Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 142, 06.08.2020г., гр.Исперих
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На десети юли
през 2020 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Детелина Витанова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 677 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 и ал.4 от ГПК.
Постъпила е искова молба
от “Банка ” ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.С6, район О,
ул.”Ма” № , представлявано от изпълнителни директори ЮБ Н и А РЖ Л, действащи
чрез упълномощен старши юрисконсулт А А М, съдебен адрес:***, Банка ЕАД, Фиенансов център-Р, против А.Р.Ш., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо,
съществуването на парично вземане на Банката срещу длъжника А.Р.Ш., ЕГН-**********, произтичащо от
Договор за кредит за текущо потребление от 21.11.2017г., което вземането е
удостоверено в Извлечение по чл.417, т.2 от ГПК от счетоводните книги на
Банката към 12.04.2018г. – представения документ в заповедното производство за
същите вземания, а именно:
-
9 971.68 (девет
хиляди деветстотин седемдесет и един лева и 68 ст) лева – дължима
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 21.11.2017г.,
- 337.92 (триста тридесет и седем
лева и 92 ст) лева – договорна лихва
за периода от 26.10.2017г. до 11.04.2018г.,
- 10.55 (десет лева и 55 ст) лева
– обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от
26.10.2017г. до 10.04.2018г.,
- 2.77 (два лева и 77 ст) лева – обезщетение
за забава (лихвена надбавка за забава) за 11.04.2018г.,
- 120.00 (сто и двадесет) лева – дължима
такса (разходи при изискуем кредит),
- законната лихва върху главницата, считано от
12.04.2018г. (датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК) до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира за направените разноски по настоящото исково производство, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, съгласно
Наредбата за заплащането на правната помощ, както и присъждане на разноските по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 361/2018г. на РС-гр.Исперих, образувано за
същите вземания. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави
изявление, че е допусната фактическа грешка при посочване началната дата на
дължимите лихви, която е 26.11.2017г. вместо заявената с исковата претенция
26.10.2017г., предвид, че последната дата предхожда сключването на процесния
договор.
В
срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът А.Р.Ш., ЕГН-********** ***, не е намерен
на посочения адрес, установен като негов постоянен адрес в страната.
Назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.В.К.,***,
представя писмен отговор, като счита предявеният иск за допустим, а в съдебно заседание ангажира становище по основателността на иска, като
предоставя на преценката на съда дали при сключване на договора за кредит и
съставяне на изискуемите документи не са нарушени императивните разпоредби на
Закона за потребителския кредит, предвид, че единият от съпътстващите документи
е с размер на шрифта по-малък от изискуемия. Счита, че това обстоаятелство води
до недействителност на разпоредбите и задълженията, поети по този начин, поради
което ищецът може да претендира само за главницата по дадения кредит.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното: На 21.11.2017г. между ищеца „Банка ” ЕАД, в качеството на кредитор,
от една страна и от друга страна ответника А.Р.Ш., ЕГН-********** *** качеството на кредитополучател, е сключен представения
по делото Договор за кредит за текущо потребление в размер на 10 000.00 лева.
Между страните е уговорено еднократно усвояване на кредита в срок до 30 дни от
дотата на сключване на договора, както и издължаване на кредита на месечни
вноски, с уговорена падежна дата за всяка вноска на 25-то число на месеца,
съгласно Погасителен план – Приложение № 1 към Договора, общо за 84 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита, с краен падеж – 21.11.2024г.
Договорен бил променлив
лихвен процент по кредита от 8.80 % годишно или 0.02 % на ден (чл.8 от
Договора) и Годишен процент на разходите (ГПР) – 10.97 % (чл.9 от Договора).
Съгласно чл.18.2 от Раздел VІІ „Отговорности и санкции“ от Общите
условия на Банката за предоставяне на кредити за текущо потребление (неразделна
част от Договора за кредит - чл.18), при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата
става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като тези последици
настъпват автоматично, а ако законът изисква – след уведомление до клиента,
изпратено до посочения от него адрес за кореспонденция. След предявяване на
молбата за събиране на вземането по съдебен ред, остатъкът от главницата се
олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.19.1, т.1
от същите Общи условия, кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем и при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или
главница, а съгласно чл.19.2 – изискуемият кредит се отнася в просрочие и се
олихвява по реда на т.18.2.
В Договора за кредит длъжникът е посочил адрес за кореспонденция - настоящия си адрес, а именно: гр.Р, бул.“Ц О“
№ , вх., ет.. Съобразно условията на чл.15 от Договора – всички уведомления,
съобщения и покани във връзка с договора за кредит се считат за получени от
Кредитополучателя, ако са изпратени на посочения от него адрес за
кореспонденция, когато последният не е уведомил Кредитора за промяна на адреса.
Според
заключението вх.№ 958/04.03.2020г. на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, в счетоводството на ищцовата Банка е отразен превод на сума в
размер на уговорения кредит от 10 000.00 (десет хиляди) лева на
21.11.2017г. по кредитна сметка № 0000000024889161, като сумата е усвоена от
кредитополучателя А.Р.Ш., ЕГН-**********
по открита на негово име разплащателна сметка №
0000000024350757 чрез плащане по договор на същата дата. За погасяване на задължението по кредита, ответникът е заплатил единствено
дължима към 25.11.2017г. договорна лихва, съгласно Погасителен план – в размер
на 9.78 лева и частично плащане по дължимата главница към същата дата – до
размера от 28.32 лева. Други плащане по погасяване на задължението не са
извършвани. Вследствие на допуснатата забава в плащането на дължимите
погасителни вноски, на 11.04.2018г. кредитът е отнесен в просрочие и целият
остатък от кредита е обявен от Банката за предсрочно изискуем, считано от
същата дата при допуснати 137 дни забава
(т.3 от експертното заключение). Експертизата констатира допусната забава,
съгласно Погасителния план, на 5 броя неплатени пълни месечни вноски с падежи,
съответно 25.11.2017, 25.12.2017г., 25.01.2018г., 25.02.2018г. и 25.03.2018г.,
като изчислява по месеци и дните на забава, както следва: 5 дни за м.11.2017г.
+ 31 дни за м.12.2017г. + 31 дни за м.01.2018г. + 28 дни за м.02.2018г. + 31 дни
за м.03.2018г. + 11 дни за м.04.2018г. (общо 137 дни на забава). Вещото лице
определя в заключението си (т.4) неизплатените и изискуеми задължения към ищеца
по процесния договор към 12.04.2018г., които възлизат в размер, както следва: 9 971.68
(девет хиляди деветстотин седемдесет и един лева и 68 ст) лева – дължима непогасена главница, 324.51 (триста двадесет и четири лева и 51
ст) лева – дължима неплатена редовна лихва
за периода от 26.12.2017г. до 11.04.2018г., 10.58
(десет лева и 58 ст) лева – лихвена надбавка за забава върху просрочената
главница за периода от 26.11.2017г. до 11.04.2018г., 2.77 (два лева и 77 ст) лева – лихвена надбавка за забава върху
цялата главница за 11.04.2018г. и 120.00
(сто и двадесет) лева – дължима такса.
Заключението на съдебно-счетоводната
експертиза не е оспорено от страните по делото и съдът го кредитира изцяло.
Посочената
дължима такса е фиксирана в т.5 (разходи при изискуем кредит) от
приложеното извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
Банка прилага по извършвани услуги на
клиенти – Приложение № 3, неразделна част към Договора за кредит (чл.18), които
Кредитополучателят е приел с подписването на Договора.
За
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита Банката изпратила до
ответника, на постоянния му адрес в гр.И, обл.Р, Покана-уведомление изх.№
07-20-00545/07.02.2018г., като връчването е възложено на ЧСИ Д Д, рег.№ 762 с район на действие Окръжен съд-гр.Р и е извършено при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК на 03.04.2018г., удостоверено върху гърба на
Поканата (л.26-27 от делото). В същата е отбелязано, че от датата на
получаването й, цялата непогасена главница по Договора за кредит става дължима
и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен
с предвидената в договора надбавка за забава.
При горните
обстоятелства и с оглед продължаващото неизпълнение от ответника на паричните
му задължения, Банката предприела постъпки и сезирала заповедно производство по
ч.гр.д.№ 2331/2018г. на РС-гр.Р, препратено по компетентност на РС-гр.И, където
е образувано ч.гр.д.№ 361/2018г. Така по Заявление вх.№ 15338/12.04.2018г. по
Вх.регистър на РС-гр.Р, препратено по компетентност на РС-гр.И с вх.№
1867/28.05.2018г., въз основа на извлечение изх.№ 11-00-0488 от 12.04.2018г. от
счетоводните книги на Банката-Кредитор, установяващо забава в издължаването на
погасителните вноски от 137 дни и възникнала предсрочна изискуемост на цялото
задължение, считано от 11.04.2018г., се снабдява със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 20.05.2018г. и
изпълнителен лист от същата дата срещу длъжника А.Р.Ш., ЕГН-********** за заплащане в полза на заявителя на парично задължение в
размер на предентираните и в настоящото производство суми, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
12.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски - заплатена ДТ в размер на 208.86 (двеста и осем лева и 86 ст) лева и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100.00 (сто) лева.
Банката образувала и изп.дело № 20189120401436 при ЧСИ Г
С, рег.№ 912, с район на действие Окръжен съд-гр.Р. Тъй като длъжникът А.Р.Ш., ЕГН-********** не е намерен на единствено установения по делото
постоянен адрес ***), е извършено от ДСИ връчване на Заповедта за изпълнение при
условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, поради което и по указание на
съда, дадено с Разпореждане от 22.07.2019г. по реда чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок
настоящия иск за установяване на вземането си.
Видно от служебно
изисканата по делото Справка от НБД «Население» изх.№ 529/17.09.2019г.,
ответникът има единствено регистриран постоянен адрес в страната, този посочен
в исковата молба в гр.И, обл.Р, като от 25.07.2005г. фигурира с настоящо
местоживеене в Т, неизвестен адрес.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза на
документи, с представено заключение по Протокол № 32 от 10.06.2020г. (вх.№
1964/11.06.2020г. по Вх.регистър на съда), изследва печатния текст в процесния Договор
за кредит за текущо потребление от 21.11.2017г., (вкл. Общите
условията към договора), състоящ се от 11 страници, Приложение № 2 към Договора
– Условия по стандартен кредит за текущо потребление, състоящи се от 2
страници; Приложение № 3 към Договора - извлечение
от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка прилага по извършвани услуги на клиенти,
състоящо се от 1 страница и Погасителен план и ГПР, състоящ се от 5 страници,
всичките приложения представляващи неразделна част към Договора. Според заключението на тази
експертиза, отпечатаният текст в описаните документи, с изключение на
Приложение № 3 (извлечението от Тарифата), е изпълнен на кирилица, серифен
шрифт (с допълнителни декоративни чертички по краищата си), формат „Times New Roman” и размер 12, като същите
са и характеристиките на отпечатания тект в Приложение № 3, но размерът на
шрифта е 9.
В производството по настоящото дело ищцовата Банка е
направила съдебни разноски в размер на 548.87 лева – дължима ДТ при
завеждане на иска, от които 208.86 лева заплатена ДТ в заповедното производство,
а разликата от 340.01 лева - доплатена при завеждане на установителния иск.
Деловодните разноски на ищцовата страна са в общ размер на 780.00 лева,
включващи 200.00 лева – възнагрлаждение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, 150.00 лева – възнаграждение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза и 430.00 лева - изплатено
възнаграждение за особения представител на ответника. По този начин общо направени от ищеца разноски възлизат в
размер на 1 328.87 лева. Представя Списък за разноски по чл.80 от ГПК
за 1420.01 лева, в които не включва заплатената ДТ по заповедното производство,
но включва допълнително претендирано възнаграждение за юрисконсулт по исковото
производство в размер на 300.00 лева, на
основание чл.78, ал.8 от ГПК и съгласно Наредбата за заплащането на правната
помощ. Ответникът не е
направил разноски по делото.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване на паричните вземания на ищеца
по сключения с ответника Договор за кредит
за текущо потребление от 21.11.2017г. е допустим и
намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 и ал.4 от ГПК. Същият е
предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието на РС-гр.И по
Разпореждането от 22.07.2019г. по ч.гр.д.№ 361/2018г. по описа на съда, дадено
към заявителя и ищец в настоящото производство “Банка ” ЕАД. При условията на
чл.422, ал.1 от ГПК искът се счита за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК – 12.04.2018г.
Разгледан по същество –
искът е частично основателен.
Установените по делото
фактически обстоятелства сочат на възникнало между страните договорно
правоотношение във връзка с предоставен от ищцовата Банка в полза на ответника
паричен кредит от 10 000.00 (десет хиляди) лева за потребителски нужди. В
качеството си на Кредитополучател ответникът А.Р.Ш., ЕГН-********** е усвоил изцяло предоставения
му кредит още в деня на сключване на договора – 21.11.2017г., когато сумата е
била преведена по разплащателната му сметка от Банката-ищец. Във връзка с
изпълнение на задълженията си за погасяване на този кредит,
ответникът-Кредитополучател изпаднал в забава относно изплащане в пълен размер
на дължимите погасителни вноски най-късно на падежната дата за всяка вноска,
включваща главница, лихва и такси. По този начин и при наличие на
предпоставките по чл.18.2 от Общите условия на Банката, последната се е
възползвала от правото си да направи кредита изцяло и пресрочно изискуем, която
изискуемост е настъпила, считано от 11.04.2018г. според сечтоводните
отбелязвания на Банката, констатирано и в заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда.
Съдът приема, че
ответникът е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита и съобразно условията на чл.15 от сключения Договор. Според задължителните разяснения по т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, изисква
се банката изрично да е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател. Според създадената
практика на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Съпоставено към конкретните факти по делото,
Банката-ищец е упражнила правото си по чл.18.2 от Общите условия за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, изпращайки Уведомлението си до длъжника на
07.02.2018г., при удостоверено връчване на 03.04.2018г., като съдът приема, че
към този момент са били налице обективните предпоставки за това.
Волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
обсъдено по-горе, е достигнало до длъжника на
03.04.2018г., като според направеното изследване на съдебно-счетоводната
експертиза, обсъдено по-горе, относно допуснатата забава в плащанията на
длъжника, към този момент вече е имал неплатени на падежа 5 броя дължими
погасителни вноски, с повече от 90 дни на забава. Според изчисленията на
експертизата към м.02.2018г., вече е имал допуснати 95 дни на забава. Както се
установи, Уведомлението е било изпратено чрез ДСИ на единствения
регистриран в страна адрес на длъжника,
установен като постоянен такъв. Не е уведомил Банката за промяна на посочения
адрес за кореспонденция в гр.Русе, посочен като настоящ адрес, а офицалната му
адресна регистрация установява, че изобщо няма регистриран в страната настоящ
адрес. При това положение следва да се приеме, че Кредиторът е положил
дължимата грижа за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемоскт на кредита, защото са предприети единствено възможните действия за
неговото откриване, изискуеми с оглед принципите на дължимата грижа и
добросъвестността – след като не е намерен на единствено известния за кредитора адрес, то за него не съществува друга възможност за издирване на длъжника и връчване на Уведомлението за предсрочна изискуемост.
Това Уведомление следва да се приеме за получено от адресата при условията на
чл.15 от Договора.
При спазване правилата
за разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към ищеца точно и
своевременно или че са настъпили други правопогасяващи задължението му
обстоятелства. Същият не е сторил това, като не ангажира пред съда ползващи го
и допустими според закона доказателства, установяващи изпълнение на
задължението за плащане на претендираните парични суми (погасяване на получения
паричен кредит). Напротив, от събраните по делото доказателства се установи
неиздължаване на следващите се суми, в който смисъл са констатациите на
съдебно-счетоводната експертиза.
Според
заключението на същата експертиза претендираните вземания са частично доказани
в своя размер, като установява по-нисък размер на вземането за дължима
договорна лихва, доказано до размера от 324..51 лева, изчислена за периода от
26.12.2017г. до 11.04.2018г., при претендирана такава в размер на 337.92 лева,
за периода от 26.11.2017г. до 11.04.2018г. и установява по-висок размер на
дължимата лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от
26.11.2017г. до 10.04.2018г – в размер на
10.58 лева при претендирана такав от 10.55 лева. Останалите претендирани
вземания са изцяло доказани в заявения исков размер.
При
преценката за дължимост на тези вземания, съдът дължи и преценка относно
неравноправния характер на договорните клаузи, от които прозтичат и които
Законът за потребителския кредит, като ограничаващи правата на потребителя,
обявава за недействителни. Преди всичко от формална страна, с оглед изследването
на съдебно-техническата експертиза, обусловено от изискванията на чл.10, ал.1
от Закона за потребителския кредит, следва да се приеме, че процесниятДоговор за кредит за текущо потребление от 21.11.2017г.,
в основните си части, с изключение на Приложение № 3 към Договора - извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК
прилага по извършвани услуги на клиенти, състоящо се от 1 страница, отговаря на
посочените изисквания – Договорът, ведно с Общите условия към него и Погасителния
план са изготвени в писмена форма, на хартиен
носител, условията за написани по ясен и разбираем начин, като са представени на длъжника с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Изискването
на закона не е изпълнено по отношение на посоченото горе Приложение № 3,
предвид че отпечатаният текст в Тарифата е с размер на шрифта по-малък от 12, а
именно с размер 9. От това Приложение към Договора произтича претендираното
вземане за дължима такса от 120.00 лева, която е фиксирана в т.5 от Тарифата (разходи при изискуем кредит). Освен формалния
порок, обаче, съдът приема, че въобще така договореното допълнително плащане на
фиксирана такса като разход за събиране
на изикуем кредит, е неравноправно договорена. Каквито и да са действията, пораждащи
този разход, те биха били типично управление на лош кредит и съставляват присъщ
за основния предмет на договора, а не допълнителен разход. Този вид дейност на
кредитора се компенсира с основното възнаграждение като цена на самото рисково
(без предварително обезпечаване) кредитиране и е типичен ценообразуващ елемент
за възнаградителна лихва. Изключването на разходите за тази дейност от
основната цена на кредита (формираща лихвен процент и ГПР) би означавало да се
допусне, че възнаграждението на кредитора е чиста печалба, тъй като не включва
присъщи за дейността разходи, заплащани отделно като допълнително уговорени
задължения. Систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.3 и чл.33 от ЗПК
налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ
потребителски кредит да договаря условия, при които освен обявената договорна
лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания
като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи. Възстановяването на
разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не може да се включва в
ГПР именно защото размерът им зависи от конкретните (а не абстрактно предвидени
при сключване на договора) разноски, направени поради неизпълнението.
Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия
договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност по Тарифа, несъмнено
придава на тези клаузи неустоечен характер и са несъвместими с потребителската
защита. Ето защо договореното заплащане на фиксираната такса от 120.00 лева,
като разходи при изискуем кредит, е в противоречие с изискванията на чл.10а,
ал.2 от ЗПК, която забранява от Потребителя да се изискват такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по
извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. На
това основание следва да бъде отречено обвързването на длъжника с каквито и да
е задължения, произтичащо от неравноправната клауза. По отношение на обсъденото
вземане, предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на останалите претендирани вземания – искът следва да бъде уважен до
доказания размер на вземанията, а именно: дължима непогасена главница в размер на 9 971.68 (девет хиляди деветстотин седемдесет и един лева и 68 ст) лева; дължима
неплатена договорна лихва за периода
от 26.12.2017г. до 11.04.2018г., доказана до размера от 324.51 (триста двадесет и четири лева и 51 ст) лева, като искът за
това вземане следва да бъде отхвърлен за горницата до предявения исков размер от 337.92 лева; дължима лихвена
надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 26.11.2017г. до
11.04.2018г., което вземане следва да бъде установено до заявения исков размер
от 10.55 (десет лева и 55 ст) лева; дължима лихвена надбавка за забава върху
цялата главница за 11.04.2018г. в размер на 2.77
(два лева и 77 ст) лева, както и
законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2018г. (датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК) до окончателното изплащане на задължението.
от което
При горния изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи заплащане на направените от
ищцовата страна съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, вкл. и
тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по
тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12),
съразмерно на уважената част от иска. Същите са доказани, обсъдено по-горе, в
общия размер от 1 328.87 лева. в това
число разноските по заповедното и по исковото производство, като към тях следва
да се прибавят и присъденото възнаграждение за юрисконсулт по заповедното
производство в размер на 100.00 лева
и претендираното юрисконсулско възнаграждение в размер на 300.00 лева по исковото производство, дължимо на основание чл.78,
ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. По този начин общия размер на ищцовите разноски възлиза на 1 728.87 лева. Съразмерно на уважената част от иска същите следва да
бъдат присъдени до размера от 1 706.78 (хиляда седемстотин и шест лева и 78 ст) лева.
Воден от изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422 от ГПК, по отношение на ответника А.Р.Ш., ЕГН-********** ***,
съществуването на парично вземане на “Банка ” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр.С, район О, ул.”М” № , представлявано от изпълнителни директори
Ю Б Н и А Р Ж Л, срещу длъжника А.Р.Ш.,
ЕГН-**********, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от
21.11.2017г., което вземането е удостоверено в Извлечение по чл.417, т.2 от ГПК
от счетоводните книги на Банката към 12.04.2018г. – представения документ в
заповедното производство за същите вземания, а именно:
- 9 971.68 (девет хиляди деветстотин седемдесет и един лева и 68 ст)
лева – дължима непогасена главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 21.11.2017г.,
- 324.51
(триста двадесет и четири лева и 51 ст) лева – дължима неплатена договорна лихва за периода от 26.12.2017г. до 11.04.2018г.,
- 10.55 (десет лева и 55 ст) лева – обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава) върху просрочената
главница за периода от 26.11.2017г. до 11.04.2018г.,
- 2.77 (два лева и 77 ст) лева – обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава) върху цялата главница
за 11.04.2018г , както и
-
законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2018г. (датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК) до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ за признаване за установени на паричните вземания за разликата до първоначално заявения с исковата молба размер на дължимата неплатена договорна лихва, а именно за горницата над 324.51 лева до исковия размер от 337.92 (триста
тридесет и седем лева и 92 ст) лева, поради
недоказаност на вземането и изцяло за вземането от 120.00
(сто и двадесет) лева – дължима
такса (разходи при изискуем кредит), като неравноправно договорено вземане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Р.Ш., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на “Банка ” ЕАД-гр.С, ЕИК сумата от 1 706.78 (хиляда седемстотин и шест лева и 78
ст) лева – направени общо
разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 361/2018г. на РС-гр.Исперих и
по настоящото исково производство, съразмерно
на уважената част от иска.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на
съдебното нрешение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 361/2018г. на
РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: