О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2143
26.10.2022 г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара Загора, седми
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВA
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА ч.а.д. №683 по описа на съда
за 2022г.
Производството е по реда на чл.197, вр. с чл.202,
т.2 от АПК.
Образувано
е по жалба от „БРИКЕЛ“ЕАД със седалище в гр. Гълъбово, представлява от Изп. директор Я.П. против Решение № КОС-01-4935-СП от
05.09.2022г. на Директор на РИОСВ Стара Загора, с което на осн. чл.54, ал.1,
т.5 от АПК е спряно производството по глава шеста от ЗООС относно инвестиционно
предложение на „БРИКЕЛ“ ЕАД.
Частният жалбоподател счита решението за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно и поради това следвало да се отмени. Сочи, че при
постановяване на съдебния акт, съдът следвало да има предвид следното:
На първо
място посочва, че на осн. чл.16, ал.1 от Наредбата за условията и реда за
издаване на комплексно разрешение /КР/ във връзка с намерение на оператора
„БРИКЕЛ“ ЕАД да започне процедура по актуализация на КР №483/2014г. на Депо за
неопасни производствени отпадъци, внесъл в РИОСВ Стара Загора уведомление за
инвестиционно предложение „приемане на отпадък с код 10 01 15 – сгурия, шлака и
дънна пепел от процеси на съвместно изгаряне на Депо за неопасни производствени
отпадъци, с издадено КР № 483/2014г., увеличаване влажността на отпадъците за
намаляване на запрашаването при товарни и транспортни
дейности, използване на АИС Брикел като пункт за измерване на прахови емисии в района на депото. Депото за неопасни
отпадъци обезпечавало основната дейност на дружеството, за която същото имало
издадено и ново КР № 40/2021г. – производство на топлинна енергия чрез изгаряне
на въглища и биомаса, която дейност била свързана с образуването на
производствени отпадъци от изгарянето на твърди горива в горивната инсталация
на ТЕЦ и последващо пречистване на димните газове
от прах и серни оксиди. Разрешените по КР № 40/2021 г. видове и количества производствени отпадъци,
образувани в следствие изгарянето на твърди горива в горивната инсталация на
ТЕЦ и последващото пречистване на димните газове от прах и серни оксиди, били: Сгурия, шлака и дънна пепел от котли
(с изключение на пепел от котли, упомената в 10 01 04), код 10 01 01 - до 45
000 тона/годишно; Увлечена/летяща пепел от изгаряне на въглища (пепел от
електрофилтрите), 10 01 02 - до 240 000 тона/годишно; Твърди отпадъци от
реакции на основата на калций, получени при десулфуризация
на отпадъчни газове, код 10 01 05 - до 306 000 тона/годишно; Сгурия, шлака и
дънна пепел от от процеси на съвместно изгаряне,
различни от упоменатите в 100114, код 1001 15 - до 45 000 тона/годишно. Така и
въз основа на разрешените по КР № 40/2021 г. количества и кодове производствени
отпадъци, било необходимо да се създаде възможност за депониране на отпадък с
код 10 01 15 в ДНПО на Брикел ЕАД, чрез добавянето му към КР № 483/2014 г. и
по-конкретно към условие 11.2.1, да бъдело разрешено приемането на територията
на ДНПО на отпадък с код 10 01 15 - Сгурия, шлака и дънна пепел от процеси на
съвместно изгаряне, различни от упоменатите в 100114, в количество до 45 000
тона/годишно.
Жаленото
решение обаче възпрепятствало дружеството да осъществява този вид дейност и да
генерира приходи. Двете инсталации - ГГИ и депото били съвсем различни една от
друга и депото можело да работи независимо от работата на ТЕЦ. Липсвала пряка
причинно - следствена връзка между ПАМ и процесното решение, липсвала пряка
корелация между тях, при което и не би могло да се твърди преюдициалност.
Добавянето на нов отпадък, към вече разрешените за приемане отпадъци, нямало да
доведе до промяна на максимално разрешеното общо количество производствен отпадък,
разрешен за депониране - 591 000 тона/годишно, съответно - 1 619,2
тона/денонощие, тъй като отпадъкът с код 10 01 15 щял да се генерира в условие
на алтернативност с код 10 01 01, във връзка е
разрешените в КР № 40/2021 г. режими на работа на инсталацията - при изгаряне
само на въглища или изгаряне на въглища и отпадъци от биомаса. Условие 9.1.6 от
КР № 483/2014 г. за експлоатация на ДНПО, изисквало поддържане на оптимална
стойност на влажността на депонирания отпадък от 15 до 20 %. Тези стойности били
предложени и заложени в заявлението за издаване на КР от страна на „Брикел“
ЕАД, а не били нормативно установени. Основната цел на условията от Условие 9,
заложени в КР, било минимизиране на въздействието върху околната среда, в това
число и на замърсяване с прах и ФПЧ. От друга страна обаче, експлоатацията на
инсталацията от 2018 г. до настоящия момент сочела, че при влажност на отпадъка
от 15 до 20 %, същият се разпрашавал повече, отколкото
при по - висока влажност. Било установено, че извършването на операциите по
товарене, транспортиране и депониране при влажност от 35 до 40 % не се емитирали
прахови частици, особено в летния сезон или при силен
вятър, при което поддържането на влажността в тези параметри било значително
по-целесъобразно и щадящо околната среда и било изцяло в унисон с целта на ЗООС
и на поставеното условие. Поради това, операторът предлагал да се увеличи
оптималната стойност на влажността на депонирания отпадък съответно „от 15 до
20 %“, на „от 35 до 40 %“. Намерението на „Брикел“ ЕАД за увеличаване на
оптималната стойност на влажността на депонирания отпадък от 35 до 40 % щяло
доведе до по-малки количества емисии на ФПЧ от площадката.
Сочи се още, че както
било описано в инвестиционното намерение, с искането си операторът целял да
разреши неясноти и неиздържани решения, установени в КР. Коментират се същите,
като се прави коментар на относимата национална
правна регламентация. Частният жалбоподател сочи, че съгласно чл.5, ал.1 от
НУРИОВОС, компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице в срок
14 дни от постъпване на уведомлението по чл. 4, ал. 1 или 8 информирало писмено
възложителя за необходимите действия, които трябвало да предприеме по реда на
глава шеста от ЗООС, като преди това, въз основа на уведомлението по чл.4
компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице определяло дали
инвестиционното предложение било включено в приложение № 1 или в приложение № 2,
или било разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно
приложение № 1 или приложение № 2 ЗООС, които вече били одобрени или били в
процес на одобряване, били изпълнени или в процес на изпълнение.
В случая, РИОСВ Стара
Загора, в нарушение на нормативно установения в чл. 5, ал.1 от НУРИОВОС 14
дневен срок, не само че не уведомила за необходимите действия, които трябвало
да предприеме операторът по реда на глава шеста от ЗООС, а почти един месец
след изтичане на този срок постановил процесното Решение № КОС-01-4935-СП от
05.09.2022г., с което спирал процедурата, с единствения мотив, че на горивната
инсталация била издадена Заповед за налагане на ПАМ, която била обжалвана пред
Административен съд - Стара Загора. Въпросната ПАМ, както се уточнявало, касаела
различна инсталация - ТЕЦ, регулирана с отделно КР и между работата на двете
инсталации не съществувала пряка зависимост и издаването на акта за работата на
депото можело безпрепятствено да се извършва дори при действието на ПАМ. Ако
ГГИ на дружеството не функционирало, то можело да осъществява стопанска дейност
с депото си и да реализирало приход, който сега се възпрепятствал. Твърди се,
че постановеното от Директора на РИОСВ - Стара Загора, Решение № КОС-01-4935-СП
от 05.09.2022 г. грубо погазвало всякакви принципи и правила на
административното производство и било проява на административен произвол.
В случая ИАА не бил
обоснован с действително относими факти, които били
от значение за случая, нито били събрани всички необходими доказателства, а
дружеството като заинтересована страна, в разрез с постановеното от АПК, изобщо
не взело участие в производството по издаването на акта. Не били уведомени за
необходимите действия, които трябвало да предприемат по реда на глава шеста от
ЗООС, не била предоставена възможност да се запознаят своевременно с
материалите по преписката или да сочат релевантни факти и обстоятелства, да
представят доказателства, да изразяват становища и твърдения, което се явявало нарушение
на горепосочените процесуални правила.
В Решение № КОС-01-4935-СП
от 05.09.2022 г. единственият мотив съдържащ се в там, бел е че при
осъществяване на текущ контрол на горивната инсталация на „Брикел“ ЕАД, гр.
Гълъбово било констатирано неизпълнение на условията от Комплексно разрешително
№ 40-Н2- И0-А0/2021 г. и че със Заповед № РД-08- 115/29.07.2022 г. на Директора
на РИОСВ Стара Загора била наложена принудителна административна мярка на ,,Брикел
“ ЕАД, гр. Гълъбово за спиране на горивната инсталация. Заповед №
РД-08-115/29.07.2022 г. на Директора на РИОСВ Стара Загора била обжалвана пред
Административен съд - Стара Загора. “.
Частният
жалбоподателят сочи, че за да било налице предпоставка за спиране на
производството на основанието, посочено в издаденото решение - чл. 54, ал.1,
т.5 от АПК, следвало издаването на акта да зависило преюдициално
от разрешаване на съдебния спор по наложената ПАМ. В случая не съществувала
каквато и да било връзка между съдебното производство и инвестиционното
предложение на дружеството - обжалваната заповед за налагане на ПАМ на
горивната инсталация по никакъв начин не била обвързана и не касаела ДНПО, което
било самостоятелна инсталация със собствено Комплексно разрешително. В
настоящия случай била налице хипотеза на започване на производство по издаване
на индивидуален административен акт /ИАА/ от страна на Регионална инспекция по
околна среда и водите - Стара Загора, в качеството й на компетентен
административен орган. При издаването на акта, освен за съответствието с
материалното право, административният орган следвало да следи, да съобразява и
стриктно да спазва и процесуалноправните норми, уреждащи реда на производството,
като съвкупност от процесуални действия по издаване на съответния
административен акт. Предвид императивния характер на процесуалните норми в
АПК, всяко тяхно произволно тълкуване, разширителното, стеснителното, както и
каквото и да било друго превратно прилагане, представлявали тежки нарушения на
процесуалния ред, при което съставеният в подобно производство акт е
незаконосъобразен и изцяло порочен.
Действително, нормата
на чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК /при наличието на образувано друго административно
или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди
неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне
на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа,
пред който то е образувано; / по своята същност представлява процесуална
предпоставка за развитието на производството, за да се осъществяла следвало
хипотезата на правната норма да била изпълнена изцяло - т.е. всички елементи от
предвидения фактически състав да били налице. В конкретния случай, за
прилагането на състава на чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК, следвало да били изпълнени
две условия, необходимо било да имало друго административно или съдебно
производство, което да обуславяло невъзможността издаването на акта да не можело
стане преди неговото приключване и представяне на удостоверение за наличие на
образувано производство, издадено от органа, пред който то било образувано.
Макар към момента да съществувало административно производство по реда на глава
шеста от ЗООС за инвестиционно предложение за „Приемане на отпадък с код 10 01
15 - сгурия, шлака и дънна пепел от процеси на съвместно изгаряне на Депо за
неопасни производствени отпадъци, е издадено КР № 483/2014 г.; увеличаване на
влажността на отпадъците за намаляване на запрашаването
при товарни и транспортни дейности; използване на АИС Брикел като пункт за
измерване на прахови имисии
в района на депото в У ПИ 1-1, кв. 502 и 503 по плана на „Брикел“ ЕАД в
землището на гр. Гълъбово, с възложител „Брикел“ ЕАД, гр. Гълъбово, ул. „Извън
града“, пл. Брикел и съдебно производство по оспорване на Заповед № РД-08-
115/29.07.2022 г. пред Административен съд - Стара Загора /цитирана по-горе/,
то същите нямали никаква връзка помежду си и приключването на съдебно
производство по оспорването на Заповед № РД-08-115/29.07.2022 г не обуславяло
пречка за издаването на искания ИАА. Напротив, твърди се, че двете производства
били коренно различни. Административното производство било образувано във
връзка с намерение на оператора „Брикел“ ЕАД да започне процедура по актуализация
на Комплексно разрешително №483/2014 г. на ДНПО, за което било внесено в РИОСВ
Стара Загора Уведомление за инвестиционно предложение: „Приемане на отпадък с
код 10 01 15 - сгурия, шлака и дънна пепел от процеси на съвместно изгаряне на
Депо за неопасни производствени отпадъци, с издадено КР № 483/2014 г.;
увеличаване влажността на отпадъците за намаляване на запрашаването
при товарни и транспортни дейности; използване на АИС Брикел като пункт за
измерване на прахови емисии в района на депото.
Същото засягало отделно по вид съоръжение от горивната инсталация на „Брикел“
ЕАД, което се експлоатирало съгласно
Комплексно разрешително №483/2014г., различно от КР № 40-Н2/2021 г. на
оператора „Брикел“ ЕАД, гр. Гълъбово за изграждане и експлоатация на следните
инсталации и съоръжения: „Горивна инсталация за производство на топлинна
енергия“ и „Инсталация за производство на водород“.
От друга страна, съдебното
производство пред Административен съд - Стара Загора било образувано по жалба
на „Брикел“ ЕАД срещу Заповед № РД-08-115/29.07.2022г., издадена на основание
чл.160, ал. 1 и 2, във връзка с чл.123в, т. 2, чл. 158, т. 3 и т. 4 и чл. 159,
ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ от Директора на
Регионалната Инспекция по околната среда /РИОСВ/ - Стара Загора, с която на
дружеството, била наложена ПАМ „спиране на производствената дейност на Горивната
инсталация на топлинна енергия , включваща Енергиен котел / ЕК/ №1, ЕК №2, ЕК №
3, ЕК № 4 ЕК № 5 , съгласно условие 2 от Комплексното разрешително № 40-
Н2/2021 година , издадено с решение № 40-Н2- ИО—АО /2021 година на Изпълнителния
директора на Изпълнителна агенция по околна среда с оператор „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово“.
С Определение № 514 от 02.08.2022г„ потвърдено с Определение №
7711/17.08.2022г, на ВАС, Административен съд - Стара Загора спрял
предварителното изпълнение на заповедта и към момента имало висящ съдебен спор
между „Брикел“ ЕАД и на Регионалната Инспекция по околната среда /РИОСВ/ -
Стара Загора касаещ преценката за законосъобразността на заповед №
РД-08-115/29.07.2022г. Изходът от това производство не можел да бъде обвързван
с дейността на ДНПО, тъй като същото представлявало отделна инсталация, която
се експлоатирала съгласно изискванията на отделно КР. Отделно от това, не било
изпълнено и второто условие - представяне на удостоверение за наличие на
образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано. За
прилагането на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК и двете условия следвало да бъдат кумулативно
изпълнени. Ето защо, не съществувало нито основанието, нито били изпълнени
изискванията за прилагането на чл.54, ал.1, т.5 от АПК за спиране на
производството.
В обобщение се прави
довод, че Решение № КОС-01-4935-СП от 05.09.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ
- Стара Загора било незаконосъобразно, като издадено при нарушение на
материалния закон, неправилно, необосновано и неоснователно, постановено при съществени нарушения на
административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Същото
страдало от множество пороци, всеки от които съставлявал самостоятелно
основание за отмяна на обжалвания административен акт. Предвид горното, се моли
съда да уважи предявената жалба и да постановите решение, с което да отмени
Решение № КОС-01-4935-СП от 05.09.2022 г. на Директора на РИОСВ- Стара Загора.
Съдът, въз основа на
данните по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителният
директор на ИАОС с Решение№ 483-Н0-И0-А0/2014 от 15.01.2014г. и на осн. чл.120, ал.1, предл.
първо, вр. с чл.117, ал.1 от ЗООС издал в полза на
„БРИКЕЛ“ ЕАД комплексно разрешително № 483-Н0/2014 за експлоатация на депо за
неопасни производствени отпадъци, съгласно приложения при условията на
разрешително, Приложение №1 към него /л.23-35/. С Решение № 40- Н2-И0-А0/2021
от 05.10.2021г. Изпълнителният директор на ИАОС на осн. чл.120, ал.1, предл.
първо, вр. с чл.117, ал.1 от ЗООС издал в полза на
„БРИКЕЛ“ ЕАД комплексно разрешително № 40-Н2/2021 за „Горивна инсталация за
производство на топлинна енергия /т.1.1 и т.5.2, б. „а“ от Приложение №4 към
ЗООС/ и инсталация за производство на водород /т.4.2 от Приложение №4 към ЗООС
при условията на разрешително № 40-Н2/2021. /л.36-59/.
От „Брикел“ ЕАД, гр.
Гълъбово било подадено в РИОСВ Стара Загора уведомление за инвестиционно
намерение с вх. рег. № КОС-01-4935 на 28.07.2022г. /л.17-22/ относно процедура
по актуализация на КР №483/2014г. на ДНПО за предложение „Приемане на отпадък с
код 10 01 15 – сгурия, шлака и дънна пепел от процеси на съвместно изгаряне на
Депо за неопасни производствени отпадъци, с издадено КР № 483/2014г.,
увеличаване влажността на отпадъците за намаляване на запрашаването
при товарни и транспортни дейности, използване на АИС Брикел като пункт за
измерване на прахови емисии в района на депото, в УПИ
I-1, кв. 502 и 503 по плана на „Брикел“ ЕАД, в землище на гр. Гълъбово, с
възложител „Брикел“ ЕАД. Уведомлението било подадено по реда на гл. шест от
ЗООС.
Със заповед №РД-08-115/29.07.2022г.
директорът на РИОСВ на осн. чл.160, ал.1-2, вр. д
чл.123в, т.2, чл.158, т.3-4 и чл.159, ал.2 от ЗООС наложил по отношение на
„БРИКЕЛ“ЕАД принудителна административна
мярка – спиране производствената дейност на горивна инсталация за производство
на топлинна енергия.
С Решение №
КОС-01-4935-СП/2022 от 05.09.2022г. Директорът на РИОСВ Стара Загора на осн.
чл.54, ал.1, т.5 от АПК постановил спиране на административно производство по
гл. шеста от ЗООС, за инвестиционно предложение на „Брикел“ ЕАД за приемане на
отпадък с код 10 01 15 – сгурия, шлака и дънна пепел от процеси на съвместно
изгаряне на Депо за неопасни производствени отпадъци, с издадено КР №
483/2014г., увеличаване влажността на отпадъците за намаляване на запрашаването при товарни и транспортни дейности,
използване на АИС Брикел като пункт за измерване на прахови
емисии в района на депото, в УПИ I-1, кв. 502 и 503 по
плана на „Брикел“ ЕАД, в землище на гр. Гълъбово, с възложител „Брикел“ ЕАД.
Решението било изпратено за съобщаване по пощата и получено чрез упълномощено
лице Петя Георгиева на 08.09.2022г. /л.13/. Жалбата до съда била подадена чрез
РИОСВ на 23.09.2022г. /л. 60/.
При така установеното
от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Частната жалба е процесуално
допустима, като изходяща от лице, притежаващо правния интерес от оспорване на
решението, в срока по чл.197 от АПК и против акт по чл.202, т.2, вр. с
чл.197 от АПК.
Ето защо същата е
допустима.
Частната жалба се
явява и основателна, като Съдът приема, че жаленото решение се явява
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на приложения материален закон.
Няма спор, че от
„Брикел“ ЕАД до РИОСВ Стара Загора е подадено и входирано
на 28.07.2022г. в РИОСВ Стара Загора уведомление за започване на процедура по
актуализация на КР №483/2014г. относно Депо за неопасни производствени
отпадъци, на осн. чл.16 от НУРИКР, като съгласно този текст, информация за планирана промяна
по чл. 123в, т. 1 от ЗООС
се подава в Изпълнителна агенция по околна среда
/ИАОС/ съгласно приложение №5 след приключването на процедурата по глава шеста от
ЗООС, когато такава
се изисква. Няма спор, че в конкретният случай такова изискване е налице. Процедурата
по чл.16 от наредбата, вр. с чл.123в от ЗООС касае
инвестиционно предложение „Приемане на отпадък с код 10 01 15 - сгурия, шлака и
дънна пепел от процеси на съвместно изгаряне на Депо за неопасни производствени
отпадъци, с издадено КР № 483/2014 г.; увеличаване влажността на отпадъците за
намаляване на запрашаването при товарни и транспортни
дейности; използване на АИС Брикел като пункт за измерване на прахови емисии в района на депото“. Удостоверява се, че по
отношение на инсталацията – ДНПО, към датата на входиране
на уведомлението в РИОСВ Стара Загора е налице действащо КР № 483/2014г. за
експлоатация на инсталация Депо за неопасни производствени отпадъци, издадено
от Изп. директор на ИАОС.
