РЕШЕНИЕ
№ 1529
гр. Варна, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110201327 по описа за 2023 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от В. И. О. против НП № 22-0436-
000564/25.11.2022г. на Началника на сектор в 2 РУ ОД МВР гр. Варна, с
което на основание чл.183 ал.2 т.3 от ЗДП на В. И. О. е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за
извършено нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДП на основание чл.183 ал.2 т.3 от
ЗДП.
В жалбата си въззивникът моли да бъде отменено наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се явява, поддържа
жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява в съдебно заседание.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно
1
нарушение според административнонаказващия орган на 12.11.2022г. в
гр.Варна, на бул. „Княз Борис І“ на кръстовище с ул. „Н.Й.Вапцаров“
жалбоподателят управлявал лек автомобил с ДК№ В 2104 ВН,собственост на
„Сожелиз България“ ЕООД и не спрял на знак стоп- „Б2“.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение въз
основа на акта било издадено атакуваното от въззивника наказателно
постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е не основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
Съдът намира, че по делото не са налице категорични и безспорни
доказателства за извършено от жалбоподателят нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. По
делото не се установява категорично, че на 12.11.2022 г. около 21.35 часа,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил с рег. № В 2104ВН, по бул.
„Княз Борис І“ в гр.Варна, като не е съобразил поведението си с наличния
пътен знак Б2.
При извършената служебна проверка обаче настоящата инстанция
констатира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на нарушителя и са основание за отмяна на обжалваното
НП, като незаконосъобразно. Констатираните от съда процесуални
нарушения се изразяват в неспазване на императивните изисквания на чл. 42,
т. 3 и т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
2
И в АУАН и в НП липсва ясно и точно посочване на мястото на
извършване на нарушението, както и пълно, ясно и точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. И в двата акта е
описано, че жалбоподателят е извършил нарушението движейки се по бул.
„Княз Борис І“, като на кръстовището на бул. "Княз Борис І" и ул. "Н. Й.
Вапцаров " в гр.Варна, при наличието на пътен знак Б2 не спрял и така не е
съобразил поведението си с този пътен знак. Едва в съдебно заседание се
установи, че жалбоподателят не се е движил по бул. „Княз Борис І“, а се е
движил по ул. " Н. Й. Вапцаров", на която имено улица е бил поставен
пътният знак Б2, с който АНО твърди, че той не се е съобразил. При това
положение очевидно е налице липса на ясно и точно отразяване както на
мястото на извършване на нарушението, така и на неговото описание и
обстоятелствата, при които е извършено. Посоченото категорично ограничава
правото на защита на наказаното лице, като го лишава от възможността да
узнае къде и как точно се твърди да е извършено нарушението, за да може да
прецени как да организира защитата си в пълен обем. Нарушаване правото на
защита е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
порочност на съставения АУАН и на издаденото наказателно постановление.
Точното описание на нарушението очертава обхвата на фактическото и
юридическото обвинение против нарушителя и е от значение не само за
пълноценното реализиране на правото му на защита, а и за правилната
преценка за неговата виновност, респ. невиновност. Такова именно описание
липсва в процесните АУАН и НП и затова въззивникът е поставен в
невъзможност да разбере ясно, по какъв начин се твърди, че е извършено
съответното нарушение, а това съществено е ограничило възможността да
реализира пълноценно правото си на защита. Съгласно константната съдебна
практика, за да е налице описание на нарушението следва в обстоятелствената
част да се съдържат обстоятелства и факти, касаещи всички обективни и
субективни признаци на нарушението.
Няма спор в теорията и в съдебната практика, че обвиненото лице се
защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхната правна
квалификация, но предявените факти трябва ясно и недвусмислено да сочат
конкретен състав на нарушение, а не да се извлича по тълкувателен път от
материалите по АНП или от доказателствата събрани в с. з.
3
Съдът намира, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗДП. Не са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението,
както и доказателствата, които го потвърждават. Следователно извършването
на нарушение по ЗДП не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от
въззиваемата страна върху която лежи това задължение. За да ангажира
отговорността на лице привлечено да отговаря за определен вид деяние е
необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговото
противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на
субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите
от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В конкретния случай
не бе доказано наличието на обективната страна на нарушението, поради
което не е необходимо да се изследва въпросът за вината.
До приключване на делото жалбоподателят не е направил искане за
присъждане на разноски и не е представил доказателства за направени такива.
В този смисъл съдът намира, че с оглед изхода на делото не следва да се
присъждат разноски.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0436-000564/25.11.2022г. на Началника на сектор в
2 РУ ОД МВР гр. Варна, с което на основание чл.183 ал.2 т.3 от ЗДП на В. И.
О. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20 /двадесет/
лева за извършено нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДП на основание чл.183 ал.2 т.3
от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4