№ 260
гр. Ловеч, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20244300500634 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.128,ал.2, чл.222,ал.3, чл.224
от КТ.
С Решение № 152/04.07.2024г.,постановено гр.д.№383/2024г. РС-Тетевен е осъдил
СУ„Георги Бенковски“-гр.Тетевен,с адрес гр.Тетевен,ул.„Кардан“№14, представлявано от
Директора М. М., да заплати на Р. Д. П., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата 2 071.60 лева (две
хиляди седемдесет и един лв. и 60 ст.), представляваща разликата между изплатеното и полагащото
й се по Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД от 06.12.2022г. брутно трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2023г. до 19.07.2023г., ведно със законната лихва от 19.04.2024г. до окончателното
й изплащане. Училището е съдено да заплати на Р. П. и сумата от 4 118.73 лева (четири хиляди сто
и осемнадесет лв. и 73 ст.), представляваща разликата между изплатеното и полагащото се по анекс
№ Д01-192/10.08.2023г. към КТД от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати, ведно със законната лихва от
19.04.2024 г. до окончателното й изплащане. В полза на Р. П. е присъдена и сумата 754.62 лева
(седемстотин петдесет и четири лв. и 62 ст.), представляваща разликата между изплатеното и
полагащото се по анекс № Д01192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 31 дни, ведно със законната лихва от 19.04.2023 г. до
окончателното й изплащане. В тежест на Училището са възложени направените от ищеца разноски-
, сумата от 935 лева за процесуално представителство, осъществено от адвокат, както и да заплати
по сметка на РС-Тетевен държавна такса по уважените искове в размер на 297.61 лева (двеста
деветдесет и седем лв. и 61 ст.) и разноски по производството в размер на 200 лева (двеста лв.) -
1
възнаграждение на вещо лице, както и 5 лева (пет лв.) в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Постъпила е жалба от СУ „Георги Бенковски“-гр.Тетевен, представлявано от директора
М. М., чрез пълномощник адв.И. И.-САК, срещу решението. Твърди,че е неправилно и
необосновано,постановено в нарушение на материалния закон. Не се съгласява с приетото от съда
по отношение членството на ищеца в Синдиката на българските учители и внасяне на членски внос
и след пенсионирането й.Възразява,че този факт не е коментиран по делото,а и лично ищецът е
заявила, че след пенсионирането й не е полагала труд нито в системата на образованието,нито на
друго място. В този смисъл е и представената служебна бележка от училището,а именно,че П. е
била член на Синдиката за периода 01.01.2023г.- 20.07.2023г. Макар сам по себе си фактът на
пенсиониране на учителя да не води до прекратяване на членството в Синдиката, в случая е налице
изрично свидетелство,че членството е съществувало до 20.07.2023г.,т.е. към момента на сключване
на анекса ищецът вече не е заплащала членски внос и не е била заета другаде в системата на
образованието, за да черпи права.
Твърди че мотивите на първоинстанционния съд остават неясни и несъответни на
казуса. Взаимствани са от друго съдебно решение и на това се дължи допуснатото противоречие за
членството в Синдиката. Смята,че съдията не е формирал вътрешно убеждение по казуса,тъй като
има факти, по които не е заявил позицията си.
Не се съгласява с игнорирането на представеното Становище на Министерство на
образованието и науката,с аргумента,че е на едната от страните по колективния трудов
договор(КТД). Сочи,че директорът на СУ“Георги Бенковски“-Тетевен е второстепенен
разпоредител с бюджетни средства и е подчинен на Община Тетевен като първостепенен
разпоредител,а не е страна по КТД.Със същата стойност са и призивите на синдикалните
организации към членовете им да подават искове до съда,независимо,че същите не са ги защитили
към момента на подписването на Анекса към КТД и така са оставили празнота в правото,която
излишно да натоварва съдебната система.
Твърди,че всички уговорени трудови възнаграждения до прекратяване на трудовия
договор с ищеца са й изплатени. Правоотношението й е прекратено преди възникването на
основанието за увеличаване на работните заплати на педагогическите специалисти с процесния
анекс,поради което за нея не съществува правна възможност за определяне на нова работна заплата.
Възразява, че не е предвидено твърдяното „обратно действие“ на увеличението на
работните заплати. В §2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4/2017г. за
нормиране и заплащане на труда(„ДВ-к“ бр.75/01.09.2023г.) законодателят единствено е приел нови
минимални размери на основните заплати на педагогическия персонал,считано от
01.01.2023г.Страните по КТД са се договорили осигурените средства да се ползват единствено и
само за „увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти“.
Сочи,че към датата на подписване на анекса ищецът вече не е работила в системата на
образованието и член на страна по КТД,считано от 20.07.2023г. Посочената в анекса дата
01.01.2023г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи,а начален момент, от
който се увеличават работните заплати за лицата,които притежават качеството работници и
служители към момента на постигането на договореността-10.08.2023г.Основанието за
увеличението възниква на 10.08.2023г., поради което към този момент следва да се очертае кръгът
на правоимащите лица. Текстът на чл.27,ал.2 от КТД от 10.08.2023г. предвижда отпуснатите
2
средства от 524 мил.лв. да се разходват единствено и само за увеличение,считано от 01.01.2023г.,
на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на образованието, като е
регламентирано как се разходват отпуснатите от Държавния бюджет средства. В ал.3 от Анекса
също е предвидено,че „се гарантират минималните основни работни заплати на педагогическите
специалисти,които отговарят на изискванията за заемане на длъжността“.
Допълва,че КТ ясно и точно определя момента,когато влиза в сила КТД. Съгласно
чл.54,ал.1 от КТ това е денят на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Правилото
е,че клаузите на КТД действат за напред, доколкото в него не е предвидено друго. Под „друго“
законът има предвид друга дата,различна от тази на сключването,подписването.В случая не приема
да е регламентирано т.н.“обратно действие“ на анекса към КТД,а началният момент,от който се
увеличават заплатите на лицата,притежаващи описаното по-горе качество. Затова не съществува
правна възможност лице,с което трудовият договор е прекратен преди момента на определяне на
новите заплати, да получи разликата от увеличението на индивидуалните
възнаграждения.Аналогично е предвидено и в §3 от ЗР на Наредба за изменение и допълнение на
Наредба №4/2017г. за нормиране и заплащане на труда( „Д в-к“ бр.75/01.09.2023г.,в сила от
01.09.2023г.
Заключава,че с прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, автоматично се
прекратява и качеството й на страна по КТД.Доказано е също,че след този момент не е била със
статут на заето лице в системата на образованието и науката. Трудовото възнаграждение е част от
съдържанието на съществуващо трудово правоотношение,затова няма как да се подпише
допълнително споразумение за увеличаване на възнаграждението по несъществуващ договор.
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и отхвърлят
претенциите на ищеца. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. Д. П. от
гр.Тетевен,чрез адв.В.-САК.Счита,че е неоснователна и моли да се остави без уважение,а
обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно,постановено в
съответствие със съдебната практика и европейското законодателство. Позовава се на решения на
районни и окръжни съдилища,а цитираните от въззивника решения на ОС-Бургас и РС-Кърджали
определя като изолирани. РазвИ. подробни мотиви за действието на изменението на КТД с
процесния анекс,а именно с обратна сила считано от 01.01.2023г.,поради което следва да намери
приложение и по отношение на всички работници и служители,които са били такИ. и са били
членове на синдикалната организация към този момент. Позовава се на чл.14 от ЗНА и смята,че е
приложим и при тълкуването на КТД,с оглед характеристиката му на акт,изразяващ общ принцип
на правна сигурност(в т.см. Реш.№3/2020г.по к.д.№5/2019г.на КС). В т.см.и Наредбата за нормиране
и заплащане на труда, която в §3 предвижда,че §2 влиза в сила от 01.01.2023г.,т.е.има обратно
действие, така както е предвидено в ЗНА-само по изключение и с изрично регламентиране. Налице
е т.н.“същинско обратно действие“, тъй като с него се преуреждат осъществили се преди влизане в
сила на нормативния акт факти,като липсва ограничение по отношение на лицата,също и да
полагат труд и към момента на влизане в сила на текста. Тълкува разпоредбата на чл.27,ал.2 от КТД
в смисъл,че средствата следва да се изразходват единствено и само за увеличението,считано от
01.01.2023г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на училищното и
предучилищно образование педагогически специалисти и непедагогически персонал.Обратното
тълкуване,което въззивникът прави противоречи на правилата на тълкуването и води до
3
несправедливост и дисбаланс. Би довело до съществено увреждане на правата и интересите на
работниците и служителите, които са полагали труд към 01.01.2023г.,но поради някаква причина
трудовото им правоотношение е било прекратено след това. Поддържаната от въззИ.емата теза е
основана на принципа за равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд.
Повтаря и доводите за липсата на официално тълкуване на спорната норма, съгласно
изискванията на ЗНА(чл.51,ал.2). Предложеното такова от МОН не приема за ангажиращо съда.
Допълва и с аргумент,че в случая не се касае за изменение на вече прекратено трудово
правоотношение(чл.119 от КТ),а за промяна в размера на трудовото възнаграждение,което
съгл.чл.118,ал.3 от КТ може да се извърши и едностранно от работодателя.
По изложените съображения моли да се потвърди обжалваното решение,а въззивната
жалба да се остави без уважение.Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощника адв.Т.-САК,която
поддържа въззивната жалба и моли да се уважи.
ВъззИ.емият се явява лично и с пълномощника й адв.В.-САК.Поддържат отговора на
въззивната жалба.
От събраните по делото доказателства-приложените по гр.д. № 383/2024г. на РС-
Тетевен и становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си
по чл.267 от ГПК, като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от
легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я
приема за редовна. В срок е постъпил и отговорът на въззивната жалба.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открИ. пороци,
водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното
решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на
правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори по делото,че ищецът Р. П. е работила в ответното училище СУ“Георги
Бенковски“- гр.Тетевен, по трудово правоотношение, на длъжността „старши учител
общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“, с основно месечно възнаграждение от
1783лв., допълнителни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит от 39% или 695.37лв.
Със Заповед № 787 от 20.07.2023г. на Директора на СУ „Георги Бенковски“ гр.Тетевен
трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328,ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 326, ал.
2 от КТ и чл. 68, ал. 1 и 2 от КТ- поради придобИ.не на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В заповедта е определено да й се изплатят и обезщетения- на основание чл.222,ал.3 от КТ
и чл.31,ал.1,т.2 от КТД за системата на предучилищното и училищно образование- в размер на
брутното трудово възнаграждение за 11 месеца и по чл.224,ал.1 от КТ за неизползвания платен
годишен отпуск от 159 работни дни. Посочено е,че последният ден с осигуровка е 19.7.2024г.
Заповедта е връчена на ищеца на 20.07.2024г.
Приложена е служебна бележка с изх.№01/22.03.2024г.,издадена от Синдикално
дружество към НУС в СУ"Георги Бенковски“-Тетевен,с която е удостоверено, че Р. Д. П. е била
4
член на синдикалната организация в периода от 01.01.2023г. до 20.07.2023г.
Не се спори,че П. е подала искане до Училището (вх.№465/13.12.2023г.), за „изплащане
на увеличението на работната заплата от 15%,считано от 01.01.2023г. до момента на
прекратяване на трудовото правоотношение-20.07.2023г.“. От СУ“Георги Бенковски“-Тетевен й е
отговорено (писмо с изх.№166/13.12.2023г.), че няма правна възможност за изплащане на исканото
увеличение,тъй като към момента на приемане на Анекс №ДО1-192/10.08.2023г. трудовото й
правоотношение вече е било прекратено. Пояснено е,че увеличението се предвижда само за заетите
в системата на предучилищното и училищно образование към момента на приемане на анекса.
Колективният трудов договор(КТД) за системата на предучилищното и училищно
образование с № Д01-269,е сключен на 06.12.2022г. между Министерство на образованието и
науката, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България и Сдружението
на директорите в средното образование в РБ, наричани "работодатели" от една страна и от друга
страна от Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат "Образование" към
КТ"Подкрепа" и Независимия учителски синдикат към КНСБ, наричани "синдикати". С КТД се
въпросите на трудовите, осигурителните и социалните отношения и на жизненото равнище, които
не са уредени с повелителни разпоредби на КТ и подзаконовите нормативни актове. Съгласно чл. 4
от КТД договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и
служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите, членове на организациите
на работодателите-страни по договора. В чл.27 от КТД са определени минималните основни
работни заплати, в сила от 01.09.2022г., за системата на предучилищното и училищно образование.
Законът за държавния бюджет за 2023г. е приет от 49-то Народно събрание на
28.07.2023г., с Указ №144/31.07.2023г.на Президента на Република България, обнародван на
01.08.2023г. в „Държавен вестник“.
Съгласно Наредба №4 от 20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда в
институциите в системата на предучилищното и училищното образование..(Наредба 4/17),
„механизмите за определяне на основните работни заплати на педагогическите специалисти, с
изключение на директорите, както и на непедагогическия персонал се договарят в колективен
трудов договор и/или се включват във вътрешните правила за работната заплата на всяка от
институциите“(чл.18).
Не се спори,че с Анекс № Д 01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование (№Д01-269/06.12.2022г.) са изменени
предвидените в чл.27 от КТД размери на индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на образованието,като са
увеличени, считано от 01.01.2023г. За „старши учител” е предвидено основно възнаграждение в
размер на 1736 лева. В ал.2 на чл.27 от КТД е указано,че осигурените от държавния бюджет за
2023г. средства в размер на 524 мил.лв. „се изразходват единствено и само за увеличение,считано
от 01.01.2023г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното
и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и
съответните разходи за осигурителни вноски за сметка на работодателя“. В ал.3 е
регламентирано разпределението на тези средства за педагогическите специалисти- в размер на 465
мил.лв.,като е прието,че с тях се гарантират минималните основни работни ,както и
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти,които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи
5
от тях,като последните се увеличават с не по-малко от 15%. В ал.4 е указано ,че за
непедагогическия персонал следва да се разходи остатъкът от 59мил.лв.
В Наредба №4/17 - в § 3 е предвидено, че това изменение в размера на работните
заплати(съгл.Прил.3) влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение
на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023г.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза на в.л.Р.Х., който е извършил
преизчисление на дължимите на П. трудово възнаграждение, обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ и по
чл.224 от КТ,при съобразяване на увеличението на работната заплата, считано от 01.01.2023г. до
пенсионирането й на 19.07.2023г. При съобразяване на Анекс № Д 01-192/10.08.2023г. към КТД
дължимото й се брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2023г. до 19.07.20203г. е в размер
на 15 882.28лв.,след приспадане на изплатеното й 13810.68лв., се явява разлика от 2071.60лв.
Дължимото на основание чл.222,ал.3 от КТ- при пенсиониране, обезщетение в размер
на 11 месечни възнаграждения, на база увеличената работна заплата,е 31 576.93лв., а реално й е
изплатено в размер от 27 458.20лв.-или разликата е от 4118.73лв.
По отношение на обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ експертът е установил, че й се
полага такова за 31 дни,а и е изплатено за 27 дни.Съобразявайки увеличението на работната
заплата,считано от 01.01.2023г. се явява разлика в полагащото й се обезщетение от 754.62лв.
Съставът приема изготвената експертиза като компетентна и обоснована и гради
изводите си на констатациите й.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Съдът приема,че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.128,ал.2, чл.222,ал.3 и чл.224,ал.1 от КТ- за присъждане на разликата между реално
изплатените и полагащите се с оглед приетото увеличение на работните заплати в системата на
предучилищното и училищно образование,с Анекс № Д 01-192/10.08.2023г. към Колективния
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (№Д01-
269/06.12.2022г.), в сила от 01.01.2023г.
Спорът по делото е изцяло правен и е свързан с въпроса попада ли ищецът в лицата,
които имат право да получат приетото увеличение на трудовото възнаграждение ,съгласно чл.27 от
КТД № Д01-269/06.12.2022г. за отрасъла, изменен с Анекс от 10.08.2023г., сключени между МОН,
Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България и Сдружението на
директорите в средното образование в РБ(наричани "работодатели") от една страна и от друга
страна от Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат "Образование" към КТ
"Подкрепа" и Независимия учителски синдикат към КНСБ(наричани "синдикати"). С Анекса се
определят по-високи размери на минималните основни работни заплати за системата на
предучилищното и училищно образование, считано от 01.01.2023г. За заеманата от ищеца
длъжност "старши учител" е предвидено минимално основно възнаграждение в размер на 1 763лв.,
а индивидуалните работни основни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15%. В ал.2 на чл.27 от КТД изрично е предвидено,
че осигурените средства от държавния бюджет на РБ за 2023г. се изразходват единствено и само за
увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и за
6
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
В подзаконовия нормативен акт- Наредба №4/2017г. също е предвидено действие на
това увеличение на работната заплата, считано от 01.01.2023г.
Съобразявайки тези нормативи, съставът намира,че приетото увеличение на работната
заплата би следвало да има приложение по отношение на Р. П.,тъй като към 01.01.2023г.,когато е
отнесено началото на действието на това изменение, тя е работела в системата на предучилищното
и училищно образование и е била член на Синдикално дружество към НУС в СУ"Георги
Бенковски“-Тетевен. Съгласно КТД това са предпоставките същият да има действие спрямо нея и
те са били налице за периода от 01.01.2023г.до 19.07.2023г.,съгл.чл.57 от КТ. Ищецът е полагала
труд в периода, обхванат от увеличението, поради което и независимо от прекратяването му преди
сключване на анекса за изменение, възнаграждението й също следва да бъде подчинено на това
изменение-т.е.да бъде коригирано. В цитираните Анекс и в изменението на Наредба 4/17 не е
предвидено изрично изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени към
датата на приемането им(10.08.2023г.). Не би и могло,тъй като ще влезе в противоречие с приетия
начален момент на увеличението. В разпоредбата на чл.27,ал.3,т.2 от КТД,на която ответникът се
позовава, е регламентиран принципът на увеличението и минималната ставка, не и изискване да се
прилага само по отношение на работещите към момента на приемане на анекса-няма такъв
текст,също и тълкуването на текста не води до такъв извод.
В случая не се касае за преуреждане на прекратени трудови правоотношения или
възстановяването им, както се твърди от ответника,а за приложение на предвидено в нормативен
акт обратно действие- Закон за държавния бюджет на РБългария за 2023г. и Наредба
4/2017г.,допустимо съгласно чл.14 от ЗНА,с оглед липсата на санкционни разпоредби с тях. Такова
действие е предвидено и по отношение на КТД, при съобразяване,че в чл.54 от КТ,където е уредено
действието на този специфичен договор, не е изключена възможността страните да уговорят и друг
момент, различен от влизането му в сила от момента на сключването му(т.е. занапред). Ясна и
проследена в хронология е причината за това изменение,а именно късното приемане на бюджета за
2023г.-едва на 28.07.2023г.,вместо в края на предходната и възникващите от това правни
последици. Вина за това забавяне ищецът няма и затова не следва да бъде ощетявана от този
пропуск на държавното управление. Трябва също да се отчита и че в така приетия бюджет са
заложени разходите за цялата календарна година,а не само за оставащия период до края й. В т.см.в
него би следвало да са предвидени и разходите на трудово заетите лица в рамките на пълната
календарна година, вкл.и за ищеца, с предвиждане и на плащания за минали периоди на напуснали
работници и служители във връзка с увеличение на възнагражденията им преди приключването на
трудовата дейност или за обезщетения след напускането им.
По изложените аргументи не може да се приеме търсенето на различно значение в
термините „дата на влизане в сила на договорните клаузи“ и „начален момент на действие..“ .
Видно е,че както Наредбата,регламентираща механизмите за определяне на работната заплата,така
и КТД,с който е договорено изменението, са с изрично предвидено действие- от 01.01.2023г.-т.е.
правните последици от изменението действат от тази дата и се прилагат по отношение на
всички,които са отговаряли на изискванията за прилагането им,а по отношение на П.–и докогато са
отговаряли (19.07.2023г.). Изключването й от кръга на правоимащите на увеличение на трудовото
възнаграждение би довело до неравноправното й третиране, спрямо останалите също работили в
този период и продължили.Както те, така и ищецът са изпълнявали поетите с трудовия договор
7
задължения, поради което и на основание чл.128,ал.2 от КТ им се дължи възнаграждение. Няма
основание да се приеме,че с изменението на КТД е търсено подобно неравно третиране на
работещите. То би било израз на пряка дискриминация на трудещите се, каквато чл.8,ал.3 от КТ
изрично забранява.
По изложените съображения съставът приема,че искането на ищеца за преизчисление
на дължимото й се трудово възнаграждение и съответните обезщетения, при отчитане на приетото
със задна дата увеличение,е основателно и правилно е присъдено от първоинстанционния съд.
Изложените от РС-Тетевен мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция, като
законосъобразни и обосновани. Затова обжалваното Решение №152/04.07.2024г.,пост.по гр.д.
№383/2024г. на РС-Тетевен следва да се потвърди изцяло.
По разноските
С оглед изхода на спора въззИ.емият има право на възстановяване на направените от нея
разноски. Представен е списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие,с
пълномощно,с които е обоснован реалното извършване на разход за адвокатски хонорар от 470лв. С
оглед на това сумата следва да се присъди в полза на Р. Д. П..
По изложените съображения и на осн.чл.272 от ГПК, ОС-Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №152/04.07.2024г.,пост.по гр.д.№383/2024г. на РС-
Тетевен, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА СУ“ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ“-гр.Тетевен,с адрес гр.Тетевен,
ул.“Кардан“№14,представлявано от директора М. М., ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. П., с ЕГН
**********, с адрес *** , направените по в.гр.д.№634/2024г. по описа на ОС-Ловеч, разноски за
адвокатски хонорар, от 470(четиристотин и седемдесет)лева.
Решението е подлежи на обжалване с оглед цената на исковете съгл..чл.280,ал.3,т.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8