Също безспорно се
установява, че наложената със Заповед №РД-08-115/29.07.2022г. Директора на
РИОСВ Стара Загора е относима към спиране
производствената дейност на горивна
инсталация за производство на топлинна енергия, което е предмет на също
валидно към тази дата КР № 40- Н2/2021г., издадено от Изп.
директор на ИАОС. Т.е., налице са издадени два броя КР, които касаят две
напълно независими инсталации и съоръжения. Актът, с който се спира
принудително дейността на горивната инсталация, не засяга дейността на другата
инсталация - ДНПО, за която в частност инвеститорът на 28.07.2022г. инициира производството
по чл.16 от наредбата, вр. с чл.123в от ЗООС за
актуализация на издаденото му през 2014г. комплексно разрешително. Ето защо, абсолютно
основателно частният касатор мотивира довод, че Директорът
на РИОСВ Стара Загора напълно произволно приема, че производството по гл. шеста
от ЗООС, инициирано във връзка с друго административно производство /това по
чл.123в от ЗООС/ относно актуализация на КР № 483-2014г., следва да се спре до
разрешаване на спор относно законосъобразността на заповедта за налагане на
ПАМ, тъй като последният акт касае дейността на инсталация и съоръжения, за които
е налице напълно различно КР, което не е предметно на инициираната на
28.07.2022г. административна процедура по ЗООС.
Служебно известно е
на съда, а несъмнено и на частният жалбоподател и органа, че въпросната заповед
за налагане на ПАМ е процесна пред Административен съд Стара Загора, като по
жалба на „БРИКЕЛ“ ЕАД е образувано а.д. № 549/2022г., което все още е висящо. Важното
за този спор обаче е, че въпросното съдебно производство не се намира в никаква
преюдициалност по отношение стартираното
административно производство по чл.16 от НУРИКР, вр.
с чл.123в от ЗООС и не обуславя правилното и законосъобразно разрешаване на
същото, тъй като, както се посочи по-горе, то не касае инсталацията, за която е
издадена ПАМ по ЗООС. При това положение, непълно ирелевантен за процесното
производство по подновяване на КР относно ДНПО се явява спорът, който е предмет
на а.д. № 549/2022г., съотв. на това се следва и
изводът, че незаконосъобразно е постановено спиране на започнатото
административно производство по актуализация на КР относно ДНПО, тъй като не се
установяват предпоставките за приложената от Директора на РИОСВ хипотеза на
чл.54, ал.1, т.5 от АПК, т.е. неправилно административният орган е постановил
спиране на производството по уведомление вх. рег. № КОС-01-4935 на 28.07.2022г.
на „БРИКЕЛ“ ЕАД.
Горното мотивира Съдът
да приеме краен правен извод, че процесното решение на Директора на РИОСВ Стара
Загора следва да се отмени като незаконосъобразно и преписката да се върне на този
орган за продължаване на административното производство по уведомление вх. рег.
№ КОС-01-4935 на 28.07.2022г. на „БРИКЕЛ“ ЕАД и разглеждането му по същество.
Водим от горното и на
осн. чл.200, ал.1, вр. с чл. 202, т.2 от АПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „БРИКЕЛ“
ЕАД, със седалище гр. Гълъбово, представлявано от Изп.
Директор Я.П., Решение № КОС-01-4935-СП от 05.09.2022г. на Директор на РИОСВ
Стара Загора, с което на осн. чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спряно производството
по глава шеста от ЗООС относно уведомление вх. рег. № КОС-01-4935 на
28.07.2022г.
ИЗПРАЩА на Директора на
РИОСВ Стара Загора преписката, образувана по повод уведомление вх. рег. №
КОС-01-4935 на 28.07.2022г. на „БРИКЕЛ“ЕААД за разглеждане по същество.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: