Р Е Ш Е Н И Е
Номер
127, 10.02.2023
г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,
ХV-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 26.01.2023г., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
При
секретаря Д. Ф., прокурора Соня Петрова, като разгледа докладваното от съдията
Йовка Бъчварова КАНД № 2066 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Н.Л.Н. срещу решение №
911/06.10.2022г., постановено по АНД № 1985/2022г. на РС Бургас, с което е
потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 5079986, издаден от ОД на МВР Бургас. В
касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен
акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по
чл.348,
ал.1, т.1 от НПК, както и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради непроизнасяне по направено искане за събиране на
гласни доказателства, необходими за изясняване на фактите по делото – основание
за отмяна по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Искането за разпит на свидетел се
поддържа и в касационната жалба. Прави се искане за отмяна на решението на
районния съд и съответно на обжалвания ЕФ.
В
срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – ОД на МВР Бургас, не е
подал отговор срещу касационната жалба.
В
съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по касация не изпраща представител.
Участващият
в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за
неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното
решение.
Съдът,
след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие
за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в
първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в
14-дневния срок по чл.211,
ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213
от АПК, приложими по силата на чл.63в
от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Обхватът
на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според
който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон
съдът следи и служебно.
С обжалваното решение
състав на РС Бургас потвърдил ЕФ серия К № 5079986, издаден от ОД на МВР Бургас, с който на жалбоподателя на основание
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДП е наложено административно наказание
глоба в размер на 400.00 лева за извършено по чл.21, ал.1 от ЗДП
административно нарушение, затова че на 30.01.2021г. в 14:19 часа в град Бургас
по път І-6, км.495+182 от КПП-1 към кв. Пети километър, при максимално
допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч, управлява МПС – лек
автомобил Мерцедес ГЛ 63 АМГ, рег. № СВ3511НВ, собственост на Н.Л.Н., със
скорост 83 км/ч, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч (33 км/ч превишение).
Нарушението било заснето със стационарно-преносимо устройство за контрол на
скоростта (СПУКС) ARN CAM S1.
На основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева. След
извършване на проверка на законосъобразността
на ЕФ районният съд е формирал извод
за неоснователност на разглежданата
от него жалба. За да постанови този правен
резултат, съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Материалният закон бил правилно приложен,
тъй като в хода на съдебното следствие се установило, че жалбоподателят бил
извършил нарушението, за което бил санкциониран. Установени били мястото,
времето на извършване на нарушението, авторството, както и скоростта, с която
жалбоподателят управлявал автомобила. Процедурата по чл.189, ал.5, изр.2 и 3 от
ЗДП била екзактно изпълнена, поради което и въз основа на представената от
собственика на лекия автомобил декларация с приложен към нея препис от
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя се установявало, че именно
последният бил извършител на деянието. Коментирал е и размера на определената
санкция като съответна на обществената опасност на деянието на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице.
Касационната жалба, подадена от Н.Л.Н.,
е основателна. Решението на Районен съд Бургас е
валидно и допустимо, но неправилно, тъй като е постановено
при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на
страните. В
настоящия случай няма спор дали е извършено нарушение на ЗДП, а от кого. В
жалбата срещу ЕФ наказаното лице е оспорило да е извършител на административното
нарушение, за което е санкциониран по реда на чл.189, ал.5 от ЗДП, с твърдения,
че никога не е управлявал посочения в ЕФ лек автомобил, не познава неговия
собственик, на посочената дата не бил в района на град Бургас и за него било
необяснимо защо собственикът го е посочил като водач и откъде разполага със
свидетелството му за управление на МПС. Направил е искане да бъдат събрани
доказателства за собствеността на посочения в ЕФ автомобил и да бъде разпитан
собственикът му.
В доказателствения
материал, въз основа на който съдът изградил фактическата обстановка, е налична
справка за лек автомобил рег. № СВ3511НВ, собственик на когото е Недко Стоянов
Несторов с постоянен адрес ***. Именно на него, като собственик на лекия
автомобил, заснет на посочените по – горе дата и място със СПУКС, първоначално
бил издаден ЕФ серия К № 4434281. ЕФ бил връчен на Недко Несторов на
17.06.2022г., който в 14-дневния срок на чл.189, ал.5 от ЗДП представил пред ОД
на МВР Бургас декларация от 18.06.2021г., в която декларирал, че на
27.01.2021г. в 11:30 часа предоставил на настоящия жалбоподател ползването на
автомобила, който му го върнал на 31.01.2021г. в 14:00 часа. Декларирал, че на
посочената в ЕФ дата и час лекият автомобил във владение на жалбоподателя. Към
декларацията приложил препис от свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя. Издаденият на Недко Несторов ЕФ бил анулиран, след което бил
издаден оспореният по настоящото дело ЕФ.
При положение че
жалбоподателят оспорва да е бил водач на чуждия лек автомобил, въззивният съд е
следвало да събере доказателства, за да установи доколко оспорването е
основателно. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДП, собственикът или този, на когото е
предоставеното МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил МПС. Според чл.189, ал.5 от ЗДП, ЕФ се връчва на лицето по
ал.188, ал.1 и ал.2 (когато собственик е ЮЛ) и в 14-дн. срок собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната структура на МВР писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие от свидетелството
му за управление на МПС, като на лицето, посочено в декларацията, се изпраща ЕФ
по ал.4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият се анулира.
Внимателният прочит на тази разпоредба сочи, че до този момент от развитието на
административнонаказателното производство не се изисква участието на лицето,
посочено в декларацията, респ. неговото лично волеизявление. Законът презюмира,
че щом собственикът разполага с данните за третото лице и копие от
свидетелството му за управление на МПС, то третото лице ги е предоставило на
собственика, което имплицитно включва и съгласието му собственикът да го посочи
като водач в декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДП. Третото лице за пръв път бива
уведомено за развилата се без негово участие процедура едва с връчване на
издадения срещу него ЕФ. Третото лице, посочено в декларацията като ползвател,
също разполага с правото по ал.6 да направи писмено възражение пред директора
на съответната структура на МВР, което не е сторено, а направо е пристъпено към
обжалване на ЕФ пред съда. Следователно в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд е следвало да се събират всички възможни доказателства
дали жалбоподателят, посочен в декларацията, действително е бил водач на лекия
автомобил към момента, в който е бил заснет с АТМ. Противното би означавало да
се придаде на декларацията по чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДП някаква предопределена
обвързваща съда доказателствена сила, каквото не ù е присъща. Съдът не
се е произнесъл по искането в жалбата за разпит на собственика на автомобила,
който е подал коментираната по – горе декларация, който разпит е бил особено
належащ за установяване на спорното по делото обстоятелство. Така делото е
останало непопълнено с достатъчно доказателства, необходими и относими към
предмета на доказване, за да се извърши обоснована преценка дали жалбоподателят
е управлявал лекия автомобил. Освен че първоинстанционният съд, като съд по
фактите, следва да се произнесе по всички направените от страните
доказателствените искания, като ги уважи или отхвърли, следва и по собствена
инициатива да събере нови доказателства, непосочени от страните, когато това се
налага за разкриване на
обективната истина. На събиране и проверка от съда подлежат както
доказателствата, които разобличават извършителя на нарушението и отегчават
неговата отговорност, така и тези, които го оправдават или смекчават
отговорността му – чл. 107, ал.3 от НПК. Вероятността, при събирането и преценката на поисканите от жалбоподателя относими доказателства, свързани в случая със
съставомерността на деянието, районният съд да достигне до различен правен
извод, е достатъчно основание да се приеме, че допуснатото нарушение е
съществено. Липсата на
достатъчно събрани от първоинстанционния съд доказателства съставляват пречка
касационната инстанция да се произнесе по правилността на обжалвания ЕФ, а
предвид забраната на чл.219 от АПК, е недопустимо да събира гласни доказателства.
Като не е събрал
доказателства дали жалбоподателят е този, който е управлявал лекия автомобил
към процесните дата и място, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, което налага отмяната на решението и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът
следва да допусне до разпит собственика на лекия автомобил и с оглед
съдържанието на неговия разпит, да събере и допълнителни доказателства, вкл. и
да изиска справка за хода на образуваното пред ОД на МВР Хасково наказателно
производство.
С оглед дотук изложеното
касационната инстанция приема, че при постановяване на
съдебното решение въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.348,
ал.1, т.2 вр. ал.3,
т.1 от НПК, които са отстраними и които са основание за отмяна на атакуваното решение по реда на чл.222, ал.2, т.1 от АПК и
за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Бургас, който да продължи разглеждане на делото, при
съобразяване с дадените в настоящото решение указания.
Ръководен от гореизложените
съображения, Административен съд Бургас,
ХV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 911/06.10.2022 г., постановено по АНД № 1985/2022 г. на РС Бургас.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Бургас при съобразяване с указания в мотивите към
решението.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :
Ч Л Е Н О В Е : 1/
2/