РЕШЕНИЕ
№ 2909
гр. Варна, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110116242 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД срещу А.
В. Й. с осъдителни искове с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК
вр. чл.99 ЗЗД, иск по чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр, чл.99 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми по договор за заем
256608/16.06.2022 г. сключен между „Креди Йес“ ООД / заемодател/ и А. В. Й. / заемател/:
200 лв. – главница, 10,14 лв.- договорна лихва и 97,86 лв.- неустойка, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2024 г. до изплащане на вземането /
съобразно уточнителна молба от 20.06.2025г./.
Ищецът твърди, че е придобил вземане спрямо ответника по силата на договор за
прехвърляне на парични задължения от 12.01.2024 г. сключен с „Креди Йес“ ООД.
Поддържа, че вземането на „Креди Йес“ ООД към ответника е възникнало въз основа на
договор за паричен заем 256608/16.06.2022 г., сключен между „Креди Йес“ ООД /
заемодател/ и А. В. Й. / заемател/по силата на който е усвоена чиста стойност на кредита от
200 лв., която е следвало да бъде върната на 12 седмични вноски с падеж на първата
23.06.2022 г. и на последната 08.09.2022г. Общо дължимата сума по кредита за целия период
възлиза на 210,14лв. Ответникът не бил погасявал никакви суми по заема.
По отношение на задължението за неустойка сочи, че то е формирано като сбор от
сумата по чл.8 от договора за кредит /77,86лв./, дължима поради непредоставяне на
обезпечение и сумата дължима на осн. чл.14 от ОУ /20,00лв./ като неустойка от 10% върху
остатъчната главница /200 лв./ след изпадане в неизпълнение на договорното задължение на
ответника.
Изрично посочва, че е придобил вземане в размер на 308 лв. Бил упълномощен от
„Креди Йес“ ООД да уведоми ответника за извършената цесия, което сторил чрезозпращане
на препоръчана поща. Ако съдът счете, че ответника не е уведомен за цесията преди
настоящото производство, иска ответникът да се счита уведомен с получаване на исковата
молба.
Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника чрез лице
по чл.46 ГПК. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
1
Предявени са искове с правна квалификация 1. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД; 2. Чл.9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и 3. чл.92,
ал.1 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следното: 1)
наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит; 2) кредиторът да е
предоставил, съответно длъжникът да усвоил реално сумата по отпуснатия кредит; 3) че
падежът на задължението за връщане на сумата е настъпил; 4) наличие на валиден договор
за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил претендираното
вземане; 5) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия; 6) размера на
вземането.
По иска по чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже:
1) че ответника е поел задължение за плащане на възнаградителна лихва в твърдения
размер; 2) че падежът на задължението за плащане на възнаградителната лихва е настъпил;
3) наличие на валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е
придобил претендираното вземане; 4) ответникът да е надлежно уведомен за извършената
цесия.
По иска по чл.92 ЗЗД вр с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1)
наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, 2) ответникът е
поел задължение за заплащане на неустойки за непредоставяне на обезпечение и върху
размера на неплатената главница при неизпълнение от него страна, 3) неустойките са в
рамките на присъщите й- обезпечителна и обезщетителна функции
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
сключеният договор е действителен, в това число и че клаузите на договора са договорени
индивидуално.
Представен е договор за паричен заем 256608/16.06.2022г., сключен на между
„Креди Йес“ ООД / заемодател/ и А. Й. / заемател/ с размер на отпуснатия заем 200 лв.
главница към датата на сключване на договора при месечен лихвен процент от 43,340% и
годишен процент на разходите в размер на 49,110%.
Установява се също така, че в чл. 6 от Договора вр. чл.10 от ОУ, кредитополучателят
се е задължил да предостави на кредитодателя обезпечение в една от следните форми: 1.
Гаранти, отговарящи на посочените ОУ условия, 2. Залог върху движима вещ, 3. Първа по
ред ипотека или 4. Банкова гаранция. Съгласно чл. 8 от същия договор е уговорено, че при
непредставяне на договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключване на
договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 77,86лв.
Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който месечната
вноска е 24 лв. и включва 17151 лв.-вноска без неустойката по чл.8 и 6,49 лв.- неустойката
по чл.8
В чл.14 от ОУ е предвидено, че ако заемателя изпадне в неизпълнение на поетите
задължения по договора за заем, считано от 60-тия ден след съответната падежна дата,
съгласно погасителния план дължи еднократна неустойка в размер на 10% от непогасената
главница.
Съдът намира, че „Креди Йес“ ООД е прехвърлило вземанията си от А. Й. на ищеца
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с договор за цесия от 12.01.2024 г. вкл. приложение
1 към договора, в който са индивидуализирани прехвърлените вземания. Ответникът е
уведомен за цесията в хода на настоящото производство- с получаване на исковата молба,
съобразно възприетото в редица решения на ВКС /напр., Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.
д. № 1711/2013 г.; Решение № 78 от 9.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г.; Решение № 123 от
24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. и др./. При изложеното, ищецът се легитимира като
кредитор на ответника за вземания по договора за кредит, ако се установят непогасени
такива.
Съдът намира процесния договор за потребителски кредит за недействителен.
Посочения в договора ГПР формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" е посочена в
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
2
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него, сумата
от 77,86лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение, е включена в общата дължима
от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т. е. същата е дължима
наред с взетата на заем сума в размер на 200 лева и възнаградителната лихва в размер на
10,14 лева.
Посочената сума от 77,86 лева настоящият състав намира, че следва да бъде включена
при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.
Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение обезпечава не
пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на
възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното
изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.
Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи
от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена
като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план
също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито
възнаграждение, без да е включено в ГПР.
Доколкото посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от съществено
значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията
си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички
разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по
същия начин както непосочването на този процент
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този
компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата
последица, както и непосочването му.
С оглед на гореизложеното, договор за потребителски кредит от който се твърди да
произтича вземането на ищеца се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита, приравняващо се на
непосочването му.
При съобразяване с гореизложеното съдът приема и че целта на неустоечната клауза е
да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора.
По отношение на неустойката предвидена в чл.14 от ОУ, съдът намира, че тя е в
противоречие с чл. 33, ал.2 от ЗПК, съгласно която обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва.
При недействителност на договора, потребителя, на осн. чл.23 ЗПК дължи да върне
чистата стойност на кредита, т.е. в случая 200 лв., доколкото ответникът не е ангажирал
доказателства да е заплатил каквато и да е част от получената по договора за заем сума.
По разноските:
При изхода на спора и приложение на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК всяка от страните има
3
право на разноски, съобразно уважената респ. отхвърлената част от исковете.
Ответникът не е правил искане и не е доказал да е сторил разноски, поради което и
такива не му се присъждат.
Ищецът е доказал заплащане на 150 лв.- дръжавна такса по три иска. Доколкото
единият му иск бива изцяло уважен, а другите два-изцяло отхвърлени, следва да му се
присъдят разноски за държавна такса в целия й дължим размер за уважения иск- 50,00 лв.
Съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение от 64,94 лв. при справедлив размер на същото за цялото производство от
100лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 114,94 лв.- разноски
в производството.
С оглед на изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. Й., ЕГН:**********, адрес: с. Любен Каравелово, *** да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление, гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, на осн.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД,сумата от 200,00 лв. / двеста лева/ –
главница по договор за заем 256608/16.06.2022 г. сключен между „Креди Йес“ ООД /
заемодател/ и А. В. Й. / заемател/, вземането по който е придобито от ищеца с договор за
цесия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2024 г. до
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление, гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21,
Бизнес център „Люлин-6“, ет.2 срещу А. В. Й., ЕГН:**********, адрес: с. Любен
Каравелово, *** искове, с правно основание иск по чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр, чл.99
ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми по
договор за заем 256608/16.06.2022 г. сключен между „Креди Йес“ ООД / заемодател/ и А. В.
Й. / заемател/, вземането по който е придобито от ищеца с договор за цесия - 10,14 лв.-
договорна лихва и 97,86 лв.- неустойка.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК А. В. Й., ЕГН:**********, адрес: с. Любен
Каравелово, *** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление, гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център
„Люлин-6“, ет.2, на осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД, сумата от
114,94 лв.- разноски в съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4