№ 160
гр. Варна, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000635 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „НОВО ФИНАНС“ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.Варна,ул.“Иван-
Страцимир“№2, представлявано от управителя Б. П. против решение №
260080/22.06.2021г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение,
постановено по т.д. № 1/2021г. в частта, в която са отхвърлени предявените
от дружеството искове срещу АНГ. П. АТ. и Д. Г. АТ. за солидарното им
осъждате да заплатят сумите от 26 636,52 лв, представляващи наказателна
лихва за забава по Договор за заем № 209 ДЧ/08.08.2018г. за периода
от 08.08.2018г.до 27.07.2020г.; сумата от 2 289 ,08лв, представляващи
наказателна лихва за забава по Договор за заем №207 ДЧ/07.08.2018г.; сумата
13 800 лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на
Договор № 209 ДЧ/08.08.2018г., както и сумата от 1 200 лв., представляваща
неустойка при предсрочно прекратяване на Договор № 207 ДЧ/07.08.2018г.,
както в частта, в която е отхвърлен изцяло предявения иск срещу Д. Г. АТ. в
качеството му на солидарен длъжник по Договор за заем № 207
1
ДЧ/07.08.2018г. и Договор за заем № 209 ДЧ/08.08.2018г. Въззивникът счита,
че решението в обжалваните му части е неправилно поради постановяването
му в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.
Изразява несъгласие с извода на съда, че след като солидарният длъжник не е
уведомен надлежно, то искът е частично основателен и доказан само по
отношение на ответника АНГ. П. АТ.. Не споделя и извода за нищожност на
клаузите за неустойка по чл.2.6, чл.2.7 и чл.2.8 от процесните договори за
заем поради противоречие с добрите нрави. Излага подробни аргументи за
това. Направено е искане решението в обжалваните части да бъде отменено и
вместо него – постановено друго, с което исковите претенции да бъдат
изцяло уважени.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, а обжалваното решение да потвърди като правилно и
законосъобразно.
Постъпила е и частна жалба от „НОВО ФИНАНС“ООД, гр.Варна
против определение № 260338/12.08.2021г. по същото дело, в частта му за
присъдените разноски. Според частния жалбоподател претендираните от
процесуалния представител на ответниците размер на адв.хонорар от по
2 577лв за всеки един от тях е несъстоятелен, прекомерен и извън всякаква
добросъвестност и морални норми. Излага подробни съображения. Иска от
съда обжалваното определение да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което направеното от дружеството искане по чл.248 ГПК бъде
уважено и присъденото адв.възнаграждение бъде намалено до минимално
определения размер за 1 адвокат.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната
неоснователност. Иска се същата да не бъде уважавана, а атакуваното
определение за бъде потвърдено.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.415 ал.1 т.3 ГПК.
Предмет на настоящото произнасяне са предявените от „НОВО
ФИНАНС“ООД, ЕИК *********, гр.Варна искове срещу АНГ. П. АТ. и Д. Г.
АТ. за солидарното им осъждане да заплатят следните суми : 26 636,52 лв.
2
наказателна лихва за забава по Договор за заем № 209 ДЧ/08.08.2018г. за
периода от 08.08.2018г.до 27.07.2020г.; 2 289 ,08лв. наказателна лихва за
забава по Договор за заем № 207 ДЧ/07.08.2018г.; 13 800 лв. неустойка при
предсрочно прекратяване на Договор № 209 ДЧ/08.08.2018г. и 1 200 лв.
неустойка при предсрочно прекратяване на Договор № 207 ДЧ/07.08.2018г.,
както и предявения иск срещу Д. Г. АТ. с ЕГН**********, от гр.Добрич, ж.к.
Иглика № 1, вх.А, ет.1, ап.1, в качеството му на солидарен длъжник по
Договор за заем № 207 ДЧ/07.08.2018г. и Договор за заем № 209
ДЧ/08.08.2018г., за заплащане на сумата от 1 656,75 лв. главница по Договор
за заем № 207 ДЧ/07.08.2018г.,ведно със законна лихва ,считано от
27.07.2020г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 19 278,54
лв. главница по Договор за заем № 209 ДЧ/08.08.2018г., ведно със законна
лихва ,считано от 27.07.2020г. до окончателното изплащане на главницата;
сумата от 266,92 лв. за периода от 08.12.2019г.до
27.07.2020г.,представляваща договорна лихва по Договор за заем № 207
ДЧ/07.08.2018г. и сумата от 3 105,99 лв. за периода от 08.12.2019г.до
17.07.2020г., представляваща договорна лихва по Договор за заем №209
ДЧ/08.08.2018г.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно
облигационно отношение въз основа на сключените между тях два договора
за заем - Договор за заем № 209 ДЧ/08.08.2018г. за сумата от 23 000лв и
Договор за заем № 207 ДЧ/07.08.2018г. за сумата от 2 000лв. Ответницата
АНГ. П. АТ. е заемополучател и ипотекарен длъжник, а ответникът Д. Г. АТ.
