№ 153
гр. Плевен , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Борислава И. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава И. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430200355 по описа за 2021 година
Образувано е по жалба, подадена от *** със седалище и адрес на
управление *** представлявано от *** *** ***, против Наказателно
постановление №***- F560030 от 29.10.2020г., издадено от *** на отдел „***
дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП, с което за нарушаване състава
на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, на
основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
3000 /три хиляди/ лева.
В жалбата се навеждат съображения в насока незаконосъобразност на
атакуваното НП. Твърди се, че са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. Моли се атакуваното НП да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание, търговецът - жалбоподател, редовно призован, не
изпраща представител.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована,
изпраща процесуален представител в лицето на юрк ***. Оспорва се жалбата.
Излага се становище по същество на спора.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, произтича от
процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
1
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: при
извършена проверка на 13.07.2020г., в 13:40ч., в търговски обект по смисъла
на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - фризьорски салон, находящ се в ****
стопанисван от ***-*** ***" с *** проверяващите Х.Д. - инспектор по
приходите, актосъставител и Н.Т. - инспектор по приходите и свидетел
установили, че в обекта се извършва търговска дейност, но горепосочено
лице не е изпълнило задължението си да закупи, монтира, въведе в
експлоатация и използва фискално устройство /ФУ/, чрез което да регистрира
и отчита извършваните продажби в търговския обект. Преди легитимация от
проверяващия екип била извършена контролна покупка от актосътавителя и
свидетел Х.Д. на следната услуга - дамска подстрижка на стойност 18,00лв. и
закупуване на козметика за коса - шампоан на стойност 30,00лв. и маска за
коса на стойност 30,00лв.. Общата стойност на покупката възлизала на
78,00лв. Сумата била заплатена в брой с 4 броя банкноти от 20,00лв. от св.
Х.Д. - ИП в 13:30ч. и била приета лично от *** *** ***-управител.
Последната приела заплащането, върнала ресто, но не е издала фискална
касова бележка от фискално устройство, поради липса на такова в обекта, или
друг документ, удостоверяващ заплащането в брой.
В съдебно заседание свидетеля Д. излага, че след приключване на
разплащането с търговеца, напуснала обекта, като в последствие се върнала
заедно с колегата си - св. Н.Т. . Било установено, че в обекта нямало
монтирано фискално устройство. Извършено било преброяване на наличните
в обекта парични средства, вписано в опис, изготвен собственоръчно от ***
*** *** - управител.Наличността възлизала в размер на 80,00лв. За
установените факти и обстоятелства бил съставен протокол за извършена
проверка сер. АА № 0293278/13.07.2020г., съставен на основание чл. 110, ал.
4, във връзка с чл.50, ал.1 от- Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Гореописаните действия сочат нарушен състав на чл.7, ал.1 от НАРЕДБА Н-
18/13.12,2006 на МФ, за което нарушение впоследствие бил издаден
процесният АУАН №F560030 от 18.07.2020г.
Цитираният АУАН бил предявен на търговеца, запознал се със
съдържанието му и го е подписал без възражения.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните и надлежно приобщени по делото
писмени доказателства, както и от показанията на св.Х.Д. и Н.Т., които в
съдебно заседание изрично заявяват, че поддържа в цялост констатациите си,
обективирани в АУАН и пресъздават идентична фактическа обстановка.
Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетелите, като счита, че
показанията им са обективни, логически последователи и безпротиворечиви,
неопровергани от останалите писмени доказателства.
2
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
ЗЦУ- 1149 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания, разписани в чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не
създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН, в
тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу
него. Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и
в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от
ЗАНН- доколкото се касае за бездействие /липса на ФУ/, то правилно е
посочено, че нарушението е извършено и установено на 13.07.2020г., АУАН е
съставен на 18.07.2020г., а процесното НП е издадено на 29.10.2020г.
В тази насока неоснователно се явява възражението на жалбоподателя,
че в НП е неправилно и незаконосъобразно, като са допуснати съществени
нарушения на материални и на процесуалния закон. Задължение, както на
актосъставителя, така и на наказващият орган е да опише пълно, точно и ясно
всичко, което е установил в рамките на извършената проверка. Това е
сторено, като в АУАН така и впоследствие в НП, подробно са отразени
всички фактически аспекти от проверката. Оттам нататък, прерогатив на
наказващия орган е да прецени под коя законова норма следва да се подведе
реализираното от нарушителя поведение. В случая, при така отразената
фактическа обстановка, наказващият орган е преценил, че търговецът -
жалбоподател е консумирал състава на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
на МФ, въпреки, че не е посочил разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са
регламентирани в чл.118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства (Наредбата). Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано
и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан
друг данъчен документ. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС,
редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и
минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с
Наредбата, приета на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съвсем законосъобразно
административно наказващият орган е счел, че с действията си
жалбоподателят е осъществил в тяхното единство всички съставомерни от
3
обективна страна признаци на нарушение по смисъла на чл. 7, ал. 1 от
Наредба Н-18/ 13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т.1 ЗДДС, макар и не
посочена. Съобразно чл. 7, ал. 1 от Наредбата, лицата по чл.3 от Наредбата са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Без
съмнение, дружеството /ЕТ /- жалбоподател попада в обхвата на дейностите,
разписани в чл.3 от Наредбата, доколкото предоставя възмездно стоки и/или
услуги на трети лица- потребители. При това положение, още от датата на
започване дейността на търговския обект, дружеството- жалбоподател е
следвало да организира монтирането, въвеждането в експлоатация и
използването на регистрирано в НАП ФУ или ИАСУТД. Процесният обект е
стартирал своята дейност на 08.04.2011г./справка от ТР приложена по
делото/, като и към датата на извършване на проверката от органите на
приходната администрация (13.07.2020г.) е имал статут на действащ ЕТ, в
него не е било монтирано и въведено в експлоатация ФУ. С това си
бездействие, търговецът - жалбоподател е консумирал състава на чл.7, ал.1 от
Наредбата, вр. чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС. Както бе посочено и по- горе, при
наличието на действащ търговски обект, в който се осъществяват продажби
на стоки/ услуги, липсата на монтирано и въведено в експлоатация ФУ
осъществява състава на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ . В
този порядък, съдът счита за нужно да изтъкне и че съвсем правилно,
проверяващите органи са извършили контролна покупка в проверявания
обект (обстоятелство, което е подробно отразено в АУАН и НП). Чрез
извършването на контролна покупка, плащането по която е прието, то по един
категоричен и несъмнен начин се налага разбирането, че проверяваният
търговски обект е бил в работен режим към датата на извършване на
проверката и в него се е реализирала продажба на стоки и/или услуги.
Съобразно разпоредбата на чл.185, ал.2 ЗДДС, „извън случаите по ал.1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или
на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до
10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1“. В конкретния случай, доколкото се касае за ЕТ,
правилно административнонаказващият орган е наложил имуществена
санкция в размер от 3000 лв., която се явява в рамките на законоустановения
минимум (нарушението е първо по ред за жалбоподателя и не са налице
отегчаващи отговорността му обстоятелства). Следва да се разясни и
следното: нарушението по смисъла на чл.7, ал.1 от Наредбата винаги води до
неотразяване на приходи, поради което правилно наказващият орган не е
приложил привилегията, разписана в изр. 2- ро на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. След
като в обекта липсва монтирано и въведено в употреба фискално устройство,
то ясно е, че дружеството- жалбоподател не издава фискални касови бележки
за възмездно доставяните от него стоки и/или услуги (както се е случило и
4
при процесната проверка). След като не се издават фискални касови бележки,
то закономерно следва и изводът, че съответните приходи за дружеството не
се отразяват в единната система на приходната администрация. В настоящия
случай са установени всички посочени елементи от фактическия състав на
нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Относно приложението на чл. 28 от ЗАНН съдът счита, че правилно
АНО е приел, че не съществуват основания за прилагането й. Констатираното
нарушение не се отличава от останалите от своя вид и не е с по-ниска степен
на обществена опасност, за да се приеме, че случаят е маловажен. Всъщност,
налице са обстоятелства, типични за нарушение от този вид- налице е
работещ търговски обект, в който не е налице монтирано, работещо и
свързано с приходната администрация фискално устройство.
Обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път не обосновава
само по себе си извод за маловажност на случая, а и фактът, че липсват
предходни нарушения вече е отчетен при определяне размера на
имуществената санкция, която следва да бъде наложена.
Следва да се посочи и че обект на закрила с Наредба Н-18/ 13.12.2006
МФ са не само обществените отношения, свързани с обезпечаването на
събираемостта на държавните вземания за данъци, но и обществените
отношения осигуряващи точното, редовно и надлежно отчитане на
стопанската дейност. От особено значение за осъществяване дейността на
приходната администрация по контрол за съблюдаването на тези обществени
отношения, е именно наличието на регистрирано ФУ във всеки един
действащ търговски обект.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №***- F560030 от
29.10.2020г., издадено от *** на отдел „*** дейности“ Велико Търново при
ЦУ на НАП, с което на ***- *** ***“, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** представлявано от *** *** ***, за нарушаване състава на
чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, на
основание чл. 85, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
3000 /три хиляди/ лева, като правилно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Плевен
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл.XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6