№ 50
гр. Кърджали , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200543 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1300-000176/17.02.2021 г., издадено
от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни
наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, по т.2.- „глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.183,
ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, по т.3.- „глоба”
в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.190, ал.3 от
ЗДвП, на Н. М. К. от гр.Кърджали, ж.к.„***“ ***, с ЕГН **********.
Жалбоподателят Н. М. К. твърди, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. При издаването му не била съобразена разпоредбата на чл.54 от ЗАНН.
Процедурата по установяване на нарушенията и по налагане на административните
наказания не била съобразена с изискванията на закона. Наказващият орган не взел предвид,
че жалбоподателят не е извършил нарушенията, за които е ангажирана отговорността му.
Обстоятелствата посочени в АУАН и наказателното постановление не били подкрепени с
убедителни доказателства, от които да се направи обоснован извод за извършено нарушение,
вкл. и авторството. Жалбоподателят не управлявал посоченото МПС, поради което
недопустимо му били наложени наказания в качеството на водач. Текстовете, по които била
ангажирана отговорността му, не отговаряли на фактическото положение и на
регламентираното в закона. Съществувало разминаване между описанието в акта и
наказателното постановление, което представлявало съществено нарушение на
1
процесуалните правила. Моли съдът да отмени изцяло наказателното постановление като
незаконосъобразно, както и да му присъди разноските по делото.
Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от упълномощен защитник,
който поддържа жалбата. Излага подробни съображения за това, че Н.К. не е извършил
процесните деяния. Именно за това било прекратено и воденото срещу него досъдебно
производство във връзка със случая. Пледира за отмяна на атакуваното постановление, както
и за присъждане на разноските в производството.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 06 срещу 07.02.2021 г. свидетелите Т. Н. и ИЛ. Р. били на работа като полицаи в
РУ-Кърджали, съгласно утвърден график. Около 04.00 часа на 07.02.2021 г. те били
изпратени от служителя в оперативната дежурна част на ул.„Осми март“ в гр.Кърджали, до
автокъща „Дидо Ауто“, тъй като там имало автомобил излязъл от пътното платно и
попаднал в крайпътна канавка. Свидетелите Н. и Р. посетили веднага мястото на
произшествието, където се намирал лек автомобил марка „**“ с рег.№ ***, собственост на
С.М.К. Според това, което установили на място полицейските служители, водачът на
автомобила бил изгубил контрол над превозното средство, излязъл от пътното платно и се
блъснал в пътен знак, а след това попаднал в крайпътната канавка. В автомобила „**“ с рег.
№ *** нямало водач, но от другата страна на пътя се намирал жалбоподателят Н. М. К..
Полицейските служители го попитали дали той е управлявал автомобила, но К. отрекъл. На
място бил повикан за съдействие и екип от сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, в състав
свидетелите С.Ч. и Н.П., които да вземат отношение по случая. Жалбоподателят бил отведен
в РУ-Кърджали, където на по-късен етап казал, че той е управлявал автомобила.
Полицейските служители го проверили за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер“, което отчело положителен резултат от 2.15 на хиляда. По този повод на 07.02.2021
г. на жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на административно
нарушение по чл.20, ал.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП, както и акт за
установяване на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. На 17.02.2021 г.
2
било издадено процесното наказателно постановление, в което наказващият орган описал
следното: На 07.02.2021 г. в 04.00 часа, в гр.Кърджали на ул.„Осми март“, като водач на лек
автомобил с рег.№ ***, срещу автокъща „Дидо Ауто“ в посока към кв.„***“, поради
движение с несъобразена скорост на прав участък от пътното платно, губи контрол над
автомобила, излиза в ляво по посока на движение извън пътното платно и се блъска в пътен
знак А35.1, след което се блъска в бетона край пътен отводнителен канал. Настъпва ПТП с
материални щети. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер“ 7510 с № ARBB-0023, което отчело 2.15 на хиляда. Не представя контролен талон
към свидетелството за управление на МПС. Водачът не е изпълнил задължението си да
заплати наложените му глоби в срок. При тези факти, жалбоподателят бил санкционирано за
нарушения на чл.20, ал.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Срещу Н. М. К. във връзка със същия случай било проведено и разследване по
досъдебно производство № 78/2021 г. по описа на РУ-Кърджали за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК, а именно за това, че на 07.02.2021 г. в гр.Кърджали управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „**“ с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.15 на хиляда, установено по надлежния ред. С
Постановление на РП-Кърджали от 01.04.2021 г. досъдебното производство било
прекратено, тъй като не било доказано Н. М. К. на процесната дата и място да е управлявал
въпросното МПС.
Горната фактическа обстановка съдът установи след анализ на гласните
доказателства – показания на свидетелите Т. Н., ИЛ. Р., С.Ч. и Н.П.; Акт за установяване на
административно нарушение от 07.02.2021 г.; Докладна записка от 07.02.2021 г.; Докладна
записка от 08.02.2021 г.; Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР; Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. на МВР; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Протокол за ПТП
№ 1575456 от 07.02.2021 г.; Досъдебно производство № 78/2021 г. по описа на РУ-
Кърджали; Постановление на РП-Кърджали от 01.04.2021 г. за прекратяване на наказателно
производство, както и другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като
е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН.
По т.1 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено нарушение по
чл.20, ал.1 от ЗДвП, визиращ задължение за водача непрекъснато да контролира пътното
превозно средство, което управлява. Разпоредбата е приложима в случаите на изгубване
контрол при управлението на МПС, поради заспиване на водача, отклоняване на вниманието
му, разсейване и др., т.е. касае се за недопустимо бездействие на водача вследствие на
различни външни или вътрешни фактори. Приложената наказваща норма на чл.185 от ЗДвП
3
гласи, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба от 20 лв.
По т.2 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено и нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, която разпоредба задължава всеки водач на МПС да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него, като за неизпълнение на това задължение разпоредбата на
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда налагането на административно наказание глоба в
размер на 10 лв. на виновния водач.
По т.3 от наказателното постановление: Административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е ангажирана и за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, според който
наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване. Приложена е санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП,
предвиждаща за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните да се наказват с глоба от 20 лв.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира за недоказано
жалбоподателят да е извършил описаните по-горе административни нарушения по чл.20,
ал.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП. Разпитаните свидетели Н., Р., Ч. и П., не са
присъствали при извършване на нарушението, не са очевидци и не разполагат с преки
впечатления за обстоятелствата, при които е било извършено и за неговия автор. Никой от
тях не е посочил да е видял жалбоподателя да управлява моторното превозно средство на
инкриминираната дата и място. Единствените и то косвени данни за това се съдържат в
показанията на полицейските служители, които твърдят, че пред тях Н.К. известно време
след установяването му на 07.02.2021 г. заявил, че е управлявал автомобила. При това
положение и при липсата на други доказателства, съдът не може да приеме за безспорно
установени обстоятелствата жалбоподателят да е управлявал лек автомобил марка „**“ с
рег.№ *** на процесната дата, час и място, както и какви нарушения на правилата за
движение по пътищата е допуснал като негов водач. Нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 и
чл.190, ал.3 от ЗДвП се явяват недоказани, тъй като за тях не се съдържат сведения дори и в
показанията разпитаните полицейски служители. Никой от свидетелите не споменава да е
установил подобни деяния – жалбоподателят да не е носел контролен талон към
свидетелство за управление на МПС и да не е изпълнил задължението си да заплати
наложени му глоби в срок. Такива нарушения не са описани за установени и в съставената
по случая докладна записка от контролните органи. За пълнота следва да се отбележи още,
че именно поради липса на доказателства Н.К. да е управлявал моторното превозно
средство, с Постановление на РП-Кърджали от 01.04.2021 г. е било прекратено и воденото
срещу него досъдебно производство. Изложеното до тук води до извода, че
незаконосъобразно, неправилно и необосновано е ангажирана отговорността на
жалбоподателя с атакуваното наказателно постановление, което като правна последица
4
обуславя неговата отмяна.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено
възнаграждение в размер на 400 лв., но от представителя на ответната страна е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18, ал.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до
1 000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай уговореното и платено
възнаграждение е в размер на 400 лв., като предмет на обжалване е наказателно
постановление, с което са наложени административни наказания „глоба” в общ размер от 50
лв., като делото не представлява фактическа и правна сложност. Заплатеният от
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения
по Наредбата и с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и
несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова
следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а
именно до размера от 300 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в
качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по
делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1300-000176/17.02.2021 г., издадено от
ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни
наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, по т.2.- „глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.183,
ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, по т.3.- „глоба”
в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.190, ал.3 от
ЗДвП, на Н. М. К. от гр.Кърджали, ж.к.„***“ ***, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на Н. М. К. от
гр.Кърджали, ж.к.„***“ ***, с ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6