Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3
състав, в заседание при
закрити врати на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Венета
Цветкова
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
т.д. № 2579/2019 г., намери следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят В.А.А. твърди, че е кредитор
на Т.В. ООД, ЕИК: ******и има към ответника изискуеми и
непогасени парични вземания. Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност, евентуално - свръхзадълженост.
Ответникът не се ангажира със становище по молбата по чл.
625 ТЗ.
Молителят
носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването на
вземанията си към ответника по основание и размер, така както са посочени в
молбата по чл.625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от
търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, от търговската му дейност; че е налице
състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на
последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания, начална дата на
неплатежоспособността на дружеството; че ответникът има достатъчно имущество, с
което да могат да се покрият началните разноски по см. на чл. 629б ал. 2 от ТЗ в производството по
несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ,
съответно - състояние на свръхзадълженост.
Ответникът
носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: 1/че затрудненията му са
временни или 2/че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му,
без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява
задълженията си, възникнали от търговската му дейност.
На първо място, следва да се посочи, че
ответникът като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо
които може да се открие производство по
несъстоятелност.
На второ място, съдът намира за доказано и
обстоятелството, че ищецът е кредитор,
притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й по следните съображения. Този факт се установява от
представените по делото доказателства – договор за наем от 25.01.2018 година,
видно от който ответникът е поел задължение за заплащане на наемна цена за
ползване на недвижим имот за осъществяване на търговската си дейност в размер
на 800 евро месечно, дължими до 15-то число на съответния месец. Договорът е
сключен за срок от една година, без уговорено автоматично продължаване на
срока. Уговорена е и неустойка в размер на една месечна вноска при предсрочно
прекратяване на договора, поради виновно неизпълнение на същия. От влязло в
сила съдебно решение по гр.д. № 51717/2018 година на СРС, се установява, че
ответникът е установил фактическа власт върху имота, предмет на договора, която
му е предадена в изпълнение на задълженията на наемодателя – молител по него.
При това положение за наемателя е възникнало задължението по чл. 2 от договора
за заплащане в срок на наемната цена. Ответникът не доказа заплащане на
месечните наемни вноски по договора, изискуеми от 15.05.2018 година и
впоследствие до изтичане срока
на договора, съобразно уговореното мeжду страните. Или, общо изискуемата и незаплатена наемна цена
по договора е в размер на 7200 евро /до края на срока на договора/ и на
основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД е дължимо обезщетение от 8 000 евро /до м.
12. 2019 година, вкл., в който период не се доказа наемателят да е върнал имота
на молителя/. Дължима, съответно е и неустойката по чл. 19 от договора, тъй
като се установява виновно неизпълнение на главното задължение на наемателя. Вземанията, предвид заключението на вещото
лице, са изискуеми и съществуват към момента на подаване на молбата в съда. Доказателства
за погасяване не са представени.
Ето защо молителят притежава срещу ответника изискуеми
парични вземания, породени от търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т.
1 ТЗ, поради което притежава активна материалноправна легитимация на кредитор да иска
откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване
на производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на
длъжника: неплатежоспособност - общо основание, приложимо спрямо всички видове
длъжници и свръхзадълженост - специално основание, приложимо спрямо
капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ. В конкретния
случай молителят са е позовал на
наличието и на двете, предвидени в закона основания за откриване на
производство по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, като неплратежоспособността
е посочена като предпочитано основание.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно
задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност
или задължение по частно държавно
вземане. Според чл. 742 ТЗ, свръхзадълженост е налице, когато
имуществото на търговско дружество не е достатъчно да покрие паричните му
задължения. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност/свръхзадълженост, предвид нормата
на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни или
че не той разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите
на кредиторите и именно това са причините за неизпълнението. След измененията
с ДВ, бр. 105/2016 година, законът установява три презумпции за
неплатежоспособност – по чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. В конкретния случай
не са приложими тези по ал. 2 и ал. 4 от ТЗ, но се установява втората
презумпция – предполага се, че е неплатежоспособен онзи търговец, който е спрял
плащанията, без значение дали по всички или само на част от изискуемите си
задължения стига те да са от вида по изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Длъжникът е спрял плащанията, както на изискуми парични задължения по
търговската сделка и във връзка с нея с молителя, така и на публични
задължения. Презумпцята не е оборена в процеса.
Неплатежоспособността е обективно
съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна
невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично
задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи, то е и извън волята на задълженото лице. Тоест, длъжникът
следва да установи, че разполага с
налични парични средства или непарични активи, които могат в кратък срок да се
преобразуват в парични средства /при това на
цена, близка до пазарната/, посредством които да покрие своите задължения и
което да не доведе до преустановяване
на търговската му дейност и засягане интересите на кредитори с още неизискуеми
вземания. Релевантните за
платежоспособността на длъжника са краткотрайните /текущи/ активи, които
се категоризират на материални
запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова
продукция, предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/,
краткосрочни инвестиции /акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и парични средства /в брой или по
банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1
година/, участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са
налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване
на краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо
предприятие. Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив
като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на
платежоспособността на длъжника /самото осчетоводяване не всякога отразява реалността и счетоводните
регистри са частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в
тях само изгодни за себе си обстоятелства/. Ето защо, независимо от
счетоводното класифициране на даден актив като краткотраен, същият е от
значение за платежоспособността на длъжника единствено ако реално съществува и
ако е реално ликвиден /събираем/ в кратък срок. Съответно - длъжникът е
неплатежоспособен ако не притежава подобни краткотрайни и реално ликвидни
активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични задължения от вида
на чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност
е необходимо, също така,
състоянието на неплатежоспособност/съответно – свръхзадълженост/ да е налице към момента на устните състезания по
делото. Относно неплатежоспособността, това означава към този
момент да се установи че длъжникът не разполага с
реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми
парични задължения и затрудненията му да не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ /влошеното финансово състояние на длъжника следва да има траен характер, който се извлича
от цялостен финансово-икономически анализ на дейността в
продължителен период назад/. Неизпълнението
на изискуемите вземания трябва, също така, да е в пряка причинна връзка с
влошеното икономическо състояние, както беше посочено.
От събраните по делото доказателства – заключението на
вещото лице, което съдът кредитира като мотивирано, в обхвата на специални
знания на вещото лице и представените по делото доказателства, се установява,
че към датата на устните състезания е налице посоченото
основание за откриване производство по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ –
неплатежоспособност.
Съгласно заключението на вещото лице, считано от 2016
година, ответното дружество не притежава дълготрайни активи и не е в състояние
с краткотрайните си активи да погасява краткосрочните си задължения /отделно няма
доказателства и за това каква част от осчетоводените като краткосрочните активи
- вземания и материални запаси по балансова стойност за съответните периоди са
реализуеми в период от 1 година, тоест, могат да се преобразуват в пари, в
краткосрочен план, съответно притежават характеристиката на реално ликвидни или
краткосрочни активи/, което състояние не е преодоляно. Констатира се стойност
на коефициентът за обща ликвидност под референтните стойности /с изключение на
2017 година/, под единица, което продължава до края на изследвания период. Това
е и основният показател относно финансовото състояние на търговеца, доколкото
отразява способността му в определен времеви период с краткотрайните си активи
да покрие краткосрочните си задължения и поеме дължимите плащания, или –
възможността на предприятие да функционира нормално. Значително под
референтните стойности са и коефициентът за бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност през 2016 г. и 2017 и 2018 година. Считано от 2016 година ответникът
не е финансово независим от кредиторите си и коефициентът на платежоспособност
на ответника е с отрицателни стойности, сочещи на декапитализация на
дружеството, което не може да покрие задълженията си със собствения капитал
/имущество/.
Според заключението, от 2016 година дружествто натрува
публични задължения към НАП, които към м. 12.2019 година са достигнали
98 411,26 лева, при 32 687, 67 лева към 31.12.2018 година. За целия
изследван период дружеството е на загуба, като единствено през 2017 година е
реализирало печалба, или, в останалите отчетни периоди дружеството е с
отрицателен собствен капитал и в невъзможност да обезпечи само дейността си.
В обобщение, при коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, които за целия период са под най-ниските
референтни стойности, извън счетоводно и финансово приетите за оптимални стойности, единственият извод, който се налага е, че ответното дружество и към днешна дата не разполага с бързо ликвидни
активи, достатъчни за изплащане на всички изискуеми парични задължения, като според вещото лице това състояние е от 2016 година
и въпреки положителния финансов резултат за 2017 година, състоянието е трайно и
тенденцията за влошаване на показателите е необратима.
Следователно, се установи състояние на
неплатежоспособност, което е относимо и към момента на даване ход на устните
състезания. Ответникът е в състояние на
трайна невъзможност за изпълнение на изискуемите си парични задължения чрез
наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи, както и неговото имущество не е достатъчно да ги покрие. Ответникът не твърди и не доказва реална перспектива за подобряване на
финансово-икономическото си състояние, нито пък погасяване на изискуемите
задължения, вкл. тези възникнали от наемния договор с молителя.
Следва, съответно, да се определи началната дата на неплатежоспособността. Началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността/свръхзадължеността. Тя се определя според най-ранния падеж на изискуемо
непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и
останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо
състояние на длъжника. В случая тази най-ранната дата е 15.05.2018 г., към който момент е установено, както наличието
на изискуеми непогасени парични задължения /тези по
договора за наем – цената за м. 05.2018 година/, тоест, спиране на
плащанията, така и стойности под референтните на
коефициентите за ликвидност, вкл. и влошаващи
се в последващите периоди /или, настъпила
окончателно трайна и обективна невъзможност да се изпълняват задълженията към
всички кредитори/. Още към
31.12.2016 г., видно от заключенията на вещото лице, пасивът на дружеството е надхвърлил актива. Или, към
този момент е настъпила обективната
невъзможност на длъжника да изпълни изискуеми парични задължения по търговски
сделки, която невъзможност представлява трайно състояние, а не израз на
моментно финансово затруднение.
По делото липсват данни за налични активи на търговеца. Според
чл. 629б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично имущество“ по
смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други
активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително
осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на
кредиторите. Отделно, предвид нормите на чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ налично не
може да е и това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е заложено
по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на
производството по несъстоятелност/. В настоящия случай са наложени
обезпечителни мерки по ДОПК чрез налагане на запор върху всички суми по всички
банкови сметки, поради което, дори да са налични парични средства, то те не
биха могли да бъдат използвани за покриване на началните разноски на
производството. Видно от заключението, отчетена е наличност по сметки от 2
хиляди лева, но не е установено дали тя е действителна. Отделно, наложените
мерки за обезпечаване по ДОПК са за публични вземания, надхвърлящи многократно
отчетената стойност на наличните парични средства.
На основание чл. 629б от ТЗ съдът е дал срок на
кредиторите да предплатят сумата от 5000 лв. за началните разноски, като им е
указал последиците по чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Определението е вписано в книгата
по чл. 634в от ТЗ, но в определения от съда срок не е предплатена от
кредиторите определената сума за покриване на началните разноски, поради което
съдът счита, че са налице предпоставките и на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
При този изход на делото длъжникът следва да бъде осъден
да заплати на молителя доказаните разноски от 1050 лв, представляващи държавна
такса и разноски за вещо лице. Разноски за адвокат не следва да се присъждат,
доколкото не са налице доказателства за това уговореното възнаграждение да е
реално заплатено /в представения договор клиентът единствено е поел задължение
за заплащане, но не е отразено в договора, че възнаграждението е заплатено/. При това
положение и предвид т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 06.11.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д.
№ 6/2012 Г., ОСГТК НА ВКС, тези разноски не могат да бъдат присъдени на
молителя.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Т.В. ООД, ЕИК: ******и ОПРЕДЕЛЯ
началната им дата - 15.05.2018 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника Т.В. ООД, ЕИК: *********.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Т.В. ООД, ЕИК: ********.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на Т.В. ООД, ЕИК: *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Т.В. ООД, ЕИК: **********.
СПИРА
производството по несъстоятелност на Т.В. ООД, ЕИК: ***********.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото
ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, Т.В.
ООД, ЕИК: ******да заплати на В.А.А., ЕГН: ********** сума в размер на 1050 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл.
622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която
се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ: