Р
Е Ш Е
Н И Е № 202
14.03.2012 година, гр. Хасково
Том 3, стр.4-5
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Четвърти граждански състав
на петнадесети декември през две хиляди и единадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Даниела Атанасова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2525 по описа
за 2011г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е от В.Н.П. с ЕГН:**********
***, против „ДЕМА ГРУП” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ж.к.”М.”х, бл.х, вх.х, ап.х, представляван от Н. З. Д., иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3-то от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Ищцата твърди, че на 31.03.2009г. с
ответното дружество сключили предварителен договор за покупко-продажба и със
задължение за построяване на апартамент №3 /мезонет/ със застроена площ
102,17кв.м., заедно със склад №3, на обща стойност 61069евро с ДДС, както и
подземен гараж №2 със застроена площ от 21,50кв.м. на стойност 8000евро, които
обекти следвало да бъдат построени от ответника в сградата в ПИ с идентификатор
ххх по КК на гр.Х. от 2006г. в местността „К.”. Продавачът – изпълнител по
договора и ответник по делото се задължил да предаде на ищцата описаните обекти
заедно с документите, удостоверяващи годността им за ползване /протокол обр.16
и разрешение за ползване/ в срок най-късно до 30.09.2010г. Към момента на
сключване на предварителния договор в изпълнение на т.І-5 от същия ищцата
внесла по посочената в договора сметка на продавача-изпълнител сумата от
13000лв. При оглед на място в присъствието на представител на ответника
установила, че е направен само изкоп с положени основи на сградата, като й било
заявено, че в близките 2-3 години фирмата няма да продължи строителството.
Налице било виновно неизпълнение на предварителния договор от страна на
ответника, който получил 13000лв. на неосъществено основание, които съгласно
чл.55 от ЗЗД следвало да върне. С оглед изложеното ищцата нямала интерес от
изпълнение на предварителния договор от страна на ответника и в исковата молба
заявява, че разваля същия. Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата в размер
на 13000лв., получена на неосъществено основание и съгласно чл.55 ал.1 предл.2
от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който заявява,
че предявеният иск е допустим, но го оспорва като неоснователен. Твърди, че
правното основание, посочено в исковата молба не съответства на фактическите
твърдения в същата. Ищецът основавал иска си по чл.55 ал.1 пр.2-ро от ЗЗД на
твърдението, че страните са били обвързани от предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и на обстоятелството, че с едностранното си
изявление в исковата молба развалял договора поради виновно неизпълнение на
ищеца поради липса на интерес у него самия от изпълнението му. Ответникът не
спори обвързаността си с ищеца, възникнала по силата на приложения към исковата
молба предварителен договор от 31.03.2009г. Оспорва, обаче обстоятелството, на
което се позовава ищеца – едностранно разваляне на предварителния договор.
Счита, че това изявление не може да породи правното действие, към което е
насочено поради две причини – на първо място не било налице виновно неизпълнение
на договора, а забавено изпълнение и на второ място – ищецът не бил изпълнил
задължението си по чл.87 ал.1 от ЗЗД преди разваляне на договора. Посоченото в
исковата молба основание за разваляне на двустранния договор – липса на интерес
у ищеца от изпълнение, не съществувало в хипотезите на чл.87 от ЗЗД, поради
което се твърди, че не е налице валидно разваляне на двустранния договор, което
правело претенцията неоснователна. Ответникът възразява срещу твърдението на
ищеца за виновно неизпълнение на двустранния договор.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На
31.03.2009г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот със задължение за построяване, по силата на който ответното
дружество се е задължило да построи подробно описаните апартамент и подземен
гараж и да ги въведе в експлоатация в срок до 30.09.2010г. Видно от приложеното
преводно нареждане на 31.03.2009г. ищцата е заплатила по сметка на ответника
сумата от 13000лв., като основание за плащането е посочено покупко-продажба на
недвижим имот.
