РЕШЕНИЕ
№ 13387
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20231110167123 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Ц. Й. К., с която срещу [******], ЕИК
[******], е предявен иск по чл. чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
сумата 5000 лева, като част от претенция с общ размер 9419,52 лева, представляваща
неизплатено на ищеца възнаграждение за м.юни 2023 г. по договор за консултантски
услуги (осигуряване на софтуерно качество и автоматизирано тестване на софтуер),
сключен на 01.12.2022 г. за срок от 12 м.
Ищецът твърди, че сключил с ответника процесния договор, по който имал
качеството изпълнител и се задължил срещу заплащане на сумата 53,52 лева на час да
предоставя услуги според договореното. Твърди да е изправна страна, като за периода
от сключване на договора до м.05.2023 г. ответникът също да е изпълнявал
задълженията си, като му е заплащал дължимото възнаграждение. Сочи, че между
страните не е била уговаряна форма за отчитане на свършената ежемесечно работа, но
ищецът в началото на всеки месец подавал към ответника писмен отчет, в който
посочвал броя на изработените през предходния месец часове. Така на 01.07.2023 г.
ищецът подал към ответника отчета за свършената през м.06.2023 г. работа, като
посочил, че е отработил 176 работни часа на стойност 9419,52 лева. Ответникът не
отговорил дали приема или не отчета, но и не изплатил в срок следващото му се
възнаграждение. Поради забавата на 26.07.2023 г. ищецът изпратил писмено искане с
покана да се приеме отчетът, като с писмо от 27.07.2023 г. ответникът го уведомил, че
прекратява договора без да се сочи причина за това. Поддържа, че ответникът е
получил плащане за свършената от ищеца през м.юни 2023 г. работа от лицето, чийто
софтуер ищецът тествал ([******]). По изложените съображения моли за уважаване на
предявения иск и претендира разноски за производството.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
1
предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че между страните е бил сключен
процесният договор за услуга за срок от 12 месеца, по който ищецът следвало да
осигурява софтуерно качество по проект на ответника във връзка със споразумение за
ИТ услуги от 01.11.2022 г., сключено между ответника и [******]. Ищецът следвало да
извършва дейност по идентифициране и коригиране на бъгове и грешки в приложения,
т.е. проверка и тестване на софтуерно качество на продукти. Възнаграждението било
дължимо до 20-о число на месеца, следващ съответния предходен календарен месец
след представяне на отчет за извършената дейност и реално отработените часове,
декларация за осигурителен доход за отчетния месец и подписване на двустранен
констативен протокол за приемане на работата. Признава, че не е платил
възнаграждение за м.06.2023 г., като причина за това било неизпълнение на
задълженията на изпълнителя по договора през този период. Поддържа също, че към
01.06.2023 г. по споразумението, сключено с [******], били стартирани дейности,
свързани със софтуерна разработка на нови функционалности, свързани с тестването
на софтуерното качество, за която дейност ищецът не притежавал компетентност, с
оглед което проверката и тестването на качеството на новите функционалности са
били извършени през процесния месец от други експерти от екипа на ответника.
Оспорва посочените в отчета на ищеца 176 работни часове да са били действително
отработени. От друга страна за дейностите, предоставени от страна на ответника на
[******], последното е издало фактура № 39/30.06.2023 г. за следните дейности:
предоставяне на ИТ услуги, свързани с поддръжка и обслужване на ИТ системи и
приложения, съгласно договор от 01.11.2022 г. и отчет на извършени дейности за
периода 01-30.06.2023г. за сумата 8408,94 лева без ДДС и предоставяне на ИТ услуги,
свързани с разработка на нови функционалности (Integration Cola-PV) съгласно
договор от 01.11.2022 г. и отчет на извършени дейности за същия период на стойност
60 537,04 лева без ДДС. В тази връзка поддържа, че за дейността тестване на софтуер
му е било изплатено възнаграждение в размер на 8408,94 лева без ДДС, а ищецът
претендирал, че му се дължи сума в размер на 9419,52 лева, макар да е предявил иска
си за сумата 5000 лева. От друга страна сочи, че дори да беше изпълнявал дейност по
процесния граждански договор, физически ищецът не би имал възможност да
изработи 176 работни часа, с оглед обстоятелството, че е работил и по трудов договор,
сключен с [******] с работно време от 09:00 ч. до 17:30 ч., т.е. ответникът счита за
физически невъзможно ищецът да е полагал труд по трудовото си правоотношение в
рамките на 176 часа месечно и да изработи още толкова по процесния граждански
договор. Моли за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените от ищеца твърдения и възраженията на ответника
намира за установено следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл.
266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на възникнало в негова
полза като изправна страна по договор за изработка изискуемо вземане срещу
ответника за заплащане на претендираната парична сума /възнаграждение по договор
за предоставяне на ИТ услуги през процесния период/.
В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти, както и
положителните факти, на които основава възраженията си, заявени с отговора на
исковата молба.
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните са обявени обстоятелствата, че помежду
им е бил сключен договор, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да
2
извърши проверка и тестване на софтуерно качество на продукти за срок от 12 месеца
срещу възнаграждение от 53,52 лева на отработен час, че договорът в периода
01.06.2023 г. – 30.06.2023 г. е бил действащ, че ищецът е подал отчет до ответника, в
който в посочил, че е изработил през процесния м.06.2023 г. 176 часа, че ответникът не
е заплатил възнаграждение за м.06.2023 г. за посочените часове.
Установява се от съдържанието на приетия като доказателство договор №
2/01.12.2022 г., сключен между страните, че ищецът като изпълнител се е задължил да
предоставя на възложителя консултации, услуги и съдействие във връзка с
изпълнение на дейности, свързани с автоматизирано осигуряване на софтуерно
качество по проект на възложителя „Споразумение за ИТ услуги от 31.10.2022 г. с
клиент [******]“, както следва: разработване на ИТ системи, управление на
разработените ИТ системи, проектни услуги. Договорът е сключен за срок от 12
месеца. За извършваната работа е предвидено възложителят да заплаща на
изпълнителя месечно възнаграждение след края на отчетния период, формирано на
база всички отработени, отчетени и одобрени часове, като всеки час се заплаща в
размер на 59,40 лева брутна ставка. Предвидено е месечните плащания да се изплащат
на изпълнителя по банков път след представяне на отчетен доклад за извършените
дейности и отработените часове, декларация за осигурителния доход за отчетния
месец и подписване на двустранен констативен протокол за приемане на работата. С
чл. 5 от договора е предвидено задължение за изпълнителя да изпълнява услугите,
предмет на договора, с необходимата грижа, в съответствие с параметрите,
определения обем и срок, уговорени в договора. С чл. 6 е предвидено право на
възложителя да получава изпълнение на предмета на договора в срок, без отклонение
от договореното и без недостатъци, както и да не приема изпълнение, ако то не
съответства в значителна степен по обхват и качество на изискванията му и не може да
бъде изменено, допълнено или преработено. Договорът е сключен в рамките и за
целите на изпълнението на договор/споразумение за ИТ услуги от 31.10.2022 г. с
[******], по който възложителят е доставчик.
Представени от страна на ищеца и приети по делото са ежемесечни отчети за
извършени дейности по договора, съставяни от ищеца, в които е декларирал, че в
съответния месец е извършил „разработване на автоматизирано тестване и ръчно
тестване“ и е посочен съответният брой часове. С констативни протоколи, подписани
за възложителя от Л. Д. Д., тези отчети са одобрявани за периода 01.12.2022 г. –
31.05.2023 г. Отчетът за периода 01.06.2023 г. – 30.06.2023 г. също е приет като
доказателство по делото, като в същия ищецът е посочил, че през този месец е
извършвал разработване на автоматизирано тестване и ръчно тестване в рамките на
176 часа. Отчетът е с дата 01.07.2023 г., като страните не спорят, че възложителят с
протокол не е одобрил този отчет, представен му от изпълнителя, както това е било
сторено в предходните месеци.
Ищецът с ел.писмо, изпратено до ответника на 26.07.2023 г., е поканил
последния да приеме представения отчет и да му изплати възнаграждение, а в случай
че не приеме изцяло или частично отчета, да посочи причините за това.
С подписано с ел.подпис на 27.07.2023 г. изявление ответникът чрез управителя
Л. Д. е уведомил ищеца, че на основание чл. 9, ал. 4 (с едноседмично предизвестие)
сключеният помежду им договор се прекратява.
Не е спорно също така, че между ответника и третото за спора лице [******] в
сключено споразумени от 31.10.2022 г., по силата на което сдружението в качеството
си на доставчик по договора се е задължило да предоставя на клиента услуги за
разработка на софтуер от избрани и одобрени служители на доставчика по инструкции,
предоставени от клиента, който има право да дава обвързващи нареждания и задачи
3
директно на изпълнителите. Предвидено е услугите да се доставят в работни дни от
09:30 ч. до 18:30 ч. В част 3 от договора страните са се съгласили месечната цена на
предоставяните услуги да се изчислява и заплаща в лева на база месечен времеви
график и човекочасови ставки на изпълнителите. Предвидено е доставчикът да
предоставя месечен времеви график и да издава фактура на клиента ежемесечно за
дължимите суми. С договора (чл. 5.3) клиентът е поел задължение да провери
предоставените услуги не по-късно от 4 дни от получаване на времевия график, да
потвърди верността му от упълномощено от клиента лице, да го подпише и да го
изпрати обратно на ел.поща на упълномощено от доставчика лице. Подписът върху
графика е предвидено да се счита за потвърждение за надлежно извършената
работа. Отказ от подпис е предвидено, че може да има само поради посочена невярна
информация в графика. В такъв случай се съставя доклад за отказ, в който подробно
се посочва причината за отказа. Ако доставчикът не получи писмено потвърждение на
графика или писмен доклад за отказ в посочения срок, страните са уговорили
работата, съдържаща се в графика, да се счита приета, а самият график – надлежно
потвърден.
Не се спори, че ищецът е включен като одобрен изпълнител съгласно
Приложение № 1 към споразумението между ответника и [******].
С Приложение № 2 към споразумението са регламентирани договорените
между страните цени на часовите ставки за заплащане на труда на изпълнителите на
доставчика.
По делото е приета ел.кореспонденция, разменена между управителя на
ответника и представител на [******], неоспорена от страните, въз основа на която
съдът приема, че одобрени за плащане от страна на [******] са били следните суми:
сумата 8408,94 лева за предоставяне на ИТ услуги, свързани с поддръжка и
обслужване на ИТ системи и приложения съгласно договор от 01.11.2022 г. и отчет за
извършени дейности за периода 01 – 30.06.2023 г. и сумата 60 537,04 лева за
предоставяне на ИТ услуги, свързани с разработка на нови функционалности съгласно
договор от 01.11.2022 г. и отчет за извършените дейности за периода 01. – 30.06.2023
г. или общо 68 945,98 лева без ДДС.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Б. Йо. и А. М.. Въз основа на
показанията им, съдът приема за установено следното:
Свидетелят Й. е работил като служител на ответника от м. Май 2022 г., като
„ръководител направление „Софтуер“. Основните му задължения са били да
наблюдава различните технически екипи, които разработват софтуер или поддържат
софтуер за различни клиенти. С ищеца се познава от м. Септември 2022 г. Известно
му е, че между страните през м. Декември 2022 г. е сключен договор, по силата на
който ищецът е следвало да изпълнява задачи, свързани с тестване на софтуер.
Технически ръководител на ищеца е бил Л.Д., последният пряко подчинен на
свидетеля. Съгласно показанията, в началото на м. юни свидетелят получил
информация от Д., че Ц. не присъства на част от срещите, които се провеждали
онлайн по няколко пъти на седмица. С напредването на месеца получил информация и
от А. М., ръководител на проекта от страна на [******], че е потърсил няколко пъти Ц.
и той не се отзовал веднага да изпълни задълженията си. Периодът според свидетеля
бил критичен - за предаване на функционалност, за която е започната разработка от м.
