№………………2019г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІ касационен състав в открито заседание,
проведено на четиринадесети ноември 2019 г., в следния състав:
Председател: КРАСИМИР
КИПРОВ
Членове: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Галина
Владимирова и с участието на прокурор
СИЛВИЯН ИВАНОВ от Варненска окръжна
прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Марияна Бахчеван касационно административно-наказателно
дело №2276 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по реда на
чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Делото е образувано въз основа на
касационна жалба на „Пенемат” ООД, представлявано от управителя Т. П. срещу решение №1338/03.07.2019г. на
Варненския районен съд /ВРС/, постановено
по НАХД № 2341/ 2019 г., с което е потвърдено наказателно постановление
№23-0000247 от 08.05.2019г., издадено от началника на Областния отдел „Автомобилна
администрация” – гр.Варна , с което на основание чл.96г т.1 предл.2 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвП/ на „Пенемат” ООД е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3
от ЗАвП, тъй като в качеството си на превозвач е допуснал до управление
на товарен автомобил, с който е извършен международен превоз на товари без
водача да притежава валидно удостоверение за психологическа годност след
28.08.2018г.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е постановено в нарушение на материалния
закон. Смята, че не е посочено правилно мястото на извършване на нарушението,
тъй като на датата на нарушението товарният автомобил е осъществявал
международен превоз, т.е. не е бил в гр.Варна, където е седалището на
превозвача. Прави оплакване, че за дата на нарушението не правилно е посочена
21.09.2018г., тъй като пътния лист е бил издаден на 12.09.2018г., и още тогава
водачът е бил в нарушение. Преценката за валидността на удостоверението за
психологическа годност трябва да се прави към датата на назначаване на водача
на пътното превозно средство. Изтъква, че административно-наказателна
отговорност трябва да носи управителя на дружеството, защото той назначава
шофьорите. Подчертава, че липсва съответната превръзка на чл.7а ал.2 предл.3 от
ЗАвПр с разпоредба от наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, което нарушава правото на защита. Смята, че следва да бъде
приложен института за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на
решението и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът – Областен отдел „Автомобилна администрация”
гр.Варна чрез процесуалния си представител мл.експерт И. Г. в писмен отговор оспорва
касационната жалба. Смята, че правилно като място на извършване на нарушението
е посочен адреса на управление на дружеството, от където се осъществява организирането
на дейността му. Изтъква, че датата на нарушението също е определена правилно
съгласно данните от международната товарителница. Подчертава, че и без да е
посочена разпоредбата на чл.36 от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ, наказаното дружество е било наясно, че е
потърсена административно-наказателната му отговорност за липса на валидно
удостоверение за психологическа годност на водача А. Щ. Изразява становище за
липса на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Представителят на контролиращата страна –
ВОП намира жалбата за неоснователна и иска решението на ВРС да бъде оставено в
сила.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от
страна в административно-наказателното производство, за която решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Административен съд-Варна, като разгледа
делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание
чл.218 от АПК служебна проверка за
валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния
закон, и предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира
същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Варненският районен съд е потвърдил обжалваното пред
него наказателно постановление като е приел, че на 21.09.2018г. „Пенемат“ ООД в
качеството си на превозвач е допуснал до управление на товарен автомобил, с
който е извършен международен превоз на товари водач без валидно удостоверение
за психологическа годност. Предвид състава на изпълнителното дейния, който е
описан в диспозицията на приложената санкционна норма на чл.96г ал.1 предл.2 от
ЗАвПр, а именно: допускане на водач да управлява превозно средство за обществен
превоз без да отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, правилно за място на
„допускането на водач да управлява“ е посочен адреса на управление на
превозвача, който е адрес и на издаване на пътния лист и като дата на
нарушението е посочена датата на международната товарителница, на която водачът
е управлявал пътното превозно средство при
осъществяване на международния
обществен превоз.
В допълнение, дори и изпълнителното деяние да беше
„назначи на работа водач, който не отговаря на изискванията, определени с този
закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му“, отново
административно-наказателната отговорност щеше лежи върху
дружеството-превозвач, защото именно то, а не неговия управител се явява
работодател, в каквато посока са неоснователните оплаквания на касатора.
„Пенемат“ ООД е
наказано за нарушение по чл.7а ал.2 от ЗАвПр, според който лицензираните превозвачи могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от ЗАвПр и по чл.152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата.
В АУАН и в НП е посочено, че водачът не отговаря на
изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152 ал.1
т.2 от ЗДвП и това е Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачите
на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. Съгласно чл.1
ал.1 т.3 от нея, водачите
на автомобили за обществен превоз на товари, какъвто безспорно е въпросния, за
който има издаден пътен лист и международна товарителница, трябва да отговарят на изискванията за
психологическа годност. По силата на чл.152 ал.1 т.2 б.”Б” от ЗДвП, водачите, извършващи обществен превоз на
пътници или товари трябва да
са психологически годни. Те трябва да удостоверят такава
годност към момента на получаване на свидетелство за управление на МПС от
категориите, с които се осъществява обществен превоз на пътници или товари и
при изтичане на неговата валидност, какъвто е настоящия казус.
От една страна,
посочената като нарушена нормата на
чл.7а ал.2 предл. 3 от ЗАвПр съдържа задължение към лицензираните превозвачи да
осъществяват обществени превози само с водачите, които отговарят на
изискванията за психологическа годност, от друга страна в самата санкционна
норма на чл.96а ла.1 предл.2 от ЗАвПр също е визирано правило за поведение, на
което съответства описаното изпълнително деяние, поради което правилно
въззивния съд е приел, че непосочването на конкретната нарушена разпоредба от
наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП не е ограничило и не е нарушило правото на защита на наказаното
дружество. Това е видно както от доводите му във въззивната жалба, така и тези в касационната, от които става ясно,
че превозвачът е разбрал за какво е бил наказан.
Няма данни водачът А. Щ. да попада в изключенията по
чл.8 ал.2 от Наредба №36/15.06.2006г., поради което контролиращите органи на
„Автомобилната администрация“ са приели въз основа на същата разпоредба, че
удостоверението му за психологическа годност е валидно за срок три години от
датата на неговото издаване. От приложената справка е видно, че последното удостоверение на водача на товарния автомобил
е било издадено на 28.08.2015г. и е било валидно до 28.08.2018г. Наказаното
дружество не е представило валидно удостоверение за психологическа давност, с
което да опровергае този факт.
Правилно Варненския
районен съд е приел, че няма основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като
срокът на валидност на удостоверението за психологическа годност на А. Щ. е
изтекъл на 28.08.2018г., международният обществен превоз е бил извършен на 21.09.2018г.
и до приключване на устните състезания пред касационната инстанция с оглед на
доказателствената си тежест лицензираният превозвач не е представил валидно
удостоверението за психологическа годност на същия водач. Размерът на наложената
имуществена санкция е твърдо определен по чл.96г ал.1 от ЗАвПр.
По изложените съображения на основание чл.221
ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, Административен съд-Варна
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №1338/03.07.2019г. на Варненския районен съд,
постановено по НАХД № 2341/ 2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.