По искане на
страните съдът допусна и изслуша показанията на св.А. Г. К., св.Н. Д. С. и св.Г.
Й. С.. Според първите двама свидетели ищцата теглила кредит от банка, за да
заплати първата вноска от 13000лв. на ответното дружество. Св.К. и св.С. /син
на ищцата/ твърдят, че след като не бил завършен строежа в уговорения срок
ищцата искала да се прекрати договора и ответното дружество да й върне дадените
пари. Според св.С., който също твърди, че е присъствал на разговора между
ищцата и представители на ответното дружество относно завършването на строителния
обект, проведен през лятото на 2010г., тя не си била искала парите от
строителя.
За изясняване
на делото от фактическа страна по искане на ищцата съдът назначи и изслуша
съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно
дадено. Вещото лице сочи, че процесният обект се намира в ПИ с идентификатор ххх
по КК на гр.Х. /кв.”К.”/. За този поземлен имот в общината били одобрени
проекти за обект „Многофункционална жилищна сграда” и са издадени разрешение за
строеж №196/17.06.2008г.; протокол за откриване на строителната площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа от 06.08.2008г. Експертизата
сочи, че на 30.10.2008г. е съставен констативен акт, с който е установено, че
строителните и монтажни работи по фундаментите на сградата са завършени.
Съгласно одобрения архитектурен проект, процесната многофункционална жилищна
сграда е на три етажа, разположена свободно в имота. Вещото лице сочи, че
жилищната сграда е разработена в двата етажа и съдържа два мезонета,
разположени и на двата етажа и по един апартамент на всеки етаж. На първо ниво
под жилищните етажи се предвиждали три гаража и четири складови помещения.
Според експертизата, сградата е със застроена площ 194,50кв.м. и разгъната
застроена площ 488,96кв.м. При направения повторен оглед на място експертизата
констатира, че обратния насип не е напълно завършен от северната и част от
южната страната на строежа, а в останалата част е изпълнен до кота нула, т.е. е
изграден нулевия цикъл – строително-монтажните работи по фундаментите на
процесния строеж са изпълнени. Вещото лице сочи, че в процесния имот не са
извършване нови строително-монтажни работи след огледа, направен по предходното
заключение.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи досежно основателността на предявените
искове:
Предявеният
иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД съдът намира за допустим, а
разгледан по същество се явява и основателен. По безспорен начин се установи, че
между страните е сключен предварителен договор на 31.03.2009г., по силата на
който ответното дружество се е задължило да построи и прехвърли на ищцата в
нотариална форма собствеността върху описаните подробно апартамент и подземен
гараж в срок до 30.09.2010г. Страните изрично са уговорили задължението на
продавача-изпълнител да предаде на купувача-възложител обектите заедно с
документите, удостоверяващи годността за ползване, а именно протокол обр.16 и
разрешение за ползване/ в срок най-късно до 30.09.2010г. В предварителния
договор страните подробно са уговорили начина на плащане и размера на покупната
цена, като е отразено, че купувача-възложител е заплатил на
продавача-изпълнител част от продажната цена в размер на 6633евро или
равностойността им в лева – 13000лв. Заплащането на тази сума се установява и
от приложеното по делото преводно нареждане от същата дата – 31.03.2009г.,
което не беше оспорено от ответната страна. Доколкото ищцата твърди, че е
развалила така сключения с ответното дружество договор поради неизпълнение на
поетите задължения за построяване на обекта и прехвърляне на собствеността по
съответния ред, съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, от чието
заключение, депозирано на 06.12.2011г., по несъмнен начин се установи, че
строителния обект не е завършен. Ето защо, съдът намира предявения иск с правно
основание чл.55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД за основателен и доказан. По категоричен
начин се установи, че ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от
13000лв. като част от продажната цена на апартамент и гараж, които последният е
следвало да построи и да й прехвърли собствеността върху тях в уговорения срок,
т.е. до 30.09.2010г. За да се уважи иска с горепосоченото правно основание
следва да са налице три предпоставки, първата от които да има неизпълнение от
насрещната страна. В настоящия случай по несъмнен начин се установи наличието
на неизпълнение на задължението на ответното дружество, поето с договора от
31.03.2009г. да завърши обектите и да прехвърли на ищцата собствеността върху
тях най-късно до 30.09.2010г. Съдебната практика приема, че формата на това
неизпълнение няма значение, поради което и възраженията на ответника в тази
насока се явяват ирелевантни, тъй като дали се касае до пълно неизпълнение,
лошо, забавено или частично изпълнение, това не се отразява на правото на
изправната страна по двустранния договор да развали същия. В тази връзка без
значение се явяват доводите, че в случая се касае до забавено изпълнение, а не
до пълно неизпълнение. Съдът не споделя доводите на ответната страна, че ищцата
не е изпълнила задължението си преди разваляне на двустранния договор да даде
подходящ срок за изпълнение. Първоначалната искова молба, с която ищцата за
първи път заявява волята си за разваляне на предварителния договор е подадена
на 30.09.2010г., поради което с получаването й от ответната страна на
05.11.2010г. дружеството е било наясно, че купувача-възложител по
предварителния договор желае разваляне на същия. След което отново с повторното
получаване на препис от същата искова молба на 08.09.2011г., почти една година
след първоначално изразената воля за разваляне на договора ответникът отново е
уведомен за това желание на ищцата. До датата на депозиране на заключението от
вещото лице – 06.12.2011г. са изминали повече от две години, през които
ответникът не е предприел каквито и да е действия по завършването на строежа и
изпълнение на поетите задължения по предварителния договор. Ето защо, съдът
счита, че не е било необходимо даване за пореден път на нов срок за изпълнение
на задълженията, поети с договора, тъй като забавата от две години не може да
се приеме за забавено изпълнение, а по-скоро сочи на пълно неизпълнение. За да
достигне до този извод съдът кредитира изцяло изводите на вещото лице в
експертното заключение, че в процесния имот не са извършвани нови
строително-монтажни работи след огледа, направен по предходното заключение,
т.е. повече от една година. Втората предпоставка, сочещ на основателност на
претенцията на ищцата е това неизпълнение да е по вина на ответника, а не
поради обективна невъзможност да изпълни задължението си. В случая нито се
сочат доказателства за наличието на такава обективна невъзможност, нито има
твърдения в тази насока, поради което и подобна възможност не е изследвана по
делото. Третата необходима предпоставка е ищцата да е изпълнила своето
задължение по договора или да има готовност да го изпълни. В случая несъмнено
се установи, че ищцата е изпълнила своето задължение за заплащане на сумата от
13000лв., а остатъка от продажната цена е уговорено да се изплати, съответно
една част при завършване на жилищната сграда и другата част при издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация. Тези етапи от строителството
несъмнено все още не са достигнати, поради което и не е възникнало съответното
задължение за ищцата да заплаща цитираните в предварителния договор суми.
Имайки предвид гореизложените съображения съдът намира предявения иск за
връщане на сумата от 13000лв., като дадена на отпаднало основание за
основателен и доказан и счита, че следва да се уважи изцяло, като се присъди и
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
С оглед изхода
на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата и направените
деловодни разноски в размер общо на 3170лв., от които 520лв. – държавна такса;
200лв. – възнаграждение за вещо лице и 2450лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ДЕМА ГРУП” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище
и адрес на управление гр.С., ж.к.”М.”х, бл.х, вх.х, ап.х, представляван от Н. З.Д.,
да заплати на В.Н.П. с ЕГН:********** ***, сумата от 13000лв., получена, въз основа на сключен между страните
предварителен договор на 31.03.2009г., на отпаднало основание /чл.55 ал.1
предл.3-то от ЗЗД/, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 30.09.2010г. до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски в размер общо на 3170лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Д.А.