Март и трябвало да се предаде през м. Юни, за да се приключи и да се предаде
проектът, а се появила вероятност за закъснение. Екипът, част от който бил
свидетелят, се състоял от петима човека, но според свидетелят причината за
забавянето е било само поведението на ищеца. Проектът бил завършен от други колеги
4
и е бил предаден на 28 юни, като други членове на екипа довършили задачите на
ищеца, свеждащи се до дописването на автоматизирани тестове за проверка на новата
функционалност. Според свидетеля през месец юни ищецът не е работил по този
проект. Съгласно показанията на свидетеля за наличието на проблем се е установило
около средата на месеца, защото след 20 -то число се наложило за 3 дни да се
довършат задачите. Съгласно показанията работата, която ищецът е следвало да
довърши, е била извършена от Л.Д. с помощта на М.П. и И.М.. Свидетелят е пояснил в
показанията си, че новото в работата през м.юни е изисквало дописване на нови
правила и нови сценарии, за да бъде проверена разработката, като в технологията
нямало разлика, но имало разлика между писането на новите сценарии, които следвало
да изискват познаване на задачата, която трябва да се изпълни. Установява се също от
показанията на този свидетел, че задачите за работа се възлагали чрез система за
управление на задачите на конкретен изпълнител, като е възможно в системата друг да
довърши задачата, но да остане името на човека, на когото е възложена първоначално.
Технически имало възможност да се установи, че друг е довършил задачата чрез
изследване на записи в системата. Свидетелят счита, че в системата е отразено, че не
ищецът, а друг е довършил задачите му. Свидетелят е изразил пред съда
предположение, че през м.юни на ищеца е възлагано освен автоматизирано тестване,
да извършва и ръчно тестване, за което не му е известно ищецът да не е извършвал.
Свидетелят М. към м. юни 2023 г. е работил във [******] на длъжност „проект
мениджър“, като е следвало да изпълнява следните функции: идентифициране на
проект, разработка на системите, които се използват, описването му като изисквания,
какво трябва да се изработи допълнително в съществуващите системи, както и
експлоатирането му, т.е. от разработката до доставянето на съответния продукт му в
крайната система. Свидетелят е определял и насочвал задачите към програмистите,
вкл. и към ищеца. По-големият проект, за който ищецът започнал работа, бил
интеграция с външна система и работата му по тази разработка била да прави
автоматизирани тестове, за да подсигури качествата на разработката и интеграцията
между двете системи по задание. По отношение на работата на ищеца свидетелят е
посочил, че е имал възражения откъм забавянето му в работата, което не се проявило
отначало, а впоследствие. Останали задачи, които не били изпълнени. По отношение на
системата за отчитане на изработеното време, свидетелят е пояснил, че всеки
служител влизал в тази система дистанционно и в края на деня си записвал часовете,
които е работил. Ищецът също работел дистанционно на устройство, дадено му от
[******], Свидетелства, че винаги му е отговарял на телефонни обаждания, но не
винаги се е отзовавал по комуникационните канал на устройството, което му е било
дадено. Не винаги е бил на линия, което свидетелят счита за индиция, че не всички от
отчетените часове са били реално изработени. Посочил е, че не е налице инструмент, с
който да проследи точно колко часа всеки един служител е логнат в тази система и
дали през това време реално е работил. Затова свидетелят следял качеството на работа.
За м. юни 2023 г. свидетелят си спомня, че към системата е следвало да се добави нова
функционалност и е било допуснато забавяне на тестовите сценарии, като това
забавяне е било отработено от други колеги, които те не са правили автоматизирани
тестове, но заедно със свидетеля правили „дебъгване“ - ръчно отстранявали грешки, за
да може да се достави функционалността в определения срок. Екипът за разработка се
състоял от пет човека, четирима от тях работели по този проект за интеграция. Двама
от тях били програмисти, които програмирали цялата функционалност по начина, по
който е описана, като ищецът и четвъртият член на екипа следвало да подсигурят
качество на това, което вече е било направено от тези програмисти, да се провери дали
е устойчиво. Забавянето дошло оттам, че тези автоматизиран тестове, които ищецът
трябвало да направи заедно с другия му колега, не били готови. Според свидетеля
5
липсвало пълно разбиране на задачата на тази интеграция и това вероятно довело до
забавянето. Свидетелят сиита, че през м.юни ищецът е извършвал някаква работа,
която обаче не възлиза на 22 пълни работни дни, като не може да определи реалните
часове, през които е работил. Съгласно показанията на свидетеля М. часовете,
отразени в системата като отработени от Ц. К., са били заплатени на ответника.
Колегите, които са довършили работата на ищеца, са отразили тези часове работа по
тестване, като тези часове също са били платени. Всичко, което е отразил ищецът като
отработени часове е било заплатено от [******] на [******]. В издадената за м.юни
2023 г. фактура са били включени абсолютно всички часове, логнати от всички петима
човека.
По делото е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвено от вещото лице П. Д.. Въз основа на същото съдът приема за установено, че
за м.юни 2023 г. в системата на [******] са били отчетени 176 часа, отработени от Ц.
К.. За извършената работа през м.юни 2023 г. ответникът е издал фактура на стойност
82 735,18 лева, задължението по която е било изплатено от страна на [******]. За този
месеца са били отчетени общо 774 отработени часа, като не са налице данни колко са
часовете по т. 1 от фактурата, а именно за ИТ услуги за поддръжка и обслужване на
ИТ системи и приложения за м.06.2023 г. на стойност 8408,94 лева без ДДС и колко са
часовете по т, 2 от фактурата за ИТ услуги за разработка на нови функционалности за
същия месец на стойност 60 537,04 лева без ДДС. По искане на експерта от страна на
ответника е била предоставена разбивка за ИТ услуги за поддръжка и обслужване на
ИТ системи и приложения за м.06.2023 г. за сумата 8408,93 лева, като в тази разбивка
не са включени часове, отработени от Ц. К..
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявения
иск за основателен и доказан за сумата от 5000 лева, като съображенията за това
са следните:
В случая между страните по делото е бил сключен договор за услуга, по силата
на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника в качеството му на
възложител консултации, услуги и съдействие във връзка с изпълнение на дейности,
свързани с автоматизирано осигуряване на софтуерно качество по проект на
възложителя за клиента [******]. Страните са уговорили възнаграждението на
изпълнителя да се дължи не с оглед конкретно възложен и постигнат резултат, а
същото да се изчислява чрез сумиране на отработени, отчетени и одобрени от
възложителя (като количество) часове. Договорена и е конкретна часова ценова ставка,
като възложителят се е задължил да заплаща всеки час в размер на сумата 59,40 лева.
Съдът, видно и от дадената с доклада по делото правна квалификация, е приел,
че е сезиран с иск за неизплатено възнаграждение, дължимо по договор за услуга, към
който са приложими правилата на договора за изработка (чл. 258 и сл. ЗЗД).
В своята постоянна практика ВКС приема, че при наличие на съмнение,
неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, действителната обща воля на
страните се установява чрез тълкуване на отделните уговорки при спазване на
въведените с чл. 20 ЗЗД критерии, както следва: Договорните клаузи се тълкуват не
изолирано и формално, а във връзка една с друга, в смисъла, който произтича от
договора, като се изхожда от неговата цел, обичаите в практиката и
добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване на договора и
обективирана в съдържанието му воля на страните. При изясняване на действителната
обща воля и характера на възникналото правоотношение, съдът трябва да приложи
общото тълкувателно правило на чл. 20 ЗЗД, но като допълващ фактор следва да
отчете и съпостави свързаните със сключването на договора факти, като изследва
обстоятелствата по постигане на съгласието, поведението на страните преди и след
6
сключването на договора, както и как са изпълнявани задълженията по него. В този
смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 10/07.09.2010 г. по т. д. №
241/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 38/27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г. на
ВКС, ГК, II г. о., решение № 121/27.09.2013 г. по т. д. № 621/2012 г. на ВКС, ТК, I г. о.,
решение № 220/31.07.2014 г. по гр. д. № 6126/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №
75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., както и решение №
191/13.12.2016 г. по т. д. № 3015/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. Към тази практика се
присъединява и настоящият съдебен състав.
При съобразяване на правилата за тълкуване на договорите, изяснени в
съдебната практика, се налага изводът, че приложими към сключения договор между
страните са чл. 258 и сл. от ЗЗД. Видът на договора следва да се преценява с оглед
обстоятелствата, че страните притежават качествата на възложител и изпълнител, че
целта им е осъществяване на дейност по конкретна работа, измерима в часове, които
ще се отичат от изпълнителя и ще се одобряват от възложителя, като за приемането на
работата е предвидено да се съставят констативни протоколи. Уговореното
възнаграждение е не според обема и резултат от свършената работа, а според
отработените часове, но подобна уговорка съдът намира за допустима и възможна, а
също и обичайна, предвид вида на работата. В допълнение, начинът на установяване
между страните на изпълнението по договора и издадената в тази връзка от ответника
към третото лице [******] фактура за изработените часове през м.юни 2023 г.сочат
недвусмислено, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
изработка и до края на м.юни 2023 г. (релевантният за спора период) същото е било
действащо.
Установено е също така, че за м.юни 2023 г. ищецът е отчел в системата,
отразяваща като отработени часовете от страна на изпълнителите, 168 работни часа.
Съдът намира, че претендираните за заплащане от страна на ищеца часове работа са
приети и одобрени от ответника, с оглед доказателственото значение на счетоводното
отразяване на издадената фактура № 39/30.06.2023 г., редовното й осчетоводяване от
страна на ответника, респ. получаването на плащане по същата, в т.ч. и за всички
отчетени като работни от страна на ищеца часове.
От събраните в хода на производството доказателства – писмени, гласни, в т.ч. и
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, по делото е изяснено, че
ищецът е имал качеството на одобрен от третото лице изпълнител, като е изпълнявал
функциите на „quality assurance automation engineer”. Работата си ищецът е отчитал
посредством мобилно устройство, предоставено му от [******] чрез достъпване на
автоматизирана система, в която е вписвал отработените часове. В края на всеки месец
от действието на договора за услуга между страните ищецът е подавал до ответника
отчет, а с констативен протокол ответникът, в качеството му на възложител, е
одобрявал този отчет, съответно е изплащано възнаграждение за предходните месеци.
По отношение на изпратения от ищеца до ответника отчет за м.юни 2023 г. в
действителност не се твърди и не се установява да е бил съставен такъв констативен
протокол за приемане на работата. Същевременно от разменената между управителя
на ответното сдружение и представителя на [******], разпитан и като свидетел в
производството, А. М., кореспонденция, в т.ч. и от свидетелските показания,
депозирани по делото, става ясно, че всички отразени от изпълнителите по проекта
като отработени в системата часове, вкл. и 176 часа, отразени от ищеца, са включени
във времевия график, същият е подписан от представителите на двете дружества, т.е.
следва да се приеме, че по реда на чл. 5.3 от споразумението за ИТ услуги времевият
график е бил приет и одобрен. Въз основа на същия и по силата на чл. 3.2 от същото
споразумение ответникът в качеството си на доставчик по договора с третото за спора
7
лице, е издал процесната фактура, която надлежно е осчетоводил и е изпратил за
плащане на [******]. Ето защо и не могат да бъдат споделени възраженията на
ответника, че в случая липсва приемане на работата от страна на възложителя по
договора с ищеца. Като е осчетоводил по описания начин подадените от ищеца
отработени часове, съдът намира, че възложителят е одобрил същите, съответно за
него е възникнало задължението и да ги изплати съгласно сключения договор за
услуга. Нещо повече – от показанията на свидетеля М. по делото по несъмнен начин е
установен фактът, че отчетените от ищеца часове, са одобрени от него, същите са
включени в подписания отчет за отработените часове, чиято стойност се равнява и на
вземането на ответника по издадената за м.юни фактура, стойността на която е
заплатена от страна на [******]. Ето защо и искът е основателен и следва да бъде
уважен.
В допълнение на изложеното, съдът намира за необходимо да посочи, че
възложителят на работата не установява в настоящото производство да е изразил
възраженията си срещу качеството на работата и срещу срочното изпълнение на
заданията от страна на ищеца преди отправяне на изявлението за прекратяване на
договора с предизвестие, вкл. от съдържанието на това изявление не става ясно, че за
възложителя изпълнителят не е предоставял услуга със съответно качество.
Следва да бъдат обсъдени и останалите възраженията на ответника срещу
предявения иск.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, заявени в производството,
че ищецът не установява да е отработил нито един час през м.юни 2023 г. От една
страна, както се посочи и по-напред, съдът намира, че е налице приемане на работата
в обема, заявен от ищеца, а от друга страна, в показанията си и двамата разпитани
пред настоящата инстанция свидетели сочат, че ищецът е работил през процесния
период, като след средата на м.юни е констатирано забавяне при изпълнение на
задачите, което се е увеличавало с приближаването на крайния срок за предаване на
новата функционалност. Обстоятелството, че ищецът е отстъствал на някои от срещите
на екипа и не винаги е отговарял по комуникационните канали, свързани с
предоставеното му за работа устройство, не сочат на извод, че той не е извършвал
никаква работа през конкретния месец. Също така следва да се подчертае, че
ответникът за периода до 31.05.2023 г. е одобрявал всички отчети, представени от
ишеца и не е възразявал срещу качеството на изпълнението на задачите. Не се
установява възражения да са постъпили и от страна на третото лице [******].
Същевременно със сключения между страните договор, както се посочи по-горе, не е
уговорено възнаграждение да се дължи за конкретно постигнат резултат при това с
определено ниво на качество, а страните са се съгласили възнаграждение да бъде
дължимо според отработеното време.
Тук е мястото съдът да подчертае, че в полза на ищеца с договора за услуга е
договорено да се дължи брутно възнаграждение в размер на сумата 53,52 лева, докато
по силата на сключеното между ответника и третото лице споразумение за ИТ услуги
е предвидено един час отработено време от изпълнител като ищеца (quality assurance
automation engineer) да се заплаща на сдружението при ставка 84,88 лева без ДДС.
Следователно, не само че ответникът е получил плащане от страна на [******] за
часовете, отразени от К. като отработени, но е получил и своята печалба за същите.
Възраженията, че физически няма как ищецът да е отработил толкова часове в
изпълнение на сключения между страните договор, тъй като се намирал в трудово
правоотношение с друг работодател през същия период, съдът намира също за
неоснователни. Извън предмета на настоящия спор са обстоятелствата, дали ищецът е
престирал труд по трудовото си правоотношение, или не, с оглед извода на съда, че
8
ответникът и третото лице са одобрили декларирания от ищеца времеви обем на
работа, като [******] е заплатило същия на ответника. Аргументите, изложени от
ответника, че по делото се установило от събраните по делото доказателства, че
ищецът през времето, през което е отразявал, че е работил през м.06.2023 г., е бил на
друго място, а не при/на предоставеното му за работа устройство, което най-вероятно
било при друго лице, което отразявало часовете като изработени са напълно
несъстоятелни и извод за това не следва от нито едно доказателство по делото. От
показанията на двамата разпитани свидетели действително е доказано, че се е
случвало ищецът да не участва в срещи или да не отговаря винаги по комуникационни
канали, различни от телефона. Същевременно свидетелите са изложили, че вкл. и през
м.06.2023 г. К. е работил, отправял е запитвания във връзка със заданията, тествал е
функционалности ръчно, т.е. не може да се приеме, че всички часове реално не са
били обработени, както поддържа ответникът.
Аналогични аргументи следва да се изложат и във връзка с доводите на
ответника, заявени за първи път с писмената защита, депозирана по делото, че е било
налице „критично влошаване на качеството на услугата“, предоставяна от К. още от
м.април насетне. Такива изводи не следват от доказателствата по делото, доколкото
свидетелите са заявили, че около средата на м.юни се е констатирало забавяне в
работата и непълно разбиране на възложените задачи. Същевременно представяните от
ищеца отчети за работа са одобрявани от ответника и за този период (м.април – м.май)
К. е получил дължимото възнаграждение. Не се установява ответникът да е оправял
забележки относно това „критично лошо качество“ на изпълнението, а доколкото е
заплащал възнаграждение, то и несъмнено е установено, че и тази работа е била
приета. Следва също така да бъде съобразено и обстоятелството, че от показанията на
свидетеля М. се установява, че допуснатото от К. и другия член на екипа със същите
функции забавяне, е било наваксано от свидетеля и други двама изпълнители (без
изискуемата квалификация) под негово ръководство за няколко дни, като
фукционалността е била предадена в работещ вид на 28.06.2023 г., т.е. два дни преди
крайния срок за приключване на проекта. От друга страна, доказано е, че за тази
работа изпълнителите, които са я извършили, са отразили съответните часове работа в
системата и същите са били заплатени на сдружението. Ето защо и съдът приема, че
след като последиците от допуснатото забавяне е било възможно да бъде
компенсирани от трима изпълнители за няколко дни, то и същото не е било съществено
до степен, че неминуемо да доведе до невъзможност проектът да бъде приключен в
срок, а както ответникът сам сочи в писмената си защита, ръчното извършване на
„дебъгване, тестване и пускане“ е отнело повече време от автоматизираното.
Съдът не споделя и доводите на ответника относно характеристиките на
системата за отчитане на отработените часове, която била така „устроена“, че
свидетелят М. или следвало да приеме работата на всички изпълнители, или да
откаже. От показанията на този свидетел стана ясно, че за него е налице възможност
при констатирани несъответствия да извършва корекции в часовете. Аналогичен извод
следва и от клаузите на споразумението за предоставяне на ИТ услуги, представено по
делото.
В откровено противоречие с показанията на свидетеля М. са изложените в
писмената зашита на ответника доводи, че заплатените от страна на [******] часове
работа, отразени от К., са били заплатени през следващите месеци като компенсация
на останалите членове от екипа, за да се покрие техния почасов извънреден труд в
създалата се изключително критична ситуация. Свидетелят М. е заявил пред съда, че
за допълнителната работа тези изпълнители са „логнали“ допълнителни часове и
същите са им били заплатени от страна на [******] още с плащането по фактурата за
м.юни. Следва също така да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя
9
твърденията на ответника, че сумата в размер на 8408,94 лева без ДДС всъщност е
заплатена от третото лице за часовете, които К. е отразил в системата за отчитане на
изработеното време, както и че същата сума е била разпределена от сдружението
между други изпълнители. Установено е по несъмнен начин, че всички часове,
отразени от К. като изработени, са заплатени на ответника и същите са включени в
общата сума по издадената фактура. След като същите са заплатени на сдружението,
на кои лица и за каква работа последното ги е разпределило, съдът намира, че е въпрос
на решение на управлението на ответника, но последното е непротивопоставимо на
ищеца.
По изложените съображения не могат да бъдат приети за верни и
математическите изчисления на ответника, изтъкнати няколко пъти в производството,
по сумиране на претенцията, разглеждана от настоящия състав, с тази на друг ищец, по
която е образувано гр.д. № 67169/2023 г. по описа на СРС, 161 с-в. Така и изводът, че
ако се уважат и двете претенции, би се стигнало до неоснователно обогатяване, съдът
не приема за верен, доколкото е установено, че за часовете на ищеца ответникът е
получил плащане. Другата претенция е извън предмета на настоящото производство, с
оглед което и тези изчисления на ответника не следва да бъдат по-подробно
обсъждани.
В обобщение на изложеното, съдът намира иска за основателен и доказан за
предявения като частичен размер за сумата 5000 лева.
По разноските:
За производството разноски се следват само на ищеца. Искане за присъждане на
такива е заявено в производството, като същото следва да бъде уважено. Ищецът е
сторил разноски за заплатена държавна такса (200 лева), за депозит за вещо лице (300
лева), като и е заплатил адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител
в размер на сумата 960 лева с вкл. ДДС по банков път, за което обстоятелство по
делото са представени доказателства. Сума в размер на 1460 лева следва да се възложи
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [******], ЕИК [******], със съдебен адрес: [******], да заплати на
Ц. Й. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: [******] на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 5000 лева (пет хиляди лева), заявена като част от
претенция с общ размер 9419,52 лева, представляваща възнаграждение, дължимо за
периода 01.06.2023 г. – 30.06.2023 г. по договор № 2/01.12.2022 г. за консултации,
услуги и съдействие във връзка с изпълнение на дейности, свързани с автоматизирано
осигуряване на софтуерно качество по проект на [******], ведно със законната лихва
от предявяване на иска (21.08.2023 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [******], ЕИК [******], със съдебен адрес: [******], да заплати на
Ц. Й. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: [******] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 1460 лева (хиляда четиристотин и шестдесет лева), представляваща разноски
за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11