№ 143
гр. С., 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20232200100389 по описа за 2023 година
Предявен е пряк частичен иск на увредено от ПТП лице срещу застрахователя на
прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
правна квалификация чл.432 ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и цена –50 000 лв от общо 160 000лв.
В исковата молба ищцата твърди, че е дъщеря на С. С. С., б.ж. на гр.С., загинал в ПТП
на 04.08.2022г.
Твърди, че на същата дата, микробус „Фиат Дукато“, с per. № ********, управляван от
С. Т. С., собственост на „Динас“АД, в който се возил загиналият й баща, се движил на път
„І-6“, на км. 379, в посока гр.С..
В същото време, в обратната посока, от гр. Бургас за гр.София, се е движил товарен
автомобил „Фолксваген Транспортер 2,5 ТДИ“, с per. № ******** управляван от Д. А. В.,
който предприел изпреварване на неизвестен автомобил, навлязъл в лентата за насрещно
движение и настъпил челен удар с микробуса “Фуат Дукато“. Двамата водачи, както и двама
от пътуващите в микробуса, между които и С. С. загинали на място.
По случая било образувано ДП № 1190/2022г. по описа на РУ - С. прекратено с
постановление от 07.08.2023г.
Твърди, че вина за настъпилото ПТП има водача на „Фолксваген Транспортер 2,5 ТДИ“,
с per. № ******** чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното
дружество, поради което отправила своята застрахователна претенция до ответника, който й
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 90 000лв. Счита, че този размер не
кореспондира с претърпените неимуществени вреди-болки и страдания и че справедливия
1
размер на обезщетението е 250 000лв, поради което претендира разликата от 160 000лв, но
предявява своя иск като частичен- за сумата 50 000лв.
Допълва, че загубата на нейния баща е непрежалима, а болката й никога няма да
премине, чувствала огромна празнота в живота си, която довела до влошаване на
емоционалното й съС.ие. Продължавала да изпитва страдания, които се задълбочавали с
времето, тъй като имала изключително близка връзка с баща си, че е единствено дете и
предвид младата й възраст, изключително много се нуждае от помощта на баща си. Двамата
поддържали непрекъснат контакт помежду си, а отношенията им били основани на обич,
близост и взаимна привързаност.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да му
заплати 50 000лв. – частичен иск от общо 160 000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат настъпилата при ПТП на 04.08.2022г. смърт на нейния
баща С. С. С., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 04.08.2022г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК Счита иска за
допустим, но неоснователен.
Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена застраховка“
гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Оспорва изключителната вина на водача на застрахования автомобил.Твърди, че вина за
настъпване на ПТП носи и водача на другия автомобил- С. Т. П..
Оспорва противоправността на действията на водача на автомобил “Фолксваген
Транспортер“ - Д. В. и причинно-следствената връзка между неговите действия и
настъпилите вреди.
Оспорва настъпилите емоционални травми за ищцата и преживените болки и
страдания.
Оспорва твърдението, че ищцата е била изключително близка с баща си и твърди, че тя
не е живял с него, дори не е поддържала контакт с него след развода на майка си. Имала
свое семейство- съпруг, деца, с които живеела и не е била в добри отношения с баща си,
който живеел в друго населено място.
Оспорва твърдението, че пълнолетната 36г. дъщеря към настоящия момент се нуждае от
особените грижи на своя баща, от които е била лишена след настъпилата му смърт.
Твърди, че настъпилото ПТП на 04.08.2022г е трудова злополука, тъй като е станало на
връщане от работа, в каквато насока е разпоредбата на чл. 55 ал.2 КСО, поради което
семейството на пострадалия, в т.ч. ищцата като наследник на своя баща, получили от
неговия работодател „Динас“АД обезщетение за трудова злополука.Това обезщетение
следвало да се вземе предвид от съда при определяне на справедливия размер на
обезщетението с оглед забраната за неоснователно обогатяване. Независимо, че се касаело за
различно основание за плащане, на обезщетение подлежали едни и същи вреди. Доколкото
2
репарирането им се дължало в паричен еквивалент, при едно или повече задължени лица
вместо и освен деликвента, отговорността на всеки от тях поотделно и общо не трябва да
надвишава действителния размер на претърпените от деянието вреди.
Оспорва размера на обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишено с
оглед увреждания на ищеца, принципа на справедливостта и съдебната практика.Оспорва и
претенцията за лихва.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
водач на „Фиат Дукато“- С. С. С. , който пътувал в автомобила без поставен предпазен
колан, с което не само нарушил чл. 137а ал.1 ЗДвП, но и способствал за собственото си
увреждане и смърт. Освен това, той управлявал автомобила с превишена и несъобразена с
пътните условия скорост , значително над допустимата за участъка, не е намалил скоростта,
когато е възникнала непосредствената опасност от сблъсъка между двете ППС, не се е
прибрал максимално в дясната част на пътното платно, по което се движил и не е позволил
на водача на “Фолксваген Транспортер“да извърши изпреварването и се прибере безопасно
в своята пътна лента, евентуално предприел е забранена от закона маневра.
В с.з. ищецът лично и с процесуален представител, поддържа предявения частичен иск
и моли да бъде уважен. Претендира разноски, в т.ч. за оказана безплатна правна защита на
ищеца. Представя списък на разноските.
В с.з. ответното дружество се представлява от упълномощен представител, който
поддържа отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и
представя списък по чл.8 ГПК
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът С. С. С. е дъщеря на С. С. С., б.ж. на гр.С., загинал на 54 години при ПТП на
04.08.2022г.
На 04.08.2022г, пътнически микробус „Фиат Дукато“ с рег. № ********, собственост на
„Динас“АД –С., управляван от С. Т. П., заедно с още петима работници от същото
дружество, между които и бащата на ищцата, се прибирали от кариерата край с.Срупец към
гр.С.,
В същото време, в посока към гр.С., се движел товарен автомобил “ Фолксваген
Транспортер“ с рег. № ******, управляван от Д. А. В. и около 17.20 часа, се е намирал на
път I-6, в землището на с.Гавраилово, общ.С.,
В зоната на прав участък, след разклона за с.Гавраилово, обл.С., при непрекъсната
разделителна линия, водачът на автомобила автомобил“ Фолксваген Транспортер“ с рег. №
******, предприел изпреварване, като навлязъл в лентата за насрещно движение и се
ударил челно в движения се в собствената пътна лента микробус “Фиат Дукато“ с рег. №
********, при което загинали двамата водачи, както и двама от пътниците от микробуса
„Фиат Дукато“, между които и бащата на ищцата, който бил пътник в микробуса “Фиат
Дукато“,стоящ на втория ред зад водача.
3
По случая било образувано ДП № 1190/2022г. по описа на РУ - С. прекратено с
постановление на Прокурор от ОП-С. от 07.08.2023г
По делото е изготвена и изслушана комплексна експертиза за установяване на
механизма и техническите причини за настъпване на ПТП.
Според експертното заключение, микробус “ Фиат Дукато“ се е движил по път I-6,
километър 377+7 , в посока към гр. С., със скорост на движение около 69 km/h и опасната
му зона за спиране при тази скорост - около 62 м.
Движението се е осъществявало при равен участък на двупосочно движение, с по една
лента за движение във всяка посока, суха пътна настилка.
В същото време, в обратна посока се е движил товарен автомобил „Фолксваген
Транспортер“ със скорост на движение около 81 km/h и опасната му зона за спиране около
69 м.
В зоната на прав участък, при наличие на прекъсната разделителна линия, водачът на
„Фолксваген Транспортер“ предприел маневра изпреварване на движещ се пред него
неизвестен автомобил. Той е навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение.
Настъпил челен удар между двете превозни средства, съответно между челната дясна
част на „Фиат Дукато“ и челната дясна част на „Фолксваген Транспортер“ в лентата за
движение на „Фиат Дукато“.
След удара автомобилът „Фолксваген Транспортер“ е променил направлението на
движение, като се е завъртял около вертикална ос в посока по часовата стрелка, гледано
отгоре.
В момента на удара товарен автомобил „Фиат Дукато“ е бил изцяло в собствената
лента за движение, като след удара автомобилът е продължил движението си към
насрещната за него лента, завъртайки се около вертикална ос, в посока по часовата стрелка,
гледано отгоре.
Водачът на „Фиат Дукато“ възприел обективно опасността на разС.ие 50 метра от
мястото на удара. В момента на възприемане на опасността от водача на „Фиат Дукато“,
двата автомобила са се намирали на разС.ие 95 метра един от друг при сбор на опасните
зони за спиране от около 131 метра или ударът е бил непредотвратим.
В момента на предприетата маневра от водача на „„Фолксваген Транспортер“ и
навлизането в насрещната лента, двата автомобила са се намирали на разС.ие от около 150
метра един от друг. Това разС.ие е по-голямо от сбора на опасните зони. Това според в.л.
означава, че ако се приеме за опасност момента на косо навлизане на автомобила
“Фолксваген Траснспортер“ в лентата за насрещно движение и при предприето
своевременно възприемане на опасността с аварийно спиране от двамата водачи, ударът е
бил предотвратим, но ако водачът на „Фолксваген Транспортер“ е продължил
изпреварването, както е в случая, ударът е бил непредотвратим.
Скоростта на движение на Фиат Дукато преди ПТП е около 69 km/h, а към момента на
4
удара е около 59 km/h.
Скоростта на движение на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ преди ПТП е
около 81 km/h, а към момента на удара около 56 km/h.
Мястото на удара между автомобилите е в лентата за движение на „Фиат Дукато“, на
12,4 метра след мерната линия на ориентира и на ниво от 0,8 метра до 2,4 метра вляво от
разделителната линия.
В момента на удара товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ се е движил изцяло
в насрещната лента за движение, а автомобил „Фиат Дукато“ изцяло в собствената лента за
движение.
Водачът на автомобил „Фиат Дукато“ е възприел опасността обективно на около 41
метра от мястото на удара.
Водачът на товарен автомобил „ФолксвагенТранспортер“ е възприел опасността
обективно на около 50 метра от мястото на удара.
В момента на възприемане на опасността от водача на „Фолксваген Транспортер“,
автомобил „Фиат Дукато“ е бил на около 45 метра от мястото на удара или общата
дистанция в този момент е била около 95 метра.
Според експертното заключение, водачът на товарен автомобил „Фиат Дукато“ е
нямал техническата възможност да предотврати ПТП към момента на откриване на
възможността за възприемане на товарен автомобил „Фолкваген Транспортер“, но водачът
на товарен автомобила „Фолксваген Транспортер“ е имал техническата възможност да
предотврати ПТП, като преди предприетата маневра изпреварване се убеди, че в насрещната
лента за движение е налице движещ се в обратна посока автомобила.
Техническата причина, довела до възникването на ПТП, според даденото заключеие, е
навлизането на автомобил „Фолксваген Транспортер“ в насрещната лента за движение при
наличие на насрещно движещ се автомобил – „Фиат Дукато“ с цел извършване на маневра
изпреварване. С действията си, без да предприеме своевременно спиране, водачът на
„Фолксваген Транспортер“ предизвикал навлизане на автомобила в опасната зона за спиране
на товарния автомобил „Фиат Дукато“.
Причината за навлизане на автомобила „Фолксваген Транспортер“ в насрещната лента
са конкретни действия на водача и не се дължи на възникнала техническа неизправност.
Водачът на „Фолксваген Транспортер“ е имал техническата възможност да запази
движението в собствената лента без да я напуска, а след разминаване с „Фиат Дукато“ да
предприеме маневра изпреварване.
Към началния момент на навлизане на „Фолксваген Транспортер“ в лентата за
насрещно движение, ударът е бил предотвратим само, ако опасността се възприеме
своевременно от двамата водачи и те предприемат в този момент аварийно спиране.
С оглед годината на производство, микробусът „Фиат Дукато“ е следвало да бъде
оборудван с триточкови инерционни колани. Поради опожаряване на купето не може да се
5
установи тяхното техническо съС.ие, нито дали пострадалия е бил с поставен предпазен
колан.
Деформациите в предната челна част на автомобила“Фиат Дукато“ били масивни и
значителни, с навлизане на деформираните елементи навътре, поради което, вещите лица
считат, че предпазния колан не би ограничил уврежданията на пострадалия в голяма степен.
Според вещите лица при толкова тежко ПТП, при челен удар между два микробуса,
щели да се получат травми,, които със сигурност ще са тежки и в двама случая- с и без
поставен предпазен колан.
В резултат на процесното ПТП постр. С. С. С. получил тежки травматични
увреждания в областта на главата, гръдния кош и гръдните органи, със счупвания в областта
на ребрата и контузионни увреждания на блелите дробове, както и увреждания на
коремните органи и тежки травми в областта на долните крайници, които са довели до
изпадането му в съС.ие на тежък травматичен и хеморагичен шок.
При възникването на пожара пострадалият не е бил в съС.ие да си помогне на самия
себе си, тъй като е бил в безпомощно съС.ие. Възникването на пожара не е било с взрив, а
постепенно се е разгорял.
Съгласно заключението на комплексната експертиза, настъпването на смъртта на
пострадалия е било възможно да се дължи и само на получените травматични увреждания и
без да е получил изгаряния.
Основната причина за настъпване на смъртта на пострадалия е тежките травматични
увреждания, а непосредствената причина за настъпване на смъртта е обширните
тежкостепенни изгаряния на повърхността на тялото и изпадане на пострадалия в термичен
шок.
От получените телесни увреждания в резултат на автомобилна травма вътре в купето,
а именно съчетана травма с тежки увреждания на вътрешни органи, фрактури на кости,
кръвозагуба-кръв в коремната кухина, оформили картината на тежък травматично-
хеморагичен шок, от който по-късно постр. С. е починал, в.л. приемат, че тялото му се е
придвижило свободно вътре в автомобилното купе напред от инерцията на движение на
тялото, след рязко намаляване на скоростта на микробуса от удара с насрещно движещия се
автомобил. Тежките травми били причинени от удари и притискане с и върху повърхности
и предмети - оборудване на купето.
Поради тежките травматични увреждания на главата тялото и крайниците- тежката
съчетана травма, изключая изгарянията, вещите лица считат, че постр. С. С. не е бил с
поставен предпазен колан и тялото е политнало напред и с висока кинетична енергия се е
ударило в оборудване и повърхности в купето, за да се получат толкова тежки травматични
увреждания.
При извършената от съдебен лекар аутопсия не са описани следи от предпазен колан,
но дори такива да е имало, при толкова тежка травма и поради обгарянето на трупа, щели
да бъдат заличени.
6
Ищцата посрещнала вестта за внезапната смърт на своя баща с голяма мъка. Тя е
единствено дете на родителите си, които се развели отдавна, когато е била само на седем
години. Родителските права упражнявала майката, която запазила много добри отношения с
бащата и не е препятствала контактите му с ищцата. Баща и дъщеря били изключително
близки. Живеели в един квартал в гр.С.. Въпреки че ищцата е отдавна пълнолетна/ на 36г/,
омъжена, с едно дете, била силно привързана към своя баща, който й помагал изключително
много при отглеждане на детето, пазарувал, двамата обичали заедно да се занимават с
кулинария, често контактували и всички празници прекарвали заедно. Свързвала ги силна
връзка, обич и уважение.
След трагичната му смърт, ищцата изпаднала в емоционална дупка, не искала за
повярва, че баща й го няма, толкова много й липсвал, поС.но плачела и се затворила в себе
си.
От 13-годишна страдала от епилепсия, но съС.ието й било овладяно, до степен, че
получавала пристъп веднъж на две години, но след инцидента с баща й, получила четири
епилептични пристъпа за една година, единия от които – на работното място.
По отношение на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ****** КР е
била сключена с ответника застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите,
валидна от 07.07.2022г до 06.07.2023г.
На 28.04.2023г ищцата уведомила ответника за настъпилото застрахователно
събитие и предявил писмено своята застрахователна претенция.
С ПН от 29.06.2023г й е изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 90 000лв, с който тя не е съгласна.
Възникналата на 04.08.2022г злополука е декларирана като трудова от работодателя
на С. С. С., но до момента на приключване на съдебното дирене, “Динас“АД, не е изплатило
обезщетение на наследниците за претърпени вреди.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства -относими, допустими и неоспорени, в т.ч. събраните на
досъдебното производство.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, които възприе
като преки и непосредствени, а също безпротиворечиви.
Приема заключението на приетата по делото КСМЕСТЕ като обосновано, ясно и
неоспорено от страните.
Така приетото за установеното от фактическа страна, води до следните правни
изводи:
Предявени е пряк частичен иск по чл. 432 ал.1 от КЗ на пострадало лице срещу
застрахователя на деликвента за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, виновно
причинено от водача на МПС, застраховано при ответника по риска „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с цена - 50 000лв от общо 160 000лв.
7
Искът е основателен и доказан и следва да се уважи в пълен размер.
За основателността на иска по чл. 432 ал.1 КЗ е необходимо освен наличието на
застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС, валидна към датата на
настъпване на произшествието, и наличието на деликт с всички елементи от неговия
сложен фактическия състав- деяние/ действие или бездействие/, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на причинителя.
Страните не спорят, че към датата на настъпване ПТП е имало сключена с ответника
застраховка „гражданска отговорност“ по отношение на увреждащия автомобил „
Фолксваген Транспортер“ с рег. № ******.
Тъй като няма вляза в сила присъда, която на основание чл. 300 ГПК да е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено, неговата противоправност и вината на дееца, всички тези
елементи от фактическия състав на деликта, подлежат на доказване в настоящото
производство.
От заключението на КСТЕСМЕ, се установи както механизма, така и техническите
причините за възникване на ПТП.
Установи се, че техническата причина за настъпване на ПТП е технически неправилно
поведение на един от двамата водачи, а именно: водача на застрахования при ответника
автомобил „Фолксваген Транспортер“, който при предприета маневра изпреварване,
навлязъл в насрещната лента за движение при наличие на насрещно движещ се автомобил
„Фиат Дукато“.
С тези си действията, без да предприеме своевременно спиране, е навлязъл в опасната
зона за спиране на товарния автомобил „Фиат Дукато“, в резултат на което настъпил челен
удар между двата автомобила.
Поведението на водача на „Фолксваген Транспортер“ е виновно и противоправно,
като в причинна връзка е довело до ПТП и смъртта на постр.С. С. С..
То е противоправно, тъй като с действията си нарушил правила за движение по
пътищата и в частност разпоредбата на чл. 16 ал.1, т.1 ЗДвП, която регламентираща
забрана при платно за движение с две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне.
Действията му са технически неправилни, тъй като е предприел маневра изпреварване
при наличие на насрещно движещ се автомобил, с което е навлязъл в опасната му зона за
спиране . Имал е техническата възможност да запази движението в собствената лента без да
я напуска, а след разминаване с „Фиат Дукато“, тогава да предприеме маневра
изпреварване.
Нарушил е и чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, който регламентира, че водачите на ППС да
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост, да спрат, ако възникне опасност
за движението.
8
В случая водачът на „Фолксваген Транспортер“ не само, че не е спрял, но именно той
е създал опасността за движението , предприемайки опасна и технически неправилна
маневра, довела до ПТП и резултата от него.
Претърпените от ищцата вреди са доказани от събраните по делото еднопосочни и
убедителни гласни доказателства.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Като
отчете, че приживе дъщерята и бащата са поддържали изключително близки отношения, че
между тях е имало изградена трайна и силна емоционална връзка, възрастта на загиналия /
само на 54г/, психичното и емоционално съС.ие на ищцата, преживените душевни болки и
страдания, съдът намира за справедливо парично обезщетение за претърпените
неимуществени вреди сумата 160 000лв.
След като се приспадне платеното обезщетение за неимуществени вреди от 90 000лв,
се дължи разликата, а с оглед поисканото - сумата 50 000лв ,колкото е цената на
предявения частичен иск.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на постр. С., който нарушил разпоредбата на чл. 137 ЗДвП,
като пътувал в автомобила без поставен предпазен колан,с което способствал за собственото
си увреждане и смърт.
Приносът на увредения може да се изрази както в действие, така и в бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен.
Дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия имат значение при
преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за
настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Приносът обаче не може да е предполагаем, а трябва да са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили, респ. не биха били в този обем, ако по време
на произшествието, пострадалият е бил с правилно поставен и изправен предпазен колан.
От заключението на приетата по делото експертиза не може да се направи
категоричния извод, че пострадалият нямаше да получили същите увреждания, респ. не би
настъпил летален изход, ако беше с поставен предпазен колан.
Микробусът, в който е пътувал постр.С. е бил опожарен при инцидента, както и
тялото му, поради което не може с категоричност да се установи дали е имало изправни
предпазни колан и дали са били поставени, но вещите лица считат, че най-вероятно
увредения е бил без поставен колан.
Приемат също, че при толкова тежко ПТП , травмите му са щели да бъдат тежки и в
двамата случая –с и без поставен предпазен колан.
Тъй като възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано,
9
съдът няма основание и за редуциране размера на определеното обезщетение.
То се дължи заедно със законната лихва за забава от датата на предявяване на
застрахователната претенция пред застрахователя- 28.04.2023г.
Ищецът е предявил писмено застрахователната си претенция до ответника на
28.04.2023., поради което това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за
претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл.
429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
Тъй като лихвата се претендира от датата на увреждането- 04.08.2022г, исковата
претенция за периода от 04.08.2022г до 28.04.2023г следва да се отхвърли като
неоснователна.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи разноски на ищеца в пълен размер.
По делото е представен списък на разноските, според който те възлизат в в размер на
сумата 2000лв, представляваща платена д.т.
Претендира се и адв. възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца
,по реда на чл. 38 ал.1, т.3 от ЗА.
Представен е договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено безплатна
адв.защита на ищеца.
На основание чл.38 ал.2 ЗА, вр. с чл 7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери
на адв.възнаграждения, в полза на процесуалния представител на ищеца се присъжда
адв.възнаграждение в размер на 4650 лв
Не е направено възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, поради което
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот
и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“,
ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Димитров““№1, ЕИК- *********, представлявано заедно от Ж. С.
К. и Б. Г. И., да заплати на С. С. С. от гр.С., ж.к.“Д. Г.“ бл.**, вх.“*“,ет.*, ап.*, с
ЕГН-********** и съдебен адрес: гр.С., ул.“Г.С.Р.“№**, ет.*, чрез адв.Н. К., сумата 50
000лв/ петдесет хиляди лева/ - частичен иск от общо 160 000лв , представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпилата при ПТП на 04.08.2022г
смърт на нейния баща С. С. С., причинена виновно от Д. А. В., като водач на автомобил „
Фолксваген Транспортер“ с рег. № ****** КР, заедно със законната лихва, считано от
28.04.2023г до окончателното изплащане и сумата от 2000лв/ две хиляди лева/- разноски по
делото .
10
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на С. С. С. от гр.С., ж.к.“Д. Г.“ бл.**, вх.“*“,ет.*,
ап.*, с ЕГН-********** за заплащане на законна лихва върху присъдената главница от
50 000лв, за периода от 04.08.2022г до 28.04.2023г.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот
и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“,
ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Димитров“№1, ЕИК- *********, представлявано заедно от Ж. С.
К. и Б. Г. И. , да заплати на адвокат Н. П. К. с личен номер от единния адвокатски
регистър при Висшия адвокатски съвет №********* и адрес на дейността: гр.С.,
ул.“Г.С.Р.“ №**, ет.*,сумата 4650лв. / четири хиляди шестстотин и петдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.1, т.3 ЗА
безплатна адвокатска защита на ищеца по гр.дело № 389/2023г по описа на СлОС .
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
11