Р
Е Ш Е Н И Е
№
1173 / 19.8.2020г.
гр.
П., 19.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 543 по описа на ПРС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Н.Х.В., с която срещу „Топлофикация П.“ АД, в която се твърди, че
ответникът „Топлофикация П.“ АД претендира срещу ищцата суми за доставена
топлинна енергия, за което се е снабдил с изпълнителен лист от 04.02.2013 г.,
въз основа на който е образувано изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ С.д, рег. № ***
и район на действие ПОС. Твърди, че длъжник съгласно изпълнителния лист е лице
с различен единен граждански номер, макар и с еднакви три имена. Сочи, че
поради липсата на тъждество между нея и длъжника по изпълнителния лист, а и
поради изтекла погасителна давност е отправила до ответното дружество заявление
за отписване на процесните суми, връчено по пощата на 09.07.2019 г., но не
получила отговор. Излага подробни съображения относно приложимия давностен срок
за отричаните от нея вземания. Поддържа, че изпълнителното производство е било
прекратено по право, като от последното валидно предприето изпълнително
действие е изтекъл период над 5 години. С тези доводи моли съда да признае за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумите от 1353,12 лева – главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. До 30.04.2011 г., сумата
320,76 лева – мораторна лихва за
периода от 30.06.2009 г. – 23.11.2012 г., за които суми е издаден изп.лист от
04.02.2013 г., въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение №
7247/17.12.2012 г. По ч.гр.д. № 9352/2012 г. и за които е образувано изп.дело №
***по описа на ЧСИ С.д. Претендират се разноски.
С срока по чл. 131 ГПК ответникът
„Топлофикация П.“ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Твърди се, че в хода на изпълнителното производство
своевременно са били извършвани изпълнителни действия и погасителната давност
за вземанията е била многократно прекъсвана. Изложени са подробни правни
съображения относно спирането и прекъсването на давността, както и приложимия в
процесния случай давностен срок. С тези мотиви се иска отхвърляне на исковете
като неоснователни и присъждане на разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
РС П. е сезиран с обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК за
отричане на съществуващо в полза на ответника притезание за посочените в
исковата молба суми. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на
длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване
съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от
формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза
на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест
на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова
защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
С изготвения по делото доклад съдът е
обявил за безспорни по делото обстоятелствата относно образуването на
изпълнително дело срещу ищцата с взискател ответното дружество за посочените в
исковите молба суми. Тези правнорелевантни факти се установяват и от
приобщеното копие от изпълнително дело.
Наличието на изпълнителен титул и висящо
изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на взискателя „Топлофикация
– П.“ АД за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес на
ищеца от предявяване на отрицателните установителни искове. Разминаването между
ЕГН на длъжника, съгласно изпълнителния лист, и ЕГН на ищцата в настоящото
производство, е ирелевантно по отношение правния интерес на ищцата, доколкото
видно от материалите по делото същото е насочено срещу именно срещу лицето Н.Х.В.,
като ПДИ е била изпращана именно до адреса, посочен и като адрес за
кореспонденция на ищцата в настоящия процес. В настоящия случай ищецът оспорва
вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след
издаване на процесния изпълнителен лист.
Между страните не е спорно, че въз
основа на изп. лист от 04.02.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 9352/2012 г. по
описа на РС П. срещу Н.Х.В., ЕГН ********** *** ***, ответното дружество е
образувало изп. д. № ***г. по описа на ЧСИ С.д. Ищецът твърди, че същото е било
прекратено от ЧСИ д на 12.05.2017 г., а последното валидно изпълнително
действие е било извършено на 26.02.2015 г., отбелязване за което има и на гърба
на изпълнителния титул, видно от копието на приобщеното изпълнително дело.
По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и
разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при
предприемането на кое
да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ –
поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
С молбата за образуване на изпълнително
дело от ***г. взискателят
„Топлофикация П.“ АД е поискал налагането на запори и възбрани, след проучване
на имуществото на длъжника.
Видно от материалите по изпълнителното
дело, служител от кантората на ЧСИ д е посетил адреса на длъжницата, като на
21.05.2013 г. е залепил уведомление на вратата на апартамента, с отбелязване,
че няма пощенска кутия, в която също да бъде пуснат екземпляр от същото. Няма
данни за броя посещения, които връчителят е направил, преди да залепи
уведомление на адреса.
Със съобщение от 09.05.2013 г. съдебният
изпълнител е наложил запор върху пенсията на длъжника, но същият не е наложен,
тъй като Националният осигурителен институт като трето задължено лице е
изпратил уведомление, че посоченият в запорното съобщение ЕГН (идентичен с ЕГН,
съгласно издадения изпълнителен лист) е на друго лице, а не на Н.Х. д.
Идентично съобщение ЧСИ С.д е получила и от НАП – гр. П., когото е уведомила за
започналото принудително изпълнение. Видно от съобщения от 16.07.2013 г. до НАП
– гр. П., НОИ, Община П., отдел МДТ, както и ОДМВР-П., ЧСИ С.д е изискала
справки относно имущественото състояние на Н. д с ЕГН **********.
Със съобщение 159/14.01.2015 г. ЧСИ С.д
е наложила запор върху трудовото възнаграждение на Н.В., ЕГН **********,
получавано от „Диесей 14“ ЕООД. От третото задължено лице е получено
уведомление третото задължено лице е отказало да наложи запор с мотиви, че
предмет на изпълнителния лист, по който е образувано делото, е вземане срещу Н.В.
с различно ЕГН.
С писмено разпореждане от 15.01.2016 г.
ЧСИ С.д е отказала извършването на изпълнителни действия спрямо Н.Х. д с ЕГН **********,
до уточняване коректния ЕГН на длъжницата по надлежния ред, поради което от
взискателя е изискано становище за посочване на коректен ЕГН на длъжницата. С
молба от 09.02.2016 г. взискателят е
посочил, че ЕГН на длъжницата е ********** с молба за предприемане на
„съответното изпълнение за събиране на дълга“, оставена без уважение от ЧСИ.
С молба от 20.05.2016 г. „Топлофикация П.“
АД поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата.
На 08.11.2019 г. до страните са
изпратени съобщения, че с Определение от 22.08.2018 г. изпълнителното дело е
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При бездействие на кредитора в период от
две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното
основание на изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението
на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в
закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не
е поискал извършването на изпълнителни действия. В този случай новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие, т.е. извършено преди да са били налице предпоставките по чл. 433, т.
8 ГПК.
В молбата за образуване от ***г.
ответникът е поискал прилагането на конкретни изпълнителни способи. След тази
дата не е доказано същият да е поискал извършването на каквито и да е
изпълнителни действия (такива са поискани едва през 2016 г.), поради което съдът
приема, че към 22.04.2015 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК.
Към този момент е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително
производство, като с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е
налице противоречива практика и висящо тълкувателно дело по въпроса за това от
кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР №
2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано
преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се съобразява с
разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017
г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред,
а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на
постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
При така даденото тълкуване следва, че
нова давност за процесните вземания е започнала да тече на 23.04.2015 г., след прекратяване на изпълнителното дело по право.
За приложимия давностен срок съдът следи
служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн.
ДВ, бр. 275 от 1950 г., е предвиждала
същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия.
При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и
изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение
произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено,
а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки
основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство
издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален
съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е
спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в
сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа
на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с
които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за
възражение.
Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1,
т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката
на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по
което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК,
макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на
влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до
степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за периодични
плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след
подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с
общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с
кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС
(Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о.,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира,
че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл.
117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
При така установената правна и
фактическа обстановка съдът намира, че считано от 23.04.2015 г., петгодишната
давност за процесните вземания е изтекла на 23.04.2020 г., а с това – и преди приключване
на съдебното дирене в настоящото производство на 30.07.2020 г. (арг. чл. 235,
ал. 3 ГПК). Следователно отрицателните установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени така, както
са предявени.
По
разноските:
С оглед изхода на правния спор, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати сторените
от ищеца разноски в общ размер на 446,96 лв. – платена държавна такса 66,96 лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв.. Искането за присъждане на
сумата от 3,00 лв., представляваща такса за банков превод, не следва да бъде
уважено, доколкото тя е предмет на друго правоотношение между банка и клиент и
не би могла да бъде възложена в тежест на трето лице. Своевременно заявеното
възражение на ответната страна за прекомерност на адвокатския хонорар се явява
неоснователно, доколкото размерът на уговорения и платен от ищеца адвокатски
хонорар – 380 лв., не надхвърля минималния размер, съгласно относимата редакция
на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Н.Х.В.,
ЕГН ********** с адрес *** *** НЕ ДЪЛЖИ
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата от 1353,12 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2009 г. До 30.04.2011 г., сумата 320,76
лева – мораторна лихва за периода от 30.06.2009 г. – 23.11.2012 г., за
които суми е издаден изп.лист от 04.02.2013 г., въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение № 7247/17.12.2012 г. по ч.гр.д. № 9352/2012 г.
и за които е образувано изп.дело № ***по описа на ЧСИ С.д, рег. № *** на КЧСИ и
район на действие Окръжен съд П..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ТОПЛОФИКАЦИЯ
П.“ АД, ЕИК ********* да заплати
на Н.Х.В., ЕГН ********** сумата от 446,96 лева – разноски по гр.д. № 543/2020
г. на Районен съд П..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
П..
СЪДИЯ_________________