е солидарен и ипотекарен длъжник, като на осн.чл.7.5 и от двата договора е
декларирал изричното си съгласие за встъпване в заемното правоотношение
като солидарно отговорен съгласно чл.121 ЗЗД.
Безспорно е още, че с Изявление за прекратяване на договор за заем и
покана за доброволно изпълнение с изх.№ 69/27.07.2020г., връчена лично
срещу разписка на длъжника на същата дата – 27.07.2020г., заемодателят е
обявил предсрочна изискуемост на договорите поради неплащане на
дължимите вноски и в сроковете, определени в чл.2.2, б.Ж. Няма спор и че
преди подаване на исковата молба ответникът Д.А. не е бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
3
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№2216/2020г. по описа на ДРС. С Разпореждане от 04.09.2020г. районният
съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е
указал на заявителя да предяви осъдителен иск срещу длъжниците.
По отношение на претенцията срещу ответника Д.А.:
Съгласно заключението на ССчЕ погасяването на задълженията по
двата договора е прекратено на 04.02.2020г. Остатъчната главница след
приспадане на заплатената част от нея по Договор за заем № 207-ДЧ-
07.08.2018г. е в размер на 1 656,75лв, а по Договор за заем № 209-ДЧ-
08.08.2018г. – в размер на 19 278,54лв. С това доказан по делото се явява
обективният факт на неплащане на кредита, в резултат на което съгласно
чл.2.7 от договорите възниква и правото на заемодателя да прекрати същите,
като иска предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума.
За да настъпи предсрочната изискуемост на кредита обаче, към
обективния факт на просрочие в погашенията следва да бъде налице и
субективният елемент – обявяване на кредита за предсрочно изискуем и
достигане на това волеизявление на кредитора до длъжника. В процесния
случай уведомяването на длъжника Д.А. се счита за осъществено в момента
на получаване на обективираното в исковата молба изявление на кредитора,
т.е. – с получаването от него на препис от исковата молба. От този момент
именно ответникът Д.А. дължи претендираните в резултат на обявената
предсрочна изискуемост на двата договора неплатени главници и
възнаградителни лихви в качеството си на солидарен длъжник. Ето защо в
тази си част, в която се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което исковата претенция по отношение на главниците и
възнаградителните лихви до момента на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем спрямо ответника Д.А. да бъдат уважени, се явява основателна.
По отношение на наказателните лихви:
В отговора на исковата молба и на осн.чл.40 от ЗКНИП вр.чл.146 от
ЗЗП е релевирано възражение за нищожност на клаузата на чл.2.6 от Договор
за заем № 207-ДЧ-07.08.2018г. и от Договор за заем № 209-ДЧ-08.08.2018г.
поради неравноправния й характер съобразно чл.143 т.5 от ЗЗП. По това
4
възражение съдът съобрази следното :
Съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от двата договора за заем, при забава в
погасяването на дължимата вноска, заемодателят начислява наказателен
лихвен процент в размер на 5 % месечно върху остатъчната заемна сума.
Претендираната наказателна лихва е начислена от заемодателя от датата на
настъпване на забавата - 08.01.2020г. до датата на прекратяване на договора –
27.07.2020г. Лихвата за забава е начислена не само върху просрочената
главница, а върху цялата остатъчна главница независимо, че същата не е
падежирана. При това положение по Договор за заем № 207-ДЧ-07.08.2018г.
наказателната лихва е в размер на 1 443,17лв при отпуснат кредит от 2 000лв
и по Договор за заем № 209-ДЧ-08.08.2018г. – 16 708,26лв при отпуснат
кредит от 23 000лв., т.е. – повече от 50 % от размера на основното
задължение. Фактът, че клаузите за наказателната лихва са включени в
самите договори за заем сам по себе си не ги прави индивидуално уговорени.
Настоящият състав споделя практиката на ВКС, обективирана в
решение № 98 от 25. 07. 2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 51 от 04. 04. 2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 77 от 22. 04. 2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о. и
решение № 231 от 6. 03. 2018 г. по т. д. № 875/2017 г., I т. о., реш.
60058/04.11.21г. по т.д. № 2702/19г., първо т.о., съгласно която индивидуално
уговорена клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП е клауза в потребителски
договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или
доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е
могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при
достатъчно информиран избор, я е приел. Не са индивидуално уговорени
клаузите по чл. 146, ал. 2 ЗЗП , особено общите условия на договора, които
подлежат на преценка относно неравноправния им характер по чл. 146, ал. 1
ЗЗП. Доказването на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена
е в тежест на доставчика на услугата – съответната банка. Подписването на
договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от
задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от
потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него.
В процесния случай, макар и включени в инидивидуалните договори за
заем, изготвени предварително от заемодателя, клаузите за наказателната
5
лихва са оспорени като неравноправни, а ищецът твърди, че на 01.08.2018г.,
т.е. 14 дни преди сключването на договорите, на длъжниците е била
предоставена преддоговорна персонализирана информация в индивидуална
конкретика спрямо индивидуалните им договори, т.е. – били са подписани
предварителни договори, възпроизвеждащи основните клаузи на
окончателните, както и стандартни европейски формуляри, в които
длъжниците декларират, че са запознати с „Общите условия“ към договора и
са уведомени подробно за всички негови клаузи, разбират значението им,
съгласяват се с тях и са дават съгласие договорът да бъде сключен при
посочените условия. Анализирайки всички тези твърдения и доказателства
съдът отчита усилието на заемодателя да отблъсне евентуално бъдещо
противопоставимо му възражение за неравноправност на коментираната
договорна клауза. В същото време обаче следва да бъдат съобразени и редица
други обстоятелства, като изключително високия размер на наказателната
лихва, която междувпрочем не е единствената санкция за забава и
неизпълнение на задължението за погасяване на вноските, надхвърлящ 50 %
от размера на заемната сума, водещ до явно неравновесие в правата и
задълженията на страните, позицията на длъжниците на икономически по-
слабата страна в правоотношението и ограничената им възможност да
повлияят на така установения процент на наказателната лихва, съдът намира,
че клаузите на чл.2.6 и 2.8 от договорите действително са неравноправни.
Но дори и да се приеме обратното, че тези клаузи не са нищожни като
неравноправни предвид постигнато индивидуално тяхно договаряне, съдът
намира, че те се явяват нищожни на осн.чл.26 ЗЗД – поради нарушение на
добрите нрави, изхождайки от обстоятелството, че наказателната лихва се
начислява не върху падежиралите вноски, а върху остатъчната сума от заема,
което по същество представлява предварителна санкция за неизпълнение,
каквото още не е допуснато и то в значителен, както вече беше подчертано,
особено висок размер.
Предвид горното всички оплаквания в жалбата срещу извода на
първоинстанционния съд за нищожност на клаузите на чл.2.6 и 2.8 от
договорите за заем се преценяват като неоснователни. В тази й част жалбата е
също неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
6
Досежно неустойката по чл.2.7 от договорите :
Съгласно т.3 на ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС
неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В процесния случай неустойката е уговорена в размер на 60 % от
заемната сума при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30
дни. При това в условията на кумулативност с наказателната лихва за забава,
като забавата може да е дори с един ден след падежа. По Договор за заем №
207-ДЧ-07.08.2018г. тя е в размер на 1 200лв, при остатъчна главница от
1656,75лв ., а по Договор за заем № 209-ДЧ-08.08.2018г. е в размер на
13 800лв при остатъчна главница от 19 278,54лв. Този изключително висок
размер на неустойката според настоящия състав не съответства на
придадените й от законодателя функции, нарушава равновесието в
отношенията между страните и води до неоснователно обогатяване на
икономически по-силната страна. Ето защо съдът намира, че тя е нищожна
като неравноправна, евентуално - поради противоречие с добрите нрави.
В този смисъл въззивната жалба и по отношение на договорната
неустойка е неоснователна и като такава се оставя без уважение.
По частната жалба на „Ново финанс“ ООД по чл.248 ГПК:
При обща цена на исковите претенции от 68 262,88лв мин.размер на
адв.хонорар по чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за мин.размери на
адв.възнаграждения е 2 577,89лв. Т.е. – претендираният размер на
адв.възнаграждение за всеки един от двамата ответници е минималният
нормативно установен такъв. Ето защо съдът не приема тезата на частния
жалбоподател „Ново финанс“ ООД , че този хонорар е несъстоятелен,
прекомерен и извън всякаква добросъвестност и морални норми. Освен това
процесуалната защита на двамата ответника е осъществена в пълен обем –
изготвен е отговор на исковата молба и на допълнителната искова молба,
отговор на въззивната жалба и на частната жалба, реализирано е процесуално
представителство в открито съдебно заседание. Неоснователно е оплакването,
че „общността на правнозначимите факти и правата, предмет на исковата
защита, сочели на една и съща по обем, сложност и продължителност
7
адвокатска работа“. Макар отговорността на двамата ответника да е
ангажирана въз основа на едни и същи правопораждащи юридически факти –
договори за заем, липсва правно основание да се отрича или ограничава
защитата на всеки един от тях в пълен обем. Още повече, че претенцията в
първата инстанция е частично уважена по отношение на единия ответник и
изцяло отхвърлена по отношение на втория ответник, т.е.е – произнасянето на
съда по отношение на двамата ответника не е едно и също.
По изложените съображения частната жалба се преценява като
неоснователна и се оставя без уважение.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на страните се
дължат разноски, както следва : отв. Д.А. се осъжда да заплати на ищеца
„Ново финанс“ ООД разноски в размер на 491,98лв – за заповедното
производство и 2 210,40лв – за първата инстанция съобразно уважената част
на иска. „Ново финанс“ ООД дължи на ответника Д.А. разноски за първа
инстанция в размер на 1 600лв, а не в размер на присъдените 2 500лв.
За втора инстанция ответниците А.А. и Д.А. са направили общо
разноски в размер на 3 000лв. Съобразно отхвърлената част от жалбата на
„Ново финанс“ ООД им се дължат 1931,25лв. „Ново финанс“ ООД е
направило разноски за втора инстанция в размер на 3 878,51лв., съобразно
уважената част на жалбата му се дължат 1 381,71лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260080/22.06.2021г. на Добричкия окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 1/2021г. в частта, в която е
отхвърлен предявения иск срещу Д. Г. АТ. в качеството му на солидарен
длъжник по Договор за заем № 207 ДЧ/07.08.2018г. и Договор за заем № 209
ДЧ/08.08.2018г. за сумите от : 1 656,75 лв. главница по Договор за заем №207
ДЧ/07.08.2018г.,ведно със законна лихва ,считано от 27.07.2020г. до
окончателното изплащане на главницата; 19 278,54 лв. главница по Договор
за заем № 209 ДЧ/08.08.2018г., ведно със законна лихва, считано от
27.07.2020г. до окончателното изплащане на главницата; 266,92 лв. за
8
периода от 08.12.2019г.до 27.07.2020г., представляваща договорна лихва по
Договор за заем № 207 ДЧ/07.08.2018г.; 3 105,99 лв. за периода от
08.12.2019г.до 17.07.2020г., представляваща договорна лихва по Договор за
заем №209 ДЧ/08.08.2018г., както и в частта, в която „Ново финанс“ ООД е
осъдено да заплати на Д.А. разноски над 1 600лв до 2500лв, като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА Д.А., в качеството му на солидарен длъжник по Договор за
заем № 209 ДЧ/08.08.2018г. и Договор за заем №207 ДЧ/07.08.2018г. да
заплати на „Ново финанс“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление-гр.Варна,ул.“Иван-Страцимир“№2, представлявано от управителя
Б. П. следните суми: 1 656,75 лв. главница по Договор за заем №207
ДЧ/07.08.2018г., ведно със законна лихва, считано от 27.07.2020г. до
окончателното изплащане на главницата; 19 278,54 лв. главница по Договор
за заем № 209 ДЧ/08.08.2018г., ведно със законна лихва ,считано от
27.07.2020г. до окончателното изплащане на главницата; 266,92 лв. за
периода от 08.12.2019г.до 27.07.2020г., представляваща договорна лихва по
Договор за заем № 207 ДЧ/07.08.2018г.; 3 105,99 лв. за периода от
08.12.2019г.до 17.07.2020г., представляваща договорна лихва по Договор за
заем №209 ДЧ/08.08.2018г; 491,98лв – разноски за заповедното производство
и 2 210,40лв – разноски за първа инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ново финанс“ ООД
срещу решението по т.д. № 1/2021г. на ДОС в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Ново финанс“ ООД да зпалати на А.А. и Д.А. разноски за
втора инстанция в размер на 1 931,25лв.
ОСЪЖДА А.А. и Д.А. да заплатят на „Ново финанс“ ООД разноски за
втора инстанция в размер на 1 381,71лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК, а в частта досежно частната
жалба на „Ново финанс“ ООД по реда на чл.248 ГПК – в едноседмичен срок с
частна жалба.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10