РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Пловдив, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20245001000146 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №733 от 23.01.2024г. от И. Х. М. ЕГН
********** от гр.П., ул."А.Г." №*, ет.*, ап.* - чрез нейния пълномощник адв.
Ф. Ф. със служебен адрес: гр. П., ул."Т.Х." №* против решение
№157/29.12.2023г., постановено по т.д. №110/2023г. по описа на Окръжен съд
– Пазарджик, в частта с която е отхвърлен предявения иск на ищцата И. Х. М.
против „З.а.*-О**-з.“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 27.07.2021г.,
причинено от водачът М.Г.Б. при управление на лек автомобил А.**А., с рег.
№**, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.03.2023 г. до окончателното й изплащане - за разликата над 20 000 лева до
пълния предявен размер от 40 000 лева.
Намира за неправилен извода на съда за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата в размер на 50 %, изразяващо се в
1
невъзприемане на движещия се на заден ход лек автомобил и предприемане
на пресичане на пътното платно. Счита, че този извод на съда почива на
предположения. Посочва, че дори и да се възприеме наличие на
съпричиняване от нейна страна, то следва да се определи в минимален
размер. Претендира се уважаване на претенцията за обезщетение в пълния и
предявен размер, ведно със законната лихва от 08.03.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноските по делото.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от „З.а.*-О**-з.“ АД – чрез
процесуалния представител на дружеството адв. Н. Ш., с който се изразява
становище за нейната неоснователност.
Постъпила е въззивна жалба вх. №1104/01.02.2024г. от „З.а.*-О**-з.“
АД – гр. С., ЕИК *** -чрез процесуалния представител на дружеството адв. Н.
Ш., със съдебен адрес: гр. П., пл."К.Ч." №*, вх.*, ет.* против решение
№157/29.12.2023г., постановено по т.д. №110/2023г. по описа на Окръжен съд
– Пазарджик, в частта с която дружеството – жалбоподател „З.а.*-О**-з.“ АД
– гр. С. е осъдено да заплати на И. Х. М. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 27.07.2021г.,
причинено от водачът М.Г.Б. при управление на лек автомобил А.**А., с рег.
№**, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, за сума над 12500 лева до присъдения размер от 20 000
лева, ведно със законната лихва от 08.03.2023г. до окончателното изплащане
на сумата.
Изразени са съображения за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд относно приетото за справедливо възмездяване на
претърпените от пострадалата вреди с оглед на получените телесни
увреждания, възстановителния период, ненадхвърлящ обичайния, както и
степента и интензитета на преживените болки и страдания. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част и потвърждаване в отхвърлителната такава.
Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от И. Х. М. - чрез нейния
пълномощник адв. Ф. Ф., с който се изразява становище за нейната
неоснователност. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
2
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата И. Х. М. ЕГН ********** от гр.П., ул."А.Г." №*, ет.*, ап.*
твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие, настъпило на
27.07.2021г., в гр. П., на ул. „Г.“, пред №*, причинено противоправно от
М.Г.Б. при управление на лек автомобил А.**А., с рег. №**. Твърди, че с
влязло в сила Решение №429 от 14.11.2022г. по АНД №1432/2021г. на РС –
Пазарджик водачът М.Б. е признат за виновен за това, че на 27.07.2021г. в гр.
П., на ул."Г." пред №*, при управление на моторно превозно средство – л.а.
А., модел **А. с рег. №**, е нарушил правилата за движение – чл.40 ал.2 от
ЗДвП и предизвиквайки ПТП е причинил по непредпазливост средна телесна
повреда на И. Х. М.. Твърди, че преди на предприеме пресичане на улицата,
М. се е намирала на тротоара, огледала се е и е пропуснала движещият се л.а.
А., модел **А. с водач М.Б., след което е предприела пресичането. В същият
момент водачът, поради движещ се срещу него друг автомобил и
невъзможност двата автомобила да се разминат на същото място, е предприел
почти веднага маневра на заден ход, без да възприеме пешеходката М., която
в този момент вече се е намирала на пътното платно и я е ударил със задната
част на автомобила. Твърди, че отговорността на водача на МПС е
застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност““ по полица №
***, със срок на действие от 22.07.2021г. до 21.07.2022г. Твърди, че
вследствие на ПТП е получила травматично увреждане, изразяващо се в
счупване на проксимален малък пищял на дясна подбедрица, наложило
поставяне на гипсова имобилизация за период от 32 дни, довело до трайно
затрудняване движенията на долния десен крайник за повече от един месец.
Твърди, че е претърпяла силни болки, а вследствие преживения стрес и
травми от катастрофата, се будела нощем и заспивала трудно. Твърди, че не е
могла да се придвижва самостоятелно, за период от около месец и половина
след премахването на гипса е продължила да се придвижва с патерици, за
този период от време е била поставена в зависимост от близките си, тъй като
не е можела да се обслужва сама и се е нуждаела от чужди грижи и помощ.
