Р Е Ш Е Н И Е
Номер 945 28.05.2019г. Град П.В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесети май Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Капка Станчева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №05609 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Теленор България”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, срещу И.И.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, с която са предявени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3774,57 лв. /три хиляди седемстотин седемдесет и четири лева и 57 ст./, представляваща неизпълнени парични задължения по Договор за мобилни услуги №*** от 17.06.2014г., Договор за мобилни услуги № *** от 13.02.2015г., Договор за лизинг от 17.04.2015г. и Договор за лизинг от 23.04.2015г., за които са издадени фактури: №***.; №***.; №**********/***.; №***.; №***.; №***.; №**********/***г. и №**********/18.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 3774,57 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ***г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***на ПРС.
В законоустановения срок ответникът И.И.С. е подал отговор на исковата молба, чрез особения си представител адв. В. Б., с който е оспорил исковете по основание и размер. Ответникът твърди, че няма доказателства за реално предоставени далекосъобщителни услуги на ответника. Ответникът оспорва начисленията във фактурите, като частни документи, като твърди, че счетоводството на ищеца е нередовно водено. Ответникът оспорва клаузите за неустойки за предсрочна прекратяване на договорите като нищожни по изложени съображения. Ответникът оспорва и претенциите за лизингови вноски, като неконкретизирани.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***на ПРС, поради което и съдът намира исковете за процесуално допустими.
По основателността:
Ищецът твърди, че между страните са налице следните договори: Договор за мобилни услуги №*** от 17.06.2014г., Договор за мобилни услуги № *** от 13.02.2015г., Договор за лизинг от 17.04.2015г. и Договор за лизинг от 23.04.2015г.
Ищецът твърди, че ответникът е ползвал следните мобилни номера:
1.За номер ********** са приложими условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** от 17.06.2014г. и Допълнително споразумение № ********* и Договор за лизинг от 23.04.2015г.
2.За номер ********** са приложими условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *** от 13.02.2015г.
3.За устройство Apple iPhone 6 Plus 16GB Silver - условията, договорени в Допълнително споразумение № ********* и Договор за лизинг от 17.04.2015г.
4.За устройство Samsung Galaxy S6 32GB White - условията, договорени в Допълнително споразумение № ********* и Договор за лизинг от 23.04.2015г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 8 броя фактури, издадени в периода м. април 2015 г. - м. август 2015г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, а именно: фактури: №***.; №***.; №**********/***.; №***.; №**********/ 18.06.2015г.; №***.; №**********/15.08.2015г. и №**********/18.08.2015г., които са на обща стойност 3774,57лв.
Съдът е указал на ищеца, че същият носи тежестта да докаже наличието на валидни облигационни правоотношения по Договор за мобилни услуги №*** от 17.06.2014г., Договор за мобилни услуги № *** от 13.02.2015г., Договор за лизинг от 17.04.2015г. и Договор за лизинг от 23.04.2015г., както и реално извършена доставка на GSM услуги, съответно услуги по договори за лизинг, за процесния период за претендираната стойност.
Единствените доказателства, приети в настоящето производство са ксерокопия на процесните фактури, от които е видно, че ищецът е начислил като дължими от ответника претендираните суми.
Същите фактури
обаче са изходящи от ищеца и са едностранно подписани- само от него. Съгласно
константната съдебна практика фактурата
е свидетелстващ документ, защото удостоверява материализираното изявление в
нея, но тя не е основание за плащане на цената на една услуга. Цената се дължи не защото е
издадена една фактура, а защото е извършена доставка на стока или е
извършена услуга. Затова
и потребителят дължи
заплащането на цената
при потребени GSM
услуги, респективно лизингови такива.
Освен това ответникът изрично е оспорил доказателствената сила на фактурите както в отговора си, така и в съдебни заседания на ПРС.
Съдът намира, че фактурата е частен свидетелстващ документ, съставен от ищцовото дружество и отразяващ изгодни за същото обстоятелства. Съгласно константната съдебна практика частният документ се ползва единствено с формална доказателствена сила, която се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство /чл.180 ГПК/ . Същият не притежава т.нар. материална доказателствена сила, т.е не обхваща други данни, включително и тези, за които документът свидетелства. В случая става дума за частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, какъвто не е настоящия случай. Доказателствената сила на фактурата не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. Тя се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед редовността на счетоводството, както и на всички други обстоятелства по делото - чл. 182 ГПК. В настоящия случай обаче не са събрани никакви доказателства за редовността на счетоводството на ищцовото дружество, а това е факт, който не се предполага, а подлежи на доказване от позоваващия се на вписванията в счетоводството. По делото няма изслушана и съдебно- счетоводна експертиза. От друга страна няма и други обстоятелства по смисъла на чл.182 ГПК, доказани по делото, които да обосноват кредитирането на представените фактури.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът намира за нужно да отбележи, че е налице и друго самостоятелно основание за отхвърляне на исковете, с които се претендира установяване дължимост на сумата от 1971,85лв. и сумата от 569,57лв., представляващи неустойки съответно за номер ********** и ********** в съответствие с условията на раздел IV, т.4 от Допълнително споразумение № ********* от 23.04,2015г. и т.П от Договор за мобилни услуги № *** от 13.02.2015г. Съгласно горепосочените клаузи в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договорите, като договорът бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
Съдът счита, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника. Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на “Теленор България”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, срещу И.И.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3774,57 лв. /три хиляди седемстотин седемдесет и четири лева и 57 ст./, представляваща неизпълнени парични задължения по Договор за мобилни услуги №*** от 17.06.2014г., Договор за мобилни услуги № *** от 13.02.2015г., Договор за лизинг от 17.04.2015г. и Договор за лизинг от 23.04.2015г., за които са издадени фактури: №***.; №***.; №**********/***.; №***.; №***.; №***.; №**********/***г. и №**********/18.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 3774,57 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ***г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
Дата на обявяване на Решението:28.05.2019г.
Съдебен деловодител: