Определение по дело №3501/2016 на Софийски градски съд

Мотиви по НОХД №3501 по описа на СГС, НO, 3-ти състав за 2016 г.

 

Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура (СГП) срещу П.С.П. за това, че на 09.10.2014 г. около 14.00 часа в качеството му на работник по транспорта - р.д.„първо лице” на ж.п. гара „Волуяк” с правоспособност, професионална квалификация и свидетелство за заеманата длъжност съгласно допълнително споразумение към трудов договор №2499/14.07.2014г., според който „У.на движение на влаковете и гаровата дейност” към „Н.К.Ж.И.” като работодател му възложил да изпълнява длъжността „р.д.I A в ж.п. гара „Волуяк” I А към РЦ Волуяк при УДВГ - София към Дирекция превоз към „Н.К.Ж.И.” с място на работа ж.п. гара „Волуяк”, като допълнително споразумение му е връчено на 16.07.2014 г. със задължение и основно предназначение съгласно длъжностната характеристика да осигурява безопасно движение на влаковете и извършване на маневра при стриктно спазване на нормативните документи, регламентиращи работата в ЖП транспорта, като в тази връзка следвало да разпорежда на прелезопазачи и да контролира изпълнението на дадените от него разпореждания във връзка с преминаването на подвижните железопътни състави през ЖП прелезите, нарушил правилата за експлоатация.... на съоръженията, а именно електрически, ръчно управляеми бариери, находящи се на ж.п. прелез „Обеля”, визирани във вътрешните правила, издадени на основание 115д, ал.2 от Закона за железопътния транспорт и движение на влаковете и маневрената работа, както следва:

-чл.99, ал.1 от Правилата за движение на влаковете и маневрената работа железопътният транспорт/ПДВМР/:

т. 1 -движението на влаковете се осигурява чрез разменяне на определени форми „телефонограми" устно или задължително записани в дневника на съответното междугарие.

т.2-Влаковите телефонограми се записват в дневника за съответното междугарие с химикал. Допуска се употреба и на щемпел. Предварително записване на текстове на влакови телефонограми се разрешава най-много за един влак на направление.

т.3-Телефонограмите се записват по реда на постъпването им съгласно графите на дневника четливо, без поправки и триене. Не се разрешава квитационните номера при размяната на телефонограми да се дават поредни от едно работно място в диапазона от 1 до 99. Изходящият и входящият номер за една телефонограма са различни.

т.4-Неправилно записана телефонограма се зачертава диагонално и срещу нея се прави заверка с текста „ Невалидна.подпис”.

- чл.101 от ППДВМР : При осигуряване на движението на влаковете дежурният р.д.предава телефонограмите ясно, разбрано, без съкращения и изменения. Телефонограмите се записват четливо в дневника според определените графи, повтарят се изцяло от приемащия, а предаващият потвърждава това с думата „ВЯРНО”, като не предал телефонограма на служителката -прелезопазач - св.Р., като нарушил и

- чл.347 т.1 от ППДВМР: Прелезопазачите на охраняемите прелези, намиращи се на междугарието, свързани със специален телефон със съседни гари се уведомяват от дежурния ръководител в гарата, която изпраща влака най-малко 3 /три/ минути преди заминаването на влака.

чл.347, ал.3 от Правила за движение на влаковете и маневрената дейност ЖП транспорта, който гласи, че в случай, че дежурният прелезопазач не се обади на дежурния ръководител движение, последният изпраща влака, като пред отваряне на изходния светофар връчва писмено предупреждение (заповед з движение при специални условия) за многократно подаване на сигнал „внимание и за намаляване на скоростта пред прелеза до 25 км/ч с готовност за спиране пр видимо препятствие.

- чл.1 от Закона за железопътният транспорт, според който този закон определя условията и реда за  използване на железопътната инфраструктура, изискванията за достъп до нея, основните правила за движение на влаковете, както и взаимоотношенията между превозвачи и клиенти при предоставяне на превозните услуги в съответствие с международните договори и споразумения по които Р.България е страна и

- чл.217, ал.1, т.6 от Наредба №58 от 02.08.2006г за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътният транспорт: „Всички процедури по приемане, изпращане и пропускане на влаковете, както и маневрената работа и изискванията за: приемане, изпращане и пропускане на влаковете“,

като не изпълнил задълженията си в качеството му на р.д.ж.п. гара „Волуяк”, като не разменил телефонограма с прелезопазачката на ж.п. прелез „Обеля” - Й.Б.Р. с разпореждане за спускане на ръчната бариера с електрическо задвижване на ж.п прелез „Обеля” /същата представлява проведен разговор по вътрешноведомствен телефон с уведомяване на прелезопазача на ж.п. прелез „Обеля” от р.д.първо лице при ж.п. гара „Волуяк” за потегляне на процесния железопътен състав от гара „Волуяк” към гара София, като разговора се записва от двамата служители в дневника с разменени квитационни номера за телефонограмата с номерация от 1 до 99/, след като получил такава от дежурния р.д.гара „София” централен пост за осигурявани на движението на влак № 10997 в състав дизелов локомотив инв.№55078.0 и след като му е било осигурено направление на движение от гара „Костинброд” към гара „Подуяне” със заповед №52 от 09.10.2014г на влаковия диспечер при „Регионално звено оперативно диспечерско”-РЗОД-София, като същият бездействал и не изпълнил своевременно служебните си задължения да изпрати телефонограма на прелезопазачката на ж.п. прелез „Обеля”- св.Рангелови най-малко 3 /три/ минути преди потеглянето на влака от ж.п.гара „Волуяк”, за да може същата да спусне електрическите бариери на ж.п. прелез Обеля и да осигури безопасността за преминаване на локомотива през прелеза, същият потеглил от трети приемно - отправен коловоз на гара „Волуяк” за гара „София” с редовен изходен сигнал и заповед, дадена със заповедния диск от дежурният р.д./второ лице/ на ж.п. гара „Волуяк”- св.Г.М. при нормално действие на осигурителната техника, като в резултат на бездействието и неизпълнение на служебните задължения, подвижен железопътен състав - дизелов локомотив № 55078.0 с машинист Г.Д.И., движещ се по железопътното трасе с посока на движение от гара „Волуяк” към „Централна ж.п. гара София” реализирал пътнотранспортно произшествие с движещият се по ул.”Ефрем Чучков” от с.Обеля към ул.”Обелско шосе” и преминаващ през железопътният прелез „Обеля” при вдигнати бариери лек автомобил марка „Сеат”, модел „Толедо” с рег.№ ******, управляван от водача М.С.И., като с бездействието си причинил смъртта на пътника от автомобила С.Е.С., ЕГН:********** - престъпление по чл.343, ал.1, б.”В“ вр. чл.342, ал.2 вр. ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство са конституирани като частни обвинители наследниците на починалия пътник в автомобила- П.С. /съпруга на починалия/, Н.Е. и А.Е. /син и дъщеря на починалия- малолетни/, Е.И. /баща на починалия и С.И. /майка на починалия/.

От тяхно име като повереник в производството се явява адв.М.Д..

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението спрямо подс.П. по начина, по който е повдигнато същото с ОА, като твърди, че по делото са събрани доказателства, които по несъмнен начин установяват именно описаната в ОА фактическа обстановка. В тази връзка и преповтаря също буквално в своите пледоарии. В подкрепа на обвинителната теза сочи показанията на св.Р.. Коментира показанията на допълнително разпитаните свидетели, които счита, че са били в подкрепа защитната позиция на подсъдимия, но пледира да не бъдат кредитирани от съда, тъй като са противоречиви, а и твърди, че те не се преки очевидци на случая, както и че показанията им се опровергават и от допълнително назначените от съда технически експертизи. Акцентира на показанията на св.Д.П., който е бил посочен от защитата, но който в показанията си е заявил, че по време на инцидента в кафенето, където е работел не е имало клиенти, както и че никой не е идвал при него след самото ПТП. В този смисъл, счита, че неговите показания разколебават защитната теза, изградена на база допълнително поисканите и разпитани в съдебна фаза свидетели, респ. опровергават показанията на свидетелите, че са били очевидци на инцидента. Предлага предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, на същия да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер- от 3 години, което сочи, че има възможност да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

Повереникът на частните обвинители- адв.М.Д. също поддържа обвинението, като заявява, че се присъединява към становището на прокурора по този въпрос. Коментира, че в случая водачът на автомобила се е доверил на обстоятелството, че след като бариерата не е пусната то за него не е имало проблем да премине през прелеза. Сочи още, че отговорността за пускане на бариерата е била на прелезопазачката- св.Р.. Що се отнася до това дали бариерата е била пусната или не, повереникът сочи, че са събрани противоречиви доказателства по делото, коментирайки и показанията на отделните свидетели в тази връзка. Анализира същите съпоставяйки ги и с писмените доказателства по делото- дневниците, в които е следвало да се отразяват телефонограмите и факта, че в този, воден от св.Р. такава телефонограма няма отразена.

Ето защо приема, че бариерата не е била пусната и това се дължи изключително на виновното поведение на подсъдимия, като счита, че събраните по делото доказателства по категоричен начин установяват извършването на нарушението от негова страна, така както му е повдигнато обвинение с ОА. Сочи, че подсъдимият е проявил небрежност и не е изпълнил задълженията, които е имал и не е осигурил безопасността на движението на процесния локомотив. Ето защо счита, че е без значение дали има и друга причина- виновно поведение и на друго лице за настъпване на ПТП.

Във връзка с наказанието на подсъдимия също счита, че следва да бъде определено около средния размер. Пледира обаче, че само по случайност не са настъпили по- тежки последици от деянието на подсъдимия, както и че жертва в случая се явява млад човек, който по никакъв начин не е допринесъл за настъпването на ПТП. Счита, че самото нарушение на правилата допуснато от подсъдимия е особено тежко, поради което намира, че съдът следва да определи наказание, което да е предупреждение и за другите членове на обществото. В този смисъл предоставя на съда преценката дали изпълнението на наказанието да бъде отложено или да бъде постановено неговото ефективно изтърпяване.

Моли да бъдат присъдени направените от нейните доверители разноски по делото.

Частната обвинителка П.С. заявява, че поддържа заявеното от повереника си и няма какво да добави.

Частната обвинителка С.И. заявява, че поддържа заявеното от повереника си и няма какво да добави.

Частните обвинители А.Е., Н.Е. и Е.И.  не се явяват и не взимат становище по делото.

Защитникът на подсъдимия П.П. - адв.Е.П. пледира, че макар и многобройността на събраните от съда доказателства те не установяват по безспорен начин основните релевантни обстоятелства по делото. Сочи, че съдът е отказал да събере поискани от защитата доказателства, като счита, че събраните такива по никакъв начин не установяват двата основни факта по делото- обадил ли се е подсъдимия на св.Р. да й нареди да пусне бариерата, респ. били ли са пуснати бариерите или не.

По отношение на първото обстоятелство счита, че липсват категорични доказателства като коментира в тази връзка, че дори и показанията на св.Р. не са категорични, а напротив- сочи, че са противоречиви. Подчертава, че е нормално св.Р. да не признава, че не е пуснала бариерата, тъй като би прехвърлила вината върху себе си. Счита, че обвинението се крепи само на нейните показания, докато другите разпитани свидетели- М. и Л. макар и да не дават директно сведения за това имало ли е обаждане от подсъдимия или не към св.Р. коментират дневниците, а в един от тях е отбелязана телефонограма предадена и записана от подсъдимия към св.Р.. Твърди, че според показанията на св.Л. е невъзможно да не е имало обаждане, но дневникът след това да е дописан с такава телефонограма, която не е била предавана. Ето защо счита, че става въпрос за писмени доказателства, които са абсолютно достоверни, като в тази връзка сочи, че Л. е заявил, че с подписа си е удостоверил приключването на дневника, след което дописването му е било невъзможно. Предвид това счита, че след като телефонограмата е записана в дневника воден от подсъдимия, то тя е действителна, а да се приеме обратното означава да се приеме, че св.Л. и М. лъжат, а сочи, че те са началници и че те това не е логично. Счита, че с оглед наличието на смъртен случай е следвало да се намери някой виновен и това е бил подс.П.. Коментира, че и показанията на св.М. не подкрепят обвинението, даже напротив- тя категорично е видяла наличието на такава телефонограма в дневника, като счита, че дори и св.Р. е заявила, че е видяла тази телефонограма, но че тя има интерес да твърди, че не е получила същата, тъй като в този случай ще следва да си размени мястото с подсъдимия.

Коментира и показанията на св.С.А. и Б.И., които счита че внасят колебание в обвинението по въпроса била ли е пусната бариерата или не. Подчертава, че те са давали показания и по гражданско дело и всички са били в една насока, като счита, че те най- добре са могли да видят дали бариерата е пусната или не, а не и машиниста.

Счита, че на база техническата експертиза, приета по делото не е еднозначен и отговора на въпроса дали ПТП е било предотвратимо от шофьора на автомобила и в този смисъл счита, че не е изследвано дали и той няма вина за настъпилото ПТП. Пита в тази връзка къде е пряката вина на подс.П.. Ето защо счита, че има още редица други обстоятелства, които не са отчетени от обвинението. Едно от тези обстоятелства намира, че е възможността или не да се установи при позвъняване от гаровия концентратор това позвъняване се отбелязва някъде или не. Коментира даденото разяснение от вещото лице по назначената техническа експертиза, като твърди, че според вещото лице при позвъняване има светлинна индикация, но не може да се установи текста на обаждането, като счита, че това означава, че такова обаждане е имало. Счита, че тази експертиза потвърждава обаждането. Като доказателство в тази връзка сочи и решението постановено по гражданското  дело във връзка с исковете водени от подсъдимия против уволнението му във връзка с процесния случай. Сочи, че в него е прието, че подсъдимият не е допуснал вменените му нарушения на законови разпоредби, но подчертава, че това решение има сила на присъдено нещо относно факта нарушил ли е подсъдимия или не тези законови разпоредби, както и че гражданският съд е приел, че не може да се установи по категоричен начин дали е имало обаждане от страна на подсъдимия, поради което е приел, че не е доказано, че такова обаждане не е имало. Сочи още, че в решението е прието, че такава телефонограма е налице, след като е отбелязана в дневника и е прието, че не е доказано, че тя е фиктивна- дописана от подсъдимия. В тази връзка счита, че дори и това решение на гражданския съд е в подкрепа обясненията на подсъдимия, че се е обадил на св.Р., които обяснения твърди, че не се опровергават нито от гласните, нито от писмените доказателства по делото, а даже напротив- събраните такива твърди да са в подкрепа на обясненията на подсъдимия.

Алтернативно пледира, ако съдът все пак прецени, че подсъдимият следва да носи някаква наказателна отговорност, то да има предвид личността на подсъдимия, която според защитата не заслужава тежко наказание. Счита, че целите на наказанията могат да бъдат постигнати и с наказание, което да е условно, тъй като е неосъждан, образован, с добро семейство и добри характеристични данни, което сочи, че не се налага той да изтърпи ефективно наказанието, което би му наложил съда. В заключение пледира, че обвинението не е доказано, ето защо и независимо от тежкия вредоносен резултат, единствената справедлива присъда би била оправдателната такава.

Подсъдимият П.П. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение. Не се признава за виновен. В собствена защита твърди, че е невинен и не е извършил престъпление. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият П.С.П. е роден на *** ***, български гражданин, българин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.

Към дата 09.10.2014 год. подс.П.С.П. заемал длъжността работник по транспорта, като бил назначен на длъжност р.д.„първо лице” на ж.п.- гара „Волуяк” с правоспособност, професионална квалификация и свидетелство за заеманата длъжност съгласно допълнително споразумение към трудов договор № 2499/14.07.2014г., според който „У.на Движение на влаковете и гарова дейност” към „Н.К.Ж.И.” като работодател, му възложил да изпълнява длъжността „р.д.IA в ж.п. гара „Волуяк” 1а към РЦ „Волуяк” при УДВГ-София към Дирекция Превози към „Н.К.Ж.И.” с място на работа ж.п.- гара „Волуяк”. Допълнителното споразумение му било връчено на 16.07.2014г. със задължение и основно предназначение съгласно „длъжностната характеристика” /връчена му на 16.07.2014 г./ да осигурява безопасно движение на влаковете и извършване на маневра при стриктно спазване на нормативните документи, регламентиращи работата в ЖП транспорта, като в тази връзка следвало да разпорежда на прелезопазачи и да контролира изпълнението на дадените от него разпореждания във връзка с безопасното преминаването на подвижните железопътни състави през ЖП- прелезите вкл. правилата за експлоатация на съоръженията и на железопътен прелез „Обеля”.

Подс.П.П. имал трудов стаж на длъжността „ръководител движение“ първо лице гара Волуяк за срок от 35 години и 3 месеца към месец октомври 2014 г., За този период от време имал наложени 8 дисциплинарни наказания по КТ- всичките в периода 2008 г.- 2011 г. Последните две дисциплинарни наказания, наложени на подс.П. са съответно от месец ноември 2011 г. и месец октомври 2014 г. и представляват „предупреждение за уволнение“ във връзка с допуснати от него нарушения изразяващи се във фиктивно оформяне на телефонограми за съответния влак и в невръчване на обр.II-A на влак №30801 по съответния ред, с което е създал предпоставки за намаляване нивото на сигурност на движението- нарушение допуснато през ноември 2011 г., както и за това, че е напуснал преждевременно работното си място и не е предал дежурството на новата смяна по установения ред и начин- нарушение извършено от него през месец септември 2014 г.

Във връзка с процесния случай подс.П. е бил уволнен- т.е. било му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, но с решение на съда по жалба на подсъдимия това наказание е било отменено- уволнението е било признато за незаконно. Решението влязло в сила на 27.01.2017 г.

На 09.10.2014 г. в 13:50 часа, от гара София за гара Волуяк по Бански път (път 2) заминал ПВ № ********** в състав от Електрически мотрисен влак (EMB) №30019.4/30020.2 c машинист, локомотивен и превозна бригада от началник влак и влаков кондуктор. Влакът се движил по график за движение на влаковете (ГДВ) по направление София – Банкя, като маршрутът му минавал през прелез Обеля.

Движението на влака било осигурено от дежурния ръководител гара София централен пост, западен район- св.Д.М., и от подсъдимия П.- дежурен ръководител движение, първо лице, в гара Волуяк, устно и писмено чрез размяна на телефонограми и манипулации с осигурителната техника. В дневниците за телефонограми Обр. II - 76 и на двете гари била записана телефонограма за заминаване на влак № 13206.

Правилата изисквали, за да замине даден влак от една гара за друга- например от гара София, ръководител движение, първо лице /в случая св.М./ да поиска от колегата си на гара Волуяк /в случая подсъдимия.П., тъй като въпросният влак се движел по направление София- Волуяк/ съгласие за влака. След като той устно, а след това и с манипулация от пулт манипулатор в гара Волуяк даде съгласие за влака, р.д.първо лице на гара София- в случая св.М. да нареди на прелез Обеля /откъдето минавало трасето на влака/ да спусне бариерата и едва след това да даде изход за този влак. Нареждането за спускане на бариерите ставало, чрез телефонограма, която гласяла следното: влак еди кой си № заминава от гара София, на еди колко си часа, по еди кой си път, както и да бъдат разменени квитационни номера с прелезопазачката на прелез Обеля. Целта на тази телефонограма била осигуряване на безопасно преминаване на влака през прелез Обеля. Необходимостта от подобна процедура се налагала, тъй като охраняемият прелез на спирка Обеля на км 5+375 поемал малка част от потока автомобили за село Обеля. За осигуряване на нарастващия трафик и с цел повишаване на безопасността на автомобилния и железопътния транспорт през 2007 година бил изграден и пуснат в експлоатация автомобилен подлез под железопътната линия на бул.„Панчо Владигеров" на км 4+760, свързващ двата жилищни района на разстояние от 615 м след прелеза. След пускането на подлеза в експлоатация, прелезът на спирка Обеля трябвало да бъде закрит. По тази причина към 09.10.2014 г. същият не е бил съоръжен с автоматична бариера и останал охраняем с прелезопазач с електрически бариери, като временно съоръжение, съгласно Наредба №4/27.03.1997 г. за железопътните прелези. В съответствие с техническия паспорт, на 09.10.2014г. прелезът на км 5+375 на спирка”Обеля” бил съоръжен с бариерни греди с дължина 4,7 метра, с електрическо задвижване и звукова и светлинна сигнализации на шосейния път, без зависимост от осигурителната техника. Бариерите били тип "ръчна бариера с електрическо задвижване", които се свалят и вдигат от дежурния прелезопазач посредством пулт за У.и контрол (ПУК), инсталиран в предверието на прелезопазачницата. Бариерните греди се задвижват с електрически двигател, захранван с мрежово напрежение 220V. Пред бариерните механизми били монтирани двусекционни светофари, които били съоръжени с мигащи монтирани габаритни рамки, сигнализирани с пътен знак № В 16. Към инкриминираната дата дежурен прелезопазач на прелез Обеля била св.Й.Р..

Законът изисквал телефонограмата до прелез Обеля да бъде подадена най- малко 3 минути преди потеглянето на влака от изходната гара, без значение от коя гара тръгвал влака- дали от гара София или от гара Волуяк в конкретния случай. Нареждането на телефонограмата ставало чрез директна връзка- чрез т.н. гаров концентратор. Когато прелезопазачът отговори на повикването, следвало размяната на телефонограмите, след което, респ. след размяната на квитационните номера между изходната гара и прелеза, влакът можел да замине. Прелезопачът на прелез Обеля след като получел квитационен номер от р.д.първо лице от съответната гара за потеглянето на влака, следвало първо да спусне бариерата и едва след това да даде съответен обратен квитационен номер на р.д.първо лице на съответната гара. Ако тя не даде квитационен номер, това означавало, че бариерата не е спусната, респ. прелезът не е затворен и влакът не може по потегли. В отношенията с гара Волуяк св.Й.Р. първо спускала бариерата и едва след това подавала квитационен номер, докато на гара София първо давала номер, а след това спускала бариерата. Ако не успеела да спусне бариерата своевременно, тя не давала квитационен номер докато не спусне бариерата.

Размяната на телефонограмата между гара София и гара Волуяк ставало едва след заминаването на влака от гара София, като дежурният ръководител първо лице гара София уведомявал колегата си на гара Волуяк за това на колко часа е заминал влака. Изискванията били обаждането от гара София към гара Волуяк за заминаването на влака да стане в първия възможен момент след заминаването на влака, но най- много до 1- 2 минути след заминаването. Изискването да бъде наредена първо телефонограмата до прелез Обеля произтичала от това, че времепътуването от гара София до прелез Обеля било много по- кратко, отколкото от това до гара Волуяк. Същите изисквания важали и при тръгването на влак от гара Волуяк в посока гара София, като и в този случай следвало първо да бъде наредена телефонограмата до прелез Обеля, поради по- краткото разстояние между Волуяк и Обеля /най- малко 3 минути преди потеглянето на влака/ и след потеглянето на влака, но не по- късно от 1- 2 минути след това да бъде разменена телефонограма и с гара София.

Разговорът и наредената телефонограма, респ. размените квитационните номера следвало да бъдат записани в дневника за телефонограми образец II-76, който се водил както на гара Волуяк и на гара София, така и на прелез Обеля, като на гара София и на гара Волуяк имало такъв дневник, в който се записвали телефонограмите между двете гари, така и отделен такъв, който бил към прелез Обеля за записване на подадените към прелеза телефонограми за спускане на бариерата. Така на гара София, дневникът в който се записвали телефонограмите към гара Волуяк бил под №49. На гара Волуяк дневникът за телефонограмите към гара София бил под №29. На гара Волуяк дневникът, който се водил за телефонограмите към прелез Обеля бил под №24.

В дневниците за телефонограмите имало 9 графи, в които следвало да се записват следните данни: в първа графа се посочва датата на тръгване на влака; във втората графа се посочва гарата, от която тръгва влака; в третата графа се посочва гарата, където следва да пристигне влака; в четвърта и пета графа се записват съответно часа и минутите, когато се нарежда /дава/ телефонограмата; в шеста графа се вписва точната телефонограма- т.е. номер на влака и часът на заминаване на влака; в седма и осма графа се вписват квитационните номера с номера от 1 до 99, като входящия и изходящия номер за една телефонограма следва да са различни, но следва да съвпадат и в двата дневника- в този на гарата, от която се нарежда телефонограмата и в този на гарата, до която се подава телефонограмата. В девета графа се отбелязвал подписа или фамилията на дежурния ръководител, който нареждал телефонограмата.

В конкретния случай във връзка със заминаването на влак 13206 от гара София, дежурният р.д.в гара София централен пост, западен район- св.М., уведомил по телефона дежурния прелезопазач на прелеза на спирка Обеля- св.Р. преди заминаването на влака с телефонограма записана в дневник Обр. II - 76 по установения ред и начин. Телефонограмата й била наредена в 13:47 ч., като тя спуснала ръчната бариера в 13:53 ч. за преминаването на влака, който минал през прелеза по разписание- пристигнал на спирка Обеля в 14:00 часа, престоял 0:50 мин и заминал за гара Волуяк в 14:01 (т.е. в 14:00:50 ч.) часа.

След заминаване на влака от спирка Обеля за гара Волуяк, дежурният прелезопазач -св.Й.Р. /служител в ДП „НК ЖИ" с 16 години и 2 месеца трудов стаж/ вдигнала бариерните греди и изключила светлинната и звукова сигнализации за преминаване на пътните превозни средства през прелеза, след което отишла в санитарния възел.

На същата дата- 09.10.2014 г. в 13:45 часа със Заповед № 52/09.10.2014 г. на влаков диспечер от „Регионално звено оперативно диспечерско" (РЗОД)- София, на първа железопътна линия София - Калотина бил назначен влак № 10997 от гара Костинброд до гара Подуяне – разпределителна, в състав: дизелов локомотив № 55078.0 /технически изправен, с изправна ходова част, спирачна система, светлинни и звукови сигнални средства, в съответствие с техническите норми и изисквания/ начело с локомотивна бригада, машинист, локомотивен първо лице и машинист, локомотивен второ лице и превозна бригада от началник влак, и дизелов локомотив № 06122.6, с машинист, локомотивен и помощник машинист, локомотивен. Дизеловият локомотив № 55078.0 бил собственост на „БДЖ - Т.П.“ ЕООД, Локомотивно депо Дупница.

В 13:52 часа влак № 10997 заминал от гара Костинброд, достигнал скорост 53.5 км/ч. следвало намаление до 48 км/ч и поддържане на скоростта, плавно намаляване до 30 км/ч и рязко намаляване до 0 км/ч. Посредством осигурителната техника, дежурният ръководител движение, първо лице, в гара Волуяк - подс.П. предприел действия за приемането му на трети свободен приемно- отправен коловоз и влакът бил посрещнат в 14:00 часа от дежурен ръководител движение, второ лице в гарата (св.Г. С.М.). По разпореждане на влаковия диспечер на първа железопътна линия, дизеловият локомотив №06122.6 останал в гара Волуяк за обслужване на товарен влак №50502, а локомотив №55078.0 с локомотивна бригада, машинист, локомотивен първо лице- св.Г.Д.И. и машинист, локомотивен второ лице- св.А.Б.И., продължил движението си със същия номер на влака /№ 10997/ за гара Подуяне- разпределителна.

Движението на влак №10997 е било осигурено от дежурен ръководител движение, първо лице, в гара Волуяк (подс.П.) и дежурен р.д.в гара София, западен район (св.Д.М.) с манипулации на осигурителната техника. Това означавало, че подсъдимият П. следвало да се свърже със св.М. и да поиска път за движение на влака към гара София, а след като го получи- следвало да подсигури охраната на прелезите, през които минавал влака. Искането на пътя ставало по телефона от страна на подсъдимия.П., като при осигурен такъв път, от гара София задействали системата, която се свързвала с гара Волуяк и едва след това р.д.първо лице при гара Волуяк могъл да даде изход за влака /отново чрез системата/, при което следвало да подсигури пускането на бариерата на прелез Обеля и едва след това да даде и изходен сигнал на самия влак за потеглянето му от гарата.

В конкретния случай подсъдимият П. поискал от св.М. път за процесния влак, като получил съгласие от него за движението на влака. След като получил такова съгласие, подсъдимият П. дал и изход на влака, чрез системата, което станало някъде към 13:54 ч.

Към 13:58 ч.- 13:59 ч. влакът настъпил и затворил входния сигнал на гара Волуяк, като бил посрещнат на 3-ти коловоз в 14:00 часа от дежурен ръководител движение, второ лице в гарата- св.Г. С.М..

Две минути след като видял, че колегата му- подсъдимият П. е дал изход на влака, св.М. записал в дневника за телефонограмите, който водел на гара София с гара Волуяк (№49) телефонограма за процесния влак, в която отбелязал, че влакът е потеглил на 13:55 ч. от гара Волуяк. Като час на размяна на телефонограмата отбелязал 13:56 ч. Реално към този момент той не бил получил обаждане от подсъдимия П. и такава телефонограма не била разменена, като св.М. посочил в телефонограмата произволно избрани от него часове на тръгване на влака и на размяна на телефонограмата. Направил това, тъй като имал работа с вагонно депо Надежда и като „застраховка” да не пропусне обаждането на колегата и- подсъдимия П.. В телефонограмата не отбелязал към този момент само квитационните номера, тъй като такива реално не били разменени между него и подсъдимия П..

Междувременно и след приемането на процесния влак на 3-ти коловоз, подсъдимият П. излязъл от канцеларията, в която се намирал, за да провери дали са отделили дизелите. След като видял, че това е сторено той се върнал обратно в канцеларията си, от където дал изходен сигнал на влак 10997 от 3-ти коловоз за гара София по път №1- Драгомански и маневрен сигнал на 06122 за прегарирване от 3-ти на 5-ти коловоз.

Влак № 10997, съставен от дизелов локомотив № 55078.0, обслужван от локомотивна бригада - локомотивен машинист св.Г.Д.И. /машинист, локомотивен", първо лице, на дизелов локомотив № 55078.0 в Локомотивно депо Дупница, „БДЖ - Т.П." ЕООД -19 години и 6 месеца трудов стаж/ и второ лице локомотивен машинист св.А.Б.И. /„Машинист, локомотивен", второ лице, на дизелов локомотив № 55078.0 в Локомотивно депо Дупница, „БДЖ - Т.П." ЕООД -27 години и 7 месеца трудов стаж/ и св.К.А., заминал от гара Волуяк в 14:02 часа от трета приемно- отправен коловоз на гара Волуяк за гара София с редовен изходен сигнал и заповед, дадена със заповедния диск от дежурния ръководител движение, второ лице, в ж.п. гара Волуяк при нормално действие на осигурителната техника.

Подсъдимият П. имал задължение най- малко 3 минути преди потеглянето на влака- т.е. най- късно в 13:59 ч. да се обади на прелез Обеля и да размени телефонограма с прелезопазачката Й.Р., като й нареди спускането на ръчната бариера, респ. следвало да размени с нея квитационни номера по повод на този влак, след като тя е спуснала бариерата и едва след това да даде изходен сигнал за потеглянето на влака.

Самата телефонограма представлявала както вече бе посочено проведен разговор по вътрешноведомствен телефон /гаров концентратор/ с уведомяване на прелезопазача на ж.п. прелез Обеля от р.д.първо лице при ж.п. гара Волуяк за потегляне на процесния железопътен състав от гара Волуяк към гара София, като разговорът следвало да се запише от двамата служители в дневника с разменени квитационни номера за телефонограмата с номерация от 1 до 99. В случая подсъдимият не изпълнил това свое задължение- пропуснал да стори същото, като изобщо не се обадил на прелез Обеля за потеглянето на влака, респ. св.Р. не била уведомена за движението на влака. Между двамата не били разменени квитационни номера във връзка с този влак, като и св.Р. не вписала във водения от нея дневник на телефонограмите такава, с която да й е наредено спускането на бариерите за процесния влак. Ето защо и след като предишния влак №13206 тръгнал от спирка Обеля за гара Волуяк, което станало към 14:01 ч., св.Й.Р. вдигнала бариерите и отишла в санитарното помещение. Същата не предприела действия по ново спускане на бариерите, тъй като не била получила такова нареждане от подсъдимия П. във връзка с процесния влак. В случай, че била получила такова тя изобщо не следвало да вдига бариерите след заминаването на влак №13206, тъй като когато времето на разминаването на два влака на прелеза е по- малко от 5 минути, то бариерата изобщо не следвало да бъде вдигана, а следвало да остане спусната до преминаването на следващия влак.

Когато обаждането за нареждане на телефонограма ставало по директната линия- чрез т.н. гаров концентратор, обажданията се регистрирали в протокола за регистриране на събитията от конферентните повиквания на гаровия концентратор, находящ се на гара Волуяк.

Гаровият концентратор, какъвто имало и на гара Волуяк към онзи момент, служел за осъществяване на служебни връзки със съседните гари и с влаковия диспечер, както и с прелез Обеля в конкретния случай. Това било устройство от нов тип с видеодисплей, което имало възможност да регистрира повикванията между гарите, респ. от гарата към прелеза. Регистрирало се самият факт на отправено повикване, без значение дали на същото е отговорено, респ. без значение дали е проведен разговор или не. Това ставало в самото устройство- в нещо като „памет на устройството, наречено „протокол на събитията”, като самото устройство било пломбирано със специален режим. При повикване не се изписвал номер, от който ставало повикването, а се отбелязвали само отделни цифри, като всяка цифра отговаряла на определена гара или прелез. Отбелязването било в следния вид: „порт  0 звъни на порт 8”, като се отбелязвал часа на позвъняване, респ. времето на проведения разговор, ако бил проведен такъв. Отделно имало таблица, в която било отбелязано на коя база отговаря „порт 0“ и т.н., като в случая „порт 0” отговарял на гара Волуяк, а порт 8 на прелез Обеля.

Гаровият концентратор /като вид телефонен апарат/ се намирал в канцеларията на дежурния ръководител движение, като чрез използването на същото по предназначение р.д.могъл да установи дали устройството работи или не- т.е. дали може да осъществява по него връзка със съседните гари и с прелеза или не.

Повикванията се отбелязвали независимо от продължителността на проведения разговор, респ. независимо от това колко дълго време е продължило прозвъняването при липса на насрещен отговор от другата страна. Самото съдържание на разговора не се записвал никъде, а и нямало как това да се случи. В случай на техническа неизправност на гаровия концентратор изобщо нямало да може да се осъществи връзка- т.е. не би могло да осъществи повикване, респ. не би могло да се проведе изобщо разговор. В този случай не би се регистрирало и самото позвъняване. Към процесния ден- 09.10.2014 г. гаровият концентратор, който се намирал на гара Волуяк бил технически изправен и нямало никакъв проблем при осъществяване на разговори по него, като такива били осъществявани през целия ден.

Във връзка с изправността на гаровия концентратор на гара Волуяк се водела книга „7-52”, в която се отбелязвали повредите на концентратора, направената профилактика на същия, месечните проверки на съоръжението и други. При възникнали аварий с гаровия концентратор същите се отразявали в тази книга. Онази част от устройството, която съставлявала неговата памет се намирала в техническо помещение на телекомуникациите на гара Волуяк- в шкаф 19 инча, която била съседна на сградата на тази, в която изпълнявал задълженията си подсъдимият П.. Достъп до тази стая, в която се намирала паметта на устройството нямал всеки. Достъпът ставал с разрешение на дежурния ръководител, като всеки който искал получавал такъв достъп до концентратотора следва да бъде отбелязан в съответна книга водена за тази цел. Имало и списък на лицата, имащи право на достъп до концентратора. Като в книгата се отбелязвало кой, кога и по какъв повод е имал достъп д концентратора, респ. какво точно е правил. В паметта могло да се съхраняват различен брой разговори, в зависимост от това колко са проведени като брой за определено време, като след натрупване на определена информация, най- старата се изтривала автоматично- кога ставало това зависело от обема информация, респ. от това как е настроено самото устройство предварително.

Такъв гаров концентратор имало само на гара Волуяк, а на прелез обеля имало автоматичен телефон, който бил обикновен такъв и чрез който не могло да се запише нищо. Същият бил свързан към гаровия концентратор на гара Волуяк и при осъществяване на връзка по него от прелез Обеля към гара Волуяк, тази връзка се отразявала в протокола на събитията на гаровия концентратор на гара Волуяк.

В конкретния случай в протокола от събитията на гаровия концентратор на гара Волуяк няма регистрирано обаждане от гара Волуяк на  прелез Обеля в периода от 13:04:49 часа до 14:07:32 часа на 09.10.2014 г.- изобщо не е било регистрирано търсене и обаждане между гара Волуяк и прелеза на спирка Обеля, в нито едната от двете посоки.

В локомотива на влак №10997, който потеглил от гара Волуяк в 14:02 ч. се намирал и св.К.А.- началник влак товарно движение към ПТП Бизнес център София, който не изпълнявал служебни задължения, а само се придвижвал с влака до Централна гара София, където трябвало да отиде и да се прибере след като вече му била приключила смяната.

Дизеловият локомотив се движил по левия път (Драгомански) между гарите Волуяк - София, отначало с 54,5 км/ч, следвало плавно ускоряване до 56,5 км/ч и намаляване на скоростта до 55,2 км/ч. На железопътните прелези на км 7+385 в района на гарата и на км 5+904 в междугарието, съоръжени с автоматични прелезни устройства (АПУ), редовно задействани в зависимост с изходните и входни сигнали на гарата, локомотивният машинист подал звукови сигнали „Внимание" с локомотивната свирка.

По същото време- на 09.10.2014 год. в гр.София, времето било ясно с добра видимост. Пътното платно на ул.„Ефрем Чучков“ в района на ж.п. прелез „Обеля“ било предназначено за движение на ППС в двете посоки, с обща ширина от 6,70 метра. Нямало надлъжна пътна маркировка, която да обособява отделни ленти за движение в двете посоки по улицата. Пътното платно било покрито с асфалтова настилка, суха, с леки неравности, без посипаности, прав участък, с наклон изкачване в посока от ул. „2-ра“ към ж.п. трасето, като участъкът по ул.„Ефрем Чучков“ от ул.„2-ра“ до ж.п. трасето се намирал в ляво от ж.п.трасето, гледано по посока от гара „Волуяк“ към гр.София.

Железопътното трасе „Волуяк - София“ било с обща ширина от 7,30 метра, като дясната и лявата линия били с ширина от по 1,5 метра. Разстоянието между двете линии било 2,5 метра. В дясно и ляво от дясната линия на банкета имало банкети от камъни с ширина 0,9 метра. Ж.П. прелез „Обеля“ бил с ширина от 7,3 метра. На 20 метра преди линията на ориентира /мисленото продължение на левия ъгъл на жилищна сграда на ул.„Ефрем Чучков“ 1 - гледано с лице от ж.п. трасето/, и на 21 м вляво от левия край на ж.п. трасето имало поставен на метален пилон предупредителен пътен знак по см. на чл.42 от ППЗДвП- А 35.3„Бализ“ и предпрелезни указатели. На 9 метра преди ориентира и на 7 метра в ляво от левия край на ж.п. трасето имало поставена на метален пилон едносекционна светофарна уредба (съгласно изискванията на чл.36, ал.1 от ППЗДвП) с две, разположени хоризонтално едно до друго, светещи полета с формата на кръг, между които имало звънец. Охраняемият прелез на спирка Обеля бил на км 5+375 и бил съоръжен с бариерни греди- на 9 метра преди ориентира и на 6,5 м вляво от левия край на ж.п. трасето.

Този ден св.М.И. управлявал лек автомобил марка "СЕАТ" модел "ТОЛЕДО" с ДК № ******. До него на предната седалка бил С.С. /починал по време на инцидента/. Движели се по ул.Ефрем Чучков в посока от кв.беля към ж.к.Люлин. Пътят минавал през прелез Обеля. Св.М.И. бил минавал по този път многократно и го познавал много добре. Знаел много добре, че прелезът се охранявал с бариера и светофар с две червени светлини. Пътят бил лош- в смисъл, че имало наклон- пътят се изкачвал /имало денивелация от около 30 см./ и поради това нямало видимост от далеч към самия прелез, а и влакът, който идвал от посока гара Волуяк в посока гара София, идвал откъм завой и също не могъл да бъде възприет от далече.

Ето защо автомобилите, които се движели в посоката н движение на автомобила, управляван от св.М.И. били под ъгъл с ж.п. релсите и самия прелез, поради което за водачите на ППС видимостта на дясно се откривала чак при стъпването на самия прелез- т.е. на ж.п. линиите- малко преди да стъпи с гумите на самия прелез, но в рамките на самия железния път. В този смисъл и чисто обективно едва в този момент, който и да е било водач на ППС, би могъл да възприеме за първи път идващ от дясната му страна влак или друго возило. Още повече, че от страни имало дървета и храсти, които също пречили на видимостта. Преминаването през прелеза не могло да стане с висока скорост, тъй като пътят бил лош и  с изкачване, поради което минаването през него могло да стане на ниска скорост и на първа предавка.

Към момента, в който св.М.И. предприел преминаване на ж.п. прелез Обеля в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на процеснния локомотив, автоматичната прелезна светлинна сигнализация не била задействана, а бариерите и от двете страни на прелеза били вдигнати.

От мястото където се намирали бариерите преди самия ж.п. прелез нямало видимост към самия прелез и към идващите от дясно возила.

Двамата пътували в автомобила с отворени стъкла, но не чули нито звуков сигнал, нито шума от приближаващият от дясната им страна влак. Движели се с около 20 км/ч. В момента, в който св.М.И. предприел преминаване с управлявания от него автомобил през ж.п. прелеза, както той, така и неговият спътник- починалият С.С. видели идващият от дясната им страна локомотив, като имали време само да извикат, но не и да предприемат други действия.

В този момент дизеловият локомотив №55-078 наближавал прелеза в посока от дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, като преминавайки през самия железопътен прелез на спирка Обеля със скорост от 55,2 км/ч. дизеловият локомотив ударил дясната страна лек автомобил „Seat Toledo" с ДК № ******, който преминавал в същото време през прелеза при вдигнати бариерни греди (във вертикално положение) и незадействани сигнализации- автоматичната прелезна светлинна сигнализация не била задействана, също така не била спусната и прелезната бариера.

Машинистът на локомотива- св.Г.И. стоял в дясната част на локомотива, където се намирал пулта за У.на локомотива. Разстоянието между пулта на У.и края на предната  част на локомотива било около 10 метра, поради което и видимостта директно пред локомотива била ограничена, като се виждало на около 20 метра пред и в дясно от локомотива от тази позиция.

Помощник машинистът- св.А.И. стоял в лявата част на локомотива.

Приближавайки прелеза св.Г.И. подал звуков сигнал, когато бил на около 40 метра от прелеза. Той имал видимост напред към прелеза, както и отдясно, но не и от ляво. При приближаването на прелеза не видял никакво движение от дясно на локомотива. Видял, приближавайки вече самия прелез- на около 20- 30 метра преди него, че от дясната страна бариерата не била пусната. Нямал видимост от ляво и не видял дали оттам има някакво движение на ППС, както и дали е спусната бариерата от лявата страна на локомотива. Той имал задължение ако види, че бариерата не е пусната да намали скоростта на движение до 20 км/ч, но първият момент, в който могъл да стори това било на около 20 метра преди самия прелез.

Това станало само няколко секунди след като помощник машинистът- св.И. бил забелязал от лявата страна на локомотива лекия автомобил, управляван от св.М.И. да приближава прелеза. В този момент локомотивът бил на около 50 метра от прелеза. Св.И. помислил в първия момент, че автомобилът ще спре, поради което и не го възприел като опасност, но след като видял, че автомобилът продължава, а локомотивът почти се бил изравнил с прелеза извикал към св.Г.И. „задръж”. В този момент и лекият автомобил навлязъл пред локомотива. Св.Г.И. изобщо не възприел навлезлия пред локомотива лек автомобил, но въпреки това веднага задействал директната спирачка на локомотива, но поради късото разстояние между локомотива и лекия автомобил, последвал удара между двете транспортни средства- локомотивът закачил лекия автомобил с левия буфер от дясната страна на автомобила- там, където седял св.С.С.. Въпреки, че локомотивният машинист веднага предприел бързо спиране с автоматичната локомотивна спирачка, след удара локомотивът влачил лекия автомобил около 130 м по продължението на железния път до окончателното му спиране на км 5+245. Св.М.И. по това време бил в съзнание, а седящият до него на предната дясна седалка С.С. се наклонил към него безжизнен.

Св.Ал.И. не забелязал дали бариерите на прелеза са пуснати, тъй като не бил се оглеждал за това, още повече, че същият имал задължение да наблюдава случващото се пред локомотива, а не и дали са спуснати бариерите или не. Доколкото прелезът на Обеля бил охраняем с жива сила, ако имало някакъв проблем и бариерите не били пуснати, то следвало прелезопазачът да излезе и да подаде сигнал, че пътят е чист- т.е. че е спряно движението на останалите участници в движението, което означавало, че локомотивът може да премине. В конкретния случай никой не подал такъв сигнал на локомотива, поради което и св.И. приел, че бариерите са пуснати. Освен това и когато локомотивът потеглил от гара Волуяк на същия бил даден редовен изходен сигнал. В случай, че имало проблем със спускането на бариерите, следвало ръководителят движение първо лице да им връчи писмено предупреждение (заповед за движение при специални условия) за многократно подаване на сигнал внимание и за намаляване на скоростта до 25 км/ч пред прелеза с готовност за спиране при видимо препятствие. Такова предупреждение не било връчено в случая на св.Г.И. и на св.Ал.И., поради което и последният считал, че бариерите са спуснати, макар и да не видял дали това е така при преминаването на локомотива през прелеза.

Пътуващият в локомотива К.А. бил зад машиниста по начин да не му пречи, като от мястото, на което се намирал, нямал никаква видимост. Той само чул когато св.И. извикал „задръж” и видял, как в този момент машинистът И. задейства спирачката, но в следващия момент усетил силен удар в предната лява част на локомотива. Когато след удара и спирането на локомотива на около 100-130 метра след мястото на удара се обърнал назад не успял да види нищо, тъй като нямал видимост към прелеза.

Ударът между локомотива и лекия автомобил настъпил в 14:05 ч., което станало на самия прелез Обеля.

Периодът от време между преминаването на двата влака през прелез Обеля- влак №13206 и процесният локомотив №10997 било 4,5 минути. Двата влака се разминали помежду си на около 500 метра след гара Волуяк, посока прелез Обеля.

Към момента на инцидента св.Й.Р. се намирала в санитарното помещение, когато чула силен удар и излязла да види какво е станало. От момента, в който била вдигнала бариерата след преминаването на влака от София за Банкя (около 1 минута след като влакът бил потеглил от спирка прелез Обеля) до момента на удара между процесния локомотив и лекия автомобил, телефонът на прелез Обеля не бил звънял, а и св.Р. не била чула да има такова позвъняване. Санитарното помещение намиращо се вътре в кабината на прелезопазача било разделено само от една стена от помещението, в което се намирал телефона и тя имала възможност да чуе позвъняване по телефона дори, когато се намирала в санитарното помещение. В случая такова позвъняване не било осъществено, а и тя не чула да има такова. Не била чула също така и подаденият от машиниста звуков сигнал при приближаването на локомотива към прелеза.

Ударът бил чут и от св.С., който работел на длъжност кантонер и бил на смяна този ден. Същият обикалял по ж.п. линията Волуяк- София във връзка с нейната поддръжка. Този ден той бил на смяна и след като се върнал от обход на маршрута, който имал да прави, влязъл в тоалетната, находяща се на перона на прелез Обеля. Забелязал, че св.Р. вдигнала бариерата на прелеза малко след като влакът от София към Банкя напуснал прелеза. По време на инцидента той се намирал в тоалетната находяща се на перона и след като чул шума от удар излязъл да види какво става. По същото време от тоалетната, находяща се вътре в кабинката, където изпълнявала своите задължения излязла и св.Р.. Последната също била изненадана какво се случва, тъй като никой не бил й се обаждал във връзка с този локомотив. На св.С. му направило впечатление, че бариерите на прелеза са вдигнати, тъй като звънчевата система не работела- същата работела само при спусната бариера.

Веднага след инцидента св.Р. се обадила по пряката телефонна линия на подс.П. да го попита какво е това возило, което е пуснал и защо не е била уведомена, като го уведомила, че е станал инцидент с него на прелеза. От своя страна подсъдимият не казал нищо конкретно- първоначално замълчал, после изпсувал, като отвърнал само, че локомотивът е „нареден на прелез“, което следвало да означава, че се е обадил предварително на св.Р. и са разменили с нея квитационни номера за спускането на бариерата от нея, което не било вярно. След това затворил телефона. Малко по- късно й се обадил отново, за да разбере какво точно се е случило.

Междувременно св.Р. се обадил веднага след това на гара София, където разговаряла със св.М., за да го уведоми за случая и за да може да бъде изключено напрежението по линиите.

Едва след обаждането на св.Р., за да съобщи за настъпилия инцидент, св.М. разбрал, че влак № 10997 е потеглил от гара Волуяк посока гара София. Едва тогава- някъде след 14:05 ч.– т.е. след настъпване на ПТП св.М. се свързал с подс.П. и разменил с него квитационни номера за процесния влак, които вписал в графата на телефонограмата в дневника, който той водел на гара София (обр.II-76- дневник под №49). От това, което му съобщил подс.П. относно час на заминаване (реално потегляне на влака) му направило впечатление, че има разминаване от около 7 минути между записания от него в телефонограмата и реалния такъв час на заминаване на влака- часът на заминаване бил с 7 минути по- късно от този, който той бил записал без да се е свързвал с подс.П. и без да е получил от него телефонограма за този влак.  Едва тогава- т.е. след настъпване на ПТП подс.П. вписал в дневника, който водел за телефонограмите с гара София (обр.II-76- дневник под № 29, стр.55 гръб- за отбелязванията на влаковете по Драгомански път №1) телефонограма за процесния влак, като в нея отбелязал реалния час на заминаване на влака- 14:02 ч., но не и реалния час на предаване на телефонограмата. Като час на предаването й отбелязал 14:03 ч., а реално, такава била наредена, респ. квитационните номера били разменени със св.М. след настъпване на ПТП- т.е. след 14:05 ч.- някъде към 14:07 ч.

Именно и поради това в двата дневника часовете в графи №4, 5 и 6 на процесната телефонограма не съвпадали- имало разминаване между отбелязванията, направени съответно от подс.П. и от св.М., тъй като всеки от тях вписал произволен час на предаване на телефонограмата, респ. на потегляне на влака. Квитационните номера на тази телефонограма съвпадали, тъй като били реално разменени, което обаче  станало едва след настъпване на ПТП. От своя страна св.М., който предварително бил оформил телефонограмата в останалата й част с изключение на графите за квитационните номера, не внесъл поправки в така записаната от него телефонограма,  въпреки, че констатирал, че това, което е отбелязал не кореспондира с реално настъпилите факти, за което по- късно бил и дисциплинарно наказан.

От своя страна подс.П. имал достатъчно време да запише в дневника, който водел за телефонограмите с прелез Обеля (под №24) телефонограма за процесния влак, като отбелязал в дневника обр. II-76 под №24, че процесният влак №10997 заминава по Драгоманска линия №1 на 14:02 ч. (т.е. час на заминаване на влака), като отбелязал, че въпросната телефонограма е предадена на прелез Обеля на 13:59 ч., като вписал в телефонограмата и входящ (7), респ. изходящ (2) квитационен номер, какъвто реално не бил разменил със св.Р.. Последната от своя страна не вписала във водения от нея дневник с гара Волуяк- обр.II-76 под №52 никаква телефонограма за процесния влак, тъй като такава не й била нареждана, респ. не била разменяла с подс.П. квитационни номера за процесния влак.

Св.Р. се обадила по телефона след инцидента и на св.Г.- гаров диспечер на Централна гара- София, като разплакана му съобщила за настъпилото ПТП, както и че никой не й е разпореждал за спускането на бариерите във връзка с това возило.

От своя страна св.Т.- на длъжност гаров диспечер на линията София- Калотина- запад в Централно У.след като разбрал за инцидента разговарял с подс.П. по телефона, като последният го уведомил, че движението на влака е било наредено, както и че той е наредил прелеза на бариерите, но не му казал нищо повече.

По това време началник гара Волуяк бил св.В.Л., който и след като разбрал за настъпилия инцидент по разпореждане на своите преки началници предприел мерки за опазване на водените дневници за телефонограмите- т.е. да изземе същите от подс.П., за да не даде възможност на същия да продължи да прави записи в тях. Дневникът за телефонограмите обр.II-76 под №29 воден с гара София бил иззет от св.Л. в 14:41 ч., за което св.Л. положил своя подпис, а дневникът обр.II-76 под №24 воден за телефонограмите от гара Волуяк към прелез Обеля бил иззет от него с положен подпис в 14:15 ч.- т.е. 10 минути след настъпване на инцидента, респ. след обаждането от страна на св.Р., за да уведоми подс.П. за този инцидент.

Били иззети и дневниците за телефонограмите, водени на гара София с гара Волуяк под №49, което станало в 14:10 ч., както и този воден с прелез Обеля под №37, което също станало в 14:10 ч.

Дневникът воден от св.Р. на прелез Обеля под №52 бил иззет  в 15:40 ч.

Било наредено също така подс.П. да бъде заменен като р.д.първо лице гара Волуяк от св.Г.М., която поела поста, което станало към 14:40 ч., като това изрично било отбелязано в дневника за телефонограмите между гара Волуяк и прелез Обеля. Междувременно св.Е. със свой колега отишли на място в гара Волуяк, за да получат вече иззетите дневници за телефонограми, които му били предадени с протокол, като по време на това предаване присъствал и подс.П.. Същото св.Е. сторил и на прелез Обеля. След отстраняване от дежурството, подс.П. останал на разположение в гарата. Св.Р. също била сменена от дежурство.

Била сформирана комисия за разшифроване на скоростомерната лента на процесния локомотив, както и комисия, в чийто състав влизали св.Н.К. и К.А. за снемане на хартиен носител, респ. за разчитане на протокола на събитията на всички проведени разговори от гаровия концентратор на гара Волуяк в интервала от време от 00:00 ч. до 24:00 ч. на 09.10.2014 г.

Това станало на 10.10.2014 г., като при извършване на тази дейност комисията установила, че гаровият концентратор е пломбиран съгласно изискванията на нормативната уредба, не е бил осъществяван достъп до него, респ. не установили нерегламентиран достъп до него, нито наличие на някаква техническа неизправност на същия.

След разчитането на протокола за регистрираните събитията от конферентните разговори на гаровия концентратор в гара Волуяк било установено, че между съответните абонати в диапазона от 13:04:49 ч. до 14:07:32 ч. не бил регистриран разговор между гара Волуяк  и прелез Обеля. В този протокол не било регистрирано и обаждането от страна на св.Р. към подс.П. след инцидента. Регистрирано е само обаждане от гара Волуяк към прелез Обеля в 14:07:32 ч.

Към момента на настъпилия инцидент св.И.С. пътувал с управлявания от него лек автомобил по ул.“Ефрем Чучков“ в посока от Люлин към Обеля като приближавайки прелеза намалил скоростта, с която се движел. Бил с негов приятел в автомобила, с когото си говорили. Наближавайки самите ж.п. линии на прелеза видял срещу себе си автомобила, управляван от св.М.И. да се движи също приближавайки прелеза. Св.И.С. предприел действия по пресичане на ж.п. линиите, тъй като бариерата откъм неговата страна била вдигната и светофарът не светел червено, поради което приел, че пътят е свободен за преминаване. Той не видял приближаващият от лявата му страна влак, тъй като самата гара се намирала точно отпред и закривала видимостта към ж.п. линията. Видимостта била ограничена и от кантона (кабинката на прелезопазача), която се намирала на около 1 метър от самите линии. Едва от там се откривала видимост към ж.п. линиите още повече, че и пътят бил под наклон. Стигайки до първата линия и стъпвайки вече на нея св.И.С. погледнал вдясно и видял в този момент как влакът влачи автомобила, управляван от св.М.И., който автомобил малко преди това св.И.С. бил видял да идва срещу него от посоката, в която той се движил. Св.И.С. разговарял преди това със своя приятел и бил изгубил от поглед идващия насреща му автомобил, като в момента, в който погледнал напред не видял същия, а чак след като се обърнал надясно забелязал за първи път влака и въпросния автомобил, вече влачен от влака, който в този момент вече спирал. Св.И.С. не видял самия удар, нито приближаващия влак, не чул и звука и шума от същия. След като видял обаче, че е настъпил инцидент, спрял автомобила и отишъл да види какво става и за да помогне. Направило му впечатление, че след инцидента бариерата останала вдигната.

Свидетел на инцидента станал и св.П.Н., който работел на паркинг в близост до прелеза. Той имал автосервиз и паркинг на адрес ул.Ефрем Чучков №30 откъм страната на кв.Обеля. По това време той чакал идването на сина си и когато станал инцидента се притеснил да не би той да е пострадал в него, тъй като видял, че бариерите са вдигнати и автомобилите преминавали свободно през прелеза. След самия инцидент отишъл до самия прелез и разговарял със св.Р. като я попитал защо не е пуснала бариерите, при което тя му отговорила: „Никой не ми се обади“. Паркингът бил снабден с камери за наблюдение, които обаче заснемали пътя и автомобилите, минаващи покрай паркинга, но не и самия прелез. В този случай било заснето преминаването покрай паркинга на бял бус и веднага след него автомобила управляван от св.М.И., но не и самия инцидент.

За настъпилия инцидент разбрал и св.А.С., който работел като охрана към 62-ро СОУ, намиращо се в близост до прелеза. Той чул само шума от удара, но не видял как станал самия инцидент, като след това разбрал какво се е случило, но му направило впечатление, че към този момент бариерите на прелеза били вдигнати.

Към онзи момент св.Д.П. работел в кафене, което държал той, намиращо се на ул.21-ва, която била успоредна на ж.п.линиите, като разстоянието между тях било около 30-40 метра. Улицата, респ. кафенето се намирали откъм страната на кв.Обеля. Той не видял самия инцидент, но разбрал за него след случая, като отишъл към местопроизшествието да види какво е станало. Към онзи момент при него в кафенето нямало клиенти. Когато отишъл на мястото на инцидента, където вече се били събрали много хора, била дошла на място и линейка, както и полиция, който да се опитат да извадят от автомобила пострадалия С., св.П. чул разговор между две лица, които той че са машинистите на влака, по време на който двамата коментирали,ч е бариерата не е била пусната. Същото твърдял и шофьора на автомобила- св.М.И.. Самият П. не видял в какво положение била бариерата към момента на настъпване на инцидента.

От заключението на изготвената СТЕ относно механизма на ПТП и възможността за предотвратяване на същото от страна на св.М.И. и на св.Г.И.- шофьор на лекия автомобил и машинист на локомотива, между които настъпило ПТП, се установява, че машинистът не е имал техническа възможност да спре влака преди мястото на удара. В момента, в който машинистът и помощник машинистът са възпрели препятствието- пресичащия прелеза лек автомобил, управляван от св.М.И., локомотивът се е движел със скорост от 56,5 км/ч. При тази скорост на движение и при конкретната геометрия на пътя- нанагорнище с наклон 0,30 м. спирачният път на локомотива е 179 м. Разстоянието до пресичащия лек автомобил в момента, в който е бил възприет автомобила като препятствие е значително по- малко от спирачния път. Дори и да е била задействана директната спирачка на локомотива в момента, в който помощник машинистът твърди да е възприел на един малко по- ранен етап лекия автомобил, то и в този случай разстоянието между автомобила и локомотива е било по- малко от 50 м. при което ударът пак би бил непредотвратим, но тогава ударът би бил с другия буфер на локомотива. Ето защо машинистът не е имал нито обективна, нито теоретична възможност да предотврати удара между локомотива и автомобила. Същевременно и според заключението водачът на автомобила- св.М.И. е възприел локомотива за първи път от обективно възможното за това място съобразно геометрията на пътя-, разположението на автомобила спрямо ж.п. линията, състоянието на ж.п.прелеза, инфраструктурата  на участъка. Ето защо и за него не е съществувала техническа възможност да предотврати удара. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че възможността за възприемане на опасността за водача на автомобила е малко преди да стъпи с гумите на самите линии (на прелеза) и поради това много зависи дали ще погледне първо на ляво или първо на дясно и зависи колко време би задържал погледа си в съответната посока. В тази връзка пояснява, че ако водачът на автомобила е погледнал първо на дясно, то би имал възможност да възприеме идващия от дясната му страна влак, респ. да задейства спирачките, но и в този случай според вещото лице удар е щял да настъпи, без обаче да може да посочи каква би била тежестта на последиците от него. Ударът би бил избегнат, ако влакът се е движил със скорост от 25 км/ч и по- ниска такава, тъй като в този случай няма да съвпадне времето на преминаване на влака и на автомобила през прелеза. В допълнителното заключение, изготвено  в хода на съдебната фаза вещото лице е посочило, че към момента на изготвяне на заключението времето за пускане и вдигане на бариерата на прелез Обеля е 4,2 секунди, което става ръчно.

В резултат от удара и настъпилото ПТП на С.Е.С. били причинени: гръбначно- мозъчна травма- фрактура на тялото на 10- ти гръден прешлен с контузия на гръбначният стълб, кръв в мозъчните стомахчета; гръдна травма- циркулярно разкъсване на низходящия клон на гръдната аорта, фрактура на ребра двустранно, контузия на белите дробове, разкъсване на паренхима на двата бели дроба,хемоторакс /около 2600мл/; коремна травма- разкъсване на слезката и черният дроб; фрактура на лявата седалищна кост. Същият починал на място. Причината за смъртта на С. настъпила на 09.10.2014г. е съчетаната гръбначно-мозъчна и гръдно-коремна травма. Вещите лица сочат, че между травматичните увреждания от ПТП и смъртта има пряка причинно- следствена връзка.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност, събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия П., дадени пред съда (л.182- л.186, т.1 СФ), показанията на Й.Р. (л.47-л.50, т.1 СФ), включително от нейния допълнителен разпит пред съда (л.347-л.348, т.2 СФ); на свидетеля М.И. (л.50- л.51, т.1 СФ); на свидетеля Г.И. (л.51- л.53, т.1 СФ, вкл. и тези дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК- л.35- л.36. т.1 ДП); на свидетеля А.И. (л.53-л.56, т.1, СФ, включително и тези дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК- л.67-л.68, т.1 и ДП); на свидетеля К.А. (л.56-л.59, т.1 СФ, включително и тези от ДП прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК- л.69-л.70, т.1 ДП); на свидетеля В.Л. (л.79- л.84, т.1 СФ); на свидетеля Г.М. (л.84- л.85 СФ); на свидетеля Р.Е. (л.85- л.86 СФ); на свидетеля С.Р. (л.86- л.87, т.1 СФ); на свидетеля И.С. (л.87- л.88, т.1 СФ);  на свидетеля П.Н. (л.88- л.89, т.1 СФ включително и тези от ДП прочетени по реда на чл.281, ал.14 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК- л.60, т.1 ДП); на свидетеля Д.М. (л.95- л.98, т.1 СФ, включително и тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК- л.61, т.1 ДП); на свидетеля В.Г. (л.99- л.101, т.1 СФ, включително и тези от ДП прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК- л.62, т.1 ДП); на свидетеля Г. С. (л.102- л.103, т.1 СФ, включително и тези от ДП прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК- л.63, т.1 ДП); на свидетеля Н.Т. (л.103- л.104, т.1 СФ); на свидетеля Ц.В. (л.104- л.106, т.1 СФ); на свидетелката С.А. (л.131, т.1 СФ); на свидетеля Б.И. (л.132, т.1 СФ) и начертана и приложена от него скица на местопроизшествието; на свидетеля Д.П. (л.265, т.1 СФ) и изготвена от него схема на местопроизшествието (л.273, т.1 СФ); на свидетеля Р.Л. (л.346- л.347, т.1 СФ); на свидетелите Н.К. (л.449- л.450, т.2 СФ); на свидетеля К.А. (л.450- л.452, т.2  СФ);

Заключенията на изготвените на ДП експертизи, а именно: СХЕ на труп (л.166-л.168, т.2 ДП); СХИ (л.169, т.2 ДП); на АвТЕ (л.172- л.174, т.2 ДП); Допълнителна ТЕ, изготвена в хода на съдебната фаза- л.152, т.1 СФ с приложено към нея разписание за движение на влаковете по железопътните линии; заключение на СТЕ във връзка с гаровия концентратор, изготвена в СФ (л.428- л.433, т.2 СФ);

Писмените доказателства, събрани пред съда, а именно: приемо- предавателен протокол за предаване на 5 бр. дневника за телефонограми (л.63, т.1 СФ); 3 бр. сводки (л.113- л.115, т.1 СФ); писмо изх.№3904/14.03.2017 г. на ДП „НКЖИ“; (л.126,т .1 СФ) с приложен към нея доклад (л.127, т.1 СФ); писмо на ДП НКЖИ изх.№4798/24.03.2017 г. (л.144, т.1 СФ) и с приложени него оригинали на нормативни актове, част втора включващи Правила за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура на НК ЖПИ /ПТЕ/ и Правила за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт /ПДВ и МР/; приложени от защитата на подсъдимия писмени доказателства: сводки- 3 бр.; решение на СРС по гр.д.№1494/15 г., II ГО-58  и на СГС по в.гр.д.№10384/15 г. на СГС, ГК, II-A (л.162- л.171, т.1 СФ); приложени от защитника в съдебно заседание извадки от интернет сайтове отразяващи информация за настъпилото ПТП (л.173- л.180, т.1 СФ); писмо изх.№ЖИ- 24972/18.07.2017 г. от ДП НКЖИ (л.193, т.1 СФ) с приложени към него копие от протокол от 10.10.2014 г. за сваляне на хартиен носител и разчитане на протокола на събитията от гаровия концентратор за периода от 12:27:57 ч. до 15:00Л41 ч. в гара Волуяк и списък на линиите на номерата от протокола на събитията на гаровия концентратор (л.193- л.213, т.1 СФ); писмо изх.№539/11.10.2017 г. от Нова Броудкастинг груп АД с приложен към писмото 1 бр. DVD-R (л.216, л.218, т.1 СФ); докладна от Кристиян М.- началник отдел ИОС към СГС и изготвен от него копие на DVD-R на записа предоставен от Нова Броудкастинг груп АД (л.219, т.1 СФ); докладна записка във връзка с издирване на лице, изготвена от Мл.ПИ И. (л.226) с приложен към докладната диск (л.225, л.226, т.1 СФ); приложени от повереника извадки от публикации в интернет сайтове във връзка с процесното ПТП (л.230- л.263, т.1 СФ); писмо изх.№ПСТ-4067/30.10.2017 г. с приложено към него писмо изх.№4219-I/26.10.2017 г. (л.276- л.277, т.1 СФ); писмо изх.№ЖИ- 42071/27.11.17 г. на ДП НКЖИ с приложени към него писмени доказателства- заверени копия от трудовото досие на подс.П. във връзка с налагани на същия дисциплинарни наказания (л.298- л.326, т.1 СФ); писмо изх.№121-I/12.01.2018 г. от ДП НКЖИ (л.359, т.1 СФ);

Както и писмените доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на ДП, а именно: в том I: констативен протокол №К1049- л.10; протокол за оглед на местопроизшествие- л.12; протокол за доброволно предаване от 09.10.2014 г. на 1 бр. дневник за телефонограми с надпис „започнат на 12.09.2014 г., прелез Обеля, София, Волуяк- л.20; удостоверение за наследници на С.Станимирво- л.45; удостоверение за семейно положение на майката на починалия- С.И.- л.46; препис извлечение от акт за смърт на починалия- л.47; медицинско свидетелство за смърт на С.С.- л.48; разписка за върнати вещи на съпругата на починалия- л.49; приемателен опис за приемане на съхранение на иззето МПС- л.50; приемо- предавателен протокол от 10.10.2014 г. за предаване на гарови документи:- дневници за задължително регистриране на телефонограми обр.II-76: от гара Волуяк до гара София, от гара Волуяк до прелез Обеля; от гара София до прелез Обеля и от гара София до гара Волуяк- л.51; протокол за доброволно предаване от 10.10.2014 г. на същите дневници от Росечно Е.-л.52; разрешение за започване на аварийно- възстановителни работи- л.53; разшифровка на скоростомерна лента- л.55; самата скоростомерна лента- в плик- л.56; писмо от УДВГДС- изпратени части от трудовите досиета на Й.Р.; Вълчко Л.; Г.М. и П.П.- трудови договори; характеристики, заповеди за възлагане и др.- л.98 заедно със самите документи от л.99-л.119; писмо на УДВГДС за изпратени документи от труд.досие на А.И. и Г.И.- л.121 заедно със самите документи- л.122-133; пътен лист на 2-та машинисти- Ал.И. и Г.И.- л.135 и л.138; справка от УДВГДС за преминали влакове през прелез Обеля на 09.10.2014 г. за периода 13:30- 14:30 ч.- л.137; писмо от т.112 за получени обаждания за ПТП  и СД- л.140; окончателен доклад за ПТП- вътрешно разследване- л.143-л.153; такива в том II: приемо- предавателен протокол за предаване на окончателния доклад заедно с цялостната документация във връзка с ПТП- л.2; опис на предадените документи във връзка с ПТП- л.3-л.4; окончателен доклад за ПТП- вътрешно разследване- л.6-л.16 и от л.17 до л.162 документите, предадени във връзка с ПТП и описани в описа на л.3-л.4, сред които и скица на ПТП-л.27; протокол на проведени разговори на гаровия концентратор на гара Волуяк- л.42-44; ксерокопия на дневниците за телефонограмите от различните гари за дата 09.10.14 г.- л.56-л.65;  протокол от съдебно заседание пред СРС по гр.д. №1494/15 г.- л.203; в том III:- удостоверение за семейно положение, съпруг и деца на С.И.- л.24; решение на СРС във връзка с уволнението на обв.П.П.- л.28; решение на СГС по същия казус-л.83;

Веществените доказателства, събрани по делото пред съда, а именно:5 бр. дневника за телефонограми; 1 бр. СД от Нова Броудкастинг груп АД; фотоалбум със снимки към протокол за оглед; 1 бр. хартиена Скоростомерна лента на локомотива (в плик л.55-56, т.1 ДП); л.а.Сеат Толедо с ДК № ******- приемателен опис за приемане на съхранение на иззето МПС- л.50- предадено в 08 РУП- СДВР; 1 бр. СД от оператор 112 за получени обаждания за ПТП- л.140, т.1 ДП).

Показанията на разпитаните по делото свидетели, респ. обясненията на подсъдимия съдържат противоречие по един основен въпрос, а именно- била ли е спусната бариерата при преминаването на процесния влак през прелез Обеля, респ. дали автомобилът, в който се е намирал починалия С.С., управляван от св.М.И. е преминал през прелеза на спусната бариера, промушвайки се покрай бариерата или при вдигната такава. На база на този спорен въпрос са и основните противоречия между показанията на св.Й.Р. – прелезопазачка на прелез Обеля и дежурна на инкриминираната дата от една страна и обясненията на подс.П.- р.д.първо лице на гара  Волуяк този ден. По останалите въпроси, за които дават показания, респ. за които разказват свидетелите не са налице съществени противоречия и неясноти, като наличието на някои неточности в показанията на свидетелите като цяло логично е да се дължат на изминалия период от време, респ. на възможностите на човешката памет да помнят с точно отминали събития.

Съдът прие за достоверни по първия спорен въпрос показанията на онези свидетели, които заявиха, че към момента на инцидента бариерите на прелез Обеля не са били пуснати, респ. не е работела сигналната система- светлинна и звънчева такава, предизвестяваща приближаването на влак или друго возило. Сред тези свидетели са на първо място св.Й.Р., св.С., св.А.С.; св.И.С.; св.П.Н.; св.М.И., св.Г.И.; както и в известна степен показанията на св.Д.П., поискан и допуснат до разпит с оглед защитната позиция на подсъдимия по делото, макар св.П. в някаква степен да даде противоречиви показания по този въпрос, но заключи, че това, което е чул като коментари сочи, че бариерите са били пуснати.

От тази група свидетели най- заинтересован да твърди, че бариерите са били вдигнати, а не спуснати е св.М.И., който е управлявал автомобила, участвал в ПТП, който логично и житейски най- нормално е да твърди, че е преминал през прелеза без да извършва нарушение- т.е. при вдигната бариера, позволяваща му да премине оттам. В противен случай виновен за настъпване на ПТП би  бил той, тъй като това означава да е минал през прелеза, въпреки забраната да стори това при спуснати бариери.

Не така обаче стои въпросът с останалите свидетели, включително със св.Р.- прелезопазачката и св.Г.И.- машинистът на локомотива. Точно обратното- техният интерес би бил да твърдят, че бариерите са спуснати и ПТП е настъпило при спуснати бариери, тъй като при това положение същите в най- пълна степен биха оневинили себе си, твърдейки, че са изпълнили своите задължения, но въпреки това и не по тяхна вина, ПТП е настъпило, тъй като друг- водачът на автомобила е преминал при спуснати бариери. Въпреки това обаче и двамата- и Р. и Г.И., особено Р. са категорични, че бариерата е била вдигната, като св.Г.И. сочи, че е видял само тази от дясно, към която е имал видимост, но не и тази от ляво към която е нямал видимост. Категорично обаче по делото е установено, че двете бариери от двете страни на прелеза се вдигат и пускат едновременно, което означава, че ако тази отдясно е била вдигната, то и тази от ляво- оттам от където е идвал процесния автомобил също е била вдигната.

Резонно се поставя тогава въпроса какъв интерес имат Р. и Г.И. да твърдят неизгодни за себе си факти- т.е. да твърдят, че бариерата не е била пусната, ако тези твърдения не са верни- т.е. какъв интерес има да лъжат за това обстоятелство, ако по този начин вредят на самите себе си и поставят под съмнение това дали всеки един от тях, чрез поведението си не е допринесъл за настъпване на ПТП- Р. като не е пуснала бариерата, а Г.И. като е минал през прелеза на вдигната бариера без да намали скоростта и без да предприеме действия за безопасно преминаване на локомотива оттам.

Съдът прие, че няма никаква житейска логика в подобно поведение и позиция на тези двама свидетели, поради което счете, че и единствената причина те да твърдят това е, да казват истината без значение дали по този начин има опасност да навредят на самите себе си и без значение, че по този начин поставят въпроса и за тяхната причасност към случилото се.

За да даде вяра на твърденията на св.Р. и на св.Г.И. по този въпрос, съдът взе предвид и обстоятелството, че в подкрепа на тези техни твърдения са и показанията на още няколко други свидетели, които по никакъв начин не се установява да са заинтересовани от крайния изход на делото или да имат някакво отношение към когото и да е било от участниците в това ПТП, респ. към св.Р., към св.Г.И. и към подс.П.. Това са посочените по- горе свидетели С., А.С. и И.С.; св.П.Н., както и св.Д.П., който не бе категоричен относно спомените си. останалите трима бяха категорични, че към момента на инцидента бариерите са били вдигнати, като те са били и най- близко до мястото на инцидента, респ. са били разпитани още на ДП и са дали своите показания преди изобщо спрямо подсъдимия П. да бъде повдигнато обвинение, като нито един от тях не твърди да познава подс.П. и да има нещо общо с него. Същото важи и по отношение на св.Р.. Не се установява тези трима свидетеля да в някакви отношения било с подс.П., било със св.Р., за да поддържат тяхната версия във връзка със случилото се. Ето защо съдът прие показанията на същите по този въпрос за обективни и безпристрастни и не намери основание да ги подложи на съмнение. Не се установява също така който и да е било от тези свидетели, включително св.Р. и св.Г.И. да имат някакво отношение и връзка с водача на автомобила, участвал в ПТП- св.М.И. и в тази връзка да имат и някаква причина да поддържат версия, изгодна за него, която в най- пълна степен би го оневинила, освен ако това, което твърдят е изцяло вярно- т.е. освен, ако заявеното от тях, че бариерата е била вдигната е вярно и те добросъвестно дават показания по този въпрос без да се опитват да обслужат чиято и да е било версия във връзка със случилото се.

Единствените, които твърдят обратното са подс.П., който обаче изказва предположения в обясненията си по този въпрос, тъй като не е бил на място, както и посочените от него и защитата му двама свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, а именно- св.С.А. и св.Б.И., както и св.К.А.- пътувал в локомотива.

Съдът не даде вяра на показанията на св.К.А., дадени по време на съдебното следствие във връзка с това обстоятелство по следните съображения: пред съда той заяви, че след удара инстинктивно се е обърнал надясно и е видял, че бариерите са долу, а в прелеза нямало никой. Заяви още, че св.А.И. е казал на св.Г.И. след инцидента, че бариерите са били долу, както и че преди удара не е чул нито Г.И., нито А.И. да реагират на появилата се опасност в лицето на автомобила, управляван от св.М.И., както и че не е видял машинистът да задейства спирачките на локомотива. Същевременно при разпита му на ДП (показания, които бяха прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК), св.К.А. е завил, че след инцидента се е обърнал назад, но не е имал видимост към прелеза, както и че от мястото, на което е бил не е имал никаква видимост. Казал е още, че е чул и реакцията на св.А.И., който при възприемането на автомобила като опасност е викнал към св.Г.И.: „задръж“, при което Г.И. е задействал спирачката на локомотива. След прочитане на показанията му от ДП, св.А. заяви, че те не са верни, като оправда тяхната недостоверност със своята притесненост по време на разпита му на ДП, макар от друга страна да посочи, че и по време на разпита си пред съда се притеснява, но въпреки това твърдеше, че пред съда казва истината, а тогава може би не е казал цялата истина. Обяснения, които звучат нелепо и житейски недостоверно, особено и като се има предвид, че по делото не са налице каквито и да е било данни за причастност на св.К.А. към настъпилия инцидент, поради което и няма никаква логика той да не каже истината при разпита си на ДП независимо дали е бил притеснен от смъртта на пострадалия или не.

От друга страна и за да не даде вяра на показанията на К.А. във връзка с това обстоятелство, дадени пред съда, съдът взе предвид и това, че съобщеното от него по време на разпита му на ДП кореспондира като твърдения с изявленията на другите двама свидетели- св.Г.И. и св.А.И. относно видимостта от локомотива към бариерите, както и относно реакцията на св.Ал.И. и на св.Г.И. непосредствено преди и по време на самия удар между локомотива и лекия автомобил. И Г.И. и Ал.И. сочат, че видимостта и на двамата към бариерите е била ограничена, а те са се намирали отпред в локомотива, докато св.А. е бил зад св.Г.И. и логично е видимостта на А. при това положение да е още по- малка  от тази на Г.И. и на Ал.И.. На следващо място и Г.И. и Ал.И. са категорични, че последният е предупредил Г.И. за автомобила, в момента, в който го е възприел като опасност, респ. че Г.И. е задействал спирачната система на локомотива- така както сочи в показанията си св.К.А. на ДП, макар и пред съда да отрече верността на същите. Още по- нелепи са твърденията на св.К.А. дадени пред съда, че веднага след ПТП прелезопазачката е вдигнала бариерите и ППС, които до този момент са изчаквали на спуснати бариери, са започнали да преминават през прелеза. Св.Р. категорично отрича да е вдигала бариерите след настъпване на ПТП, като същевременно няма и никаква логика да стори това веднага, а не да се поинтересува какво се е случило и съответно да се опита да запази местопроизшествието в непроменено състояние до момента на изясняване на случилото си и при какви обстоятелства е настъпило ПТП. А в случай, че бариерите са били пуснати по време на инцидента, то логично е тя да има интерес да не вдига същите, за да докаже по този начин, че е изпълнила своите задължения. Ето защо това твърдение на св.К.А. съдът възприе като житейски нелогично и нелепо.

Опровергават се също така и твърденията на св.К.А., че локомотивът се е разминал с влака, пътуващ от София за Банкя на около 40- 50 метра след прелеза, респ. твърденията му, че е видял как този влак излиза от прелеза почти непосредствено преди да настъпи ПТП. От заключението на изготвената в хода на съдебната фаза ДСТЕ се установи, че двата влака са се разминали помежду си на около 500 м. след гара Волуяк посока прелез Обеля, като разстоянието между прелез Обеля и гара Волуяк е 2120 метра, което ще рече, че разминаването е станало много по- близо до гара Волуяк и почти непосредствено след потеглянето на процесния локомотив от гара Волуяк, а не непосредствено след потеглянето на влака за Банкя от прелез Обеля. Отново според тази експертиза периодът от време между преминаването на двата влака през прелез Обеля е 4,5 минути, което отново е в потвърждение на извода, че няма как двата влака да са се разминали на 40- 50 метра преди прелез Обеля, както твърди св.К.А. и няма как той да е видял този влак почти непосредствено преди самия удар, а още по- невъзможно е да е видял как този влак напуска прелез Обеля. Внушението, което се опитва да направи св.К.А. с тези свои показания е в насока, че след като бариерата е била пусната за преминаването на влака от София за Банкя, и след като двата влака са се разминали почти непосредствени прелез Обеля в посока на движението на локомотива, то и логично е бариерата да е била все още пусната към момента на приближаването на локомотива към прелез Обеля. Видно е обаче, че тези негови показания се явяват недостоверни от техническа гледна точка, поради което и съдът прие за недостоверни показанията му по тези въпроси, респ. не възприе  за убедителна  и достоверна неговата версия за случилото се.

За разлика от него, св.Ал.И. бе пределно откровен в показанията си, като посочи, че не е видял дали бариерите са били вдигнати или не, а само е предположил, че са били спуснати, тъй като след като автомобилът е освободил прелеза, през него са започнали да минават ППС. Последното обаче е напълно логично да се случи, ако бариерите не са били спуснати, а са били вдигнати и в този смисъл и независимо от настъпилото ПТП не е имало обективна пречка пред водачите на ППС да продължат да минават през прелеза, доколкото и св.Р. не твърди да е пускала бариерите след настъпване на ПТП.

Твърдения за това бариерите да са били спускани или вдигани веднага и непосредствено след ПТП не се съдържат в показанията на нито един друг разпитан по делото свидетел и в този смисъл се явяват изолирани, а и житейски нелогични предвид визираното по- горе в мотивите. Ето защо и съдът не им даде вяра.

Другите двама свидетели, които твърдят към момента на удара бариерите да са били пуснати са св.С.А. и св.Б.И.. Начина обаче, по който тези двама свидетеля са открити и помолени от подс.П. да дойдат и да дадат показания по делото за случилото се, съдът намери за доста подозрителен и внасящ съмнение относно достоверността на техните показания. На следващо място и видно от показанията на св.Ангелов същата макар и да бе категорична, че е присъствала на местопроизшествието към момента на инцидента обърка посоката на движение на влака, движещ се от София за Банкя и на процесния локомотив, като настояваше, че са се движили в посоки различни от действително установените такива- в смисъл да  са се движили в посока различна спрямо посоката на движение на лекия автомобил, управляван от св.М.И.. Едва след като отново бе попитана за това обстоятелство тя се „коригира“ и посочи правилните посоки на движение, като след това уточни, че влакът от София за Банкя се е движел по по- далечния от нейна гледна точка коловоз, но уточни, че предполага, и явно не бе категорична. Не бе сигурна и от коя страна е бил смачкан автомобила- дали от страна на Обеля и дали е било откъм близката на нея страна или не. Това сочи не само на неувереност на св.А., но с още по- голяма степен поставя въпроса за достоверност на нейните показания, тъй като тя очевидно не е сигурна за основни въпроси свързани с механизма на ПТП, а именно за посоката на движение на влака и локомотива спрямо посоката на движение на лекия автомобил, управляван от св.М.И. и за това по кой коловоз са се движили те погледнато от посока Обеля – Люлин. Нелепи и недостоверни звучат също така и твърденията на същата, че автомобилът, участвал в ПТП бил „профучал“ покрай нея, доколкото и от показанията на другите свидетели и в частност тези на св.М.И. се установява, че поради височината, както и поради лошия път не е възможно преминаването на прелеза с висока скорост. В подкрепа показанията на св.М.И. са и показанията на св.И.С., който също твърди, че пътят на това място е с дупки, поради което и той е предприел преминаване през прелеза на първа предавка.

Същевременно в показанията си св.А. твърди да е изчаквала на пуснатите бариери зад бял бус, като такива са и твърденията на св.Б.И., който също твърди сред автомобилите, изчакващи на бариерата да е имало бус. От друга страна обаче св.П.Н. е категоричен, че на записите от камерите, които са били поставени на неговия паркинг и автосервиз и обхващат движението на минаващите покрай паркинга автомобили се вижда как покрай паркинга в посока от Обеля към Люлин преминава бял бус, а след него камерите са заснели да преминава процесния автомобил. С други думи въпросният бус е преминал през прелеза преди ПТП, поради което и няма как да е изчаквал на бариерата към момента на ПТП. Следва да се има предвид и това, че св.Р. е категорична, че след преминаването на влака от София за Банкя тя е вдигала бариерата и е освободила възможността за преминаване на ППС през прелеза. Ето защо напълно е възможно св.С.А. да се е движила с автомобил в този район и да е изчаквала на прелеза на пусната бариера преминаването на влака от София за Банкя, но и доколкото периодът от време между преминаването на влакът и на локомотивът през прелез Обеля е в рамките на 4,5 минути, то и няма как св.С.А., да е била на прелеза към момента на настъпване на ПТП, освен ако не е останала на място по други съображения. От друга страна, макар и да заяви първоначално, че времето на преминаване на двата влака през прелеза да е било около в разстояние на около 5 минути, св.А. твърдеше, че процесният автомобил е тръгнал да преминава през прелеза след отминаването на влака от София за Банкя. Ако се приеме за вярно това нейно твърдение, то няма как автомобилът и локомотивът да са се засекли на прелеза, тъй като разстоянието от бариерите до левия край на ж.п.трасето е 6,5 метра и преминаването му с автомобил става за по- малко от 5 минути, а и св.М.И. не твърди да се спирал и да е престоявал някъде в рамките на трасето от бариерата до самите ж.п. линии, така че да се е забавил и да е взел това разстояние за около 4,5 минути- толкова, колкото е времето между преминаването на влака и локомотива през прелеза.

С оглед на всичко това съдът не кредитира показанията на св.С.А., че е била свидетел- очевидец на ПТП, респ. и по въпроса за положението на бариерите към момента на настъпване на ПТП. Установи се също така, че тя е разговаряла с подсъдимия след ПТП и в тази връзка е имала и възможност да получи достатъчно информация от него за ПТП, така че да разкаже за същото, още повече, че то е било и доста широко отразено във всички медии, включително и в интернет сайтове. Съдът не изключи вероятността св.С.А. да се е движила по това  трасе преди настъпване на ПТП, респ. да е изчаквала на бариерата, която е била пусната за преминаването на влака от София за Банкя, но не даде вяра на твърденията й в останалата част касаещи случилото се след преминаването на влака през прелеза.

Съдът не даде вяра и на показанията на св.И. по същите въпроси, тъй като и той както и св.А. на първо място е бил привлечен като свидетел по делото след разговор с подсъдимия. Съдът не изключва вероятността св.И. действително да е пътувал с влака от София за Банкя и да е слязъл на спирка Обеля този ден. Твърденията обаче на същия, че е направил 20 крачки след слязъл от влака и влакът потеглил от гарата когато е чул шум от удар и разбрал, че е настъпило ПТП. Това обективно няма как да се е случило поради вече посоченото по- горе, че влакът и локомотивът не са  се разминали в района на прелез Обеля, респ. с оглед на това, че времето между преминаването на двете превозни средства през прелеза е в рамките на 4,5 минути и поради това няма как ПТП да е настъпило непосредствено след потегляне на влака за Банкя от гара Обеля, така както се опитват да представят нещата и св.С.А. и св.Б.И..

От друга страна св.Б.И. заяви, че макар и да е пресякъл ж.п.линиите в посоката откъм която е идвал процеснмия автомобил, той не е видял същия срещу себе си, нито е видял и чул приближаването на локомотива от дясната му страна. Същевременно объркани бяха показанията на св.И. и по въпроса дали е видял след инцидента само задната част на локомотива или е видял и лекия автомобил, респ. как е разбрал, че има автомобил след като твърди да не го е видял, както и изобщо да не е видял самия удар.

Твърденията на св.И., че бариерите са били пуснати, съдът не прие за абсолютно недостоверни, доколкото и от показанията на св.Р. се установява, че тя е била пуснала бариерите за преминаването на влака от София за Банкя и след неговото изтегляне от прелеза е вдигнала същите. В този смисъл напълно е възможно към момента, в който св.И. е предприел пресичането на прелеза /след като е слязъл от влака и влакът е потеглил/ бариерите все още да са били спуснати. Ударът между локомотива и лекия автомобил обаче е станал близо 4,5 минути след изтеглянето на този влак от прелеза, а не непосредствено след това, поради което и заявеното от св.И., че е бил очевидец на въпросния инцидент- т.е. че е чул удара, съдът намери за недостоверно и не кредитира показанията му в тази част, респ. не кредитира и показанията му по въпроса дали към момента на удара между локомотива и лекия автомобил бариерите са били все още пуснати.

Съдът счита, че и св.И. и св.А. с показанията си обслужват защитната версия на подсъдимия по делото, като прие, че техните показания обаче са и изолирани, респ. се опровергават от показания на други разпитани по делото свидетели, за които не се установи да е налице каквато и да е било връзка било с подсъдимия, било със св.Р..

Дори и разпитания по настояване на защитата свидетел Д.П. не успя да допринесе за изясняване на това спорно обстоятелство по делото, тъй като в показанията си пред съда даде противоречиви и объркани показания в тази насока, но категорично заяви, че не е видял точно инцидента и не е видял дали бариерите са били пуснати или вдигнати, а само е чул кой какво говори по този въпрос. Той обаче не потвърди заявеното от защитата, че е бил очевидец на самия инцидент и е видял как процесния автомобил минава при спуснати бариери, респ. изрично уточни, че когато е говорил пред камерите на Нова телевизия за случая е говорил по принцип какво се случва и как минават обичайно превозните средства през този прелез, но посочи, че не знае какво точно се е случило в конкретния случай. В този смисъл показанията му по никакъв начин не опровергават заявеното от онези свидетели, които твърдят бариерите да са били вдигнати, нито пък подкрепят твърденията на тези, които сочат автомобилът да е минал при спуснати бариери.

Такава е и версията на подсъдимия за случилото се, който обаче в своите обяснения прави предположения, заявявайки, че е счел, че бариерата е спусната, тъй като по негови твърдения, когато се е обадил на св.Р. да й нареди спускането на бариерата за процесния локомотив- в 13:58 ч. по негови твърдения, тя веднага му била дала квитационен номер, в която връзка той прави извода, че бариерата следва да е била пусната във връзка с преминаването на влака от София за Банкя, тъй като по принцип прелезопазачът следва да даде такъв номер, едва след като успешно пусне бариерата.

Логично е обаче да се постави въпроса, ако заявеното от подс.П. е вярно, то какъв би бил интереса на св.Р. веднага след настъпване на ПТП да заяви, че не й е бил нареден този влак чрез телефонограма- т.е., че не е бил уведомена от подс.П. по директната линия, респ. да твърди, че не е била пуснала бариерата, ако бариерата действителност е била пусната и ако тя реално е разговаряла с подсъдимия и е разменила с него квитационни номера за процесния локомотив. А по делото са налице редица гласни доказателства, които сочат, че веднага след настъпване на ПТП св.Р. е заявила, че влакът не й е бил нареден- т.е. не й е било наредено спускането на бариерата. Няма абсолютно никаква житейска и каквато и да е било логика в подобно поведение. Още по- абсурдно и нелепо е да се приеме, че св.Р. след като е получила нареждане от подсъдимия чрез телефонограма за този влак и е разменила с него квитационен номер, тъй като бариерата вече е била пусната /както твърди подс.П./, след това е вдигнала бариерата въпреки, че е била наясно с разстоянието между гара Волуяк и прелез Обеля, както и с обстоятелството, че разликата във времето за преминаване на двата влака през прелеза е около 5 минути, а изискванията в този случай са, бариерата да не се вдига, а да остане спусната до преминаването и на втория влак. А видно е, че св.Р. е категорична, че бариерата е била вдигната към момента на преминаване на процесния локомотив, като такава е нейната позиция още от самото начало- от момента на настъпване на ПТП, която позиция не е в нейна полза, тъй като сочи на евентуален неин пропуск да изпълни задължението си да пусне бариерата. Единствената логика е, ако тя е пропуснала да пусне бариерата въпреки разменените квитационни номера с подсъдимия, да твърди, че не е разменила такива с него, респ., че не е получила нареждане за този влак, чрез телефонограма предадена й от подсъдимия. Последният обаче е категоричен, че такава е била предадена, както и че са разменени квитационни номера между него и св.Р..  Нещо повече- сочи, че е наредил телефонограмата на 13:58 ч.- така както твърди, че е отразил телефонограмата във водения от него дневник за телефонограмите обр.II-76 под №24. Тази версия на подсъдимия обаче не издържа, тъй като към 13:58 ч. влакът от София за Банкя все още не е бил пристигнал на прелез Обеля, което става чак в 14:00 ч., а е установено по несъмнен начин, че св.Р. е била пуснала бариерата за преминаването на този влак и тя е останала пусната най- малкото до потеглянето на същия в 14:00:50 ч. (приблизително 14:01 ч.). В този смисъл и предположението заявеното от подс.П., че към 13:58 ч. бариерата е била пусната, е вярно- с други думи св.Р. не е била пропуснала да изпълни задълженията си по пускане на бариерата във връзка с преминаването на влака от София за Банкя и към 13:58 ч., когато подсъдимият твърди да е наредил телефонограмата бариерата действително е била пусната.

Нелогично, обаче при това положение е, след тръгването на влака за Банкя, св.Р. да е вдигнала бариерата, ако е била получила нареждане за процесния влак от подс.П. още в 13:58 ч. и ако е била разменила с него квитационни номера за същия, а след това да е отишла в санитарното помещение и да не е предприела никакви действия по ново пускане на бариерата до момента на инцидента, респ. още по- нелогично е да твърди, че изобщо не е пускала бариерата и не е получавала нареждане за влака.

Тя също е много добре запозната, че когато времето между влаковете за преминаване през прелеза е около или по- малко от 5 минути, бариерата не следва да се вдига и пуска отново. Същевременно е напълно запозната с изискването, че когато влакът изминава разстоянието от началната точка до прелеза за по- малко от 5 минути /както и в настоящият случай/, то тя следва да размени квитационни номера с р.д.първо лице едва след като пусне бариерата и осигури безопасното преминаване на влака през прелеза, тъй като е напълно възможно да възникне технически проблем при пускането на бариерата и в този случай тя не би следвало да разменя квитационен номер, а да заяви, че има проблем при пускането на бариерата, за да може да бъде задвижена процедурата по преминаването на влака през прелеза при повишено внимание и с понижена скорост. С оглед на всичко това и чисто житейски дори, много по- логично и достоверно звучи заявеното от св.Р., че не е получила нареждане за пускане на бариерите за процесния локомотив, чрез телефонограма от подс.П. и не е разменила с него квитационни номера за този влак, поради което и след изтеглянето на влака за Банкя е вдигнала бариерата, която преди това е била пуснала, като след това изобщо не е предприемала действия по пускането й, тъй като не е имала основание за това- не е получила нареждане от подс.П.. Логична при това положение е и реакцията й, веднага след настъпване на ПТП, изразяваща се в твърдения, че не е получила нареждане за влака, респ. в предприетото от нея обаждане на подс.П., за да го попита какво е това возило, което е пуснал. В този смисъл са показанията и на св.Г.И., който заяви, че пред него св.Р. е посочила, че влакът не й е бил нареден, като в този смисъл са и показанията на св.Д.П., който макар да пресъздава чуто от други лица също сочи, че св.Р. е заявила веднага след инцидента, че не й е било наредено пускането на бариерата. Логично при това положение същата не е отразила и във водения от нея дневник обр.II-76 под №52 телефонограма за процесния влак, доколкото изобщо не е получавала такава и предвид това, че не е разменяла с подс.П. квитационни номера за същия. Поставя се въпроса, ако телефонограма е била наредена и квитационни номера за процесния локомотив са били разменени между св.Р. и подс.П. (както твърди той), то по какви причини св.Р. не е отразила същата в дневника нито към момента на твърдяното обаждане от страна на подс.П.- в 13:58 ч., нито на по- късен етап, респ. по какви причини след като е разменила с него квитационни номера за локомотива след това е вдигнала бариерата макар и влакът още да не е бил пристигнал на прелеза. Единственият и логичен житейски отговор е, че това, което твърди св.Р. е вярно и тя изобщо не е получавала телефонограма и не е разменяла квитационни номера с подс.П. за процесния влак, респ. не е пускала бариерата за преминаването на същия. Съдът кредитира показанията на св.Р. и по този спорен въпрос, като намира твърденията на подс.П. по същия за негова защитна версия. Тълкуването, което защитата прави на част от показанията на св.Р. дадени пред съда са твърде превратни и извадени от контекста на цялостните й твърдения за случилото се. Репликата на същата, че след инцидента е разговаряла с подсъдимия и го е питала какво возило е пуснал и дали знае за него, респ. твърдението й, че той е казал, че влакът е нареден на прелез пресъздават конкретни факти от обективната действителност, така както ги е възприела св.Р.. Последващата й реплика гласяща : „това означава, че ми се е обадил и ми е дал квитационен номер и аз също съм дала квитационен номер“ представлява коментар на св.Р. на това как е изтълкувала заявеното от подс.П., респ. нейни съждения какво би следвало да означава това, а не твърдения за реално настъпили събития. И това е видно от следващото заявено от свидетелката в смисъл, че на тези реплики на подсъдимия тя не е отговорила нищо, а е затворила телефона и се е обадила на Централна гара. Това следва и от цялостното изложение за случилото се на инкриминираната дата от св.Р., поради което и прочитът, който прави защитата е изваден от този контекст и съставлява превратно тълкуване на казаното от св.Р..

Нейните твърдения, че не е получила обаждане от подс.П. за процесния влак се потвърждават от липсата на записана телефонограма във водения от нея дневник обр.II-76 под №52. Същият е иззет от св.Р. в 15:40 ч., до когато тя е имала предостатъчно време, ако действително е била получила такава телефонограма да я впише в дневника, особено и при твърденията на подсъдимия, че е наредил пускането на бариерата. Св.Р. обаче не сторила това, което е още един неизгоден за нея момент и сочи на достоверност на нейните показания, а не на обясненията на подс.П. по този въпрос. От друга страна, наличието на такава телефонограма, отразена в дневника, воден от подс.П. за телефонограмите между гара Волуяк и прелез Обеля, но опровергава показанията на св.Р., че влакът не й е бил нареден, респ. по никакъв начин не подкрепя твърденията на подс.П. по този въпрос. Въпросният дневник под №24 е бил иззет в 14:15 ч., до когато подс.П. е имал предостатъчно време да впише в дневника някаква телефонограма, каквато възможност той е имал и от която се е възползвал във връзка с телефонограмата за процесния влак, разменена между него и св.М.- р.д.първо лице гара София. Категорично на база показанията на св.М. се установява, че реално телефонограмата за процесния влак е била разменена между него и подс.П. едва след настъпване на ПТП, макар той да е бил отразил част от нея (с изключение на квитационните номера) много по- рано и преди изобщо да е получил обаждане от подс.П. за тръгването на влака, поради което е налице и разминаване на телефонограмата, отразена в неговия дневник и тази отразена в дневника на подс.П. в графи №№№ 4,5 и 6. Последното сочи на достоверност на показанията на св.М. по този въпрос, поради което съдът кредитира същите в цялост, като взе предвид и това, че св.М. чрез показанията си изнесен неизгодни за него факти и обстоятелства, което е още едно основание съдът да приеме показанията му за достоверни. В този смисъл наличието на телефонограма в дневника, воден от подс.П. не може да бъде доказателство за това, че той действително е наредил същата, така както я е отразил в дневника. Това важи още повече в случите, при които липсва насрещно записване на телефонограма в съответния дневник, какъвто е случая с дневника, воден от св.Р. за телефонограмите с гара Волуяк.

За да приеме, че отразяването на телефонограма за процесния влак в дневника, който е водил подс.П. с прелез Обеля, е фиктивно, съдът съобрази и това, че подс.П. не се е бил обадил своевременно и на св.М. за потеглянето на влака, въпреки задължението, което е имал  в тази връзка, но макар и да не е изпълнил това свое задължение, не е имал никакви задръжки да отрази в дневника воден с гара София, телефонограмата по начин, който не съответства на обективната истина досежно часа, в който реално е станало предаването на телефонограмата. Това сочи, че същият очевидно е имал както време, така и възможност да направи допълнителни вписвания на телефонограми в дневниците след настъпване на ПТП и след като вече е бил уведомен за същото, респ. не е имал и никакви задръжки да направи отразявания, които не  са съответствали на обективно и реално случили се обстоятелства, и което е сторил с цел да прикрие допуснати от него грешки, какъвто е безспорно случая с телефонограмата с гара София. Факт, който дава основание на съда да приеме, че същото се е случило и във връзка с телефонограмата, която той е отразил в дневника с прелез Обеля и която реално не е бил наредил до св.Р., но въпреки това е записал такава в дневника. Извод, който следва и от това, че такава насрещна телефонограма липсва във водения от св.Р. дневник с гара Волуяк. Същевременно нито един свидетел по делото не потвърждава версията на подс.П., че се е обадил на св.Р. да й нареди пускането на бариерата за процесния влак, като неверни се оказаха и твърденията на подс.П., че това негово обаждане е било чуто от св.Г.М., която по негови твърдения присъствала по време на обаждането му до прелез Обеля. Точно обратното- св.М. бе категорична, че е била навън да изпраща друг влак, поради което и не е присъствала в залата, от която е работел подс.П. и не знае дали той се е свързвал с прелез Обеля или не.

Твърденията на подс.П., че се е обадил до прелез Обеля, за да нареди преминаването на процесния влак и пускането на бариерите не се подкрепя и от протокола за събитията на гаровия концентратор, отразяващ проведените разговори за период между 13:00 ч. и 14:07 ч. на инкриминираната дата между гара Волуяк и прелез Обеля. Такова обаждане в посочения период от гара Волуяк към прелез Обеля няма регистрирано. Такова обаждане отрича да е получавала и св.Р.. Същевременно и св.Р. и подс.П. са категорични, че след настъпване на ПТП, св.Р. се е обадила и е разговаряла с подс.П., който от своя страна след това се е обадил на св.Р., за да получи подробности за случилото се. Факт е, че и обаждането на св.Р. към подс.П. не е отразено в протокола за събитията на гаровия концентратор, което е видно от направената разпечатка и разчитането на този протокол от нарочна комисия съставена във връзка с настъпилото ПТП и изясняване на причините за него.

Тук е мястото да се посочи, че съдът положи усилия да установи как и на какъв принцип работи гаровия концентратор, дали отчита всички обаждания без значение дали на обаждането е получен отговор или не, респ. дали обажданията от прелез Обеля към други гара и в частност към гара Волуяк по принцип биват  регистрирани и съответно следва да бъдат отразени в протокола на събитията на гаровия концентратор. Допуснатата в тази връзка от съда Съдебно техническа експертиза не допринесе много за изясняването на този въпрос, тъй като очевидно вещите лица не бяха наясно със системата, така и не разбраха въпросите поставени от съда и от страните, поради което и не дадоха адекватни и непротиворечиви отговори на задачите, които им бяха възложени. Ето защо съдът не кредитира заключението на тази експертиза и не взе предвид същото при постановяване на присъдата, като счете, че за изясняване на визираните по- горе въпроси следва да допусне разпит на част от членовете на комисията, която е свалила на хартиен носител, а след това е разчела и протокола от събитията на гаровия концентратор на гара Волуяк. Показанията на тези свидетели- А. и К., съдът кредитира в цялост като не намери основание за тяхната предубеденост, респ. за това да имат някакъв интерес от крайния изход на делото. На база същите съдът прие, че обажданията както от гара Волуяк към прелез Обеля, така и обратно от прелез Обеля към гара Волуяк би следвало да се регистрират в протокола на събитията на гаровия концентратор, независимо дали реално е бил проведен разговор или е имало само позвъняване без насрещен отговор. В тази насока бяха твърденията и на двамата свидетеля, които бяха запознати с устройството на концентратора и с начина на експлоатация на същия, респ. с начина на съхраняване на информацията от същия. На база техните показания стана ясно, че на прелез Обеля към онзи момент е имало обикновен телефон, който е свързан с гаровия концентратор на гара Волуяк и при обаждане от прелез Обеля на гара Волуяк по този телефон това обаждане се регистрира в протокола за събитията на гаровия концентратор. Двамата бяха категорични също така, че ако гаровият концентратор е бил в неизправност към онзи момент, то по него изобщо не е щяло да може да се провежда разговор- т.е. да се осъществи каквато и да е било комуникация. Факт е обаче, че в протокола за събитията на гаровия концентратор за процесния период няма отразено нито обаждане на подс.П. към св.Р., каквото той твърди да е направил към нея в 13:58 ч., нито има отразено обаждането на св.Р. към подс.П. веднага след настъпване на ПТП- т.е. след 14:05 ч. Има регистрирано такова чак в 14:07 ч. от гара Волуяк към прелез Обеля, каквото обаждане твърди да е имало св.Р., обяснявайки, че малко след като тя е потърсила подс.П. да го пита какво е това возило, което е пуснал, той й се е обадил, за да я пита какво се е случило, тъй като при нейното първоначално обаждане й е затворил телефона.

В този смисъл съдът прие, че съществуват различни хипотези, поради които обаждането на св.Р. да не е било отразено в протокола за събитията на гаровия концентратор- било някаква техническа неизправност на системата, било това, че обажданията от прелез Обеля към гара Волуяк не се регистрират независимо от заявеното от свидетелите, които е възможно да бъркат относно това обстоятелство, било поради това, че  тя е звъняла не по директния телефон, а например по мобилен такъв. Последните две хипотези, съдът прие за много малко вероятни, тъй св.к. и св.А. бяха категорични, че това обаждане би следвало да се отразява в протокола за събитията на гаровия концентратор, а от своя страна св.Р. бе категорична, че е позвънила на подсъдимия по директната телефонна линия- тази, която е вързана към гаровия концентратор на гара Волуяк.

Въпреки положените от съда усилия в насока установяване на причините обаждането на св.Р. да не е отразено в протокола за събитията на гаровия концентратор, това обстоятелство не можа да бъде изяснено. Съдът изключва причината за това да е била липсата на такова обаждане, доколкото и св.Р. и подс.П. твърдят такова да е било направено от св.Р.. Ето защо единствената причина за това остава да е техническа такава, която обаче не бе установена.

С оглед на това съдът прие, че липсата на регистрирано обаждане в протокола за събитията на гаровия концентратор от подс.П. на св.Р. в периода от време преди настъпване на ПТП не може да бъде сигурно и категорично доказателство в подкрепа твърденията на св.Р., че такова обаждане не е имало. От друга страна съдът прие, че не е необходимо да изследва дали и кога за последно е била проверявана техническата изправност на процесния гаров концетратор и какво е било отразено в съответните дневници за това. Дори и да не му е била правена периодична проверка, дори и да е бил технически неизправен, което е малко вероятно след като по него е била осъществявана връзка (в този смисъл са твърденията на св.А.), то и доколкото към настоящия момент въпросният гаров концентратор по твърдения на св.А. е развален и е на ремонт, очевидно е, че не се намира в състоянието, в което е бил към инкриминирания период. Предвид това и допълнително изследване на същия, респ. извършването на справки кога и как е бил даван на ремонт в годините съдът прие за излишно, тъй като по никакъв начин не би могло да се установи какво точно е било състоянието му към инкриминирания период и имал ли е някакъв технически проблем или не. Ето защо съдът не допусна събирането на доказателства в тази насока, поискани от защитата, като същевременно прие, че на база на протокола за събитията на гаровия концентратор не би могъл да гради своите изводи по въпроса имало ли е обаждане от страна на подсъдимия към св.Р. преди ПТП или не. Това, което съдът прие за категорично установено на база показанията на св.К. и св.А. е, че при снемането на хартиен носител и разчитането на протокола за събитията на гаровия концентратор не е била осъществена манипулация на резултатите от него, поради което и липсата на отразяване на такова обаждане от подсъдимия към св.Р., за каквото настоява да е имало подс.П., в протокола за събитията на гаровия концентратор, не се дължи на манипулация на концентратора или на протокола за събитията на същия.

Ето защо и макар да кредитира изготвения протокол, респ. разчитането на същия от съответната комисия, съдът прие, че същият не може да послужи като основание и доказателство за това, че подс.П. не се е обадил на св.Р., за да нареди спускането на бариерата за процесния влак.

Независимо от това обаче и на база на изложеното по- горе, респ. на база анализа най- вече на показанията на св.Р., съпоставени и с другите събрани по делото гласни и писмени доказателства, респ. съотнесени към приетия за установен от съда факт, че бариерата не е била пусната към момента на ПТП, съдът даде вяра на твърденията на св.Р., а не на обясненията на подс.П., като прие, че подсъдимият не се е обадил, за да нареди пускането на бариерата за процесния локомотив.

В заключение съдът прецени, че следва да даде вяра като цяло на показанията на св.Р. по основните въпроси предмет на установяване във връзка с процесното ПТП, а не на обясненията на подс.П.. Последните съдът възприе за негова защитна версия, която обаче е неиздържана и противоречива, а същевременно са налице редица доказателства- гласни и писмени такива, сочещи на недостоверност на неговите твърдения, че бариерата е била пусната, респ., че той се е обадил на св.Р. да нареди пускането й. Доводите на защитата, че по гражданското дело за уволнението на подс.П. съдът е приел нещо друго, което имало сила на присъдено нещо и спрямо наказателния съд, са несъстоятелни от правна страна. Сила на присъдено нещо има само диспозитива на решението на съда касаещо предмета на делото- а именно дали наложеното на П.П. дисциплинарно наказание уволнение е законно или не. Мотивите, поради които съдът е приел едното или другото, респ. анализът на доказателствата, който гражданския съд е направил, както и изводите на последния относно достоверността или не на конкретно събрани пред него доказателства, нямат сила на присъдено нещо за който и да е било друг съд, включително и за наказателния такъв. Ето защо и независимо, че настоящият съдебен състав кредитира представените решения на СРС и на СГС, не счете, че същите могат да служат като доказателство относно достоверността на показанията на който и да е било свидетел разпитан по настоящето дело, респ. за достоверността или на обясненията на подсъдимия дадени в рамките на наказателния процес.

Подсъдимият има най- голям интерес да твърди, че е изпълнил всички свои задължения, което той и прави. Същият интерес има и св.Р., но тя за разлика от него не се е опитала да поправи и да „замаскира“ евентуално допуснати от нея нарушения, като впише в дневника за телефонограмите някаква фиктивна телефонограма, респ. като поддържа позиция, че е пуснала бариерата, което в най- пълна степен би довело до прехвърляне на отговорността за настъпване на ПТП единствено и само върху водача на лекия автомобил- св.М.И., когото св.Р. не е познавала, поради което и не е имала какъвто и да е било интерес да обслужва негова версия за случилото се. Това само по себе си сочи на достоверност на нейните показания, а не на обясненията на подсъдимия.

Съдът възприе и кредитира като цяло и показанията на свидетелите М.И., Г.И., А.И., Г. С., И.С. и П.Н., които кореспондират с тези на св.Й.Р. по основния спорен момент била ли е пусната бариерата или не, като съображения в тази насока съдът изложи по- горе, респ. съобрази обстоятелството, че по този въпрос показанията на св.Ал.И. изразяват негови предположения, а не лични възприятия, което той изрично посочва.

На база показанията на тези свидетели се изяснява и механизма на ПТП, както и конкретните условия на мястото, където е настъпило ПТП- видимост, възможност за преминаване покрай бариерата и др.

Показанията на св.С.Р. съдът прие за достоверни, но отчете, че същите не допринасят особено за изясняване на обективната истина по делото, тъй като той не е възприел факти и обстоятелства, които са от ключово значение за изясняване на причините довели до настъпване на ПТП и в този смисъл и показанията му съдът отчете като не особено важни.

По отношение показанията на св.С.А. и Б.И. съдът изложи съображения защо не кредитира същите в частта, в която те твърдят да са били очевидци на ПТП, респ. да са видели, че бариерите са спуснати към момента на настъпване на ПТП. Съдът счита, че с показанията си двамата обслужват защитната версия на подсъдимия, но техните показания остават изолирани, изпълнени с противоречия и неясноти, коментирани по- горе. Това наред с начина, по който двамата са били намерени от подсъдимия и помолени от него да свидетелстват по делото, даде основание на съда да подложи същите на съмнение и да не им се довери, още повече, че както вече бе посочено няма никаква житейска логика бариерата да е била пусната, а св.Р. от самото начало да твърди обратното, тъй като по този начин вреди преди всичко на себе си.

Съдът не кредитира частично и показанията на св.К.А. досежно обстоятелствата коментирани по- горе, като счете че и той чрез показанията си пред настоящия състав на съда се опита да обслужи защитната версия на подс.П.. Заявеното от него на ДП освен, че кореспондира с показанията на машиниста и помощник машиниста, е и много по- логично и правдоподобно, тъй като същият обективно не е имал възможност да види дали бариерите са били пуснати от мястото, на което е бил в локомотива- нещо, което рой самият е заявил при разпита си на ДП. Остана непонятно по какви причини св.А. твърдеше да не е казал истината на ДП по време на този разпит и какво общо има притеснението му, че е загинал човек с това дали е казал истината за видяното или не. Логично е, ако е имал такова притеснение да е казал истината, за да може да е установи кой е отговорен за това, а не обратното, още повече и като се има предвид, че той по никакъв начин не би могъл да бъде причастен към настъпилото ПТП и в този смисъл каквото и да каже- т.е. дори и да каже истината, не би навредил с показанията на самия себе си.

Съдът възприе и кредитира като цяло и показанията на св.В.Л., Г.М., Р.Е., В.Г., Н.Т., Ц.В. и Д.М., като прие, че същите допринасят не толкова за изясняване на механизма на ПТП, респ. за това какво точно се е случило, а най- вече за това как се водят дневниците за телефонограмите, какво се записва в тях, какво е станало след настъпване на ПТП- кой на кого и как е съобщил за настъпилото ПТП, как са иззети дневниците, респ. каква е ролята на отделните постове за регулиране движението на влаковете и т.н. На база техните показания не можа да бъде установено дали подсъдимият се е обадил на св.Р. да й нареди за преминаването на процесния локомотив и пускането на бариерерата, доколкото нито един от тях не знаеше подробности по този въпрос. Единствено показанията на св.М. съдържаха важна информация за това какво е било поведението на подсъдимия на инкриминираната дата във връзка с процесния влак и как той си е изпълнил задълженията, които е имал във връзка със същия спрямо св.М.. Както бе посочено съдът кредитира показанията на св.М. в тази им част, още повече, че те се подкрепят и от веществените доказателства по делото и по- точно от телефонограми досежно процесния влак, отразени в двата дневника, водени съответно от него и от подс.П.. Тези показания на св.М. дадоха основание на съда да приеме, че подс.П. още към онзи момент се е опитал да прикрие допуснатите от него грешки, за разлика от св.Р., която не е сторила това. Ето защо съдът това бе още един аргумент, съдът да приеме за достоверно заявеното от нея, а не от подсъдимия във връзка с конкретния случай.

Същевременно и св.М. не подкрепи версията на подсъдимия, а доколкото тя също не е причастна по никакъв начин към настъпилото ПТП, логично е да дава достоверни обяснения за случилото се и за това, което е чула и видяла. Не се установява също така било тя, било някой от посочените по- горе свидетели да имат интерес от крайния изход на делото, поради което съдът счете, че няма основание да не кредитира показанията им в цялост.

Показанията на св.Д.П. съдът също прие като цяло за достоверни, но отчете обстоятелството, че той бе разпитан близо 4 години след случая, както и това, че в по- голямата част показанията му не бяха на база негови лични възприятия, а пресъздаваше това, което е чул от други лица, поради което и логично е, че в един момент се обърка и не можа да посочи точно какво е чул и разбрал. Той обаче заяви това, като настояваше, че може и да е неточен предвид изминалия период от време, поради което съдът прие, че дава обективни и достоверни показания доколкото имаше спомени, както и доколкото е разбрал какво точно се е случило.

Показанията на св.Р.Л. съдът кредитира като цяло, но същият по никакъв начин не допринесе за изясняване на обективната истина по делото и най- вече за установяване на основните спорни моменти по делото.

Що се отнася до показанията на св.К.А. и Н.К., същите съдът прие за достоверни, като счете, че макар и да са участвали в комисията, която е свалила на хартиен носител и е разчела след това протокола за събитията на гаровия концентратор за инкриминирания период, същите по никакъв начин не се установява да са заинтересовани от крайния изход на делото, ето защо и не са налице основания показанията им да не бъдат кредитирани в цялост, още повече, че бяха взаимно допълващи се и непротиворечиви помежду си.

По- голяма част от разпитаните свидетели имаха известни проблеми при изясняване на определени факти, свързани най- вече с времето на разказваните от тях събития, което е и логично като се има предвид изминалия период от време. Всички обаче след прочитане на показанията им от ДП потвърдиха казаното от тях там, като посочиха, че към онзи момент са имали и по- ясни и точни спомени, тъй като са били и по- пресни. Единствено св.К.А. се отрече от показанията, дадени от него на ДП, като даде и твърде объркани и житейски нелогични обяснения защо според него показанията му от ДП не са верни. Както вече бе отбелязано, съдът не даде вяра на заявеното от св.А. пред съда, а на това, което той е казал по време на разпита си на ДП досежно обстоятелствата, за които бяха четени показанията му. Аргументи в тази насока съдът изложи по- горе като не намира за необходимо да повтаря отново.

Съдът възприе и кредитира заключенията на всички изготвени на фазата на ДП експертизи, както и ДСТЕ, изготвена от в.л.Р.М. в хода на съдебното производство, с изключение на заключението на СТЕ касаеща гаровия концентратор и механизма на неговото действие. Съображения защо съдът не кредитира това заключение бяха посочени по- горе. Останалите заключение съдът прие, че са обективно и безпристрастно изготвени, като вещите лица мотивирано и подробно са отговорили на всички поставени им въпроси. На база заключенията на СТЕ, изготвени от в.л.Р.М. по категоричен начин не установено, че нито машинистът, нито водачът на лекия автомобил са имали възможност да предотвратят настъпването на ПТП, както и че причината за липсата на такава обективна невъзможност не се дължи на допуснати от тях нарушения на правилата, респ. те не са се поставили сами в положение да на могат да предотвратят настъпването на ПТП.

Възраженията на защитата в тази връзка съдът намери за неоснователни като счита, че те не са съобразени с така приетите заключения, респ. със заявеното становище по този въпрос на вещото лице дадено по време на разпита му пред съда. Наличието на теоретична възможност водачът на лекия автомобил да възприеме локомотива и да натисне спирачките преди самия удар, както посочи вещото лице зависи от това на коя страна ще погледне първо водача и колко време ще се задържи погледа му в съответната посока, но дори и да бе сторил това, удар пак щеше да настъпи, но с друга част от локомотива. Ето защо съдът прие, че св.М.И. не е имал обективна възможност да предотврати удара, респ. не е допуснал никакво нарушение на правилата за движение по пътищата, както и че не е причастен по никакъв начин към настъпване както на самото ПТП, така и на резултата от него. Същото изцяло важи и за машиниста- св.Г.И., който освен всичко друго не е имал и задължение да се движи с намалена скорост в този участък, тъй като не е бил предупреден, че бариерата не е била пусната и не му е била връчена заповед за преминаване през прелеза с повишено внимание и с намалена скорост.

Съдът възприе и кредитира и всички събрани по делото доказателства включително и документа отразяващ на хартиен носител протокола за събитията на гаровия концентратор и неговото разчитане с уточненията относно същия и по- конкретно относно това дали този протокол се явява достатъчен в случая за да се приеме, че подс.П. не се е обаждал на св.Р., за да й нареди свалянето на бариерата за процесния локомотив. Както бе посочено съдът няма основание да не даде вяра на този документ, респ. на условията при които е съставен и на отразеното в него, като счита, че документът точно и ясно отразява протокола за събитията на гаровия концентратор за инкриминирания период. Извод, който съдът прави на база показанията на св.А. и К.. Това обаче не означава, че гаровият концентратор е отчел и регистрирал всички обаждания и позвънявания, тъй като по делото по несъмнен начин се установи, че веднага след ПТП св.Р. се е обадила на подс.П., но това нейно обаждане не е регистрирано сред събитията на гаровия концентратор за този период. Какви са причините съдът не можа да установи като напълно възможно е, спецификите на самият концентратор да са такива, че да не отчита и да не регистрира обаждания, осъществени от пряката телефонна линия на прелез Обеля или да не е регистрирал това обаждане поради някакви други технически причини. Каквато и да е причината това не сочи на недостоверност на документа, респ. на манипулация на информацията при изготвянето на същия, тъй като към онзи момент все още не е било ясно какво точно се е случило, а и свидетелите, респ. другите членове на комисията не се установява и не се твърди да  са били заинтересовани по някакъв начин от  случилото се последиците от него.

Съдът кредитира включително и представените от защитата на подс.П. няколко броя сводки- т.е. като документи съставени по повод на конкретния случай, а не с оглед обслужване защитната позиция на подсъдимия. Същите обаче според съда нямат никаква доказателствена стойност досежно отразените в тях изявления и твърдения, поради което и без значение какво е отразено в тези сводки, съдът не взе предвид същите при изграждане на становището си по делото и при преценката дали ПТП е станало при спуснати или при вдигнати бариери. Никаква доказателствена стойност нямат представените от страните извадки от публикации в различни интернет сайтове, тъй като те отразяват мнения на неустановени лица, предположения и догадки, разсъждения и коментари на журналисти и на случайни граждани. Единствената доказателствена стойност, която могат да имат въпросните публикации  са свързани с това, че в тях може и да се съдържа информация досежно лица, които да са били очевидци на случилото се или да знаят нещо във връзка с ПТП, като в тази връзка въпросните публикации биха могли да послужат за издирване на тези лица и разпита им пред съда като свидетели по делото. Така както бе използван и материал излъчен по Нова телевизия за установява и издирване на св.Д.П., но не и да имат някаква доказателствена стойност досежно заявеното от тези лица във въпросните публикации и предавания. Ето защо и твърденията на подс.П., че след случая по телевизията били казали, че ПТП е настъпило при пуснати бариери съдът изобщо не взе под внимание и не намира за необходимо да коментира. В останалата им част съдът обсъди обясненията на подсъдимия като посочи по- горе кои негови твърдения не възприема и счета за негова защитна версия, респ. защо, като в останалата част, съдът прие, че обясненията на подс.П. няма пречка да бъдат кредитирани, тъй като не се оборват от другия събран по делото доказателствен материал. Що се отнася до твърденията му, че след инцидента св.А. и св.Г.И. са заявили, че ПТП е настъпило при спуснати бариери, съдът счита, че не следва да коментира, доколкото тези двамата бяха разпитани като свидетели и ясно заявиха какво са видели и разбрали, а какво са казали на подс.П. е без значение.

Съдът кредитира в цялост и събраните по делото веществени доказателства, като прецени че същите в съвкупност с писмените и гласни такива спомагат за цялостно изясняване на фактическата обстановка по делото.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената фактическа обстановка по делото, съдът прецени, че с действията си, подсъдимият П.С.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”В“ вр. чл.342, ал.2 вр. ал.1 от НК, като е нарушил разпоредбите на чл.99, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4  от Правилата за движение на влаковете и маневрената работа железопътният транспорт/ПДВМР/; чл.101 от ПДВМР и чл.347, ал.1 от ПДВМР.

От обективна страна на 09.10.2014 г. около 14.00 часа подс.П. бил на работа в качеството му на работник по транспорта с място на работа ж.п.гара Волуяк, като изпълнявал длъжността- р.д.„първо лице” на ж.п. гара „Волуяк” с правоспособност, професионална квалификация и свидетелство за заеманата длъжност съгласно допълнително споразумение към трудов договор №2499/14.07.2014г. Основните задължения на същия към този момент съгласно длъжностната характеристика били да осигурява безопасно движение на влаковете и извършване на маневра при стриктно спазване на нормативните документи, регламентиращи работата в ЖП транспорта.

Същият в качеството си на р.д.първо лице следвало да разпорежда на прелезопазачи и да контролира изпълнението на дадените от него разпореждания във връзка с преминаването на подвижните железопътни състави през ЖП прелезите.

Той обаче при изпълнение на служебните си задължения нарушил правилата за експлоатация.... на съоръженията, а именно електрически, ръчно управляеми бариери, находящи се на ж.п. прелез „Обеля”, визирани във вътрешните правила, издадени на основание 115д, ал.2 от Закона за железопътния транспорт и движение на влаковете и маневрената работа, като не изпълнил задълженията, които имал във връзка с осигуряване движението на влак № 10997 в състав дизелов локомотив инв.№55078.0.

По отношение на този влак било осигурено направление на движение от гара „Костинброд” към гара „Подуяне” със заповед №52 от 09.10.2014г на влаковия диспечер при „Регионално звено оперативно диспечерско”-РЗОД-София.

Във връзка с осигуряване движението на влака и безопасното му преминаване през прелез Обеля, подс.П. следвало да изпрати телефонограма на прелезопазачката на ж.п. прелез „Обеля”- св.Р. най-малко 3 /три/ минути преди потеглянето на влака от ж.п.гара „Волуяк”, за да може същата да спусне електрическите бариери на ж.п. прелез Обеля и да осигури безопасността за преминаване на локомотива през прелеза, който потеглил от трети приемно - отправен коловоз на гара „Волуяк” за гара „София” с редовен изходен сигнал и заповед, дадена със заповедния диск от дежурния р.д./второ лице/ на ж.п. гара „Волуяк”- св.Г.М. при нормално действие на осигурителната техника. Влакът потеглил в 14:02 ч.

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4 от ПДВМР „движението на влаковете се осигурява чрез разменяне на определени форми „телефонограми" устно или задължително записани в дневника на съответното междугарие, като влаковите телефонограми се записват в дневника за съответното междугарие с химикал. Допуска се употреба и на щемпел. Предварително записване на текстове на влакови телефонограми се разрешава най-много за един влак на направление. Телефонограмите се записват по реда на постъпването им съгласно графите на дневника четливо, без поправки и триене. Не се разрешава квитационните номера при размяната на телефонограми да се дават поредни от едно работно място в диапазона от 1 до 99. Изходящият и входящият номер за една телефонограма са различни. Неправилно записана телефонограма се зачертава диагонално и срещу нея се прави заверка с текста „ Невалидна.подпис”.

От своя страна разпоредбата на чл.101 от ППДВМР гласи, че при осигуряване на движението на влаковете дежурният р.д.предава телефонограмите ясно, разбрано, без съкращения и изменения. Телефонограмите се записват четливо в дневника според определените графи, повтарят се изцяло от приемащия, а предаващият потвърждава това с думата „ВЯРНО“.

Същевременно разпоредбата на чл.347 т.1 от ППДВМР: задължава  дежурния ръководител в гарата, която изпраща влака да уведоми прелезопазачите на охраняемите прелези, намиращи се на междугарието, свързани със специален телефон със съседни гари най-малко 3 /три/ минути преди заминаването на влака.

Във връзка с тези свои задължения в конкретния случай подс.П. следвало най- късно в 13:58 ч. да изпрати телефонограма за тръгването и преминаването на влака през прелез Обеля на прелезопазачката св.Р..

Подс.П. обаче бездействал и не изпълнил нито едно от тези свои задължения, визирани по- горе в цитираните разпоредби като изобщо не се обадил по гаровия концентратор на св.Р. и не й изпратил телефонограма за тръгването и преминаването на влака през прелез Обеля, респ. не разменил с нея и квитационни номера, не оформил изобщо телефонограма в дневника, като по този начин пуснал влакът да замине без да е осигурил безопасното му преминаване през прелез Обеля, респ. без да се е уверил, че бариерите на прелез Обеля са пуснати преди преминаването на влака през прелеза. С други думи подс.П. не изпълнил задължението си да даде разпореждане на прелезопазачката на ж.п. прелез „Обеля” - Й.Б.Р. да спусне ръчната бариера с електрическо задвижване на ж.п прелез „Обеля.

Самата телефонограма представлява проведен разговор по вътрешноведомствен телефон /гаров концентратор/ с уведомяване на прелезопазача на ж.п. прелез „Обеля” от р.д.първо лице при ж.п. гара „Волуяк” за потегляне на процесния железопътен състав от гара „Волуяк” към гара София, като разговорът се записва от двамата служители в дневника с разменени квитационни номера за телефонограмата с номерация от 1 до 99.

В конкретния случай подс.П. получил такава телефонограма за процесния влак от дежурния р.д.гара „София” централен пост за осигурявани на движението на влак № 10997 в състав дизелов локомотив инв.№55078.0, като му било осигурено и направление на движение от гара „Костинброд” към гара „Подуяне” със заповед №52 от 09.10.2014 г. на влаковия диспечер при „Регионално звено оперативно диспечерско”-РЗОД-София.

Подс.П. не наредил обаче на св.Р. такава телефонограма нито 3 минути преди потеглянето на влака, нито след това.

Влакът потеглил от гара Волуяк в 14:02 ч. като към 14:05 ч. приближил прелез Обеля и по това време и на това място дизелов локомотив № 55078.0 с машинист Г.Д.И., движещ се по железопътното трасе с посока на движение от гара „Волуяк” към „Централна ж.п. гара София” реализирал пътнотранспортно произшествие с движещият се по ул.”Ефрем Чучков” от с.Обеля към ул.”Обелско шосе” и преминаващ през железопътният прелез „Обеля” при вдигнати бариери лек автомобил марка „Сеат”, модел „Толедо” с рег.№ ******, управляван от водача М.С.И..

ПТП настъпило при вдигнати бариери и при неосигурен ж.п. прелез, като това била единствената причина за настъпване на ПТП. Нито машинистът, нито водачът на лекия автомобил са имали възможност обективно да предотвратят настъпването на ПТП от момента, в който обективно са могли и реално са възприели опасността- лекия автомобил за машиниста и влака за водача на лекия автомобил.

След удара между влака и лекия автомобил, влакът влачил лекия автомобил около 130 метра по продължението на трасето- по ж.п. пътя до спирането му на км 5+245.

В резултат на удара на пътуващия на предната дясна седалка до шофьора пътник- С.С. били причинени множество травми (подробно описани по- горе), които довели до смъртта на същия, като експертите са категорични, че е налице причинна връзка между получените от него травми в резултат на удара и настъпилата смърт.

Не се установява причастност под каквато и да е било форма към настъпилото ПТП и резултата от него да има прелезопазачката св.Р., тъй като и независимо, че същата не е била пуснала бариерата, тя не е сторила това тъй като не й било наредено чрез телефонограма от подс.П. да пусне бариерата за преминаването на влака- нито 3 минути преди потеглянето на влака, нито след това, включително и до момента на настъпване на ПТП.

В случая е без значение дали св.Р. е чула и е могла да чуе сигнала, който е подаден от машиниста със звуковата система на локомотива при приближаването на локомотива, доколкото и дори да беше чула този сигнал, тя обективно не е имала и време да пусне бариерата, а и не е знаела как се приближава към прелеза въпросното возило, нито е очаквала същото да мине без да е осигурена безопасността на преминаването му.

От друга страна дори и да е могла да пусне бариерите, то това не би могло да предотврати настъпването на ПТП, доколкото автомобилът вече е бил преминал зад тях и е приближавал самите релси, което означава, че пускането на бариерите в този случай не би попречило на същия да премине през ж.п.релсите.

Същевременно спрямо св.Р. няма повдигнато обвинение за каквото и да е било, поради което и по настоящето дело липсата или наличието на виновно нейно поведение, не е предмет на делото, макар и такова да не бе установено в хода на съдебното следствие.

От своя страна машинистът не е имал задължение да премине през прелеза с повишено внимание и с намалена скорост не по-висока от 25 км/ч, тъй като не му е била връчена заповед за това. Изискването на чл.347, ал.3 от ПДВМР според което машинистът следва да премине през прелеза след многократно подаване на сигнал „внимание и след намаляване на скоростта пред прелеза до 25 км/ч с готовност за спиране при видимо препятствие е налице само при връчена от дежурния р.д.на машиниста заповед за движение при специални условия (писмено предупреждение), което следва да стане към момента на изпращане влака и пред отваряне на изходния светофар, и то единствено и само, ако дежурният прелезопазач не се обади на дежурния ръководител движение.

В конкретния случай влакът не е пуснат от гара Волуяк с подобно писмено предупреждение и за машиниста- св.Г.И. не е имало и задължение да  съобразява тези изисквания.

Същевременно съдът прие, че в конкретния случай подс.П. не е нарушил цитираната разпоредба, тъй като той изобщо не е звънял и не е търсил св.Р. преди потеглянето на влака, поради което и не е имало как да наруши въпросните правила. Същите биха били нарушени от него, ако след позвъняване от негова страна до прелезопазачката тя не отговори, но въпреки това той пусне влака без да връчи подобно писмено предупреждение на машиниста на влака. След като подс.П. изобщо не е направил дори опит  да позвъни на св.Р. нито своевременно- т.е. в рамките на изискуемото от закона време, нито след това, то и няма как да предприеме действия по връчване на такова писмено предупреждение.

Двете задължения са алтернативни и няма как подсъдимият да наруши едновременно и двете. Ето защо съдът оправда подсъдимия по обвинението да е нарушил тази разпоредба, както и да е нарушил разпоредбата на - чл.1 от Закона за железопътният транспорт, което гласи следното: „този закон определя условията и реда за  използване на железопътната инфраструктура, изискванията за достъп до нея, основните правила за движение на влаковете, както и взаимоотношенията между превозвачи и клиенти при предоставяне на превозните услуги в съответствие с международните договори и споразумения по които Р.България е страна“. Става въпрос за обща разпоредба, която сочи какъв е предмета на закона, а не съдържа конкретни правила за поведение още по- малко такива с адресат  лицето, изпълняващо длъжността р.д.първо лице.

Съдът оправда подс.П. и по обвинението да е нарушил разпоредбата на чл.217, ал.1, т.6 от Наредба №58 от 02.08.2006г за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътният транспорт, която е посочена в ОА със следното съдържание: „Всички процедури по приемане, изпращане и пропускане на влаковете, както и маневрената работа и изискванията за: приемане, изпращане и пропускане на влаковете“ и в този смисъл не носи никакво съдържание, респ. не съдържа правило за поведение насочено към р.д.първо лице. Дори и да беше цитирана точно в ОА, то тя според съда е също твърде обща и не съдържа конкретни задължения отправени към конкретни субекти, предвид което съдът прие, че същата няма как да бъде нарушена.

Съдът прие, че подс.П. е нарушил и разпоредбите визирани по- горе указващи как се предават и записват телефонограмите, тъй като той е следвало да изпълни изискванията на закона за това, респ. да запише телефонограмата във водения от него дневник обр.II-76 само и единствено, ако действително е бил наредил такава  телефонограма. В конкретния случай той не е сторил това, но въпреки всичко след настъпването на ПТП е записал фиктивна телефонограма в дневника за телефонограмите с прелез Обеля, като чрез това си поведение се е опитал да прикрие допуснатото от него друго нарушение- неподаването на телефонограма изобщо, респ. е нарушил и правилата за водене не телефонограми, тъй като е записал несъществуваща такава.

Извършените от подс.П. нарушения на правилата съдът прие, че са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като и ако подс.П. бе изпълнил задължението си да нареди чрез телефонограма на св.Р. пускането на бариерите на прелез Обеля, за да бъде осигурено безопасното преминаване на влака през прелеза, не би се стигнало да реализиране на удара, доколкото св.М.И. не би навлязъл в  района на прелеза и не би преминал през линиите при спуснати бариери. Ако и въпреки изпълнението на тези негови задължения, бариерите не бяха пуснати или дори и да бяха пуснати настъпи ПТП, то отговорността би била на други лица, доколкото в тези случаи реализирането на ПТП би се дължало на други причини, респ. на поведението на другите участници в движението.

Същевременно безспорно е установено, че в резултат на удара и настъпилото ПТП са били причинени съответните травматични увреждания на пострадалия, като той е починал именно от тях.

Ето защо съдът прие, че е налице пряка причинно- следствена връзка между поведението на подсъдимия като работник по транспорта от една страна- поведение, което е било в нарушение на правилата за експлоатация…на съоръженията, а именно на електрически, ръчно управляеми бариери, находящи се на ж.п.прелез Обеля и което е довело до удара между процесния локомотив и лек автомобил и вредоносния резултат от друга страна- настъпилата смърт на пътуващия в лекия автомобил пътник- С.С..

Единствената причина за така настъпилия съставомерен резултат е поведението на подсъдимия изразяващо се в бездействие- в неизпълнение на задълженията, които е имал да нареди най- малко 3 минути преди потеглянето на влака на прелезопазачката да пусне бариерата, респ. да даде изходен сигнал и изход на влака след като се е уверил, че бариерите са пуснати- т.е. едва след размяна на квитационни номера с прелезопазачката на прелез Обеля.

Съдът изобщо не намира за необходимо да коментира какво е следвало да бъде поведението на подс.П. в случай, че не е получил отговор на обаждането си от прелезопазачката, тъй като такова не изобщо е имало, за да се разсъждава над този вариант.

Подсъдимият е бил длъжен и е могъл обективно да предотврати настъпването на ПТП, респ. на общественоопасните последици от него, тъй като е имал задължението и едновременно с това обективната възможност да се обади на св.Р. и да нареди чрез телефонограма пускането на бариерите и да изчака да размени с нея квитационни номера, за да е сигурен, че бариерата е писната, като е имал и време да стори това, респ. е следвало да изчака с пускането на влака, ако не е могъл да се свърже с нея веднага.

Въпреки това свое задължение и въпреки обективната възможност на същия да изпълни задълженията си, подс.П. е бездействал, като е нарушил визираните по- горе разпоредби и дал изход на влака без да е подсигурил безопасното му преминаване през прелеза.

Подсъдимият е бил напълно наясно също така, че ако влакът тръгне без той да е наредил пускането на бариерите и премине през прелеза при вдигнати бариери без да спазва изискванията за преминаване при специални условия оттам, то е напълно възможно настъпването на ПТП с преминаващи по това време през прелеза ППС. Ето защо и макар в конкретния случай подс.П. да не е предвиждал настъпването на конкретните общественоопасни последици, той е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Независимо, че подсъдимият не е искал и целял настъпването на тези последици, той е с дългогодишен опит и стаж в тази дейност и област и има знанието какво е могло да се случи. А дори и за лице без знания, опит и стаж в тази област възможността за настъпване на такива последици, е повече от очевидна.

Фактът, че подсъдимият П. напълно е осъзнавал стореното говори и последващото му поведение, изразяващо се в записване на фиктивна телефонограма до св.Р. с цел да прикрие своя пропуск и да освободи себе си от отговорност, като я прехвърли на друг. Все в същата посока  са действията на подсъдимия и при оформяне на телефонограмата, която той е разменил със св.М. след настъпване на ПТП и много след като е следвало да стори това, като и в този случай е записал неверни данни досежно част от обстоятелствата именно, за да прикрие допуснатата от него грешка и да не позволи да бъде установена тя от проверяващите. В този смисъл подсъдимият е бил напълно наясно с това какво е направил и с факта, че не само е бил длъжен, но и е могъл да предотврати настъпването на ПТП и резултата от него, ако добросъвестно бе изпълнил задълженията си, за което е имал и обективна възможност.

Предвид това съдът прие, че подсъдимият от субективна страна е действал при форма на вината несъзнавана непредпазливост по см. на чл.11, ал.3, пр.1 от НК. Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но според обстоятелствата е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.

По изложените съображения, съдът призна подсъдимия Милен Александров за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.”В“ вр. чл.342, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Съдът прие, че в случая подсъдимият не е нарушил правилата на чл.347, ал.3 от Правила за движение на влаковете и маневрената дейност ЖП транспорта, на - чл.1 от Закона за железопътният транспорт и тези на чл.217, ал.1, т.6 от Наредба №58 от 02.08.2006г за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътният транспорт по съображенията изложени по- горе в настоящите мотиви, поради което не намира за необходимо да повтаря отново същите, като следва само да посочи, че с оглед на това призна подсъдимия за невиновен и го оправда по обвинението да е нарушил и тези правила.

Като причини за извършване на престъплението, съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимия и несъобразяване със законово регламентираните правила за експлоатация.... на съоръженията, респ. за движението на влаковете и безопасното извършване на маневри от тях.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

 

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия П. съдебният състав отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства единствено чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни на същия като човек. Съдът не констатира наличието на други смекчаващи отговорността на подс.П. обстоятелства. За сметка на това констатира наличието на множество отегчаващи такива, а именно: на първо място съдът прие, че подс.П. е допуснал изключително грубо нарушение на правилата за експлоатация на съоръженията и осигуряване на безопасното движение на влаковете и маневрите с тях, при това на няколко такива, които са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и резултатите от него- не е подал изобщо телефонограма, не е разменил квитационни номера с прелезопазачката, пуснал е влакът без изобщо да се обади и да нареди осигуряване движението на същия нито в законоизискуемото време, нито след това.

На следващо място съдът отчете като отегчаващо отговорността на подс.П. обстоятелство това, че той е извършил и други нарушения на служебните си задължения след настъпване на ПТП с цел да прикрие допуснатите от него нарушения, довели до настъпване на ПТП, като е оформил фиктивна телефонограма до св.Р., както и в нарушения на правилата е разменил такава със св.М. след необходимото за това време, като нещо повече – и в тази телефонограма отново е отразил неверни факти при това единствено с цел да прикрие допуснатите от него грешки, както и нещо повече- в опит да прехвърли отговорността за настъпилото ПТП на друго лице. Факт сочещ на изключително висока степен на обществена опасност на подс.П., доколкото нарушенията, които той е допуснал и които са довели до настъпване на ПТП и последиците от него са извършени от подс.П. по непредпазливост, то тези последващи нарушения на служебните му задължения са извършени умишлено и с цел да го освободят от отговорност. С други думи той се е опитал да заличи стореното или най- малкото да затрудни разкриването на обективната истина, а това го разкрива като личност с висока степен на обществена опасност и се приравнява чисто житейски на бягство от местопрестъплението по смисъла на закона в случаите на ПТП при У.на МПС. Това разкрива подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност без скрупули и задръжки. На следващо място същият е и безотговорен при изпълнение на служебните си задължения, което го разкрива като лице с недобри, даже лоши професионални качества, тъй като е многократно наказван за извършени от него дисциплинарни нарушения, включително на два пъти са му налагания наказания „предупреждение за уволнение“ при това за извършени от него груби и тежки нарушения на трудовата дисциплина сходни с част от нарушенията, които е извършил и в настоящия случай, включително с оформяне на фиктивни телефонограми, с невръчване на образец II-A на влак по съответния ред, с което е създал предпоставка за намаляване нивото на сигурност на движението, с напускане преждевременно на работното място и непредаване на дежурството си- т.е. все нарушения, които са груби и които създават опасност за сигурността на движението на влаковете. Всичко това сочи на изключителна немърливост от страна на подсъдимия към служебните му задължения граничеща с пълна безотговорност. Обстоятелство, което съпоставено с дългия професионален опит на подсъдимия дава основание на съда да приеме, че същият не подхожда сериозно към служебните си задължения и по никакъв начин наложените му предходни дисциплинарни наказания не са успели да въздействат върху него и да го поправят и превъзпитат, тъй като за времето от 2009 г. до инкриминирания случай през 2014 г. той е наказван многократно и почти няма година, през която да не му е било налагано дисциплинарно наказание, при това последните такива са били изключително тежки доколкото и извършваните от него нарушения са били също така доста сериозни и са поставяли под съмнение сигурността на движението на влаковете, респ. са създавали предпоставки за настъпване на тежки последици от тях. Въпреки това той е продължил да бъде изключително немърлив при изпълнение на служебните си задължения, като последното извършено от него нарушение- процесното такова реално е довело до настъпване на вредоносни последици. С други думи наблюдава се градация в поведението на подсъдимия към по- лошо вместо към поправяне и превъзпитание, което сочи, че той очевидно трудно се поддава на влияние.

С оглед на всичко изложено, настоящият съдебен състав прецени на първо място, че в конкретния случай, не са налице предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като не са налице двете кумулативно дадени предпоставки, позволяващи приложението на тази законова разпоредба. От една страна, по делото не се констатира наличието нито на многобройни смекчаващи отговорността на подс.П. обстоятелства, нито на или изключително такова, които в съвкупността си да обуславят значително по- ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с типичните за този вид престъпления. Точно обратното- налице са множество отегчаващи отговорността му обстоятелства и само обичайното смекчаващо, а именно- чистото съдебно минало на подсъдимия.

Същевременно индивидуалната специфика на обстоятелствата, при които е извършено деянието, респ. опита на подсъдимия да прикрие стореното от него не сочат на извода, че и минимално предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл.343, ал.1, б.”В“ вр. чл.342, ал.2 вр. ал.1 от НК наказание, се явява несъразмерно тежко за подсъдимия. Това е  така и с оглед обстоятелството, че само по случайност жертвите от това изключително тежко нарушение от страна на подсъдимия са минимални- само една.

В този смисъл и според съда определяне на наказание под установения в закона минимум би било неоправдано и несъобразено както с оглед конкретното деяние и неговите общественоопасни последици, така и най- вече с оглед обществената опасност на подсъдимия, която съдът прецени като изключително висока.

Ето защо съдът прецени, че в конкретния случай наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимия за извършеното от същия престъпление с горепосочената правна квалификация следва да бъде определено съгласно критериите, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК. Същото следва да бъде определено при изключителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо и като съобрази целите на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, настоящият съдебен състав наложи на подс.П. наказание към средния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.343, ал.1, б.В вр. чл.342, ал.2 вр. ал.1 от НК от НК, а именно лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на така наложеното наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода на подс.П., като прецени, че в случая изобщо не са налице предпоставките за приложението на института на условното осъждане, тъй като наложеното му наказание е над 3 години лишаване от свобода.

На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът наложи на подсъдимия П.С.П. и кумулативно предвиденото в закона наказание, а именно лишаване от право да упражнява професия, свързана с У.на движението на влаковете и гаровата дейност в страната за срок от 5 /пет/ години, като прецени, че и доколкото наказанието е определено по реда на чл.54 от НК за съда не съществува възможност да преценява дали да наложи или не това наказание на подсъдимия. Конкретният размер на това наказание съдът съобрази отново с оглед високата степен на обществена опасност както на дееца, така и на самото деяние, като взе предвид и разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, поради което наложи това наказание към неговия среден размер с оглед на конкретния случай.

Съдът прецени, че с оглед конкретната личност на подсъдимия П. в най- пълна степен ще постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, включително и на генералната превенция. Действително страхът от наказанието е този, който кара хората да мислят предварително за своите постъпки и се оказва най- голяма пречка и бариера пред евентуално тяхно бъдещо неправомерно поведение. И доколкото налаганите до този момент дисциплинарни наказания на подсъдимия не са успели да постигнат своя ефект, то и съдът прецени, че в случая единствено ефективно наказание лишаване от свобода, както и наказание лишаване от право да упражнява определена професия за по- дълъг период от време биха могли да спомогнат за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, който е изключително немърлив при изпълнение на служебните си задължения.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият П.П. следва да заплати разноски по водене на делото и направени на ДП в размер на 777,01 лв. /седемстотин седемдесет и седем лева и 01 стотинки/ в полза на държавата, както и разноските, направени в хода съдебното производство в размер на 530 лв., както и в полза на частните обвинители П.С., Н.Е. и А.-Е.Е. сумата от 100 лв.- разноски направени от тях за адвокатско възнаграждение, както и в полза на частните обвинители С.И. и Е.И. сумата от 100 лв.- разноски направени от тях за адвокат, а така също и на основание чл.190 ал.2 от  НПК по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

Съдът остави по делото приложените в оригинал дневници за телефонограми- 5 бр., 1 бр. хартиена скоростомерна лента на локомотив (в плик на л.56, т.1 от ДП) и 1 бр. СД със записи от Национална система т.112 (л.140, т.1 от ДП).

Същевременно съдът постанови да бъде върнат на свидетеля М.С.И. лекия автомобил Сеат Толедо с ******, предаден на съхранение в 08 РУ- СДВР.

 

 

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                           Съдия при СГС: