РЕШЕНИЕ
№ 2208
гр. Бургас, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120100775 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс
С. А., Париж“, рег. № *********, регистрирано в търговски и фирмен регистър на Париж,
със седалище и адрес гр.Париж, бул.“Осман“ 1, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
жк.“Младост 4“, Бизнес парк София, бл.14, представлявано от Д.Т.Д. против З. Г. Ш., ЕГН
********** от *** за приемане за установено по отношение на ответницата, че в качеството
й на кредитополучател по договор за кредит от 16.01.2021г. дължи на ищеца сумата от
1524.91 лева главница, сумата от 51.80 лева договорна възнаградителна лихва за периода от
15.02.2021г. до 15.03.2021г., сумата от 104.62 лева обезщетение за забава за периода от
15.03.2021г. до 16.11.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
ГПК до окончателното изплащане. При условията на евентуалност се предявява осъдителен
иск за сумите, като се заявява основание на този иск връчване на уведомлението за
предсрочната изискуемост с исковата молба.
Ищецът твърди, че с посочения договор за кредит е отпуснал в полза на ответника
сумата от 1399 лева. Заемът е трябвало да се погаси на 12 месечни вноски, всяка по 142.32
лева, които съставляват изплащане на главницата, ведно с оскъпяването. Длъжницата е
преустановила плащанията на 15.02.2021г., като до тогава е платила общо 0 вноски. На
основание чл.3 от договора, вземането става напълно изискуемо, при просрочването на две
или повече месечни вноски. В случая вземането е станало ликвидно и изискуемо на
15.03.2021г. Към момента е настъпила и нормалната изискуемост на кредита, доколкото е
падежирала и последната вноска по него. Моли се за уважаване на исковете.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата не е подала отговор в срока по чл.131 ГПК. В съдебно заседание се
явява и заявява, че е в процес на преговори с ищеца за постигане на споразумение.
Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
1
Бил е сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и З. Г.
Ш. договор за потребителски паричен кредит ***г., по силата на който кредиторът е
предоставил на ответника кредит от 1524.91 лева, който е трябвало да се заплати на 12 броя
месечни вноски. Кредитът е във връзка със закупуване на стоки от страна на ответницата,
като цената на стоките се заплаща от ищеца, а след това сумата като кредит подлежи на
връщане. Месечната погасителна вноска е 142.32 лева и съставлява изплащане на
главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на кредитора. Общата
стойност на плащанията възлиза на 1707.84 лева. Уговорено е, че ГПР е 23.83%, а лихвата
възлиза на 21.56%. Според погасителния план, падежът на последната вноска е 15.01.2022г.
Видно от данните по делото, кредиторът е изпълнил задълженията си по договора.
Изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че ищецът е
заплатил на *** сумата от 1399 лева за закупен телевизор.
Според експертизата, по договора ответницата не е извършвала никакви плащания.
Неплатени са суми, както следва: 1524.91 лева главница, 51.80 лева договорна лихва /при
вариант, че е обявена предсрочна изискуемост преди образуване на заповедното
производство/. Мораторната лихва за периода от 15.03.2021г. до 16.11.2021г. се равнява на
104.63 лева.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. В случая БРС намира, че договорът отговаря на
изискванията на закона, поради което не е нищожен. Не е нищожна и клаузата за размера на
договорната лихва, тъй като този размер е част от ГПР, който от своя страна е по-малък от
50%, т.е. спазен е ЗПК.
БРС съобразява, че като основание на установителния иск по чл.422 ГПК е посочено
настъпването на предсрочната изискуемост на дълга. Според чл.3 от договора, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер.
В случая ответницата не е заплатила нито една вноска. Следователно предсрочната
изискуемост може да бъде обявена след 15.03.2021г. – падеж на втората неплатена вноска.
Видно от данните по делото, кредиторът е изпратил до длъжницата писмо, с което обявява
кредита за предсрочно изискуем, но няма доказателства писмото да е получено от нея. То е
връчено на ответницата в хода на делото, с връчване на исковата молба на 09.03.2022г. Този
факт обаче в случая не е от голямо значение, тъй като към 09.03.2022г., а и към настоящия
момент е настъпила и нормалната изискуемост на дълга, с настъпване на падежната дата на
последната месечна вноска – 15.01.2022г.
По горните съображения искът по чл.422 ГПК е основателен. Дългът е изцяло
изискуем към настоящия момент, като според експертизата се дължи 1524.91 лева за
главница, 51.80 лева за възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021г. до 15.03.2021г. и
104.63 лева мораторна лихва за периода от 15.03.2021г. до 16.11.2021г. Следва решение, с
което установителният иск се уважи изцяло и се приеме, че посочените суми се дължат
/104.62 лева за лихва за забава, както е поискано с исковата молба, предвид диспозитивното
начало в процеса/, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
до окончателното изплащане.
След като е уважен главният иск, няма причина да се разглежда евентуалният такъв,
с правно основание обявяване на изискуемостта с връчване на исковата молба, поради което
2
съдът не пристъпва към неговото разглеждане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 380 лева и разноски в заповедното дело от 83.62
лева.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. Г. Ш., ЕГН ********** от ***,
че дължи на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж“, рег. № *********,
регистрирано в търговски и фирмен регистър на Париж, със седалище и адрес гр.Париж,
бул.“Осман“ 1, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Младост 4“, Бизнес парк
София, бл.14, представлявано от Д.Т.Д. сумата от 1524.91 лева /хиляда петстотин двадесет и
четири лева и деветдесет и една стотинки/ главница, дължима по потребителски паричен
кредит ***г., сумата от 51.80 лева /петдесет и един лева и осемдесет стотинки/ договорна
възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021г. до 15.03.2021г., сумата от 104.62 лева /сто
и четири лева и шестдесет и две стотинки/ обезщетение за забава за периода от 15.03.2021г.
до 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 29.11.2021г. до окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед
за изпълнение № ***г. на БРС по ч. гр. дело №***г.
ОСЪЖДА З. Г. Ш., ЕГН ********** от ***, да заплати на ”БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., Париж“, рег. № *********, регистрирано в търговски и фирмен регистър на
Париж, със седалище и адрес гр.Париж, бул.“Осман“ 1, чрез “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, жк.“Младост 4“, Бизнес парк София, бл.14, представлявано от Д.Т.Д. сумата от
380 лева /триста и осемдесет лева/ разноски в исковото производство и сумата от 83.62 лева
/осемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
3