М О Т И В И
Обвинението срещу подс. П.М.Д. е по чл.
129, ал. 1 НК за това, че на 04.08.2017 г. в село Горно Ботево, общ. Стара Загора причинил средна
телесна повреда на Ю.А.Б., ЕГН: **********, изразяваща се в счупване на
лъчевата кост на лявата предмишница, което е причинило трайно затруднение на
движенията на горния ляв крайник.
Подсъдимият в с.з. не се признава за
виновен.
Обвинението срещу подс. П.М.Д. е по чл.
129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК за това
че на 04.08.2017 г. в село Горно Ботево, общ. Стара Загора в съучастие, като
извършител с В.С.С., Д.М.М.,
М.Р.Я. и И.П.М. причинили
средна телесна повреда на А.Д.Ч. изразяваща
се в счупване на дясната лакътна кост на дясната предмишница, което е причинило
трайно затруднение на движенията на горния крайник.
Подсъдимият в с.з. не се признава за
виновен.
Обвинението срещу подс. В.С.С. е по чл.
129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК за това
че на 04.08.2017 г. в село Горно Ботево, общ. Стара Загора в съучастие, като
извършител с П.М.Д., Д.М.М., М.Р.Я. и И.П.М. причинили средна телесна повреда на А.Д.Ч. изразяваща се в счупване на дясната лакътна
кост на дясната предмишница, което е причинило трайно затруднение на движенията
на горния крайник.
Подсъдимият
в с.з. не се признава за виновен.
Обвинението срещу подс. Д.М.М. е по чл.
129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК за това
че на 04.08.2017 г. в село Горно Ботево, общ. Стара Загора в съучастие, като
извършител с П.М.Д., В.С.С., М.Р.Я. и И.П.М. причинили средна телесна повреда на А.Д.Ч. изразяваща се в счупване на дясната лакътна
кост на дясната предмишница, което е причинило трайно затруднение на движенията
на горния крайник.
Подсъдимият в с.з. не се признава за
виновен.
Обвинението срещу подс. М.Р.Я. е по чл.
129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК за това
че на 04.08.2017 г. в село Горно Ботево, общ. Стара Загора в съучастие, като
извършител с П.М.Д., В.С.С., Д.М.М. и И.П.М. причинили
средна телесна повреда на А.Д.Ч. изразяваща
се в счупване на дясната лакътна кост на дясната предмишница, което е причинило
трайно затруднение на движенията на горния крайник.
Подсъдимият в с.з. не се признава за
виновен.
Обвинението срещу подс. И.П.М. е по чл.
129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК за това
че на 04.08.2017 г. в село Горно Ботево, общ. Стара Загора в съучастие, като
извършител с П.М.Д., В.С.С., Д.М.М. и М.Р.Я. причинили средна
телесна повреда на А.Д.Ч. изразяваща
се в счупване на дясната лакътна кост на дясната предмишница, което е причинило
трайно затруднение на движенията на горния крайник.
Подсъдимият
в с.з. не се признава за виновен.
Пострадалите А.
Д Ч. и Ю.А.Б. бяха конституирани като частни обвинители в процеса с повереник
адвокат Ч., които поддържат обвинението.
Представителя
на Районна прокуратура Ст. Загора в с.з. поддържа обвинението .
Граждански
иск не е предявен.
От събраните
по делото доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на
свидетелите, писмени, експертното заключение обясненията на подсъдимите –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното
:
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
На 03.08.2017 г. около обяд подс. В.С. отишъл до дома на
св. П.К. *** под предлог че търси машинка за подстригване. След като влязъл в дома ѝ казал на свидетелката, че иска да
правят секс. Св. К. се уплашила, развикала се и
изгонила подс. С. от къщата си.
Същият ден Св. А.Ч. / син на св. К./ след като се прибрал от работа в дома си видял, че
майка му е силно разстроена. Попитал какво се е случило
и св. К. споделила, че подс. В. С. е бил в дома им и искал да осъществи полов
акт с нея. Св. Ч. се ядосал и тръгнал из селото да търси подс. С. за да му иска обяснение. Около 21:00 часа св. Ч. *** Ботево с вуйчо си – св. Ю.Б.. Разказал му за случилото се през деня и се насочил към края на селото
за да търси подс. В. С., който бил пастир. Св. Ю.Б. видял, че племенника му е
ядосан и тръгнал след него, за да предотврати евентуален скандал.
Св. Ч. намерил подс.
С. в края на селото и му
поискал обяснение за случилото се. Двамата се скарали и започнали да си разменят удари, като св. Ч. успял да нанесе два-три
удара с юмрук в областта на главата на подс. С.. Последният също ударил по
главата св. Ч.. В този момент пристигнал св. Ю.Б., който разтървал биещите се и заедно с племенника си се
прибрали по домовете си.
На следващия ден - 04.08.2017 г. - подс. В.С. посетил общопрактикуващия лекар в
селото, като му било издадено медицинско направление/искане за: без номер с
дата 04.08.2017 г.
По лицето на подс.
С. имало видими следи (охлузни рани) от ударите на св.
Ч.. Той споделил със своите роднини за нанесения му
побой.
Вечерта на 04.08.2017 г. след 21:30 часа подсъдимте В.С., П.Д., И.М., Д.М. и М.Я. се събрали и
решили да „отмъстят“ за побоя над С. и се отправили към дома на св. Ч., носейки със себе си дървени колове и земеделски
инструменти.
Около 22:00 часа св. Ю.Б. отишъл до дома на
сестра си -св. П.К.. Съжителят на св. К. – св. И.Я. също бил в къщата, но бил много пиян и лежал в една от стаите.
Св. Б. легнал в друга стая, като искал да изчака племенника
си св. А.Ч. да се прибере. Малко
по-късно св. К. също си легнала. В този момент петимата подсъдими
влезли в дома на св.
К. и започнали да викат и крещят. Разпитвали къде се намира св. Ч. .
Св. К. избягала от къщата
и се обадила по телефона на св. Ч., като му съобщила, че роднините на подс. В. С. са в дома им и го търсят да го бият. Св. Ч. веднага тръгнал към дома си, като по пътя се обадил на вуйчо
си св. Г.Б. и го помолил за помощ.
Св. Ю.Б. станал, за да
разбере причината за шума и подс.П.Д. му нанесъл
няколко удара с дървен сап по рамото и главата. През това
време другите подсъдими претърсвали
къщата за св. Ч.. Св. Ю.Б. успял да излезе
извън къщата, заедно със св. Я.. На двора обаче
двамата свидетели били заобиколени от подсъдимите,
които започнали да им нанасят удари. В този момент на място
пристигнал св. Ч..
След като видял, че бият
вуйчо му и съжителя на майка му св. Ч. се опитал да им помогне,
като ги изведе от двора. Подсъдимите И.М., Д.М. и М.Я. се насочили
към св. Ч. и започнали да му нанасят удари с дървени
колове. От ударите той паднал на земята в двора на къщата си.
В побоя се включил и подс.
П.Д., като всички нанасяли удари по тялото и крайниците на
падналия на земята св. А.Ч..
Св. Ю.Б. се опитал да
помогне на св. Ч., като го издърпа, но в този момент подс. П.Д. му нанесъл удар със сапа на
мотика в лявата ръка. Свидетелят почувствал остра и
силна болка в ударената си ръка, паднал на земята и видял, че идва брат му –
св. Г.Б..
Св. Г.Б. и други съседи
се включили за да помогнат на св. Ч. и св.Ю.Б. и да разтърват биещите се лица. Св. Г.Б.
бил ударен от подс. П.Д. с мотика в главата, като започнало силно кръвотечение от
нанесената рана.
След намесата на съседи
петимата подсъдиим избягали и се насочили към дома на подс.
П.Д..
За случилото си били сигнализирани органите на полицията и
на спешна помощ. Пострадалите свидетели А.Ч., Ю.Б. и Г.Б.
били откарани в лечебно заведение в гр. Стара Загора за
оказване на медицинска помощ.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите А. Ч., Ю. Б., Г. Б., П. К., И. Я., Д. Ч.,
експертните заключения на съдебно-медицинските експертизи, епикриза, медицински
направления.
Подсъдимите Я., Д. и И. П. не дават обяснения
в с.з., което е и тяхно законно право.
Подсъдимите В. С. и Д. М. твърдят, че не е са
взели участие в боя и не са нанасяли
удари на никой от пострадалите.
С
показанията си св. Д. Ч. не установява факти относими към делото и същият
твърди, че не е очевидец.
Видно
от експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 328/15.10.2017 г. св. А.Д.Ч.. е получил: контузия на
главата и тялото; разкъсно-контузна рана на главата, обработена хирургически;
мозъчно сътресение; счупване в средната част (диафизата) на дясната лакътна
кост на дясната предмишница; разкъсно-контузна рана по дясната вежда с
кръвонасядания около нея и дясното слепоочие; кръвонасядане по клепачите на
дясното око; кръвоизлив под слизестата обвивка на дясна очница; охлузване по
лявата ушна мида; кръвонасядане по задната повърхност на дясното рамо;
кръвонасядания и охлузвания по лявата подбедрица.
Установените и описани
травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди, тъпи
предмети и могат да бъдат получени по начин и време, каквито данни са налице в
материалите по досъдебното производство – при нанасяне на удари с колове и
други предмети.
Счупването на дясната
лакътна кост на дясната предмишница е причинило на пострадалия трайно
затруднение в движенията на горния крайник, за срок по-дълъг от 30 дни.
При правилно протичане на
оздравителния процес до пълното възстановяване на движенията ще е необходим
срок от около 3-4 месеца.
Видно от
експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 314/14.10.2017 г. св. Ю.А.Б. е
получил: счупване на лъчевата кост на лявата предмишница; контузия на главата –
сътресение на мозъка; две разкъсно-контузни рани на главата; кръвонасядане по
главата; кръвонасядания и охлузвания на горния десен крайник.
Описаните травматични
увреждания са причинени от действието на твърди, тъпи предмети и могат да бъдат
получени по начин и време, описани в материалите по досъдебното производство.
Счупването на лъчевата кост на лявата
предмишница е причинило трайно затруднение в движенията на горния ляв крайник..
Съдът не приема за установени и
доказани обстоятелствата посочени в обвинителния акт, че подс. В. С. е нанасял
удари на падналия на земята св. А. Ч. по следните съображения :
Нито един
от разпитаните свидетели с показанията си / по същество представляват гласни
доказателствени средства/ не установява нито преки, нито косвени доказателства
от които съдът да направи извода, че подс. В.С. е извършил действия, с които да
е нанесъл удари на пострадалия А. Ч..Включително и последният в показанията си
не сочи, че подс. В. С. му е нанасял удари по какъвто и да е начин.В тази
насока са и показанията на останалите свидетели очевидци – св. Ю. Б., св. Г. Б.,
св. П. К., св. И. Я..
Посочените свидетели очевидци / в т.ч.и
пострадалият / установяват , че
подсъдимите Я., Д., Д.М. и И. П. са нанасяли удари на пострадалия Ч., с които
са му причинили телесни увреждания.Конкретизират кой от посочените подсъдими в
какъв момент какви удари е нанасял т.е. конкретизират и механизма на
причиняване на телесната повреда /Подсъдимите И.П.М., Д.М. и М.Я. се насочили към св. Ч. и започнали да му нанасят удари с дървени колове. От ударите той паднал на земята в двора на къщата си. В
побоя се включил и подс. П.Д., като всички нанасяли удари по тялото и крайниците на падналия
на земята св. А.Ч./.В този механизъм и в действията свързани с причиняването на телесна повреда
не е посочен подс. В. С..
Тези
доказателствени средства и установените доказателства не водят до извода, че
подсъдимият В. С. е извършил деяние, с което да причини телесно увреждане.От
тях не следва единствено възможният извод относно авторството на деянието,
начина на причиняване на телесно увреждане.Още повече, че никой от посочените
свидетели не твърди, че е видял подсъдимият С. и пострадалият Ч. да са били във
физически контакт.
От
експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява, че св.
А. Ч. е получил разрлични травматични телесни увреждания посомени конкретно
по-горе.
Следователно установено и доказано е телесното увреждане причинено от
четиримата подсъдими /М. Я., И. П.М., Д.М. и П.Д. / , но не и механизма и
начина на причиняването му от подс. В. С..
В този смисъл
цитираните до тук доказателствени средства / показанията на свидетелите
,експертното заключение на СМЕ, / не установяват доказателства от които да се
направи извода, че подс. В. С. е извършил действия и деяния, с които да е
причинил средна телесна повреда на св. А. Ч..
Изложените
до тук съображения относно анализа на доказателствения материал водят до
единствено възможният извод, че посочената в обвинителния акт фактическа
обстановка относно фактите, че подс. В. С. е нанасял удари на падналия на
земята св. А. Ч. е опровергана по несъмнен и безспорен начин и мотивират съдът
да приеме за установена и доказана по безспорен начин установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка посочена по-горе в мотивите.
Съдът не
дава вяра на обясненията на подс. Д. М. в частта , че не е бил на мястото на
престъплението , че не е участвал в побоя и не е нанасял удари на пострадалия
А. Ч..
От
показанията на свидетелите очевидци – А. Ч. / пострадал/, Ю. Б., Г. Б. и П. К. се установява
, че подсъдимите Я., Д., Д.М. и И. П. са нанасяли удари на пострадалия Ч.,
с които са му причинили телесни увреждания.Конкретизират кой от посочените
подсъдими в какъв момент какви удари е нанасял т.е. конкретизират и механизма
на причиняване на телесната повреда /Подсъдимите И.П.М., Д.М. и М.Я. се насочили към св. Ч. и започнали да му нанасят удари с дървени колове. От ударите той паднал на земята в двора на къщата си. В
побоя се включил и подс. П.Д., като всички нанасяли удари по тялото и крайниците на падналия
на земята св. А.Ч./.В този механизъм и в действията свързани с причиняването на телесна
повреда се твърди, че участие е взел и
подс. Д. М. – нанасял удар с дървен кол и удари по тялото и крайниците на
пострадалия, когато е бил паднал на земята / заедно с останалите трима
подсъдими – Я., Д., И. П. /.
Показанията на посочените свидетели кореспондират из цяло по между си,
не съдържат никакви противоречия, а взаимно се допълват, което ги прави
убедителни.Те освен , че установяват факти свързани с главния факт в процеса и
с установената фактическа обстановка опровергават по несъмнен и безспорен начин
обясненията на подс. Д. М. , че не е бил на мястото на престъплението и не е
нанасял удари.
Показанията на свидетелите А. Ч. / пострадал/, Ю. Б., Г. Б. и П. К. са в съответствие и с експертното заключение
на СМЕ изготвено от д-р П. относно причинените телесни увреждания, характер и
начин на причиняването им - от
действието на твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време,
каквито данни са налице в материалите по досъдебното производство – при
нанасяне на удари с колове и други предмети.
Следователно тези гласни доказателствени средства се подкрепят и от
експертното заключение на СМЕ и установените от тях доказателства водят до извода, че подсъдимият Д. М. , а и
останалите подсъдими / П. Д., И. П., Я. / е извършил деяние, с което е причинил
телесно увреждане.От тях следва
единствено възможният извод относно авторството на деянието, начина на причиняване
на телесно увреждане – четиримата подсъдими в т.ч. и подс. Д. М. са причинили
телесна повреда на пострадалия А. Ч..
От друга
страна обясненията на подс. Д. М. са повърхностни и абстрактни. Те не се
подкрепят от останалите доказателствени средства, а напротив – опровергават се
по несъмнен и безспорен начин.В този смисъл и на фона на направеният по-горе
анализ на доказателствения материал съдът ги окачествява като неубедителни и не
ги кредитира с доверие.
В обобщение
по изложените до тук съображения съдът не приема за установена и доказана в
пълнота фактическата обстановка предложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт относно обстоятелствата, че подс. В. С. е нанасял удари на
падналия на земята св. А. Ч., не приема защитната теза на подс. Д. М. че не е
взел участие при нанасуянето на ударите на пострадалия Ч., а приема за
установена и доказана в хода на съдебното следствие изложената фактическа
обстановка.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Имайки
предвид установената в с.з. по безспорен начин фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна следните
състави от НК :
-
Подс. П. Д.– при условията на реална еднородна съвкупност състава на чл. 129, ал.2, вр. С чл. 129, ал.1, вр. С
чл. 20, ал.1 и ал.2 от НК по отношение на пострадалият А. Ч. и състава на чл. 129, ал.2, вр. С чл. 129, ал.1НК по отношение на пострадалият
Ю. Б..
-
Подс. Д. М.– състава на чл.
129, ал.2, вр. С чл. 129, ал.1, вр. С чл. 20, ал.1 и ал.2 от НК по отношение на пострадалият Ч..
-
Подс. И. П.– състава на чл.
129, ал.2, вр. С чл. 129, ал.1, вр. С чл. 20, ал.1 и ал.2 от НК по отношение на пострадалият Ч..
-
Подс. М. Я.– състава на чл.
129, ал.2, вр. С чл. 129, ал.1, вр. С чл. 20, ал.1 и ал.2 от НК по отношение на пострадалият Ч..
-
Подс. В. С. не е осъществил състава на чл. 129, ал.2, вр. С чл. 129, ал.1, вр. С чл. 20, ал.1
и ал.2 от НК по
отношение на пострадалият Ч..
ПО
ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ С ПОСТРАДАЛ А.Ч..
Съставът на
чл. 129, ал. 1 НК от обективна страна изисква да е осъществено изпълнителното
деяние причиняване на средна телесна повреда, да е настъпил съставомерния
резултат / средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК / и да
съществува пряка причинна връзка между деянието на дееца и настъпилия
съставомерен резултат.
Формата на
съучастие извършителство / чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК / налага всеки един
от подсъдимите да е взел участие при осъществяването на изпълнителното деяние.
Субект на
престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице по смисъла на чл.
31, ал. 1 и ал. 2 НК.
В случая
подсъдимите са навършили пълнолетие , няма събрани доказателства изключващи
вменяемостта, поради което по силата на чл. 31, ал. 1 НК са годни субекти на
НО.
В конкретният
случай и Четиримата подсъдими Д. М., П. Д., И. П. и М. Я. подсъдими при
условията на едновременно извършителство са осъществили изпълнителното деяние.
Подсъдимият
Д. М. чрез дървен кол нанасял удари на
пострадалия Ч. по тялото и крайниците преди да го съборят на Земята и когато
вече е бил паднал , с което е осъществил изпълнителното деяние причиняване
съответно на средна телесна повреда .
Подсъдимият
П. Д. чрез дървен кол нанасял удари на
пострадалия Ч. по тялото и крайниците преди да го съборят на Земята и когато
вече е бил паднал, с което е осъществил изпълнителното деяние причиняване
съответно на средна телесна повреда .
Подсъдимият
М. Я. чрез дървен кол нанасял удари на
пострадалия Ч. по тялото и крайниците преди да го съборят на Земята и когато
вече е бил паднал, с което е осъществил изпълнителното деяние причиняване
съответно на средна телесна повреда .
Подсъдимият
И П. чрез дървен кол нанасял удари на
пострадалия Ч. по тялото и крайниците преди да го съборят на Земята и когато
вече е бил паднал, с което е осъществил изпълнителното деяние причиняване
съответно на средна телесна повреда .
Четиримата
Подсъдими почти едновременно през непродължителен интервал от време са нанасяли
удари на пострадалия Ч. по тялото и крайниците,
отделните действия на всеки един от тях са допринесли за настъпването на
съставомерния резултат / причиняване на средна телесна повреда / и всеки е
осъществил изпълнителното деяние, което води до заключението, че подсъдимите са
действали при условията на съучастие с форма едновременно съизвършителство /
20, ал. 1 и ал. 2 НК/.
Посочените
по-горе телесни увреждания на св. Ч. установени от експертното заключение на
СМЕ изготвено от д-р П. № 328/15.10.2017 г/счупване
в средната част (диафизата) на дясната лакътна кост на дясната предмишница / дават основание да се приеме,
че е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
Установената фактическа обстановка,
експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза и обективираните
действия на подсъдимите водят до извода, че съществува пряка причинна връзка
между деянието на всеки един от подсъдимите и настъпилите обществено опасни
последици / съставомерния резултат /. Без нанасяне на удари от страна на
подсъдимите пострадалият нямаше да получи телесните увреждания представляващи
съответно средна и лека телесна повреда т.е. нямаше да настъпи съставомерния
резултат. В тази връзка е и експертното заключение, че травматични увреждания добре отговарят да са от
действието на твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време при нанасяне на удари с колове и други
предмети.
От
субективна страна съставът на чл. 129, ал. 1 НК изисква форма на вина умисъл.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от
обективираните действия на подсъдимите следва извода, че към момента на
деянието са действали с пряк умисъл.
Подс. П. Д. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването
им.
Подс. М. Я. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им.
Подс. И. П. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им.
Подс. Д. М. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им.
Всеки един от
подсъдимите е знаел и съзнавал всички обективни признаци от състава на
престъпелнието / че нанася удари на пострадаля/,че заедно с него действат и
останалите подсъдими , предвиждал е възможността пострадалият да получи телесни
увреждания, преследвали са една обща цел / пострадалият да получи телесни
уврежадания/ , която със свои целенасочени и координирани отделни действия са
успели да реализират т.е. налице е и общ умисъл.
Имайки предвид
изложените до тук мотиви и на основание цитираните законови текстове
подсъдимите следва да бъде признати за виновни и и наказани.
ПО
ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ С ПОСТРАДАЛ Ю. Б..
В конкретният
случай П. Д. е осъществил изпълнителното
деяние.
Подсъдимият
П. Д. чрез нанесен удар със сапа
на мотика в лявата ръка на св. Ю. Б., с което е осъществил изпълнителното деяние причиняване
съответно на средна телесна повреда .
Посочените
по-горе телесни увреждания на св. Ю. Б. установени от експертното заключение на
СМЕ изготвено от д-р М. №
314/14.10.2017 г. Пострадалият
е получил: счупване на
лъчевата кост на лявата предмишница / дават основание да се приеме, че е причинена средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
Установената фактическа обстановка,
експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза и обективираните
действия на подсъдимите водят до извода, че съществува пряка причинна връзка
между деянието на подс. Д. и настъпилите обществено опасни последици /
съставомерния резултат /. Без нанасяне на удар от страна на подсъдимия
пострадалият нямаше да получи телесните увреждания представляващи съответно
средна и лека телесна повреда т.е. нямаше да настъпи съставомерния резултат. В
тази връзка е и експертното заключение, че травматични увреждания добре отговарят да са от действието
на твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време описан от пострадалия.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от
обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към момента на деянието
е действал с пряк умисъл.
Подс. П. Д. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им.
Той е знаел и
съзнавал всички обективни признаци от състава на престъпелнието / че нанася
удар на пострадалия/, предвиждал е възможността пострадалият да получи телесни
увреждания, преследвал е една пряка цел / пострадалият да получи телесни
уврежадания/ , която със свои целенасочени и координирани отделни действия е
успял да реализира.
Имайки предвид изложените до тук мотиви и
на основание цитираните законови текстове подс. Динева следва да бъде признат
за виновен и наказан.
При
причиняването на телесните повреди и на двамата пострадали няма основание за приложение
на смекчената НО по чл. 132 НК – афект. Не са установени действия от страна на
пострадалите водещи до състояние на афект на подсъдимите.Още повече, че от
нанесения побой на подс. В. С. от страна на св. Ч. до извършването на
престъпленията предмет на делото е изминал период от време от около 24 часа,
който значитнелно надхвърля изискуемите за такива случаи 2-3 часа.
ПО
ОПРАВДАТЕЛНАТА ЧАСТ
Имайки
предвид установената в с.з. и приета от съда фактическа обстановка съдът прави
извода, че подс. В. С. не е извършил деяние ,с което да е осъществено
изпълнителното деяние на чл.129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.
След като
не е осъществено изпълнителното деяние то не са осъществени всички обективни
признаци от състава на престъплението което прави невъзможно и безпредметно
обсъждането на въпроса осъществени ли са останалите обективни и субективни
признаци от състава на чл.129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.
Доказването на характера на телесната повреда и обстоятелството, че е
причинена от останалите четирима подсъдими при положение , че доказателтвеният
материал по делото изключва подсъдимият С. да е осъществил изпълнителното
деяние / причиняване на телесна повреда/, липсата на пряка причинна връзка не
може да ангажира НО и да даде основание на съда да постанови осъдителна
присъда.
Следователно в хода на съдебното следствие се установява, че подс. С. не
е извършил деянието, за което е обвинен и на основание чл. 304 НПК следва да
бъде признат за невиновен и оправдан.
Оправдаването на подс. В.С. налага и останалите четирима подсъдими да
бъдат оправдани в частта, че са извършили престъплението в съучастие с него.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието на подс. П. Д. за извършеното престъпление с
пострадал А. Ч. съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства –чистото
съдебно минало, обстоятелството че от извършването на престъплението до
постановяването на присъдата е изминал
продължителен период от врме над две години, липсата на негативни
характеристични данни, неправомерното поведение на пострадалия спрямо негов
роднина / подс. С. / , което е провокирало извършването на престъплението, а
като отегчаващи – високата степен на обществена опасност на деянието-настъпила
е средна телесна повреда с допълнителни телени увреждания, условията на време
място и обстановка – престъплението е извършено в двора на пострадалия , в
малко населено място и е настъпил голям обществен резонанс.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и с оглед постигане целите чл. 36 НК – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Съдът
като отчита посочените по-горе обстоятелства при индивидуализацията на
наказанието намира, че за постигане целите на наложеното наказание и преди
всичко за поправянето на осъдения същото не следва да се изтърпява ефективно, а
на основание чл.66, ал. НК изпълнението следва да се отложи за срок от ТРИ
години.
При
определяне вида и размера на наказанието на подс. П. Д. за извършеното
престъпление с пострадал Ю. Б. съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства –чистото съдебно минало, обстоятелството че от извършването на
престъплението до постановяването на присъдата
е изминал продължителен период от врме над две години, липсата на
негативни характеристични данни, неправомерното поведение на св. Ч. спрямо
негов роднина / подс. С. / , което е провокирало извършването на
престъплението, а като отегчаващи – високата степен на обществена опасност на
деянието-настъпила е средна телесна повреда с допълнителни телени увреждания,
условията на време място и обстановка – престъплението е извършено в двора на
пострадалия , в малко населено място и е настъпил голям обществен резонанс.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и с оглед постигане целите чл. 36 НК – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Съдът
като отчита посочените по-горе обстоятелства при индивидуализацията на
наказанието намира, че за постигане целите на наложеното наказание и преди
всичко за поправянето на осъдения същото не следва да се изтърпява ефективно, а
на основание чл.66, ал. НК изпълнението следва да се отложи за срок от ТРИ
години.
Двете
престъпления не са отделени едно от друго с влязла в сила присъда и същите се
намират по между си в съотношение на съвкупност , поради което на основание чл.
23, ал. 1 НК наложените наказания следва да се кумулират и да се определи едно
общо в размер на ЕДНА година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание
чл. 66, ал. 1 НК следва да се отложи за срок от ТРИ години.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс. М. Я. за извършеното престъпление с пострадал А. Ч. съдът
приема като смекчаващи вината обстоятелства –чистото съдебно минало,
обстоятелството че от извършването на престъплението до постановяването на
присъдата е изминал продължителен период
от врме над две години, липсата на негативни характеристични данни,
неправомерното поведение на пострадалия спрямо негов роднина / подс. С. / ,
което е провокирало извършването на престъплението, а като отегчаващи –
високата степен на обществена опасност на деянието-настъпила е средна телесна
повреда с допълнителни телени увреждания, условията на време място и обстановка
– престъплението е извършено в двора на пострадалия , в малко населено място и
е настъпил голям обществен резонанс.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и с оглед постигане целите чл. 36 НК – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Съдът
като отчита посочените по-горе обстоятелства при индивидуализацията на
наказанието намира, че за постигане целите на наложеното наказание и преди
всичко за поправянето на осъдения същото не следва да се изтърпява ефективно, а
на основание чл.66, ал. НК изпълнението следва да се отложи за срок от ТРИ
години.
При
определяне вида и размера на наказанието на подс. Д. М. за извършеното
престъпление с пострадал А. Ч. съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства –чистото съдебно минало, обстоятелството че от извършването на
престъплението до постановяването на присъдата
е изминал продължителен период от врме над две години, липсата на
негативни характеристични данни, неправомерното поведение на пострадалия спрямо
негов роднина / подс. С. / , което е провокирало извършването на
престъплението, а като отегчаващи – високата степен на обществена опасност на
деянието-настъпила е средна телесна повреда с допълнителни телени увреждания,
условията на време място и обстановка – престъплението е извършено в двора на
пострадалия , в малко населено място и е настъпил голям обществен резонанс.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и с оглед постигане целите чл. 36 НК – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Съдът
като отчита посочените по-горе обстоятелства при индивидуализацията на
наказанието намира, че за постигане целите на наложеното наказание и преди
всичко за поправянето на осъдения същото не следва да се изтърпява ефективно, а
на основание чл.66, ал. НК изпълнението следва да се отложи за срок от ТРИ
години.
При
определяне вида и размера на наказанието на подс. И. П. за извършеното
престъпление с пострадал А. Ч. съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства –чистото съдебно минало, обстоятелството че от извършването на
престъплението до постановяването на присъдата
е изминал продължителен период от врме над две години, липсата на негативни
характеристични данни, неправомерното поведение на пострадалия спрямо негов
роднина / подс. С. / , което е провокирало извършването на престъплението, а
като отегчаващи – високата степен на обществена опасност на деянието-настъпила
е средна телесна повреда с допълнителни телени увреждания, условията на време
място и обстановка – престъплението е извършено в двора на пострадалия , в
малко населено място и е настъпил голям обществен резонанс.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и с оглед постигане целите чл. 36 НК – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Съдът
като отчита посочените по-горе обстоятелства при индивидуализацията на
наказанието намира, че за постигане целите на наложеното наказание и преди
всичко за поправянето на осъдения същото не следва да се изтърпява ефективно, а
на основание чл.66, ал. НК изпълнението следва да се отложи за срок от ТРИ
години.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание
чл. 189, ал. 2 НПК направените по делото разноски в размер на 30 лева от РС
град Стара Загора / възнаграждение за вещото лице/ ,317,40 лева от ОД на МВР
Стара Загора / възнаграждение за вещите лица/ следва да се заплатят съразмерно
от четиримата осъдени подсъдими.
Подсъдимите
П. Д., М. Я., И. П. и Д. М. следва да заплатят съразмерно на частния обвинител Ч. направените разноски в
размер на 1 000 лева– възнаграждение за повереника, а подс. П. Д. дължи и
разноски на частния обвинител Б. в размер на 1 000 лева - възнаграждение
за повереника.
Причини –
Ниска правна култура и незачитане правата на личността.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: