Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 396 12.11.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На трети
ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Сребрена Русева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №840 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.124 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Х.М.О.
против Г.Б.С. за признаване на установено спрямо ответника,
че е съсобственик на 1/2ид.ч. от недвижим имот придобит с н.а. №92 том 1 рег.
№513 дело №73 от 13.04.2017г. - ПИ с кадастрален номер 185 в кв.13 в с.*********,
общ.Разград, ул.*********с площ 1060кв.м., при съседи: улица, имот
118,123,121,119 заедно с построената в имота едноетажна полумасивна жилищна
сграда с площ 60кв.м. Както, че е собственик на основание покупко-продажба
върху ПИ придобит с н.а. №147 том 1 рег. №802 дело №78 от 08.03.2013г. - ПИ с
идентификатор 61710.800.1958 по КККР на гр.Разград, в местността Дянковски път I с площ
697кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: лозе
съседи: №№61710.800.1951, 61710.800.1959, 61710.800.9501, 61710.800.1953, 61710.800.6030.
Твърди, че с ответника живели на семейни начала в гр.Разград от 2006г. и имали
едно непълнолетно дете. В периода на съвместното съжителство придобили с
ответника недвижими имоти и МПС, които в документите за собственост са записани
на името на ответника. За закупуването на земеделския имот с идентификатор
61710.800.1958, теглила паричен заем в размер на 2500лв. от работодателя си. За
закупуването на имота придобит в съсобственост по н.а. от 13.04.2017г. в
гр.Разград, ул. ************* през 2016г. теглила потребителски кредит в размер
на 21300лв. от Банка ДСК. Двата кредита изплащала сама от трудовото си
възнаграждение и в момента продължава да изплаща кредита от Банка ДСК ЕАД. През
м. януари 2019г. се разделили с ответника и се преместила да живее при
родителите си в с.Ясеновец, като ответникът се настанил в имота в с.*********.
В предоставения срок ответникът
депозира отговор, като намира иска за неоснователен. Оспорва твърденията на
ищцата, че тя е собственик на неговата ½ ид. ч. от недвижим имот в с.*********,
ул.**********. Твърди, че земеделския имот е закупен изцяло с негови средства
за сумата 2525лв. които му били дадени на заем от негов познат Д. и които лично
ме изплатил след 6 месеца. При покупката
н имота в с.*********, и двамата са записани като купувачи, по изрично
настояване на майка му Заплатил продажната цена на имота, въпреки, че ищцата
притежавала ½ ид.ч. Заплатил също нотариалните и съдебни такси. През
2016г. ищцата по свое желание изтеглила
кредит от банка ДСК в размер на 21300лв., по същото време брат и А. М. закупил
имот на Дянковския път - лозе и къща и част от парите по кредита били за това.
Предявеният иск е допустим – налице е правен интерес на ищеца по
установителния иск, тъй като твърдяното право на собственост се оспорва от
ответника предвид снабдяването с нотариален акт за твърдените части от процесните
имоти.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:
Не се спори, че страните са живели на семейни начала от 2006г., имали една дете. По време на това съжителство ответникът придобил с н.а. за покупко-продажба №147 том 1 рег. №802 дело №78 от 08.03.2013г. – ПИ с идентификатор 61710.800.1958 по КККР на гр.Разград, в местността Дянковски път I с площ 697кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване лозе, за сумата 2525лв. Както, че двамата придобили по равни идеални части съгласно н.а. за покупко-продажба №92 том 1 рег. №513 дело №73 от 13.04.2017г.: ПИ с кадастрален номер 185 в кв.13 в с.*********, общ.Разград, ул.*********с площ 1060кв.м., при съседи: улица, имот 118,123,121,119 заедно с построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ 60кв.м. за сумата 5000лв.
Приложени са документи за получени заемни суми от ищцата - служебна бележка от МБАЛ Разград за изтеглен през м. февруари 2013г. заем от ВСК в размер на 2500лв. и договор за кредит за текущо потребление от 25.06.2016г. за сумата 21300лв.
Приложен е и предварителен договор от 31.05.2016г. за покупко-продажба на втория имот.
По делото е разпитан по искане на ответника свидетелят Д. Х. С. Св. С. сочи, че ответника в края на 2013г. му поискал пари на заем, за да купи някакъв имот. Дал му 5000лв., които следвало да върне за 6 месеца.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: При заявен положителен установителен иск за собственост, основателността на претенцията се обуславя от пряко и пълно установяване на фактите на придобивното основание, в случая, че ищецът е придобил чрез покупка собствеността на процесните недвижими имоти. Приложените нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот, които имат вещно прехвърлително действие, установяват заплащането на цената, получена от продавача. В тази част нотариалния акт представляващ частен свидетелстващ документ материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за този факт. Опровергаването на записаното в нотариалните актове изявление за заплащане на цената в случая предвид твърденията на ищеца е в негова тежест. Последният не е страна по нотариален акт №147 от 08.03.2013г. Страна е като купувач заедно с ответника по втория – от 13.04.2017г., по който придобива равна част с ответника от имота, като цената от 5000лв. е изплатена напълно и по равно от купувачите. За доказване твърденията на ищцовата страна, че е заплатила продажната цена от 5000лв., са представени документи за заети от нея суми от ВСК през м. февруари 2013г. в размер на 2500лв. Доказателства за взет заем не е достатъчно, за установяване заплащането на сумата по сделките, както и приложения договор за кредит за взет кредит в размер на 21300лв. на 25.05.2016г. Действително датите на които са взети заемните суми от ищцата са приблизително около датите, на които са извършени нотариалните сделки за придобиването на имотите, но пък от друга страна размера на заемните суми са различни от заплатените по договорите за покупко-продажба. Поради което тези косвени доказателства по никакъв начин не водят до извод, че ищцата е заплатила продажната цена. В случая се касае за сделки с недвижими имоти, които се сключват задължително под формата на нотариален акт, който се подписва от страните. Както е прието в мотивите към ТР №11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т.д.№11/2012 г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт представлява официален документ – съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установения в закона ред. Той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, че са представени описаните в акта документи и др., като тази материална доказателствена сила важи спрямо всички и може да бъде оборена чрез оспорване истинността на нотариалния акт като писмено доказателство, т.е. по реда на чл.193 от ГПК. Нотариалните актове не са оборени, а волеизявленията на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това, обвързваща за съда формална доказателствена сила относно авторството на основание чл.180 ГПК. Не се доказа от ищцата, същата да е платила продажната цена, тъй като представените от нея писмени доказателства, за предоставени заемни суми, не сочат за какво са разходвани и по никакъв начина не опровергава сделките и в частта за заплащане на цената, още повече, ищцата не е страна по н.а №147 от 08.03.2013г. От приложените неоспорени нотариални актове се установява, че ответникът е придобил собствеността на ½ ид. част от ПИ с кадастрален номер 185 в кв.13 в с.*********, общ.Разград, ул.*********с площ 1060кв.м., както, че е придобил собствеността на ПИ с идентификатор 61710.800.1958 в местността Дянковски път I с площ 697кв.м. Поради изложените съображения претенциите са недоказани и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника се
следват направените разноски които са в размер на 1000лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на основание чл.78 ал.5 ГПК, намира, че същото е почти три пъти над минималния размер
в чл.7 ал.2 от Наредба№1/2004г. Предвид фактическата и правна сложност, на
спора, намира, че съответното в случая е в размер на 700лв. и в този размер
следва да се заплати от ищеца
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Х.М.О., ЕГН **********, адрес *** против Г.Б.С., ЕГН **********, адрес ***, за приемане за установено по
отношение на последния, че е съсобственик на основание покупко-продажба и на неговата ½ ид.ч.
от недвижим имот придобит с н.а. №92 том 1 рег. №513 дело №73 от 13.04.2017г. -
ПИ с кадастрален номер 185 в кв.13 в с.*********, общ.Разград, ул.*********с
площ 1060кв.м., за който е отреден парцел II-118 при съседи: улица, имот 118,123,121,119 заедно с
построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ 60кв.м. Както,
че е собственик на основание покупко-продажба върху целия ПИ придобит с н.а.
№147 том 1 рег. №802 дело №78 от 08.03.2013г. – ПИ с идентификатор
61710.800.1958 по КККР на гр.Разград, в местността Дянковски път I с площ
697кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: лозе
съседи: №№61710.800.1951, 61710.800.1959, 61710.800.9501, 61710.800.1953,
61710.800.6030, като неоснователени.
ОСЪЖДА Х.М.О., ЕГН **********,
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Б.С., ЕГН **********,
адрес ***, сумата 700лв./седемстотин лева/ за разноски
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: