№ 576
гр. София , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20211001000865 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е:
по жалба от 22.03.2021 г. на Агенцията по вписванията срещу решението от 10.03.2021 г. по т.д. №
2122/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-13 състав, с което е отменен отказ № 20201018153333-
3/22.10.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по
заявление с вх. № 20201018153333;
по жалба от 21.06.2021 г., подадена по пощата на 17.06.2021 г., на Агенцията по вписванията срещу
решението от 10.03.2021 г. по т.д. № 2122/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-13 състав, с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 10.03.2021 г., като Агенцията по
вписванията е осъдена да заплати на „Гранит, Мрамор, Варовик“ ООД сумата 250 лв. – съдебни разноски.
В жалбата срещу решението от 10.03.2021 г. се твърди, че неправилно съдът е приел, че при прехвърляне на
дялове между съдружници не е необходимо представяне на декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ. Поддържа се, че
изискването за липсата на задължения касае всички случаи на прехвърляне на дялове – както между съдружници,
така и в полза на трети лица. Сочи се, че неправилно на заявителя са присъдени разноски на основание новата
разпоредба на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която не е съществувала към момента на подаване на жалбата от
29.10.2020 г., като не е съобразена разпоредбата на § 13 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС, според която образуваните по
влизане в сила на закона производства, се довършват по досегашния ред. Твърди се и, че присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение са прекомерни. В жалбата срещу решението от 2.06.2021 г. се излагат същите
съображения срещу присъждането на разноски.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваните съдебни актове и да
отхвърли жалбата срещу отказа на длъжностното лице по регистрацията. Претендира разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Заявителят „Гранит, Мрамор, Варовик“ ООД в писмен отговор оспорва жалбата. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата намира
за установено следното:
1
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Гранит, Мрамор, Варовик“ ООД с жалба от 29.10.2020 г. срещу
отказ № 20210308162359/9.03.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията,
постановен по заявление с вх. № 20201018153333-3/22.10.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20201018153333, с което е поискано вписване на
следните промени: 1) в поле № 19 „Съдружници“ – заличаване на В. В. Г. – И. като съдружник с дял на
номинална стойност 5100 лв., 2) в поле № 23 „Едноличен собственик на капитала“ – вписване на „Гранит,
Мрамор, Оникс“ ЕООД, 3) в поле № 24 „Прехвърляне на дружествен дял“ – прехвърлител: В. В. Г. – И.;
правоприемник: „Гранит, Мрамор, Оникс“ ЕООД; размер на дяловото участие: 5100 лв.; дата, на която е
възникнало основанието за прехвърляне на дружествен дял: 14.09.2020 г.
Жалбата е оспорена с отговор от 26.02.2021 г., подаден от Агенцията по вписванията.
От служебно извършената от въззивния съд справка в електронния Търговски регистър се установи, че
дружеството „Гранит, Мрамор, Варовик“ ЕООД е регистрирано на 12.06.2008 г. с капитал 5000 лв. и едноличен
собственик на капитала Е. Х. Н.. На 16.11.2018 г. е вписано увеличаване на капитала на 5100 лв. чрез приемане за
нов съдружник с дял от 100 лв. на В. В. Г. – И.. На 23.11.2018 г. е вписано прехвърляне на притежаваните от Е. Н.
дялове на съдружника В. Г. – И., която е било вписана за едноличен собственик на капитала. На 17.08.2020 г. е
вписано увеличаване на капитала на 5 200 лв. чрез приемане за нов съдружник с дял 100 лв. – „Гранит, Мрамор,
Оникс“ ЕООД.
Към процесното заявлението с вх. № 20201018153333 са приложени: 1) договор от 2.09.2020 г. с нотариална
заверка на подписите и съдържанието, с който В. В. Г. – И. е продал на „Гранит, Мрамор, Оникс“ ЕООД
собствените си 51 дружествени дяла с номинална стойност 5100 лв. от капитала на „Гранит, Мрамор, Варовик“
ООД, за цена от 5 100 лв., платена при подписване на договора; 2) протокол от 2.09.2020 г. от ОС на
съдружниците на „Гранит, Мрамор, Варовик“ ООД, с който е дадено съгласие за прехвърляне на дяловете; 3)
протокол от 2.09.2020 г. на едноличния собственик на „Гранит, Мрамор, Варовик“ ООД за приемане на нов
учредителен акт на дружеството; 4) декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ; 5) адвокатско пълномощно и
документ за внесена държавна такса.
На 20.10.2020 г. длъжностното лице по регистрацията е дало указания на осн. чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ за
представяне на декларации по чл. 129 ТЗ от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по
образец, че дружеството няма изискуеми и неизплатени задължения.
Със заявление обр. Ж1 № 20201022085305 заявителят е представил обяснителна записка, в която е заявил, че
указанията са неправилни, тъй като изискването за липсата на задължения не се отнася до хипотезата на
прехвърляне на дялове между съдружници, а на трето лице.
Повторни указания в същия смисъл са били дадени от ДЛР и на 22.10.2020 г.
За да постанови атакувания отказ от 22.10.2021 г. длъжностното лице по регистрацията е приело, че не са
изпълнени дадените указания за представяне на декларации по чл. 129 ТЗ, които изисквания са приложими към
всички хипотези на прехвърляне на дялове.
В обжалваното решение от 10.03.2021 г. СГС е приел, че отказът за вписване е незаконосъобразен, тъй като
при прехвърляне на дялове между съдружници не е необходимо спазването на изискванията по чл. 129, ал. 1, изр.
2 ТЗ. В мотивите на решението е прието и, че на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите разноски за
производството, измежду които и претендираните такива за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.,
спрямо които е счетено за неоснователно възражението за прекомерност на АВ. Въпреки това в диспозитива на
решението разноски не са присъдени.
С допълнителното решение от 2.06.2021 г. съдът е констатирал допусната в предходното решение ОФГ, като е
допълнил решението с осъждане на АВ да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 250 лв.
От служебно извършена от въззивния съд проверка по партидата на дружеството в ТР се установява, че на
16.02.2021 г. е вписан запор върху дяловете на В. В. Г. – И., наложен със запорно съобщение с изх. №
1589/10.02.2021 г. по изп. дело № 20217430400112 на ЧСИ Е. Х. с рег. № 743, за обезпечаване на вземанията на
кредитора „Банка ДСК“ АД за сумата 4531,77 лв. – по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 2.12.2020 г. по
ч.гр.д. № 2256/2020 г. на РС – Кюстендил. Към днешна дата запорът не е вдигнат.
Жалбите са подадени в срока по чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и са допустими. По основателността им
въззивният съд намира следното:
По жалбата срещу решението от 10.03.2021 г.
2
За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното
лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТР, част от които са дали
заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно
изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на
обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. Безспорно е в съдебната практика,
че при разглеждането на жалба по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът не е ограничен в проверка само на правилността на
приетите от ДЛР основания за отказ, а следва служебно да провери спазването на всички изисквания за вписване
или обявяване в съответния регистър.
В конкретния случай е поискано вписване на заличаване на В. В. Г. – И. като съдружник и вписването на
прехвърляне на дружествения й дял с номинал 5100 лв. на досегашния съдружник „Гранит, Мрамор, Оникс“
ЕООД. Вписването на подобна промяна изисква установяването чрез документите по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ на
настъпването на правновалидно прехвърляне на дружествения дял, без да е нужно изследване в регистърното
производство на тяхната истинност – тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29
ЗТРРЮЛНЦ. Такова е доказано чрез представения към заявлението договор от 3.09.2020 г. с нотариална заверка
на подписите и съдържанието, с който съдружникът В. Г. – И. е продал на съдружника „Гранит, Мрамор, Оникс“
ЕООД собствените си 51 дружествени дяла. Договорът отговаря на изискванията за форма за валидност по чл.
129, ал. 2 ТЗ. При прехвърляне на дялове между съдружници не е необходимо съгласие на общото събрание на
дружеството, но въпреки това такова е доказано и чрез представения протокол от 2.09.2020 г.
Що се отнася до това дали е необходимо и спазването на изискването за представяне на декларация от
управителя на дружеството и от праводателя, че дружеството няма изискуеми и неизплатени задължения и
служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения, с които са прекратени
до три години преди прехвърлянето на дружествения дял, то настоящият съдебен състав от самото начало на
въвеждането на това изискване с изменението от ДВ, бр. 15/16.02.2018 г. е тълкувал и прилагал същото само
спрямо прехвърлянето на дялове на от съдружник на трето лице, а не и между съдружници[1]. Това следва както
от буквалното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ /в която изискването е записано след
запетаята и преди израза „а на трети лица…“, т.е. относимо е само към тях/, така и от съображенията на
законодателя при приемането му, целящи ограничаване на прехвърлянето на дружествени дялове на
неплатежоспособни трети лица при наличието на непогасени задължения на дружеството по трудови
правоотношения или осигурителни вноски. Изискването за декларация по ал. 2 на чл. 129 ТЗ касае само начина
на доказване на изпълнение на изискванията по ал. 1, които се отнасят само до прехвърлянето на дялове на
трети лица. Извън приложното поле на ал. 2 е за кои хипотези на прехвърляния е необходимо представяне на
декларации – те са уредени в ал. 1. Целта на ал. 2 не е да разшири тези изисквания и спрямо първата хипотеза на
ал. 1 – прехвърляне на дялове между съдружници. В случай, че законодателят искаше да уеднакви режима на
прехвърлянето и за двете хипотези, то това е следвало да намери отражение на систематичното място в ал. 1,
която разпоредба именно урежда този въпрос, а не и ал. 2, имаща отношение само към доказването. Ето защо от
актуалната редакция на ал. 2 не следва извод, че във всички случаи на прехвърляне на дялове е необходимо
представяне на визираната декларация. Такава е необходимо само за доказване на изпълнението на условието по
ал. 1, а то е относимо към хипотезата на прехвърляне на дялове от съдружник на трето лице. Следователно, за
вписване на поисканата с процесното заявление промяна, изразяваща се в прехвърляне на дялове между
досегашните съдружници, е достатъчно представянето на прехвърлителен договор в изискуемата форма за
валидност по чл. 129, ал. 2 ТЗ, което е спазено.
Независимо от това исканото вписване на прехвърляне на дружествен дял не може да се извърши по други
съображения. Както бе посочено по-горе, по време на висящността на настоящото съдебно производство, по
партидата на дружеството е вписан на 16.02.2021 г. запор върху дяловете на В. Г. – И., наложен по изп. дело №
20217430400112 на ЧСИ Е. Х. с рег. № 743, който към днешна дата на е вдигнат. Съобразно чл. 517, ал. 1 ГПК
запорът има действие от вписването, като лишава длъжника от правото да се разпорежда с дяловете си или с
произтичащите от тях вземания, а на дружеството – да извършва имуществени престации към съдружника във
връзка с членственото правоотношение /чл. 451 ГПК/. Извършването на подобни действия е непротивопоставимо
на взискателя – същите са относително недействителни /чл. 452, ал. 1 ГПК/. На взискателя не могат да се
противопоставят и разпоредителни актове с дяловете, които не са вписани преди вписването на запора, макар и да
са извършени преди него. Евентуалното вписване на прехвърлянето на дяловете ще има действие спрямо трети
лица предвид разпоредбите на чл. 8 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ, което би било несъвместимо с правата на обезпечения
кредитор. По тази причина недопустимо е след вписването на запора да се вписва прехвърляне на дружествени
дялове, независимо кога е осъществено прехвърлянето, до вдигането на запора. До такова вписване след запора
би се стигнало, ако обжалваният отказ бъде отменен, доколкото вписването ще бъде извършено едва след
постановяване на настоящото въззивно решение и ще има действие занапред. Вписаният запор е съществувал и
към момента на постановяване на първоинстанционното решение и е следвало да бъде съобразен от съда, което не
е сторено.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени, а отказът да се потвърди. Поради отмяната
на заявителя не се следват съдебни разноски.
3
По жалбата срещу решението от 2.06.2021 г.
Предвид отмяната на основното решение от 10.03.2021 г. следва да се отмени и допълнителното решение от
10.02.2021 г. по чл. 247 ГПК.
По разноските за производството
При този изход на спора заявителят няма право на присъждане на разноски.
Такива не следва да се присъждат и на АВ, доколкото потвърждаването на отказа за вписване е резултат от
последващо настъпило след отказа обективно обстоятелство, а не поради основателността на жалбата на АВ.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
[1] вж. решение от 2.04.2018 г. по т.д. № 1752/2018 г., решение № 355/14.06.2021 г. по т.д. № 554/2021 г. на САС, 11 състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решенията от 10.03.2021 г. и 2.06.2021 г. по т.д. № 2122/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-13
състав, и вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20201018153333-3/22.10.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20201018153333 за вписване по партидата на
„Гранит, Мрамор, Варовик“ ООД с ЕИК – *********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от решението на САС да се изпрати на Агенцията по
вписванията.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4