Провела е и рехабилитация и санаториално лечение, за да подпомогне
възстановяването си. Твърди, че е заявила своите претенции пред
застрахователя с молба-претенция от 08.12.2022г., който е образувал
преписка по щета. Твърди, че ответникът е определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5500 лева, което тя счита, че не репарира
3
претърпените вреди, а и не и е платено.
Моли съда да осъди ответника „З.а.*-О**-з.“ АД – гр. С., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „С. С.“ №*, ет.* да и
заплати 40 000 лева - обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди
- болки и страдания вследствие на телесна повреда, които вреди са в резултат
на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.07.2021г., причинено
противоправно и виновно от М.Г.Б. при управление на лек автомобил А.**А.,
с рег. №** и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № ***, със срок на действие от 22.07.2021г. до
21.07.2022г., сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.03.2023г. до окончателното и изплащане, както и разноските по
делото.
Ответникът „З.а.*-О**-з.“ АД – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район В., ул. „С. С.“ №*, ет.* оспорва предявените
искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”,
както и настъпването на ПТП. Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило
единствено в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на
МПС М.Б.. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, която като пешеходец не е изпълнила задължението си да
пресече пътното платно на пешеходна пътека, ако в близост има такава, не се
е съобразила с приближаващото се превозно средство, удължила е ненужно
времето за пресичане и е навлязла внезапно на пътното платно / чл113 и
чл.114 от ЗДвП/. Претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40000 лева счита за несправедливо
завишена и неотговаряща за критериите за справедливост.
Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за
репариране на неимуществените вреди на ищцата би било в размер на 40 000
лева. Намалил е същото като е отчел наличие на 50 % съпричиняване от нейна
страна и е уважил претенцията в размер на 20 000 лева за неимуществени
вреди. Присъдил е законната лихва, считано от 08.03.2023г., от когато е
приел, че ответникът е в забава.
Решението се обжалва от ищцата в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
4
разликата над присъдените 20 000 лева до предявения размер от 40 000 лева, а
от ответника – в частта с която е осъден да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 12 500 лева до 20 000 лева.
Видно от представената молба – застрахователна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение вх. №***г. и отговор изх. №***г.,
застрахователната претенция е получена от ответника. С нея ищцата е
отправила искане до „З.а.*-О**-з.“ АД за заплащане на застрахователно
обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на 08.12.2022г. Не се
спори, че застрахователят е определил 5500 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, но споразумение не подписано и суми не са заплатени.
Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно
допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.
Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на
сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек
автомобил А.**А., с рег. №** с полица „Гражданска отговорност“ със срок на
действие, обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е налице
валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС,
за който се твърди да е причинител на увреждането. М.Г.Б. като водач на
МПС се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на
застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо
застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка
“Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
С влязло в сила на 30.11.2022г. Решение №429/14.11.2022г.,
постановено по АНД №1432/2022г. по описа на РС - Пазарджик водачът
М.Г.Б. е признат за виновен за това, че на 27.07.2021г. в гр. П., на ул."Г." пред
5
№*, при управление на моторно превозно средство – л.а. А., модел **А. с рег.
№**, е нарушил правилата за движение – чл.40 ал.2 от ЗДвП / По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности/, което не е сторил и
предизвиквайки ПТП е причинил по непредпазливост средна телесна повреда
на И. Х. М., изразяваща се в счупване на проксималния малък пищял на
дясната подбедрица, причинило на пострадалата трайно затрудняване на
движението на долния десен крайник по смисъла на чл.129 от НК, за което му
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева като е
освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по
чл.343 ал.1 б. „б“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК на основание чл.78 а ал.1 от
НК.
От представеното влязло в сила решение се установява, че процесното
ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лек
автомобил марка А., модел **А. с рег. №** – М.Г.Б.. С действията си той е
нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП.
По възражението за съпричиняване на вредосния резултат от
пострадалата:
Видно от заключението на вещото лице инж. В.М. по допуснатата
съдебна автотехническа експертиза произшествието е настъпило при ясно,
слънчево време и неограничена метеорологична видимост. Автомобилът се е
насочвал напред, към „П.“, когато е бил принуден да се върне назад, за да
отстъпи на идващ отсреща друг автомобил. От техническа гледна точка
траекторията на движение на пешеходката на пътното платно, отнесена към
мястото на ПТП, е била безопасната, от която е можело да започне и да
завърши предприетото от нея пресичане, доколкото то е свободно –
автомобилът вече е бил отминал и е логично да не се очаква, че почти
незабавно ще се върне назад и то без да контролира визуално или чрез
помощник пространството зад него. При съсредоточаване на вниманието си
към задната част на автомобила, тя би могла да види светлините при заден
ход на автомобила, ако са били запалени и да възприеме движещия се на
заден ход лек автомобил от около 50 и повече метра. Успехът на това дали би
могла да предотврати ПТП зависи от разстоянието до автомобила към
6
момента на потеглянето му назад и ускорението, респ. скоростта му на
движение назад.
