Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.09.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното
от съдия Мазгалов в.гр.дело №16075 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №196199 от 20.08.2018г.,
постановено по гр.дело №17221/2018г. по описа на СРС, ГО, 36 с-в, ответникът З.„Б.и."АД
с ЕИК******* е осъден да заплати на С.Б. Х.с ЕГН********** на основание чл.432,
ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД сумата от 3300 лева- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди- болки, страдания и преживян стрес, вследствие настъпило на
13.05.2016г. застрахователно събитие, причинено по вина на водача на
л.а.„Фолксваген Пасат" с ДК№*******, гражданската отговорност на когото е
застрахована от ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност", ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 14.03.2018г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 9900 лева. Ответникът е осъден да
заплати на ищцата 63,33 лева разноски по делото, както и на основание чл.38,
ал.2 ЗАдв 461лв. адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищцата, а последната е осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК сумата от 960 лева- разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Срещу така
постановеното решение в частта му с която искът е отхвърлен за сумата над 3300
лева до сумата от 5500 лева, е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата С.Б. Х.. Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният
съд необосновано е занижил размера на определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като не е оценил
правилно интензитета и продължителността на търпените от нея болки и страдания,
както и наличието на загрозяваща порезна рана. В проведеното открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че не поддържа
въззивната жалба в частта относно претендираната мораторна лихва, както и в
частта за разноските. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част,
а искът за обезщетяване на неимуществени вреди– уважен за разликата над 3300
лева до сумата от 5500 лева. Претендира разноски за държавна такса, както и
присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по чл.38 от
ЗАдв.
В подадения
в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като неоснователна
и излага съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД за обезщетяване на
неимуществени вреди, претърпени вследствие процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба, е
необходимо да се добави и следното:
Основният спорен между страните
въпрос е за вида и характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди,
съответно- размерът на дължимото от ответника обезщетение.
В обжалваното решение
първоинстанционният съд надлежно и подробно е обсъдил всички релевантни към
размера на обезщетението факти и обстоятелства, съгласно изискванията на чл.52
от ЗЗД- вида и характера на уврежданията, начина на настъпването му и
обстоятелствата, при които е настъпило, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др. (съгласно ППВС 4/1968г.). В
съответствие със събраните по делото доказателства- съдебно- медицинската
експертиза и показанията на свидетеля Е.Х.е заключението на първоинстанционния
съд относно вида и характера на уврежданията (включително наличието на загрозяваща
порезна рана) и преживяната от пострадалата психическа травма, свързана с
присъствието на дъщеря и в автомобила към момента на настъпване на процесното
ПТП. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, която не е неоспорена
от ищцата, тя е получила при процесното ПТП контузия на гърба с болезненост,
контузия на лявата раменна област с болки при движение, кръвонасядане на лявата
лакътна област, контузия по задната повърхност на лявата длан и предмишница,
кръвонасядане и отток на лявото коляно по предно-външната повърхност, като
повърхностните кръвнасядания са отшумели за периода от 8 до 12 денонощия, а
по-дълбоките за 2 до 3 седмици, което предполага изпитвани от ищцата болки и
страдания за период от около 30 дни. Според вещото лице към момента на
изготвяне на заключението здравословното състояние на ищцата е стабилизирано и
не се очаква влошаването му. Въз основа на тези събрани в първоинстанционното
производство доказателства настоящият състав намира, че определеното от СРС
обезщетение в размер на 3500 лева е справедливо и изцяло съответства на разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД. От така определения размер правилно е приспаднато заплатеното
вече обезщетение в размер на 200 лева. Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски. Въззиваемият ответник претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева. настоящият състав намира своевременно
направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност за основателно.
Обжалваемият интерес в случая е 2200 лева, а съгласно Наредба №1 на ВАдвС
минималното възнаграждение е в размер на 384 лева. Фактическата и правна
сложност на спора е ниска, ответникът е подал отговор, но не е изпратил
процесуален представител в открито съдебно заседание, поради което следва
възнаграждението да бъде намалено до предвидения в Наредбата минимум.
По така изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №196199 от 20.08.2018г., постановено
по гр.дело №17221/2018г. по описа на СРС, ГО, 36 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА С.Б. Х.с ЕГН**********
да заплати на З.„Б.и."АД с ЕИК******* сумата от 384 (триста осемдесет и
четири) лева- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/