Определение по дело №837/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 151 от Гражданскопроцесуалния кодекс ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по молба вх. № 19126/19.11.2024 г. от адвокат В. Х. И. – процесуален представител на жалбоподателя в главното производство, с искане да се допусне поправка и допълване на протокола от проведено на 13.11.2024г. открито съдебно заседание във основа на извършен звукозапис. Твърди се, че протоколът от съдебното заседание погрешно и непълно отразява изявления на страните, съда и разпитаното вещо лице. Сочи се, че в протокола погрешно е записано, че административната преписка е представена в цялост, въпреки изявлението на процесуалния представител на ответника, че същата е непълна. Погрешно не били записани и изявления на вещото лице относно въздействието на аварията върху всички постройки, тяхното състояние, необходимите ремонти и възстановителни дейности, опасността за здравето и живота при изпълнение на процесната заповед, как влияе събарянето на къщата на И. върху къщата на Т..

Настоящият състав намира, че искането за поправка и допълване на протокола е направено в срока по чл. 151, ал. 1 от ГПК, но въпреки това следва да бъде оставено без разглеждане, без да се провежда процедурата по чл. 151, ал. 4 ГПК.

Производството по чл. 151 от ГПК не е самоцелно. Същото е уредено с цел отстраняване на неточно отразяване на извършените в съдебно заседание процесуални действия от съда и от страните, като неточното отразяване на конкретно действие, следва да рефлектира върху спорното право, за да е налице и правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка от провеждане на това производство (в този смисъл Определение № 1918 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6719/2022 г., V о.).

В случая протоколът от проведеното на 13.11.2024г. открито съдебно заседание отразява определени процесуални действия – произнасяне по възраженията на жалбоподателя за непълнота на представената административна преписка, указания към ответния административен орган, разпит на вещо лице и приемане на заключението му по допусната СТЕ. Тези именно действия се визират в молбата на процесуалния представител на жалбоподателя с претенция, че отразяването им в протокола е невярно и непълно. При прочит съдържанието на протокола се установява, че съдът е приел за основателна претенцията на жалбоподателя за непълнота на представената административна преписка, поради което е задължил ответника в 7-дневен срок от заседанието да попълни административната преписка като представи извадка от деловодната информационна система на община Пловдив по партида на образуваната административна преписка, в която да е видно постъпилите входящи документи, както и изведените изходящи документи от момента на образуването й до момента на издаване на процесната заповед, както и да представи по делото всички документи, които се съдържат в записите в информационната деловодната система.

На следващо място в протокола са отразени отговорите на вещото лице – арх. Х. С. при изслушване на представената по делото СТЕ. Ясно и недвусмислено в протокола е отразена позицията на вещото лице, застъпена и в приетото без възражение от страните заключение, че състоянието на терена, на който се намират процесните сгради, не позволява нито безопасно изпълнение на заповедта, нито извършване на действия по реконструкция на процесните сгради. Отново съвсем ясно е отразено и изявлението на вещото лице, че предпоставка за безопасно реализиране на която й да е от посочените дейности е предварителното укрепване на земната основа, която е компрометирана. Недвусмислено е отразено и изявлението на вещото лице, че според експертното му мнение по – малък риск се крие в действията по реконструкция на сградите, от колкото при премахването им. Що се отнася до твърдението за непълно отразени изявления на вещото лице по отношение влиянието на събарянето на къщата на И. върху къщата на Т., следва да се отбележи, че въпроси с подобна дефиниция въобще не са задавани, а обектите са били конкретизирани съобразно тяхната номерация, така както са отразени в самото заключение. В тази именно връзка в протокола е записано и изявлението на вещото лице по текущото състояние на сгради с № 1,2,3 и 4, както и това че без предварително укрепване не следва да се извършват никакви действия по изпълнение на заповедта, включително и за съседните им сгради. Относно конструктивната връзка между сгради № 1 и № 2 ясно е записано изявлението на вещото лице, че едва след укрепване на терена и изработване на проект може да се пристъпи към демонтаж на сграда № 1.

При горната фактическа обстановка, сочените от пълномощника на жалбоподателя грешки и непълноти, не са сред обстоятелствата, които могат да обосноват редовност на молбата за поправка на протокола. Всички сочени от процесуалния представител на жалбоподателя „неточности“, нямат пряко отношение към спорния за делото предмет, още повече тези „неточности“ не са и обективно съществуващи.

Във връзка с изложеното, съдът намира, че искането на адвокат В. Х. И., за допълване на изготвения протокол с допълнителни изявления или с поправка на изявленията на страните и вещото лице, е недопустимо, защото дори такива да не са отразени, те не са били от съществено значение за правния спор, след като председателят на състава е сметнал, че не следва да бъдат протоколирани или са протоколирани, по начина, по който са отразени във вече изготвения протокол.

В нормата на чл. 150, ал. 1 ГПК законодателят подробно е посочил изискванията за съдържанието на протокола от съдебно заседание. Според цитираната разпоредба, в протокола се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетели и други лица по делото и констатациите и определенията на съда. От съдържанието на тази разпоредба е видно, че по отношение на изявленията, исканията и изказванията на страните по делото, съдът няма задължение дословно да възпроизведе съдържанието им в протокола. Законът го задължава само да възпроизведе същността им, като се има предвид изискването на чл. 150, ал. 2 от ГПК, че протоколът се съставя под диктовката на председателя на съдебния състав, който определя и съдържанието му, като вписва само съществените по негова преценка изявления, които са от значение за делото. Изявленията, исканията и становищата на страните, както и тези на председателя на състава, се вписват в протокола по начин, който позволява да се определи насоката и същностното им съдържание.

Изложеното налага извода, че страната не може да въведе редовно като предмет на производството по чл. 151 ГПК своето разбиране за необходимото съдържание на протокола, тъй като такава дискреция не й е предоставена от процесуалния закон. В този смисъл е и установената съдебна практика (Определение № 10 от 17.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 2043/2018 г., I т. о. и Определение № 179 от 1.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 493/2016 г., III г. о).

Предвид горното, съдът намира, че искането за поправка и допълване на протокола от проведеното на 13.11.2024 г. открито съдебно заседание по делото е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

За пълнота следва да се отбележи, че в случая не е необходимо искането за поправката да бъде разгледано в открито заседание след прослушване на звукозаписа от съдебното заседание, защото това е допустимо само ако е направен такъв и ако страната наистина е релевирала доводи, за допуснато неотразяване в протокола на процесуални действия, които са от значение за спорното право, а не просто за поправка на изявления, в какъвто смисъл е искането.

Ето защо, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата адвокат В. Х. И. – процесуален представител на жалбоподателя в главното производство, с искане да се допусне поправка и допълване на протокола от проведено на 13.11.2024г. открито съдебно заседание във основа на извършен звукозапис.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.