При тези данни, според настоящата инстанция основната причина за
настъпилото ПТП е поведението на водача на лекия автомобил М.Б., който по
време на движението си назад не е изпълнил задължението си непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство. Ищцата се е движила по
тротоара, изчакала и и е пропуснала движещия се лек автомобил и едва тогава
е предприела пресичане на пътното платно. Няма никаква причина, след като
автомобилът е отминал, тя да очаква, че е възможно той да предприеме
почти веднага след това движение на заден ход. В съдебно заседание на
11.12.2023г. при приемане на заключението на вещото лице М., той е
изтъкнал, че ако пешеходката е наблюдавала пътната обстановка, би имала
възможност да предотврати ПТП, но по делото имало данни, че тя е била
наведена и гледала надолу в краката си. Тези твърдения, които не са
залегнали в писменото заключение на вещото лице, не следва да се
кредитират. Данните, за които се твърди да са налице по делото, са
свидетелски показания на самия водач на МПС, който заявява, че
пострадалата е споделила, че сама е виновна. Такова признание от нейна
страна няма. Касае се за защитна версия на водача, която е предприета в
рамките на образуваното срещу него наказателно производство за
престъпление по чл.343 от НК и която се поддържа и по настоящото дело. Ето
защо тези обяснения на вещото лице, които не са част от писменото му
заключение и които не се подкрепят от събраните доказателства, не могат да
се приемат като установена възможност на пострадалата да предотврати
ПТП. Като участник в движението, тя е направила възможното да не постави
в опасност живота и здравето си /чл.5 ЗДвП/, преди да навлезе на платното за
движение се е съобразила с приближаващото се пътно превозно средство като
го е пропуснала /чл.113 ЗДвП/. Няма доказателства да е навлязла внезапно, да
е удължила ненужно пътя и времето за пресичане, както и да е спрала без
необходимост на платното за движение. Възражението, , че не е пресякла
платното на пешеходна пътека, с което е допринесла за вредосния резултат
също е неоснователно, тъй като по делото се установява, че наблизо няма
пешеходна пътека. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалата настоящата инстанция намира за неоснователно.
ПТП е било предотвратимо за водача на МПС, тъй като ако той бе
7
спазил задължението си по чл.40 ал.1 и 2 от ЗДвП би имал възможност да
забележи пешеходката и при движението си със скорост около 5 км/ч е могъл
да избегне удара. Противоправното му поведение се изразява в нарушение
чл.40 от ЗДвП, изискваща преди да започне движение назад, водачът да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, а по време
на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство.
В случая водачът Б. не се е съобразил с тези изисквания. В резултат на
това поведение същият е причинил по непредпазливост средна телесна
повреда на ищцата.
От заключението на вещото лице д-р П.М.М. по допуснатата съдебно –
медицинска експертиза се установява каква е била поставената диагноза на
пострадалата при ПТП и предприетото лечение, има ли невъзстановени
увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищцата е било причинено
травматично увреждане: счупване на проксимален малък пищял на дясна
подбедрица, наложило поставяне на гипсова имобилизация за период от 32
дни. Описаното травматично увреждане отговаря да е получено при
станалото ПТП по механизма „Удар на движещ се автомобил в тялото на
пешеходец“. Контактът между автомобила и тялото е осъществен от задната
броня на автомобила и дясната подбедрица на пострадалата. В резултат
тялото е загубило вертикалната си стабилност и се е ударило в задния капак
на автомобила, след което е паднало на терена. Следва да се приеме наличие
на причинна връзка между ПТП и причинените увреждания на лицето.
Предприето лечение, според вещото лице, е съобразено с характера на
полученото счупване – гипсова имобилизация. Проведено е и
антикоагулантно лечение за покриване на тромботичния риск. Гипсовата
имобилизация е била коригирана и окончателно свалена на 30.08.2021г. След
сваляне на гипса, са установени данни за контрактура на глезенната става в
дясно. Пострадала е консултирана с физиотерапевт и насочена за
физиотерапия. Провела е и санаториално лечение. Оздравителният период е
продоължил около три месеца. Пострадалата е изпитвала болка по време на
оздравителния процес. Травмите са в пряка причинна връзка с ПТП.
Показанията на разпитания свидетел Г.Р.М. са обсъдени от окръжния
8
съд. От тях може да се направи извод, за това, че възстановителния период е
продължил около три месеца като през първите два месеца е била през част от
периода с гипсиран крак, неподвижда, придвижвала се е с инвалидна количка.
За физиологичните нужди е използван тоалетен стол. За нея се е грижил
свидетеля в техния дом. След сваляне на гипса е започнала да се придвижва с
патерици като този период е продължил също около месец – месец и
половина. След това е провела два курса от по десет дни рехабилитация и
санаториално лечение. Свидетелят посочва, че през този тримесечен период
ищцата е имала силни болки.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като, макар
че свидетелят е съпруг на ищцата, те са подкрепени от другите събрани по
делото доказателства – медицинска експертиза и писмени такива, а и
свидетелят има непосредствени впечатления от състоянието и след инцидента
и по време на възстановителния период.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищцата болки
и страдания за основателен. Същата е претърпяла големи по степен болки и
страдания, особено в първите два месеца след инцидента. Възстановителният
процес е продължил около три месеца. Понастоящем е настъпило
възстановяване на движенията на десния крак. Всичко това навежда на извод
за основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължилия около три месеца възстановителен период, необходимостта от
чужда помощ през не малка част от този период, но и все пак настъпилото
възстановяване на движенията на крайника, съдът счита, че за репариране на
претърпените от пострадалата неимуществени вреди следва да се определи
обезщетение в размер на 35 000 лева, без да се отчита никакъв процент на
съпричиняване от нейна страна.
По изложените съображения решението следва да се отмени частично, а
по същество на ищцата да се присъдят допълнително още 15 000 лева над
уважения размер на обезщетението от ОС – Пазарджик.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъдено „З.а.*-О**-з.“
АД – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В.,
ул. „С. С.“ №*, ет.* да заплати на И. Х. М. ЕГН ********** от гр.П., ул."А.Г."
9
№*, ет.*, ап.* сумата 1925 лева – разноски пред въззивния съд – съразмерно
на уважената и отхвърлена част от жалбите.
На основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК И. Х. М. ЕГН ********** от
гр.П., ул."А.Г." №*, ет.*, ап.* следва да бъде осъдена да заплати на „З.а.*-О**-
з.“ АД – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В.,
ул. „С. С.“ №*, ет.* сумата 596.25 лева – разноски пред въззивния съд –
съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №157/29.12.2023г., постановено по т.д. №110/2023г.
по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта с която е отхвърлен
предявения иск на ищцата И. Х. М. против „З.а.*-О**-з.“ АД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на
ПТП от 27.07.2021г., причинено от водачът М.Г.Б. при управление на лек
автомобил А.**А., с рег. №**, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 08.03.2023 г. до окончателното й изплащане - за
разликата над присъдените 20 000 лева до размер от 35 000 лева и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.а.*-О**-з.“ АД – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., ул. „С. С.“ №*, ет.* да заплати на И. Х. М. ЕГН
********** от гр.П., ул."А.Г." №*, ет.*, ап.* още 15 000 лева /допълнително
над присъдените от ОС – Пазарджик 20 000 лева или общо 35 000 лева / -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на
ПТП, настъпило на 27.07.2021г., причинено от водачът М.Г.Б. при
управление на лек автомобил А.**А., с рег. №**, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2023 г. до
окончателното й изплащане.
10
ПОТВЪРЖДАВА решение №157/29.12.2023г., постановено по т.д.
№110/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта с която
предявения иск на ищцата И. Х. М. против „З.а.*-О**-з.“ АД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на
ПТП от 27.07.2021г., причинено от водачът М.Г.Б. при управление на лек
автомобил А.**А., с рег. №**, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 08.03.2023 г. до окончателното й изплащане за
разликата над 35 000 лева до претендирания размер от 40 000 лева и в
частта, с която е осъдено З.а.*-О**-з.“ АД – гр. С., ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район В., ул. „С. С.“ №*, ет.* да заплати на И. Х.
М. ЕГН ********** от гр.П., ул."А.Г." №*, ет.*, ап.* сума над 12 500 лева до
присъдения размер от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на ПТП от
27.07.2021г., причинено от водачът М.Г.Б. при управление на лек автомобил
А.**А., с рег. №**, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.03.2023 г. до окончателното й изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „З.а.*-О**-з.“ АД – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., ул. „С. С.“ №*, ет.* да заплати на И. Х. М. ЕГН
********** от гр.П., ул."А.Г." №*, ет.*, ап.* сумата 1925 лева – разноски пред
въззивния съд – съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.
ОСЪЖДА И. Х. М. ЕГН ********** от гр.П., ул."А.Г." №*, ет.*, ап.* да
заплати на „З.а.*-О**-з.“ АД – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район В., ул. „С. С.“ №*, ет.* сумата 596.25 лева –
разноски пред въззивния съд – съразмерно на уважената и отхвърлена част от
жалбите.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12