Решение по ВНЧХД №336/2025 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 200
Дата: 5 ноември 2025 г.
Съдия: Илия Тодоров Илиев
Дело: 20251300600336
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 16 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Видин, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯ Т. ИЛИЕВ
Членове:ГАБРИЕЛ П. ЙОНЧЕВ

ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ
при участието на секретаря ИЛИЯНА СТ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯ Т. ИЛИЕВ Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251300600336 по описа за 2025 година
Производството по делото е по чл.318 и сл. от НПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от И. Й. М.
от гр.Видин ж.к.“*“бл.* вх.“*“ ап.* с ЕГН:********** - чрез
повереника си адв.П. С. от АК ,която в последствие е
допълнена- срещу Присъда №33 от 28.05.2025 г. постановена по
НЧХ дело №484 от 2023 г. на Видинският Районен Съд, с
която по повдигнато от него обвинение по чл.148 ал.1
т.1 и т.3 от НК срещу С. А. А. от гр.Видин бул.“*“ бл.*
вх“*“ ет.* ап.* - същият е признат за невинен и оправдан
,като е отхвърлен и предявения от И. М. граждански
иск срещу С. А. за сумата от 3000.00 лева за
причинените му неимуществени вреди с деянието ,в едно
със законната лихва от датата на извършване на
деянието 14.10.2020г. - до окончателното изплащане на
1
сумата .
Твърди ,че при постановяване на присъдата,
доказателствата по делото не са обсъдени правилно, като
направените изводи са изцяло в протИ.речие със събрания
по делото доказателствен материал .Неправилно се сочи,че
е прието от Видински РС ,че не е доказан умисъл от
страна на подсъдимия,като тази оценка на събраните
доказателства е неправилна и лишена от логика.
Твърди се,че именно подсъдимия е автор на
извършеното престъпно деяние,като е изрекъл нецензурни
изрази ,които са обидни думи и са отправени към
тъжителя,а не към друго лице ,както неправилно е
посочил Видински РС в мотивите си към присъдата .
Видинският РС се твърди,че не е изложил в мотивите
си,на кои свидетели дава вяра/кои показания цени/ и кои
не кредитира и защо ,за да направи изводите си.
Твърди се,че не са взети в предвид при постановяване
на присъдата - показанията на свидетелите И. А. И. и М.
О. М.,които са били на мястото на извършване на
деянието и подробно са описали извършеното от
подсъдимия .Сочи се,че показанията им се подкрепят и от
писмените доказателства събрани с докладите на
служебните лица присъствали на футболната среща -Е. В.
К.-делегат на мача и Н. Ц. Н. - главен съдия на мача и А.
С. П.-помощник съдия ,като П. е възприел разправия,но
не е разбрал между кого е и за какво е .
Твърди се,че така събраните доказателства са логични
и непротИ.речиви ,като се допълват,а в обратен смисъл са
доказателствата събрани с показанията на останалата група
свидетели ,които твърдят, че действително са отправени
обидни думи от подсъдимия ,но те били към свидетеля М.
2
М..Сочи се,че самият свидетел М. М. твърди,че обидните
думи са изречени от подсъдимия, като те са били
отправени към него , във връзка с предходна разправия
между двамата в предходни дни .
Твърди се,че при така събраните доказателства Видински
РС неправилно е приел,че няма достатъчна категоричност
за осъдителна присъда на подсъдимия и го оправдал
,отхвърляйки и предявения граждански иск срещу него .
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова
присъда,с която подсъдимия бъде признат за виновен и
осъден по предявеното му обвинение ,както и бъде уважен
предявения срещу него граждански иск.
Жалбоподателят се е явил в съдебното заседание на
16.10.2025г. , като е представляван и от повереника си,който
е подържал жалбата .
Подсъдимият се е явил в съдебното заседание на
16.10.2025 г.,като е представляван от защитник, който е
заявил ,че следва да бъде отменена първоинстанционната
присъда ,като е налице основание за прекратяване на
производството ,поради изтекла абсолютна давност.Изложил е
подробни съображения.
Подсъдимият е заявил в съдебното заседание на
16.10.2025г.,че е изрекъл обидни думи,но те не са били
адресирани към тъжителя ,а към друго лице,поради
което иска да се потвърди оправдателната присъда на
Видински Районен Съд .
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - след като разгледа
въззивната жалба ,събраните по делото доказателства ,взе в
предвид становището на страните и атакувания съдебен
акт – прие за установено следното :
3
Въззивната жалба е подадена от надлежна
страна/тъжител,чрез повереника си/ по НЧХ дело №484 от
2023 г. на Видински РС,с право и интерес да обжалва,
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт /Оправдателна
Присъда / - в законоустановения срок и е процесуално
ДОПУСТИМА.
Въззивната инстанция намира ,че извършвайки проверка
по направеното възражение на защитата на подсъдимия за
изтекла давност - намира,че следва да отмени
първоинстанционната присъда в наказателната и част и
прекрати наказателното производство в тази част ,след
което да се произнесе по оплакванията изложени срещу
гражданската част на предявения граждански иск - който е
отхвърлен с присъдата.
С Присъда №33 от 28.05.2025г. по НЧХ дело №484 от
2023г. по описа на Районен Съд Видин ,подсъдимият С. А. А.
от гр.Видин бул.“*“№* вх.“*“ ет.* ап.* с ЕГН:********** е
признат за НЕВИНЕН по повдигнатото му обвинение от И.
Й. М. от гр.Видин ж.к.“*“бл.* вх.“*“ ап.* с ЕГН:********** -
в това,че на 14.10.2020г. около 16.00 часа ,по време на
футболен мач на стадион „17 партизани“ в с.Макреш
обл.Видин е отправил спрямо него обиди ,като го напсувал
няколкократно на майка с думите „И. М. ,майка ти ще
еба“ и с думите „М. нещастник“,което станало публично по
време на официален футболен мач и в присъствието на
десетки зрители ,на който И. М. е присъствал в
качеството си на длъжностно лице –наблюдател на БФС,като
го е оправдал по обвинението по чл.148 ал.1 т.1 и 3 от НК / в
редакцията му до отм.ДВ бр.67/04.07.2023г. /.
С тази присъда Районен Съд Видин е отхвърлил
изцяло и предявения граждански иск от И. Й. М.
4
срещу подсъдимия С. А. А. ,предявен като обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в резултат на
деянието ,а именно чувство на срам и унижение,като
представител на БФС,в едно със законната лихва от
датата на извършване на деянието -14.10.2020г. до
окончателното изплащане - като неоснователен .
Районен Съд Видин с присъдата си е осъдил тъжителя
И. Й. М. да заплати на подсъдимия С. А. А. разноските
по делото в размер на 400/четиристотин/ лева -изразходвани за
възнаграждение на защитник.
Във въззивното производство пред Видински Окръжен Съд
- защитникът на подсъдимия направи искане за
прекратяване на производството ,поради настъпила давност за
наказателно преследване .
Престъплението за което е повдигнато обвинението с
частната тъжба е такова по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 от НК във
вр. с чл.146 ал.1 от НК,като за него е предвидено
наказание / за деяние извършено на 14.10.2020г./ „Глоба“ от
3000 лева до 10 000 лева и „обществено порицание „ .
Разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 от НК предвижда три
години давностен срок за престъпления наказуеми с
наказание „Лишаване от свобода „ ,по малко от една година.
Давността по настоящото производство е прекъсната с
подаването на тъжбата от тъжителя и образуваното
наказателно производство пред Районен Съд Видин ,т.е с
акта предизвикал предприемането на наказателно
преследване спрямо подсъдимия /чл.81 ал.2 от НК/.
Законодателят в разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК е
уредил и така наречената „абсолютна давност“ ,при която
независимо от спирането и прекъсването на
5
давността,наказателното преследване се изключва по давност
,когато е изтекъл срок ,надвишаваш с ½ този, предвиден в
съответния текст на чл.80 НК.
Абсолютният давностен срок за престъплението ,за което
подсъдимия е признат за невинен и оправдан и за
което наказателното производство е висящо пред въззивната
инстанция е 4/четири/ години и 6/шест/месеца .
С тъжбата се твърди,че деянието по чл.148 ал.1 т.1 и 3 от
НК е извършено от подсъдимия на 14.10.2020г.
При това положение е видно,че давностния срок
/четири години и шест месеца/ е изтекъл на дата
14.04.2025г. - или един месец и четиринадесет дни след
постановяване на Присъда №33 от 28.05.2025г. по НЧХ дело
№484 от 2023г. на Районен Съд Видин .
При наличие на изрично изразено становище от страна
на подсъдимия ,че не желае наказателното производство да
бъде продължено ,съобразно изтичане на абсолютния
давностен срок за наказателно преследване и че иска на
това основание производството да бъде прекратено
,Съдът е задължен ,след като е констатирал наличието
на предпоставките на посочените по горе разпоредби да се
съобрази с направеното искане .
Въззивната инстанция ,при така изложената фактология
може единствено да отмени присъдата на Районен Съд
Видин в наказателната и част и на основание чл.24 ал.1
т.3 от НПК да прекрати производството .
По отношение на въззивната жалба в гражданската
част на присъдата ,същата е подадена от лице с право
и интерес да обжалва ,подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт,в частта му в която гражданския иск на
6
тъжителя е отхвърлен изцяло,като жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА .
Разгледана по същество същата е неоснователна .
Видинският Окръжен Съд извърши изцяло проверка на
атакуваната присъда в гражданската и част, съобразно
оплакванията на тъжителя ,като намира ,че в тази си
част присъдата следва да бъде потвърдена.
Не са налице оплакванията изложени във въззивната
жалба ,тъй като не е доказано по безсъмнен начин
подсъдимия да е изрекъл безспорно обидните думи
именно към тъжителя .
Районен Съд Видин правилно е изложил в мотивите
си съображения,както за чл.148 ал.1 т.1 от НК,така и
за чл.148 ал.1 т.3 от НК,като тези му съображения се
споделят от въззивната инстанцшия.
По отношение на гражданската отговорност в
наказателния процес - първоинстанционния съд обосновано
е приел,че след като не е доказано обвинението по
безсъмнен начин ,гражданския иск следва да сподели
съдбата на обвинението .
Видинският Окръжен Съд - при това положение следва
да потвърди присъдата в гражданската и част ,както и
в частта за разноските,тъй като тъжителя не е доказал
по безспорен начин - виновно поведение от страна на
подсъдимия ,за да бъде уважен гражданския иск.
За да възникне отговорност ,породена от непозволено
увреждане ,чл.45 от ЗЗД изисква да са налице следните
кумулативни предпоставки: деяние(действие или
бездействие),причинена щета и то именно от това действие
,т.е причинна връзка ,вина и протИ.правност .Липсва ли
7
някои от елементите на състава на непозволеното
увреждане ,то искът по чл.45 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен ,като неоснователен .
При изложената фактическа обстановка в мотивите към
присъдата въззивната инстанция намира ,че не е
доказано протИ.правно поведение от страна на ответника
по иска именно към ищеца/тъжителя/.
Да ответника е изрекъл безспорно обидни думи,но
същите не е доказано по безсъмнен начин да са
били отправени към И. Й. М.,за което законосъобразно
и обосновано Районен Съд Видин е отхвърлил и
гражданския иск срещу ответника/подсъдимия/ А..
Първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил
подробно доказателствата събрани с показанията на
разпитаните свидетели ,както на ищеца /тъжителя/:М. М.,И.
И. и Е. К. -така и на ответника /подсъдимия/ :М. М.,А. П.
и А. А. .
За да кредитира показанията на свидетелите Районен
Съд Видин е приел,че действително ищеца и ответника
са се намирали на мястото посочено в тъжбата , като
според свидетелите на ищеца обидните думи са изречени
от ответника/подсъдимия/ именно към И. М. ,ката
разстоянието между И. М. и ответника/подсъдимия/ било
между 50 и 70 метра ,а двамата били от различни страни
на игрището,докато свидетелите М. М.,А. П. и А. А.
заявяват ,че М. М. и ответника/подсъдимия/ са били на
разстояние около 20 метра и са били от една и съща страна
на игрището на стадиона .
Подсъдимият е дал обяснения в съдебно заседание на
30.05.2025г. по производството - в което е заявил ,че
ищеца/тъжителя/ е седял на 70-80 метра от него ,от другата
8
страна на игрището ,а обидните думи които е изрекъл са
били отправени към св. М. М. или М. М. ,който преди
това го напсувал.
Районен Съд Видин , за да отхвърли гражданския иск
на ищеца /тъжителя/ правилно е приел,че ответника/подсъдимия/
е изрекъл обидни думи /за което са кредитирани
показанията на всички свидетели/ ,но те не са били
към И. Й. М. и това обстоятелство /че са отправени към
И. М./ не е доказано по безсъмнен начин .
Тези му съображения се подкрепят изцяло от въззивната
инстанция ,тъй като първоинстанционния съд правилно е
изложил в мотивите си,че обвинението, съответно гражданския
иск следва да бъде доказано/доказан/ по безсъмнен начин –
ДА НЯМА СЪМНЕНИЯ ,докато с показанията на
посочените свидетели е внесено съмнение ,тъй като И.
М. е бил в другата част на стадиона/на разстояние 50-
70 метра/,а М. М. на около 20 метра .
Изводите направени от съда ,следва да бъдат единствено
възможни и да не почиват на предположения /сочи в
мотивите си РС-Видин /.
Отговаряйки на оплакванията във въззивната жалба –
Видински Окръжен Съд - при това положение следва да
изложи съображенията си,за това че правилно РС-Видин е
приел,че кредитира показанията са свидетелите,за това, че
обидните думи са изречени от ответника/подсъдимия/, НО
НЕ Е ДОКАЗАНО ПО БЕЗСЪМНЕН НАЧИН ,че са
изречени към И. М. намиращ се в другата част на
стадиона на 50-70 метра от А..
За въззивния съд е видно обстоятелството,че свидетелите
М. М.,И. И. и Е. К. заявяват в показанията си,че
9
разстоянието между тъжителя и подсъдимия е било между
50 и 70 метра,докато разстоянието между подсъдимия и
св.М.М. било около 20 метра.Вземайки в предвид това
обстоятелство/ищеца и ответника според тези показания били
от различни страни на стадиона/, както и това,че
обвинението е изключително разколебано с показанията
на свидетелите М. М.,А. П. и А. А. - законосъобразно и
обосновано е прието от първоинстанционния съд ,че исковата
претенция не е доказана по безсъмнен начин,а почива
на предположения,което е недопустимо. Не е доказан
умисъл от страна на ответника /подсъдимия – както правилно е
посочил РС-Видин/ да обиди именно ищеца /тъжителя/,който
се намира на разстояние от него на повече от 50-70 метра
/единият е от едната страна на стадиона,а другия от
другата страна/,докато св.М. М., както сочат свидетелите е
бил на 20 метра от А. /те са били от една и съща
страна на стадиона/ и същия не оспорва,че е изрекъл тези
обидни думи ,но към него,а не към И. М., който е на
разстояние 50-70 метра от него ,съобразно показанията на
разпитаните свидетели .
Свидетелят Е. К. е в зависимост от тъжителя И. М.
,който е негов пряк ръководител - видно от показанията
му ,което обстоятелство дава основание на въззивната
инстанция да отбележи в съображенията си ,че е
налице заинтересованост на този свидетел от изхода на
спора,поради което на този свидетел не следва да бъде
дадено вяра .
Въззивната инстанция обсъждайки тези обстоятелства,
намира , че следва да ги изложи в решението си ,тъй
като логично следва да направи тези си съпоставки, въз
основа на събрания в цялост доказателсвен материал.
10
При така събраните доказателства ,наведените във
въззивната жалба оплаквания се явяват неоснователни.
Предвид изложеното ,въззивната инстанция споделя
доводите на първоинстанционния съд ,че по делото не
се доказва по безсъмнен начин С. А. да е отправял по
адрес на И. М. инкриминираните в тъжбата изрази „И.
М. майка ти ще еба“ и „М. нещастник“,при което да е
осъществил общественоопасно,протИ.правно и наказуемо
деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД и в частност
„Квалифицирана обида“ по смисъла на чл.148 ал.1 т.1 от НК .
Правилно и законосъобразно е установено ,че по делото
не се установява по безспорен начин ,че С. А. е
осъществил всички елементи от фактическия състав на
гражданския деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД,поради
което и предявения спрямо него граждански иск - приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес от страна на
тъжителя И. М. за обезвреда на причинените му от
деянието неимуществени вреди ,в едно със законната лихва
от деня на увреждането върху предявения граждански иск
е приет за неоснователен и като такъв правилно е бил
отхвърлен .
При това положение присъдата на първоинстанционния
съд в наказателната и част следва да бъде отменена,а
производството по делото прекратено ,а в гражданската част
и в частта за разноските присъдата потвърдена .
По изложените по горе съображения на основание чл.334
т.4 от НПК във вр. с чл.24 ал.1 т.3 от НПК във вр. с чл.334 т.6
от НПК - ВИДИНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД


11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА №33 от 28.05.2025г. постановена по НЧХ
дело №484 от 2023г. на Районен Съд Видин в частта и в
която С. А. А. от гр.Видин бул.“* „№* вх.“*“ ет.* ап.* с
ЕГН:********** е признат за НЕВИНЕН И ОПРАВДАН по
повдигнато обвинение по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 от НК.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК, поради
наличието на основанията на чл.81 ал.3 от НК във вр. с
чл.80 ал.1 т.5 от НК - наказателното производство по ВНЧХ
дело №336 от 2025г. по описа на Окръжен Съд –Видин .
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата и част.
Решението в частта му с което производството по
делото е прекратено подлежи на обжалване в 15/петнадесет/
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
Касационен Съд на Република България.
Решението в останалата му част е окончателно и не
подлежи на обжалване .

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

12