Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 13.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова
сложи за разглеждане гр. дело № 3987 по описа за 2019 година, докладвано от
съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковете на И.А.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *******, срещу „С.Е.2." ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *******,
представлявано от Г.Б.В., и Г.Б.В., ЕГН
**********, притежаващ л. к. № *******, издадена на 03.06.2009г. от МВР-****, с
постоянен адрес ***,
с правно основание чл. 415 от ГПК във
вр. с чл. 535 от ТЗ за приемане за установено по отношение на ответниците,
че същите дължат солидарно на ищеца сумата по издадената Заповед за изпълнение 7787/22.10.2018г.
по ч.г.д. № 15729/2018г., на ВРС, XXX състав, а именно: сумата 18 000.00 лв. /осемнадесет
хиляди лева/,
представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 17.05.2017 г., целият за
сумата 35 000.00 лв., от „С.Е.2.“ ЕООД в полза на „И.А.Б.“ АД, авалиран от
Г.Б.В., предявен за плащане на 17.10.2018 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 19.10.2018
г., до изплащане на вземането.
Претендират се и разноските в заповедното производство, както и разноските в исковото
производство.
Обстоятелствата, от които се твърди,
че произтича претендираното право:
В исковата молба ищецът
твърди, че е подадено заявление по чл. 417 от ГПК, като е издадена Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците, но същите са
възразили в срока, поради което е налице правен интерес да бъде предявен
настоящия иск.
Въз основа на издадените
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по молба на
банката, в кантората на ЧСИ Н.Н., рег.№ ***, район на действие ОС-****, е образувано
изпълнително дело № ******срещу солидарно отговорните длъжници по записа на
заповед. В рамките на изпълнителното дело няма събрани или погасени суми.
Твърди се, че „И.А.Б."
АД е бенефициент по запис на заповед, издаден на 17.05.2017 г. в гр. Варна за
сумата от 35 000,00 лв. (тридесет и пет хиляди лева). Издател на записа на
заповед е „С.Е.2." ЕООД. Записът на заповед е платим на предявяване без
разноски и протест. Същият е авалиран при всички условия на задължението от
авалиста Г.Б.В.. На 17.10.2018 г. записът на заповед е предявен за плащане на
издателя и на авалиста, но не е последвало плащане от страна на задължените
лица.
Издаденият от „С.Е.2."
ЕООД и авалиран от Г.Б.В. запис на заповед материализира правото на „И.А.Б."
АД да получи обозначената в него парична сума. Той е конститутивна ценна книга,
което означава, че издаването на писмен документ е необходима предпоставка за
пораждането на това право. Процесният запис на заповед е редовен от външна
страна и съдържа всички задължителни реквизити, очертани в чл. 535 от ТЗ.
Отговор по чл. 131 от ГПК е
подаден от ответниците в законоустановения срок.
В
същия се сочи, че искът е недопустим без да са наведени основания за
твърдението.
Твърдят,
че процесния запис на заповед е издаден като обезпечение по банков кредит.
Сочат,
че сумата е събрана от ЧСИ по изпълнителното дело, образувано от ищеца.
В съдебно заседание
от 18.10.2019г. ищцовата
страна чрез процесуалния си представител, във връзка с възраженията на
ответната страна в отговора, навежда твърдения за каузалното правоотношение и
връзката му с абстрактната сделка, а именно: не отрича, че записа на заповед е
издаден за обезпечаване на банков кредит /в размер на 35 000лв./, отрича
обаче вземането да е погасено изцяло /твърди, че е налице издадена заповед за
изпълнение по друго дело за част от сумата – 18 000лв./ и е налице
изпълнение по другата заповед за изпълнение/. След дадени указания от съда за
уточняване на твърденията на ищеца във връзка с конкретните суми, които твърди,
че се дължат по каузалното правоотношение, с две уточняващи молби и в с.з. от
13.12.2019г. са наведени твърдения, че претенцията на ищеца по каузалното
правоотношение е за сумата от 16 400лв.
– главница по договора за кредит и сумата от 1600лв. – представляваща
дължими по чл. 25 ал. 1 от Общите условия на ищеца застрахователни премии по
сключени договори за застраховка.
Ответната страна не е изразила
становище по уточняващите молби и не се явява в с.з.
Ищецът в дадения по делото ход по
същество на 13.12.2019г. моли за уважаване на иска.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК да бъде прието за установено, че
ответникът дължи сума, представляваща вземане по запис на заповед, като е
въведено и каузално правоотношение от страна на ищеца, а именно – договор за кредит.
Каузалното правоотношение не се оспорва, а напротив потвърждава се от ищеца по
делото за сумата от 16 400лв., но се навежда и друга кауза – наличие на
задължение по чл. 25 ал. 1 от Общите условия на ищеца за сумата от 1600лв. Ответникът
не взема становище по повод на втората твърдяна от ищеца кауза. Твърди още, че
вземането по каузалното правоотношение по договора за кредит е погасено чрез
плащане в полза на ищеца, осъществено чрез съдебен изпълнител.
Съгласно т. 17 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по
реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по
чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При
въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по
установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор
доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията
и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право –
за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед..
В конкретния случай не е спорно
между страните, че е налице валидна абстрактна сделка – запис на заповед,
поради която съдът не навежда мотиви за действителността на същата /валидността
на записа на заповед е установена и при формалната проверка на заповедния съд/.
Не се оспорва и каузалната сделка,
наведена от ответника - сключен договор за кредит, и връзката на записа на
заповед с нея, но само за сумата от 16 400лв. – част от сумата, която се
претендира от ищеца по абстрактната сделка. Поради това тези обстоятелства се
явяват безспорни между страните и не подлежащи на доказване. Съдът въз основа
на непротиворечивите твърдения на страните приема, че сумата в размер на 16
400лв., представлява част от главницата по договор за кредит – договор за
кредитна линия №ДК-479-001924-10/17.05.2017г., сключен между страните, както и
че вземането за главницата по кредита е обезпечена с издаването на запис на
заповед за сумата на главницата от 35 000лв.
За частта от сумата по
абстрактната правна сделка в размер на 1600лв. /част от записа на заповед/
ищецът навежда втора кауза - задължение по чл. 25 ал. 1 от Общите условия на
ищеца. По правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по т.
17 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, в тежест на ищеца е да докаже, че сумата от 1600лв.
представлява първите две вноски и част от третата, дължими по сключени
застрахователни договори от ищеца и представляващи задължение на ответника, съгласно по чл. 25
ал. 1 от Общите условия на ищеца.
Ищецът не е провел пълно и главно
доказване на сочените факти. По делото НЕ СА представени Общите условия на
ищеца, поради което ищецът не е доказал, че е уговорено между страните чрез
общите условия в тежест на ответника да бъде задължението да заплати на ищеца вноските,
направени от него по сключени със застраховател застрахователни договори. С
други думи липсва доказване на съществуването на каузалното правоотношение.
Отделно от това не е доказана и
връзката на абстрактната сделка /записа на заповед/ с каузалното правоотношение
/задължението за заплащане на вноските по застрахователни договори/, т.е. че
записа на заповед е издаден именно като обезпечение на конкретното вземане.
Това се явява отделна предпоставка и подлежи на доказване самостоятелно, като
доказването в този случай е в тежест на ищеца. Предпоставката не само не се
доказва, но и се опровергава от доказателствата по делото и твърденията на
страните. Видно от процесния запис на заповед същият е издаден за сумата от
35 000лв. /и лихва/, като същата е стойността и на главницата по сключения
между страните договор за кредитна линия №ДК-479-001924-10/17.05.2017г.
/безспорно от твърденията на страните/. Поради това няма повод за съмнение, че
сумата от 35 000лв. по записа на заповед обезпечава само главницата по договор
за кредитна линия №ДК-479-001924-10/17.05.2017г., а не и други вземания на
ищеца към ответника. Ищецът не е представил доказателство /напр. договора за
кредит/, от което да се установи друго – например, че записа на заповед за
сумата от 35 000лв. обезпечава и други вземания, освен това за главницата
по договора за кредит. А доколкото няма съвпадение в твърденията на страните,
този факт не може да бъде приет за безспорен и подлежи на доказване.
Налице е твърдение на ответника,
че е погасил вземането по записа на заповед, основано на каузалната сделка –
договор за кредит, чрез плащане чрез ЧСИ. В тежест на ответника е да докаже
собствените си твърдения. Ответникът обаче не е предприел никакво доказване в
хода на процеса. Само на това основание искът в тази му част се явява
неоснователен.
Ищецът обаче признава, че е налице издадена
заповед за незабавно изпълнение по ч.г.д. № 15968/2018г. на ВРС, 16 състав, по
която заповед и издадения въз основа на нея ИЛ към настоящия момент тече
изпълнение. След служебна справка с ч.г.д. № 15968/2018г. на ВРС, 16 състав,
съдът установи, че действително е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК № 7964/25.10.2018г. по делото и изпълнителен лист за сумата от 18 600 лв. (осемнадесет хиляди и
шестстотин лева) – дължима главница.
Следователно за остатъкът от сумата от 16 400лв. /35 000 - 18600лв. =
16 400лв./, не е било предприето изпълнение, до предявяване на вземането
първоначално като заповедно производство по ч.г.д. № 15729/2018г., на ВРС, XXX
състав и след възражение в настоящото исково производство.
В случай, че ответникът твърди, че е изпълнил
задължението си по ч.г.д. № 15968/2018г. на ВРС, 16 състав /чрез ЧСИ/, това
възражение е неотносимо към предмета на доказване, тъй като настоящото
производство касае другата, останалата част от вземането по записа на заповед,
съответно главницата по кредита. В случай, че ответникът твърди, че е изпълнил
задължението си по ч.г.д.
№ 15729/2018г., на ВРС, XXX състав, възражението се явява неоснователно,
доколкото на основание т. 9 от ТР 4/2013г. на ВКС, съдът не следва да
съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес.
Въз основа
на гореизложеното искът се явява основателен за сумата от 16 400лв., и
неоснователен за сумата от 1600лв.
Предвид изхода на спора, и на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК и ТР 4/2013г., съдът намира, че разноски се следват в полза на ищеца
/ответника не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил
доказателства за извършени такива, нито списък на разноски/, както за исковото,
така и за заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска. За заповедното
производство се дължи сумата от 373.56лв., а за исковото – сумата от 738лв.,
изчислена съразмерно на заплатените от ищеца съдебно-деловодни разноски за
държавна такса /360лв./ и юрисконсултско възнаграждение /450лв., изчислено
съгласно чл. 25 ал. 2 от НЗПП/. Съгласно представения списък на разноските ищецът
претендира и сумата от 70.54лв. –
разноски за нощувка на юрисконсулт, която разноска обаче не се явява
съдебно-деловодна и не подлежи на обезщетяване по облекчения ред на чл. 78 от ГПК. Не е налице и друго нормативно основание за присъждане на суми, различни
от предвиденото юрисконсултско възнаграждение по Наредба за заплащане на
правната помощ. В посочения подзаконов нормативен акт възнаграждението,
свързано със защитата на юридическото лице в съда, се изчерпва само с
предвиденото юрисконсултско възнаграждение. Като са определяни стойностните граници
на възнаграждението, би следвало да е преценено от законодателя, че същото е
достатъчно да покрива всички други разходи, свързани с процесуалното
представителство на дружеството.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че „С.Е.2.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*******, представлявано от Г.Б.В., и Г.Б.В.,
ЕГН **********, притежаващ л. к. № *******, издадена на 03.06.2009г. от
МВР-****, с постоянен адрес ***, ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО НА „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *****, сумата по издадената Заповед за изпълнение 7787/22.10.2018г.
по ч.г.д. № 15729/2018г., на ВРС, XXX състав, а именно: сумата от 16 400
лв. /шестнадесет хиляди и четиристотин лева/, представляваща вземане по запис на заповед, издаден
на 17.05.2017 г., целият за сумата 35 000.00 лв., от „С.Е.2.“ ЕООД в полза
на „И.А.Б.“ АД, авалиран от Г.Б.В., предявен за плащане на 17.10.2018 г., ведно със законната лихва от депозиране
на заявлението – 19.10.2018 г., до изплащане на вземането, на основание
чл.415 от ГПК във вр. с чл. 535 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска на „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *****, срещу „С.Е.2.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*******, представлявано от Г.Б.В., и Г.Б.В.,
ЕГН **********, притежаващ л. к. № *******, издадена на 03.06.2009г. от
МВР-****, с постоянен адрес ***, за приемане за установено по отношение на ответниците, че същите дължат
солидарно на ищеца сумата по издадената Заповед за изпълнение 7787/22.10.2018г.
по ч.г.д. № 15729/2018г., на ВРС, XXX състав, а именно: сумата от 1 600
лв. /хиляда и шестстотин
лева/, представляваща
вземане по запис на заповед, издаден на 17.05.2017 г., целият за сумата
35 000.00 лв., от „С.Е.2.“ ЕООД в полза на „И.А.Б.“ АД, авалиран от Г.Б.В.,
предявен за плащане на 17.10.2018 г., ведно
със законната лихва от депозиране на заявлението – 19.10.2018 г., до
изплащане на вземането, на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 535 от ТЗ.
ОСЪЖДА „С.Е.2.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*******, представлявано от Г.Б.В., и Г.Б.В.,
ЕГН **********, притежаващ л. к. № *******, издадена на 03.06.2009г. от
МВР-****, с постоянен адрес ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ НА „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *****, сумата от 373.56лв. /триста седемдесет и три лева и 56ст./, представляваща
разноски в заповедното производство, за които е издадена Заповед
за изпълнение № 7787/22.10.2018г. по ч.г.д. № 15729/2018г., на ВРС, XXX състав,
съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „С.Е.2.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*******, представлявано от Г.Б.В., и Г.Б.В.,
ЕГН **********, притежаващ л. к. № *******, издадена на 03.06.2009г. от
МВР-****, с постоянен адрес ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ НА „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *****, сумата от 738лв. /седемстотин тридесет и осем лева/, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на уважената
част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: