Определение по дело №360/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 юни 2023 г.
Съдия: Георги Колев Чемширов
Дело: 20237060700360
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Георги Чемширов

 

при секретаря………………и в присъствието на прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно дело № 360 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И.С.Д. ***. Търново, срещу Териториално поделение на национален осигурителен институт – В. Търново по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Така подадената искова молба е била нередовна с оглед на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 144 от АПК. Ето защо с разпореждане на съдията докладчик от 05.06.2023г. исковата молба е била оставена без движение по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, като на ищеца са дадени указания да посочи надлежен ответник, срещу който може да бъде насочена искове претенция по реда на ЗОДОВ.

С допълнителна молба с вх. №2918/08.06.2023г. по описа на АСВТ ищецът е посочил като ответник Националния осигурителен институт и е представил 3 бр. преписи от исковата молба /коригираната такава/, като изрично е заявил, че поддържа искането си ответникът да преустанови изпълнението на твърдяните незаконосъобразни действия, обосновавайки претенцията си с приложение на чл. 166 от АПК.

Съдът, като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и по конкретно начина на формулиране на петитума, намира, че исковата претенция не е конкретизирана по размер, така както изискват разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК по отношение на оценяемите искове. Използваният в петитума на исковата молба термин „ведно с направените удръжки докато трае настоящото съдебно дело“ в първоначалната искова молба и изразите „включително с направените удръжки /ако има такива/ докато трае съдебното дело“ в коригираната искова молба, говорят за неконкретизирана до степен на неопределяемост парична претенция спрямо ответника. Това е основание съдът да приеме исковата молба за нередовна и в тази си част и да даде допълнителни указания на ищеца да конкретизира исковата си претенция, като посочи конкретна сума, на която изчислява претендираните имуществени вреди, претърпени по негово твърдение от незаконосъобразни действия на длъжностни лица в системата на ответника.

Що се отнася до заявеното в първоначалната искова молба и конкретизирано в исковата молба, подадена след първото уведомление за отстраняване на нередовности, да бъде задължен ответникът да преустанови твърдяни незаконосъобразни действия, същото е процесуално недопустимо и не може да бъде изобщо разгледано.

В разпореждането от 05.06.2023 година на ищеца са дадени указания да конкретизира направеното искане, дотолкова доколкото една такава хипотетична претенция, позоваваща се на правоприлагане по аналогия, изобщо не може да бъде разгледана от нито един съд.

В подадената нова искова молба жалбоподателят е поддържал тази претенция като е посочил, че независимо, че не се касае за незаконосъобразност на административни катове и тяхно оспорване, по аналогия следва да се приложат разпоредбите на чл.166 от АПК в настоящия случай. Това разбиране не може да бъде споделено.

Исковият процес по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 203 и сл. от АПК е специфичен административен процес, при който субсидиарно намират съответните разпоредби на ГПК, но не и разпоредбите на АПК касаещи с оспорването на индивидуални административни актове и свързаните с това оспорване специфични други производства /както това по чл. 166 от АПК/. По никаква аналогия същото не е допустимо спрямо нито един исков процес.

Следва да се посочи, че видно от излаганите от ищеца обстоятелства, се касае за извършени действия в изпълнение на запор, наложен в изпълнително производство, провеждано от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК и за действия по изпълнението, извършени именно в такова производство. Ако не е съгласен с конкретни действия на органа по изпълнението, длъжникът има възможност да обжалва същите по реда на чл. 435 от ГПК или да поиска спиране на изпълнението по реда и начините посочени в чл. 454 от ГПК, които са приложимите процесуални разпоредби в конкретният случай. Недопустимо е смесването на отделни производства, както на административното, регламентирано в АПК, така и на изпълнителният процес регламентиран в ГПК, още повече това да се случва в едно исково производство по реда на ЗОДОВ. Способите за защита на ищеца във висящо изпълнително производство по реда на ГПК не се намират в процесуалните разпоредби на АПК, нито е приложим процесуалният ред за разглеждане на исковия процес спрямо конкретното изпълнително производство.

Ето защо посоченото искане обосновано с претенции за правоприлагане по аналогия следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното, СЪДЪТ

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК ДА КОНКРЕТИЗИРА по размер предявената искова претенция срещу посочения ответник НОИ, по начина посочен в мотивите на настоящото определение като стори същото с отделна молба с 7-дневен срок, от получаване на съобщението.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявеното в първоначалната искова молба и поддържано в допълнителната такава да бъде задължен ответника НОИ да преустанови изпълнението на твърдяните в исковата молба незаконосъобразни действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е оставено без разглеждане подаденото искане, да бъде задължен ответника да предприеме, респективно да се въздържа от определени действия, подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му. В останалата си част определението е окончателно.

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :