Определение по дело №252/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 754
Дата: 6 март 2020 г.
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20203101000252
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 №……/…...03.2020г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

                                                               РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Петров

въззивно частно търговско дело № 252 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано  е  по частна жалба, подадена от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, действащо чрез ю.к. Р.И., срещу разпореждане № 2706/22.01.2020г., постановено по ч.гр.д. №19347 по описа за 2019 година на ВРС, 20 състав, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Т.К.Г. ***, за сумата от 660.55 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, сумата от 12.40 лева – лихви за забава, както и сумата от 30 лева - такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода 21.08.3018г. - 07.06.2019г.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното разпореждане, като излага, че клаузите, определящи задължението за заплащане на пакет допълнителни услуги не били нищожни, тъй като тези услуги не били задължителни, а са пожелани от ответника в искането му за отпускане на кредит. Предвид това и разходите за тези услуги не представлявали част от общите разходи по кредита и не следвало да се отчитат при изчисляване на ГПР. Твърди се, че лихвите за забава са достатъчно индивидуализирани в подадените уточнителни молби, поради което разпореждането на ВРС, с което е отказано издаването на заповед в тази част е неправилно. Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №19347/2019г. на Районен съд Варна, е образувано по заявление на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение  по чл.410 от ГПК и  изпълнителен лист срещу длъжника Т.К.Г. ***, за следните суми: сумата от 600 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението; сумата от 130.40 лева, представляваща възнаградителна лихва; сумата от 660.55 лева – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, 30 лева - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 12.40 лева -лихви за забава, като и се претендират разноски по делото. 

За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част за сумата от 660.55 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, както и сумата от 30 лева - такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,  районният съд е приел, че е налице отрицателна предпоставка на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, тъй като искането противоречи на закона, а досежно сумата от 12.40 лева – лихви за забава, че заявлението е нередовно, на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.

За да прецени основателността на подаденото заявление съдът се ръководи както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК.

С разпореждане от 26.11.2019г. заявлението е оставено без движение, като на заявителя са дадени конкретни указания. С разпореждане от 17.12.2019 г. изрично е указано на заявителя да посочи върху кои от посочените със заявлението суми е начислено обезщетението за забава 12.40 лева, като в случай, че е начислено общо върху повече от едно от главните задължения, заявителят следва да отграничи по размер и период вземането за забава за всяка от главниците. С уточняваща молба от 07.01.2020 г. указанията на съда не са изпълнени. Въпреки дадените от ВРС указания, заявителят не е конкретизирал искането си досежно сумата от 12.40 лева. Поради това ВРС правилно е отхвърлил заявлението като нередовно в тази му част, на основание чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК.

Съгласно уточненията, направени от заявителя с молба от 16.12.2019г., е видно, че със закупуването на пакета от допълнителни услуги кредитополучателя си е осигурил приоритетното разглеждане и отпускане на кредита, възможност за отлагане плащането на вноски, за намаляване размера на месечните вноски, за промяна на падежа и възможност за допълнително финансиране. Съдът намира, че така уговорените услуги касаят действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което и уговарянето на това допълнително възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Освен това видно от твърденията е, че възнаграждението за предоставянето на тези допълнителни услуги става изискуемо с подписването на споразумението, което налага извода, че страните са се договорили за плащане срещу всяко конкретно упражнено от кредитополучателя преобразуващо кредитното правоотношение право. В случая заявителят не твърди правата, договорени в споразумението да са били упражнени от длъжника. Следователно, таксуването със споразумението на предоставени, но неупражнени права, въз основа на самото споразумение, без същото да е консумирано, е неоснователно и необосновано. Отделно от изложеното, обосновано би могло да се приеме, че по същество тази  уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на кредитора да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.19 ЗПК). Това е в очевидно противоречие както с изискванията на закона за добросъвестно кредитиране, така и с добрите нрави. Ето защо на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповед за изпълнение за сумата от 660.55 лева, представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, не може да бъде издадена.

Възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, е регламентирана в чл.10а от Закона за потребителския кредит. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Изрично в чл.10а, ал.2 от ЗПК законодателят забранява да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая със заявлението е заявена и претенция за сумата от 30 лева - начислена такса за извънсъдебно събиране на вземането. Това вземане обаче не е индивидуализирано по изискуемия начин като не са посочени конкретните, извършени от кредитора действия, нито е уточнен начина на формирането й. Освен това и доколкото търсеното допълнително плащане е свързано изцяло със забавата на длъжника, би могло да се приеме, че със същото се заобикаля забраната, установена в чл.33 от ЗПК, при забава на дължимите от потребителя плащания кредиторът да получи единствено обезщетението за забава в размер не по-висок от законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2706/22.01.2020г., постановено по ч.гр.д. №19347 по описа за 2019 година на ВРС, 20 състав, в частта, в която е отхвърлено заявление, подадено от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Т.К.Г. ***, за сумата от 660.55 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, сумата от 12.40 лева – лихви за забава, както и сумата от 30 лева - такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода 21.08.3018г. - 07.06.2019г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: