продължавали надолу към дясната колянна става и десния глезен.
Придвижването му било изключително затруднено и ставала с помощта на
бастун. Стресът и болките му причинили безсъние, ежедневно изпитвал
притеснения за здравословното си състояние и за възможността да работи.
Имал затруднения при извършване на ежедневните хигиенни и битови
дейности, не можел да стои продължително прав, не можел да осъществява
трудова дейност и да получава доходи. Ограничил социалните си контакти,
изпитвал чувство за непълноценност и несигурност. Счита, че Община
Асеновград е собственик на процесния тротоар, на който е настъпил
2
инцидента и като такъв отговаря за поддържането му в състояние, годно за
експлоатация, респ. преминаване на пешеходци. Ето защо моли съда да осъди
Община Асеновград да му заплати обезщетение в размер на 10 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
увреждането до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът Община Асеновград
оспорва иска по основание и размер.
Отговорността на ответника като възложител на работа по смисъла
на чл. 49 от ЗЗД произтича от наличието на необезопасена шахта в имот –
негова собственост, която е създала опасност за преминаващите хора.
Предявеният иск е с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, а за
уважаването му е необходимо да се установят следните елементи от
фактическия състав: правоотношение по възлагане на работа, деяние,
противоправност на същото, вина, настъпване на вреди и причинна връзка
между тях.
Не се оспорва пред въззивната инстанция установеното в решението
на районния съд, че на 23.01.2023 г. Ж. Д. е пропаднал в светлинна шахта,
намираща се до сградата на Кметство с. ***, която е собственост на Община
Асеновград, тъй като се намира в парцел, общинска собственост и обслужва
сградата на Кметство - с. ***, построена в него. Не се оспорва, че тази шахта
е била покрита с изгнил дървен капак, като не е била обозначена, или
обезопасена по друг начин. Или, Община Асеновград не оспорва
отговорността си за претърпените от ищеца вреди поради пропадането в тази
шахта, която отговорност произтича от обстоятелството, че е собственик на
шахтата и отговаря за действията или бездействията на работниците,
натоварени с осигуряването на нейната безопасност.
От показанията на свидетеля Х. И. А., без родство с ищеца, се
установява, че същият познавам от Ж. Д. предходната година, м. януари,
когато последният паднал в шахта. Свидетелят пиел кафе пред кметството в
с.***и видял, че ищецът паднал в шахтата до кръста. Отивайки се да му
помогне, разбрал, че трябва да повика още някого. Дошъл още един човек и
заедно го извадили от шахтата. Ищецът изохкал, едвам го занесли до пейката.
След 5-10 минути разбрали, че няма да викат бърза помощ, защото ищецът
щял да се обади на негови хора да дойдат да го приберат. След като го
извадили, ищецът се оплаквал от болки в кръста, в краката.
Свидетелят П. П., без родство с ищеца, сочи, че познава Ж. от 3-4
години, тъй като живеел в блока, в който живея и той. За инцидента с Ж.
разбрал към края на януари, когато той му се обадил по телефона, за да му се
оплаче, че някакъв инцидент е станал с него. Бил седнал и не можел да стане
и го помолил за помощ. Св.П. няколко месеца изхвърлял боклука на Ж.,
подреждал му. Наложило се ищецът да си вземе легло, защото канапето, на
което спял, потъвало и го болял кръстът. Било му трудно да излиза дори и с
асансьора, защото имало разстояние до пейката пред блока и не можел да
3
седне на нея. Ходел с патерица около 5-6 месеца. Дори по едно време бил
склонен да си продава апартамента. Свидетелят му пазарувал, купувал му
лекарства, плодове и зеленчуци. Ищецът имал болки в областта на кръста и
крака.
Установява от приетото по делото пред РС заключение по СМЕ с
вещо лице доц. д-р С. С., че в резултат на падането при инцидент на
26.01.2023 г., при което ищецът е пропаднал в шахта в с. ***, същият е
получил контузии па таза, поясната/ лумбалната/ област, двата крака с
преимущество за дясното коляно и дясната глезенна става.
След като бил изваден от бетонната шахта от случайни минувачи Д.
не е потърсил лекарска помощ до 02.02.2023 г., когато е бил прегледан и е
била записана основна диагноза „***“. От документите се изяснява, че Д. е
претърпял ПТП преди 11 години с травми на гръден кош, счупени ребра,
счупени прешлени, скъсан десен менискус. Освен това се изяснява, че Д.
страда от ***, както и че е със свръхтегло от 140 кг.
Всички болнични листове на ищеца са с код по МКБ М54.5- ниска
кръстна болка. В амбулаторните листове не се установява записана друга
диагноза освен „ ***“ от м. януари 2024 г.
Не се установяват констатирани счупвания на кости, нарушаване
целостта на стави, нарушения и травми на меки тъкани.
Обобщено вещото лице е заключило, че при инцидента от 26.01.2023
г. Ж. Д. е получил контузии на меките тъкани в поясната област, както и
травма на десния глезен и коляно. Коляното е било травмирано при ПТП
преди 11 години. Контузиите са били болезнени и лечението е било бавно и
чрез използване па инжекционно въведени медикаменти и мехлеми за мазане.
Част от медикаментите са били необходими, но влизали в колизия с
наличния ***. Констатациите в амбулаториите листове са еднотипни до
еднакви, с ниска информативна стойност. Не става ясно какво точно е
лекувано и каква е причината за изключителното пролонгиране на лечебния
процес. Оздравителния процес па Ж. Д. е продължил до месец август 2023 г.,
т.е. 6-7 месеца. Упоритият болков синдром, трудното придвижване, наличната
трудно оздравяваща рана в слабините са лекувани с превръзки, мехлеми за
мазане, инжекционни форми през втората половина на този период.
На направеното ЯМР на 21.12.2023 година са установени леки
начални дегенеративни изменения на гръбначния стълб в поясната му част,
които нямат връзка с претърпяната травма. Касае се за ошипяване на
прешлените и начална протрузия /дискова херния/ ниско на поясния отдел па
прешлените.
Според вещото лице е налице пряка причинно-следствена връзка
между падането в описаната бетонна шахта и получените контузии в тазово-
поясната област и на глезенната и колянната става на десния крак. Вещото
лице е посочило, че при оценка на травмата следва да се имат предвид и
4
предходните травми на Д. при ПТП в миналото, както и заболяването от ***.
Предвид така събраните гласни доказателства и заключение по СМЕ
съдът приема за установено по делото, че в резултат на падането в
необезопасената шахта – собственост на ответната община ищецът е получил
телесни увреждания, контузии па таза, поясната/ лумбалната/ област, двата
крака с преимущество за дясното коляно и дясната глезенна става. В резултат
на падането не са настъпили счупвания на кости, нарушаване целостта на
стави, нарушения и травми на меки тъкани. През продължилото около 6-7
месеца лечение ищецът е бил с основна диагноза „***“. Ищецът е претърпял
ПТП преди 11 години с травми на гръден кош, счупени ребра, счупени
прешлени, скъсан десен мснискус. Ищецът страда от ***, същият е със
свръхтегло от 140 кг. и има начални дегенеративни изменения на гръбначния
стълб в поясната му част.
Ето защо и предвид установената от вещото лице пряка причинно-
следствена връзка между падането в описаната бетонна шахта и получените
контузии в тазово-поясната област и на глезенната и колянната става па
десния крак, съдът намира предявения иск за доказан по основание. Ответната
община дължи репарация на причинените на ищеца неимуществени вреди в
резултат от падането в необезопасената шахта, нейна собственост. При
оценка на травмата и интензитета на болките и страданията, както и тяхната
продължителност следва да се имат предвид и предходните травми на Д. при
ПТП в миналото, заболяването му от *** и неговото свръхтегло от 140 кг.,
както и наличието на дегенеративни изменения на гръбначния стълб в
поясната му част, които са допринесли за негативните му усещания и
продължителността на възстановителния процес, като за същите ответникът
не би могъл да носи отговорност.
На обезщетение подлежат всички преки и непосредствени вреди,
като при неимуществените, съгл. чл.52 от ЗЗД, съдът определя размера на
обезщетението по справедливост. Ето защо съдът счита, че за репариране на
установените неимуществени вреди, претърпяни от ищеца в пряка причинно-
следствена връзка от падането в процесната бетонна шахта и получените в
резултат на това контузии в тазово-поясната област и на глезенната и
колянната става па десния крак, дължимото от ответника обезщетение следва
да бъде определено на 5 000 лв., за който размер искът основателен и доказан
и следва да се уважи.
Постановеното решение по този иск е при правилно установена
фактическа обстановка, но при неправилно приложение на принципа на
справедливостта, поради което следва да бъде отменено в частта, в която е
уважен иска за сумата над 5 000 лв. до 10 000 лв. и вместо него да бъде
постановено ново, с което в тази му част искът да се отхвърли. В останалата
му част решението е правилно и законосъобразно и като такова ще се
потвърди.
По отговорността за разноските:
5
Предвид частичната основателност на възивната жалба и на иска,
първоинстанционното решение ще се отмени и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстнционнното производство
за разликата над 1000 лв. до присъдените 2000 лв. Жалбоподателят - ответник
ще бъде осъден да заплати на въззиваемия - ищец разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
650 лв. Въззиваемият - ищец ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя -
ответник разноски по делото за юрисконсутско възнаграждение, което се
определя на 150 лв. за всяка от инстанциите, или общо 300 лв.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 180/07.04.2025 г., постановено по гр.д.
№ 868/2024 г. по описа на Районен съд - Асеновград, І гр. състав, в частта, с
която Община Асеновград е осъдена да заплати на Ж. Д. Д. с ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 26.01.2023 г. в резултат
на падане в необозначена и необезопасена светлинна шахта, намираща се в с.
***в сградата на Кметство с. ***и изразяващи се в болки и страдания от
претърпените вследствие на това контузии на двата крака, таза и кръста,
десния глезен, дясното коляно и в областта на слабините, в размер на 5000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането - 26.01.2023 г. до
окончателното изплащане, както и в частта, с която Община Асеновград е
осъдена да заплати на ищеца Ж. Д. Д. с ЕГН ********** разноски за
първоинстнционнното производство в размер на 1000 лв.
ОТМЕНЯ решение № 180/07.04.2025 г., постановено по гр.д. №
868/2024 г. по описа на Районен съд - Асеновград, І гр. състав, в частта, с
която Община Асеновград е осъдена да заплати на Ж. Д. Д. обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на 26.01.2023 г. в резултат на падане в
необозначена и необезопасена светлинна шахта, намираща се в с. ***в
сградата на Кметство с. ***и изразяващи се в болки и страдания от
претърпените вследствие на това контузии на двата крака, таза и кръста,
десния глезен, дясното коляно и в областта на слабините, за разликата над
дължимата се сума от 5000 лв. до претендираната сума от 10 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането 26.01.2023 г. до окончателното
изплащане, както и в частта, с която ответникът Община Асеновград е
осъдена да заплати на ищеца Ж. Д. Д. разноски за първоинстнционнното
производство, за разликата над 1000 лв. до 2000 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Д. Д. с ЕГН ********** от ***,
против Община Асеновград, ЕИК ***с адрес:*** иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на 26.01.2023 г.
в резултат на падане в необозначена и необезопасена светлинна шахта,
6
намираща се в с. ***в сградата на Кметство с. ***и изразяващи се в болки и
страдания от претърпените вследствие на това контузии на двата крака, таза и
кръста, десния глезен, дясното коляно и в областта на слабините, за
разликата над сумата от 5000 лв. до претендираната сума от 10 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 26.01.2023 г. до
окончателното изплащане
ОСЪЖДА Община Асеновград, ЕИК ***с адрес: ***, да заплати на
Ж. Д. Д. с ЕГН ********** от ***, сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет
лева/ - разноски по делото за въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ж. Д. Д. с ЕГН ********** от ***, да заплати на Община
Асеновград, ЕИК ***с адрес: *** сумата от 300 лв. /триста лева/ - разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7