Решение по дело №513/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 55/11.01.2023 г., постановено по АНД № 20223110204495 по описа на Варненски районен съд /ВРС/ за 2022 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-012793/16.06.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 261 и чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл. 8 от Наредбата за структура и организация на работната заплата, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415в, ал. 1 от КТ, на „Елитис Мегастор“ ЕООД, с ЕИК ******* е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Релевира доводи за неправилно приложение на материалния закон и тълкуване на установената фактическа обстановка. Според касатора правилно е определена датата на извършване на нарушението – 04.03.2020 г., тъй като не може да се приеме като дата на извършване на нарушението почивен ден. Въз основа на тези съображения сезира съда за отмяна на въззивното решение, като вместо него постанови друго, с което да потвърди НП.

Ответникът по касационната жалба - „Елитис Мегастор“ ЕООД, чрез пълномощник, в депозиран писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита, че не са налице изложените в жалбата основания за отмяна на оспорения съдебен акт.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от „Елитис Мегастор“ ЕООД, с ЕИК ********, срещу НП № 03-012793/16.06.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна /ДИТ - Варна/, с което за нарушение на чл. 261 и чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда КТ/ във връзка с чл. 8 от Наредбата за структура и организация на работната заплата, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415в, ал. 1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева.

За да постанови обжалваното решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка: На 09.03.2020 г. на „Елитис Мегастор“ ЕООД е извършена проверка в качеството му на работодател, по повод постъпили в ДИТ - Варна жалби от работници на дружеството. В хода на проверката служители на ДИТ – Варна установяват, че през месец януари 2020 г. Ц. С. е положила 31 часа нощен труд, като за това не ù е изплатено в срок допълнително трудово възнаграждение. За констатираното нарушение на 23.04.2020 г. е съставен АУАН № 03-012793. В същия от фактическа страна е посочено, че Ц. С., назначена на длъжност „ревизор“, полагала труд по трудов договор, като за месец януари 2020 г. е престирала 31 часа нощен труд, за което „Елитис Мегастор“ ЕООД не е изплатило в срок допълнителното трудово възнаграждение. Констатирано е още, че нарушението е извършено на 04.03.2020 г. в гр. Варна, ул. „*** ****“ № *, и е квалифицирано като такова по чл. 261 и чл. 128 от КТ. АУАН е надлежно връчен, като е получен от упълномощено от дружеството лице – Д. Ф., като при получаването е вписано, че се оспорва нарушението. В срока по чл. 44 ЗАНН не постъпва писмено възражение срещу акта. Възприемайки изцяло констатациите в АУАН и правната квалификация на деянието, административнонаказващият орган издава обжалваното НП. В хода на въззивното производство са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите на М. М.-Ж. и Ц. Й. С..

От показанията на свид. Ж. се установява, че в качеството си на проверяващ е установила, че лицето Ц. С. е положила 31 часа нощен труд за месец януари 2020 г. като за този месец не и е изплатено допълнителното трудово възнаграждение в срок. Това допълнително възнаграждение, както посочва е начислено през месец февруари и е следвало да се изплати до края на месеца.

От показания на С., установява, че последната в пориода 2018 г. до 06.03.2020 г., работи в „Елитис Мегастро“ ЕООД, на длъжност „ревизор“, като получавала заплатата си по банков път между 25-то и 30-то число на следващия месец. Предимно работила нощно време. Потвърждава констатациите на проверяващите, че за месец януари не е изплатено допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд, а само основното такова по трудов договор.

За да отмени НП въззивният съд приема, че неправилно е посочена датата на извършване на нарушението предвид факта, че съгласно сключения между страните трудов договор от работодателя е поет ангажимент да изплащане трудовото възнаграждение до края на месеца, следващ месеца, за който се отнася. В тази връзка приема, че нарушението е извършено на 01.03.2020 г., а не както е посочено в НП – 04.03.2020 г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият тричленен съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон, се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Мотивите, изложените от въззивния съд, относно основанията за отмяна на НП са достатъчно изчерпателни и задълбочени като се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано следното:

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН предвижда административнонаказващият орган в НП да посочи дата и място на извършеното нарушение, като даде точно и ясно описание на същото, както и да посочи доказателства, които го потвърждават.

В случая, наведените в касационната жалба възражения касаят единствено до датата на извършване на нарушението. Релевираните доводи, че не може да се приеме дата на нарушението официален празник – 03.03.2020 г., то датата на извършване на нарушението е първият работен ден – 04.03.2020 г., са неоснователни. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно правилото на чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Съгласно представения трудов договор, уговорено между страните е работодателят да изплаща трудовото възнаграждение до края на месеца, следващ месеца, за който се отнася. При това положение, допълнителното трудово възнаграждение следва да бъде изплатено до края на месец февруари 2020 г., а именно до 29.02.2020 г. Следователно, както правилно е приел въззивният състав, първият ден на нарушението е 01.03.2020 година, а не както е посочил административно наказващият орган - 04.03.2020 г. Извършеното нарушение, осъществено чрез бездействие, става обективно съставомерно още на деня, следващ деня, в който срокът е изтекъл. Но дори и да се приеме, че срокът за изплащане на трудовото възнаграждение е изтекъл на 02.03.2020 г., то считано от 03.03.2020 г. работодателят е в забава за изпълнение на поетото от него задължение за изплащате на трудовото възнаграждение.

По изложените съображения, налага се извод за допуснати съществени процесуални нарушения и наличие на основания на отмяна на издаденото НП.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, разноски не следва да се присъждат, с оглед липса на отправено искане в тази насока от ответника.

Водим от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 11.01.2023 г., постановено по АНД № 20223110204495 по описа на Варненски районен съд /ВРС/ за 2022 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-012793/16.06.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 261 и чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл. 8 от Наредбата за структура и организация на работната заплата, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415 „в“, ал. 1 от КТ, с което на „Елитис Мегастор“ ЕООД, с ЕИК ******* е наложена имуществена санкция в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	КРАСИМИР КИПРОВ
	Членове:	РАЛИЦА АНДОНОВА ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА