РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. ХАСКОВО, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500273 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от "4Финанс" ЕООД, ЕИК
*********, чрез пълномощника юрисконсулт И. Д., против Решение
№11/16.01.2022г., постановено по гр.д. №895/2021г., по описа на РС-
Харманли, с което е:
-обявена за нищожна, като противоречаща на добрите нрави и поради
неравноправност, клаузата от Договор за кредит №**********/20.07.2020г.,
сключен между Д. П. А. ЕГН ********** и „4Финанс" ЕООД, уреждаща
задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 268,20 лева;
-обявена за нищожна, като противоречаща на добрите нрави и поради
неравноправност, клаузата от Анекс за удължаване срока на договора от
13.03.2021г. към Договор за кредит №**********/20.07.2020г., сключен
между Д. П. А. ЕГН ********** и „4Финанс" ЕООД, уреждаща задължение за
1
заплащане на такса за удължаване на срока със 7 дни в размер на 125 лева;
-осъден „4Финанс"ЕООД да заплати на Д. П. А. сумата в размер на
100 лева за държавна такса;
- осъден „4Финанс"ЕООД да заплати на адв.С.Н. от АК- Пловдив
сумата в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят
твърди, че таксата за експресно разглеждане на документи и таксата за
удължаване падежната дата по кредита не се отнасят до действия, касаещи
усвояване и управление на кредита, доколкото същите се дължат за услуга,
която се изпълнява преди сключването на договора за кредит и не касае
условията по предоставянето и връщането на същия. Посочва, че таксата за
експресно разглеждане на документите представлява по същността си
възнаграждение, което кредитоискателят заплаща преди сключването на
договора, поради което то няма връзка с условията и параметрите на
последния. Счита, че доколкото тези такси нямат задължителен характер, то
те не могат да се разглеждат като част от общите разходи по кредита. Намира,
че разпоредбата на чл.9 ал.1 ЗПК дава свобода на кредитора да предоставя
допълнителни услуги към договора за кредит, каквито представляват по
същността си таксата за експресно разглеждане на документи и таксата за
удължаване падежната дата по кредита, поради което уговарянето им е
законодателно допустимо. Най-сетне твърди, че по делото не са били
представени доказателства от страна на ищеца за реализирането на разходи за
адвокатско възнаграждение, поради което и такива не следва да му бъдат
присъждани. Моли съда да отмени обжалваното решение, вместо което да
постанови ново по съществото на правния спор, с което исковата претенция
да бъде отхвърлена като неоснователна.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от другата страна по делото- Д. П. А., чрез пълномощника й адв.С.Н., с който
се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на
направените по делото разноски на основание чл.38 ЗА.
В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание
страните, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. С
2
депозирани преди заседанието писмени молби, страните изразяват становище,
че поддържат процесуалните си позиции, заявени на етапа на размяна на
книжа. Въззивникът прави уточнение, че считано от 21.03.2022г., е вписана
промяна в наименованието на фирмата от „4финанс“ ЕООД на „Вивус.бг“
ЕООД. С протоколно определение от 22.06.2022г. на ОС- Хасково е
допусната промяна в името на въззивника от „4финанс“ ЕООД на „Вивус.бг“
ЕООД.
Хасковският окръжен съд, след като провери обжалваното
решение, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Д. П. А., против
"4финанс" ЕООД иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД във вр. чл.22
ЗПК във вр. чл.10 ал.1 ЗПК и чл.11 ал.1 т.9, т.10 и т.11 ЗПК за прогласяване
за нищожни, като противоречащи на добрите нрави и поради
неравноправност, на клаузата от Договор за кредит
№**********/20.07.2020г., сключен между Д. П. А. и „4Финанс" ЕООД,
уреждаща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 268,20 лева и клаузата от Анекс за удължаване срока
на договора от 13.03.2021г. към Договор за кредит №**********/20.07.2020г.,
сключен между Д. П. А. и „4Финанс" ЕООД, уреждаща задължение за
заплащане на такса за удължаване на срока със 7 дни в размер на 125 лева.
С мотивите на своя съдебен акт първоинстанционният съд приема, че
таксата за експресно разглеждане на документите представлява
възнаграждение за действие, свързано с усвояването на кредита, и по този
начин с договарянето й се заобикаля разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. С това
допълнително плащане на практика се покриват разходи, които следва да
бъдат включени в договорения ГПР и ако това е било сторено, то размерът на
последния би надхвърлил законовото ограничение. В ГПР по процесния
договор за кредит, като разход на заемодателя е включена само договорната
3
лихва, но не и процентът, с който се оскъпява кредитът чрез клаузата за
заплащане на такса за експресно разглеждане, поради което същата е
неравноправна. По-нататък съдът прави извод, че уговарянето на клаузи,
които предвиждат, че при забава в изпълнението на задължението си по
договора, потребителят дължи заплащането на такса за удължаване на
падежа, не отговаря на изискването за добросъвестност и нарушава
равновесието между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на
кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи
обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на
чл.10 ал.2 ЗПК и чл.33 ал.1 ЗПК. В този смисъл наличието на клауза в анекса
към договора, предвиждаща начисляването на допълнително дължима такса
за удължаване на срока на падежа със 7 дни, наред с лихвите за забава и с
другите дължими суми по договора, е в разрез с разпоредбите на чл.143 т.8,
т.8а и т.13 ЗЗП. Констатираното противоречие на посочената клауза с
приложимите разпоредби на ЗПК и ЗЗП е основание тя да бъде призната за
нищожна.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно
правомощията си по чл.269 изр.1-во ГПК, въззивният съд намери, че същото е
валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269 изр.2-ро ГПК,
следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи и при извършване на служебна проверка за
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
на 20.07.2020г. между страните е сключен Договор за кредит №**********,
по силата на който ответникът е предоставил кредит на ищеца в размер на
1300 лева, при определени- ГПР в размер на 49.7%, лихва по кредита от 40,
99%, срок на договора от 30 дни, вкл. и такса за експресно разглеждане на
документите по кредита в размер на 268,20 лева. По този начин общата
дължима сума по кредита възлиза в размер на 1612 лева, която е следвало да
бъде върната от ищеца на 19.08.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на
4
чл.11 ал.1 т.9, т.10, т.11 и т.12 и ал. 2 ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен. Според нормата на чл.11 ал.1 т.9 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и
условията за прилагането му, а съгласно т.10- и годишния процент на
разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за
кредит, формално отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК,
доколкото в е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на
разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини,
посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива,
съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите настоящи или бъдещи разходи по
кредита за потребителя. Според нормата на §1 т.1 от ДР на ЗПК "общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
В случая спор по делото не се повдига за това, че в ГПР по сключения
между страните договор за кредит, не е включена дължимата от ищеца такса
за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит в
размер от 268,20 лева. Така констатираното несъответствие на посочения в
договора ГПР с действителния такъв се дължи на обстоятелството, че при
изчисляването му от кредитора не е включен разходът за заплащане на
таксата за експресно разглеждане на искането на кредитополучателя за
отпускане на кредит. При това положение съдът приема, че е нарушена
разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, предвиждаща че годишният процент на
разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения. Посочената разпоредба е
създадена за защита икономическите интереси на потребителя, като по-
слабата страна в правоотношението, при сключване на договор за
потребителски кредит, както и да не бъде допуснато той да заплати за
предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на кредитора.
5
Същевременно, според императивната разпоредба на чл.10а ал.2
ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Целта на посочената
договорна клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на искането
за отпускане на кредит е именно да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата по договора /т.нар.
скрита възнаградителна лихва/. При сключване на процесния договор за
кредит безспорно е налице посочената хипотеза, тъй като е уговорено
задължение за потребителя да заплати на заемодателя такса, която не е взета
предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на
разходите, в резултат на което последният не съответства на действителния
такъв, изразяващ общите разходи по кредита и определен съгласно чл.19 ал.1
ЗПК.
Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е
нищожна. Предвид горното, настоящият състав на съда намира, че при
сключването на процесния договор за потребителски кредит е направен опит
за заобикаляне императивната разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК, ограничаваща
максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. В този
смисъл клаузата за експресно разглеждане на документите е уговорена в
противоречие с добрите нрави /принципите на справедливостта в
гражданските и търговските отношения/ и с разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК,
поради което същата правилно е била прогласена от първоинстанционния съд
за нищожна.
По-нататък, настоящият въззивен състав констатира, че клаузата за
разсрочване на задължението чрез удължаване срока на падежа със 7 дни,
също е нищожна, като противоречаща на чл.10а ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като: посещение
на кредитополучателя вкъщи за събиране на вноската, безплатно внасяне на
вноска, както и за предоговаряне и разсрочване на заема. Действително,
посочените действия не представляват допълнителни услуги и нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните. На практика обаче се
касае за такси за действия, свързани с управлението на кредита, или дори за
6
уговаряне на скрита наказателна лихва. Именно поради това договорената
такса за удължаване падежа на кредита със 7 дни представлява неравноправна
клауза, правилно прогласена от контролирания съд за нищожна, като
противоречаща на добрите нрави.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи и е уважил
предявения иск, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден, включително и в частта относно разноските.
Произнасянето на съда относно разноските за адвокатско възнаграждение на
пълномощника е правилно, доколкото е съобразено като основание и размер с
нормите на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и чл.38 ал.1 т.2 ЗА, а не с представения по
делото списък по чл.80 ГПК. Присъденото адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева съответства и на вида оказана правна помощ, поради което
плащане на същото не подлежи на доказване.
При този изход на спора, на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ал.2
вр. ал.1 т.2 ЗА, в полза на пълномощника на въззиваемата страна следва да се
присъди сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция, определено по
размер съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №11/16.01.2022г., постановено по гр.д.
№895/2021г. по описа на РС- Харманли.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ЕООД ЕИК ********* /със старо
наименование „4финанс“ЕООД/, със седалище и адрес на управление:
гр.София ул.Димитър Хаджикоцев №52-54, да заплати на адв.С.К. Н. ЕГН
**********, с адрес: *****, сумата от 300/триста/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Д. П. А. ЕГН
********** в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8