Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 11667 по описа на съда за
2020 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от В.С.Я. искова молба, с която моли ответникът З. „Б.и.“
АД да бъде осъден да й заплати сумата от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.02.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищцата
твърди, че на 19.02.2020 г. около 16.30 часа пострадала при ПТП в гр. София. На
посочената дата от с. Панчарево към ул. „Околовръстен път“ Д.С.И. управлявал
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК №*******. В лентата за насрещно
движение се движил л.а. марка „Мицубиши“, модел „Аутлендър“
с ДК № *******, управляван от Х.И.К.. В района на СМГТ № 1427 водачът Д.И.
навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с л.а. „Мицубиши“. В
този автомобил ищцата В.Я. била пътник на предна дясна седалка, с правилно
поставен обезопасителен колан. При произшествието Я. получила телесни
увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение, световъртеж от централен
произход, други разстройства на вегетативната нервна система, контузия на
главата, травма на нервните коренчета в шийния отдел, множество охлузвания по
челото и синдром на притискане на вертебралните и
предните спинални артерии.
При
последвалия прием в неврологичната клиника на УМБАЛ „Света Анна“ АД се
установили мозъчно сътресение, контузия на главата и травма на нервните
коренчета в шийния отдел. След изписването на 23.02.2020 г. й дали препоръки за
хранително-диетичен режим и носене на шийна яка за период от три седмици.
Поради
болки в областта на корема и таза на 26.02.2020 г. била прегледана от лекар,
който назначил образни изследвания и терапия.
Оплакванията
продължавали и през юни и юли 2020 г. била неколкократно прегледана от
специалист – невролог. Въпреки проведеното лечение болките в главата, шийния
отдел, корема и таза продължавали и до момента.
Я.
трудно преодолявала и стреса от произшествието. Оплаквала се от нарушения на
съня, продължително безпокойство, тревожност и потиснатост. Настъпил срив в
самочувствието й и психически шок.
Търпените
болки и страдания оценява на 50 000 лева.
За
управлявания от Д.И. автомобил имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със З. „Б.и.“ АД.
На 01.07.2020
г. ищцата подала молба до З. „Б.и.“ АД за определяне и изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, на 22.07.2020 г. представила допълнителни медицински
документи, а на 07.10.2020 г. приложила банкова сметка. ***но от
застрахователя, поради което моли съдът да постанови решение, с което да го
осъди да й заплати сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът
З. „Б.и.“ АД е подал отговор на исковата молба, в който не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „Фолксваген“, модел
„Голф“ с ДК №******* към 19.02.2020 г.
Оспорва
механизма на ПТП, описаните в исковата молба увреждания на ищцата и причинната
им връзка с произшествието. Евентуално възразява за съпричиняване на вредите от
страна на ищцата, която пътувала без поставен обезопасителен колан. Според
ответника претендираният размер на обезщетението от 50 000 лева е завишен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си
пред ответното дружество на 01.07.2020 г., към която са приложени констативен
протокол, епикриза, лист за преглед на пациент, рецептурни
бланки, фактура и касов бон.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК №******* и З. „Б.и.“ АД на 16.08.2019 г.
(със срок на валидност от 18.08.2019 г. до 02.06.2020 г.) – обстоятелство, което
ответникът изрично е признал в подадения от него отговор и което се установява
от справка от информационния център на Гаранционен фонд.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
Относно
обстоятелствата около настъпване на произшествието са ангажирани гласни
доказателства. Въз основа на дадените от свидетелите показания и данните от
констативния протокол е изготвена и приета авто-техническа експертиза. В заключението
е описан механизмът на ПТП: на 19.02.2020 г. около 16.30 ч. в гр. София, по ул.
„Самоковско шосе“ от ул. „Околовръстен път“ към с. Панчарево в дясна пътна
лента се движил л.а. „Мицубиши“, модел „Аутлендър“ с
ДК № *******, управляван от Х.И.К.. При приближаване на кръстовището с ул. „Гауди“ водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК №*******
Д.И. предприел ляв завой, при което навлязъл в лентата за движение към ул.
„Околовръстен път“. Придобил странично плъзгане на задните гуми и поради
несвоевременна реакция за стабилизиране на движението на автомобила, продължил
да завива наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се движил
л.а. „Мицубиши“. Настъпил кос челен удар между предните леви части на двата
автомобила. При произшествието за пътника на предна дясна седалка В.Я.
настъпили телесни увреждания.
Като
причина за произшествието вещото лице сочи действията на водача на л.а. „Фолксваген“,
модел „Голф“ Д.С.И., който допуснал нарушаване на напречната устойчивост в
движението на превозното средство и навлязъл в лентата за насрещно движение и
поставил водача на л.а. „Мицубиши“ в невъзможност да предотврати удара.
При така
даденото от вещото лице заключение съдът приема за доказано твърдението на
ищцата, че изключителна вина за настъпване на произшествието има водачът Д.И..
Той е бил длъжен да контролира непрекъснато управляваното от него МПС и да
съобрази поведението си с пътната маркировка, както и да не навлиза в лентата
за насрещно движение. Липсват обективни данни, извън поведението на И., които
да са направили невъзможно спазването на правилата за движението по пътищата.
Водачът на л.а. „Фолксваген“ е проявил невнимание и самонадеяност при
предприемане на маневра завой наляво, с което е допуснал нарушение на
разпоредбите на чл. 20, ал. 1, чл. 6, т. 1, пр. 4 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
При
реализиране на всички елементи от състава на непозволеното увреждане се налага
изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на
виновния водач Д.И. за причинените от деянието вреди на ищцата В.Я..
При така
описания механизъм на ПТП пострадалата е получила увреждания, описани в
съдебно-медицинска експертиза. Безспорно са установени черепно-мозъчна травма –
сътресение на главния мозък и множество охлузвания в челната област на главата;
травма на шийния отдел на гръбначния стълб – множествено изкълчване и навяхване
на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб и травма на
нервните коренчета в шийния отдел на гръбначния стълб. ВСяка
от травмите са причинили на Я. разстройство на здравето, неопасно за живота.
Непосредствено
след инцидента пострадалата е била приета в УМБАЛ „Св. Анна“ АД. По Глазгоу
кома скала е оценена с 14 т. (от максимален брой 15 т.). Оплакванията й се
изразявали в главоболие, гадене, световъртеж и болки във врата. Лечението
включвало постелен режим, неврологично наблюдение и прием на медикаменти. При
извършената КТ на главен мозък не се установили плътности или структурни
промени в мозъчния паренхим, нито травматични
кръвоизливи в твърдите или меките мозъчни обвивки. От постъпването в болничното
заведение и през целия период на лечение при Я. не се наблюдавала отпадна
неврологична симптоматика. Описани са парестезии на
С8 дерматом вляво, които са отзвучали. При лечението общо-мозъчната
симптоматика е била овладяна. При КТ е описана и нарушена шийна лордоза, като
телата на прешлените са били със запазена височина и костна структура. Телата
на гръдните и поясни прешлени са били без травматични промени. Такива са
липсвали и в областта на белия дроб и ребрата.
След
изписването е предписано носене на мека шийна яка за травмата на шийния отдел
на гръбначния стълб и обезболяващи медикаменти при главоболие.
В две
етапни епикризи на невролог – от 18.06.2020 г. и 15.07.2020 г. е поставена
основна диагноза „синдром на притискане на вертебралните
и предни спинални артерии“. В анамнезата са описани множество
оплаквания, а в неврологичния статус – намален усет за допир по С7 дерматом и
дискоординационен синдром. Не са били проведени обаче изследвания за
установяване причините за тези оплаквания.
Вещото
лице е пояснило, че при контузия на шийния отдел на гръбначния стълб, без данни
за счупване на тела, израстъци на прешлени или разместване на стави, не може да
настъпил притискане на вертебралната артерия. При
притискане на предни спинални артерии настъпвали исхемични промени в гръбначния стълб и изразена
неврологична симпоматика. Такива данни в случая липсвали. При КТ не се
установили каквито и да било травматични промени в малкия мозък, които да
обяснят неврологичната симптоматика. От друга страна, наличието й изисквало
прием в неврологична клиника и МРТ на главния мозък, каквито не са били
извършени. Затова и вещото лице е диагнозата „синдром на притискане на вертебралните и предни спинални
артерии“ не е подкрепена с необходимите изследвания и следователно тя не е
последица от травматичните увреждания при процесното ПТП.
Възстановителният
период при сътресението на главния мозък варирал от 3 до 5 седмици. В случая контузионни изменения в мозъчната тъкан липсвали, а
неврологичният статус бил е в границите на нормата. Усложнения при Я. не се
очаквали, а обичайното оплакване от главоболие се повлиявало добре от прием на
обезболяващи медикаменти и спазване на лечебно-охранителен режим.
Що се
отнася до множественото изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на
шийния отдел на гръбначния стълб при 70% от пострадалите възстановяването
настъпвало до шестия месец.
При Я.
болите от описаните травматични увреждания продължавали около месец и половина,
като през първите 20 дни те били с по-висока интензивност.
При
извършен на 01.06.2021 г. личен преглед на Я. д-р П. е установил, че
здравословното състояние на ищцата е добро, а неврологичният статус – в норма.
Пасивните и активни движения в шийния отдел на гръбначния стълб извършвала свободно,
с пълен обем за възрастта й. Спокойно била и параспиналната
мускулатура. Възстановителят период е приключил без усложнения, а
невъзстановени увреди не са констатирани. Очакваните оплаквания от полученото
сътресение на главния мозък се изразявали в епизодично главоболие при промяна
на атмосферното налягане и при емоционално и физическо напрежение, но те се
влияели добре от обезболяващи медикаменти. Травмата в шийния отдел на
гръбначния стълб допринасяла за ускоряване на процеса на дегенеративните изменения.
За
търпените от ищцата болки и страдания са събрани гласни доказателства. В
показанията на разпитания свидетел П.С., майка на В.Я., се установява, че
качеството на живот на пострадалата е бил качествено влошено. Носила шийна яка за
повече от един месец поради нараняване на шийни прешлени. Според С. дъщеря й лежала
в болницата 15 дни, а след това лечението продължило в домашни условия. Имала
световъртеж и забравяла. Спорила за рождената си дата. Към момента все още забравяла
съществени неща. Имала болки от врата по целия гръбначен стълб. След произшествието
не ходила на училище до края на учебната година. Нощем се будела, изпитвала
стрес и не желаела да се вози в кола. Ограничила контактите си с обичайния си
приятелски кръг.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на този вид обезщетение следва
да бъде съобразен с характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта
на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Настоящият
съдебен състав съобразява изцяло дадените от вещото лице д-р П. П. отговори
относно обективно установените увреди на В.Я.. Безспорно ищцата е получила
мозъчно сътресение, но неврологичният статус (14 т. по Глазгоу кома скала от
максимални 15 т.) не е показал травматично увреждане на главния мозък. Тази
скала дава оценка и за степента на съзнание на пациента. В случая данни за
безсъзнателно състояние на Я. липсват.
Вещото
лице е описало механизмът на настъпване на травматична увреда на шийния отдел
на гръбначния стълб – инерционното натоварване на отдела по време на инцидента.
При удара с предни леви части на л.а. „Фолксваген“ и на л.а. „Мицубиши“ шията на Я. е била свободно подвижна и поради
това е получила внезапна флексия с ротация и след преустановяване движението на
превозната средство – екстензия (извиване на шията назад). При този механизъм
на ПТП травмата в шийния отдел на гръбначния стълб е в причинна връзка с
инцидента. Последица от тази травма са продължителните оплаквания от
световъртеж и главоболие. Недоказани останаха причинната връзка между
произшествието и вписаната двукратно в епикризите от юни 2020 г. и юли 2020 г.
диагноза „синдром на притискане на вертебралните и
предни спинални артерии“. Този извод се подкрепя и от
липса на изразена неврологична симптоматика, както и на травматични промени на
малкия мозък.
Предвид
данните от съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля С., които
съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, мястото на уврежданията и
техния характер, възрастта на пострадалата – 16 г. към датата на инцидента,
както и обстоятелството, че нормалният начин на живот на В.Я. е бил нарушен, с
последици за психическото й равновесие, съдът намира, че 7 000 лева е
справедлив размер на обезщетението. Ищцата не е търпяла оперативни интервенции.
Липсват трайни и тежки последици за здравословното й състояние, освен сезонни
оплаквания в травмираните области на тялото. Младата възраст на пострадалата е
спомогнала за сравнително бързо възстановяване, като към момента състоянието й
е добро и няма функционален неврологичен дефицит.
Определянето
на размера на обезщетението е и според лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди и конкретните икономически условия към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 19.02.2019 г., когато е настъпилото
произшествието, от което са произтекли вредите.
Ответникът
е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, която е пътувала без обезопасителен колан.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на
пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т.
д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приноса не
би се стигнало до уврежданията.
Възражението съдът намира за недоказано. Независимо от
поставен предпазен колан, главата на Я. е била подвижна и инерционните сили са
довели до мозъчното сътресение и до увреди в шийния отдел на гръбначния стълб.
Ответникът не доказа с поведението си Я. да е осъществила
нарушение на задължението й по чл. 137а от ЗДвП, което да се намира в причинна
връзка с вредоносния резултат. Следователно, определеното от съда обезщетение
не следва да бъде намалявано.
По така изложените съображения съдът намира искът за
обезщетяване на неимуществените вреди на В.Я. при ПТП на 19.02.2020 г. за
основателен за сумата от 7000 лева и подлежащ на отхвърляне за горницата до 50 000
лева.
Сумата от 7 000 лева се дължи ведно със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Тъй като ищцата е била освободена от държавна такса,
ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по сметка на
СГС сумата от 280 лева държавна такса и 98 лева депозити за експертизи по
делото.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Ищцата е
била представлявана от адв. В. И., която е оказала безплатна правна помощ на В.Я..
Съразмерно на уважената част от иска, ответникът дължи да заплати на адв. Я.
сумата от 312.20 лева.
Ищцовата
страна е възразила за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника от 2 500
лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 9 и § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004г., възнаграждението възлиза на сумата от 2 676 лева. Прекомерност
на възнаграждението от 2 500 лева не се установява, поради което на
ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска – 2 150 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, З. „Б.и.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.С.Я., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания,
получени при ПТП, настъпило на 19.02.2020 г. в гр. София, ведно със законната
лихва от 27.10.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 280 лева държавна такса и 98 лева депозити за експертизи по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Б.и.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат В.И.И., с адрес *** сумата от 312.20 лева адвокатско
възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.С.Я., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** 150 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: