Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260037 01.02.2021г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На двадесети януари Година 2021
В открито заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
Като разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело
№ 01776 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № НЯСС-121 от 10.08.2020 г. (НП),
издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН), с което на „Напоителни системи” ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район Овча купел, бул. Цар Борис ІІІ № 136,
представлявано от изпълнителния директор С.Д.Д.на основание чл.200, ал.1, т.39
от Закона за водите (ЗВ) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв (две
хиляди лева) за нарушение на чл. 190а, ал.2, вр. ал.1, т.3 от същия закон.
Дружеството-жалбоподател „Напоителни системи” ЕАД, по изложени в жалбата
доводи, моли оспореното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство депозира писмено становище, с което поддържа
съображенията в жалбата.
Въззиваемата страна ДАМТН ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата, поради което моли процесното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно постановено. Претендира за разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е
допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
От фактическа страна:
На 27.03.2019 г. от Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях” (ГД „НЯСС”) извършили проверка на техническото и
екплоатационно състояние на язовир „Темелково”, находящ се в поземлени имоти №
000242, № 000205, № 000113, № 029004, № 029007, № 029009 и № 029010, намиращи
се в землището на с. Лесковец, общ Перник и в землището на с. Копаница, общ.
Радомир, собственост на „Напоителни системи” ЕАД. За извършената проверка бил
съставен Констативен протокол № 02-03-12/27.03.2019г., с който на собственика
на язовирната стена и съоръженията към нея били дадени две предписания както
следва:
1. Да се въведат в Информационната система на ДАМТН необходимите данни за
язовира съгласно чл.10, т.7 от Наредба № РД-04-02/25.11.2016 г. за условията и
реда за използването на информационна система за техническото състояние на
язовирните стени и съоръженията към тях със срок за изпълнение 30.05.2019г.;
2. Да се изготви Анализ за техническото и експлоатационното състояние и
оценка на сигурността на язовирната стена и съоръженията към нея, съгласно
чл.48, чл.49, чл.50, чл.51 и чл.52 от Наредбата по чл. 141, ал.2 от ЗВ, който
анализ да се приеме от експертен технически съвет, назначен от собственика със
срок за изпълнение до 30.11.2019 г.
Протоколът бил подписан от представител на дружеството-жалбоподател.
На 03.01.2020г. св. Ж.Г.С. - старши
инспектор в регионален отдел (РО) „НЯСС”-Западна Централна България, съвместно със св. И.М.С., извършила на основание чл. 190, ал.4,
т.2 от ЗВ проверка на язовир „Темелково”, която била осъществена в присъствието
на П.Г.Ч.– представител на
дружеството-жалбоподател. В хода на проверката било установено, че е било
изпълнено даденото в т.1 в Констативия протокол № 02-03-12/27.03.2019г.,
предписание, но не бил представен Анализ за техническото и експлоатационното
състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и съоръженията към нея,
съгласно чл.48, чл.49, чл.50, чл.51 и чл.52 от Наредбата по чл. 141, ал.2 от
ЗВ, което било предписано в т.2 в същия документ със срок за изпълнение до 30.11.2019 г. При тази констатация
проверяващите приели, че не е било изпълнено това задължително предписание,
което обективирали в Констативен протокол № 02-03-19/03.01.2020г., който бил подписан
без възражения от представителя на дружеството-жалбоподател.
На
17.02.2020 г., в присъствието на надлежно упълномощен представител на
дружеството-жалбоподател,
св. Ж.Г.С. съставила акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 02-022 против „Напоителни
системи” ЕАД за
нарушение на чл. 190а, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗВ, препис от който бил
връчен срещу разписка на упълномощеното лице.
На 02.03.2020 г. било регистрирано с № 85-02-10-(4) писмено възражение от дружеството-жалбоподател
срещу АУАН, с което оспорило законосъобразността на съставения документ,
предвид срока за неговото съставяне по чл. 34 от ЗАНН, както и вмененото
нарушение, представяйки протокол за проведен експертен технически съвет №
РД-11-95#6 от
02.05.2018г., в който е определено техническото състояние, въз основа на
визуален оглед и оценка на данните, които са получени и анализирани в Годишния
доклад за 2018 г.
Административнонаказващият орган (АНО) приел
изложените в съставения АУАН фактически констатации за категорично доказани и
въз основа на него издал обжалваното НП № НЯСС-121 от 10.08.2020 г., с което за
нарушение на чл. 190а, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗВ наложил на „Напоителни
системи” ЕАД имуществена
санкция в размер на 2000 лева, с оглед чл. 200, ал.1, т.39 от същия закон.
Процесното НП било връчено на 27.08.2020 г. на
адреса на дружеството-жалбоподател.
По доказателствата:
Съдът прие за категорично
установена описаната по-горе фактическа обстановка, като взе предвид приетите
писмени доказателства: Констативни протоколи №№ 02-03-12/27.03.2019г. и 02-03-19 от 03.01.2020г., от които се
установява факта на извършените проверки и съответно дадените предписания с
първия протокол и направените констатации с втория документ, Акт за частна
държавна собственост № 1068/14.06.2004 г.,
писмо рег. № 85-02-10/15.01.2020 г. на РО „НЯСС”-Западна Централна България за съставяне на АУАН и известие
за неговото доставяне, АУАН № 02-022 от 17.02.2020 г., писмено възражение от дружеството-жалбоподател с рег. № 85-02-10-(4) от 02.03.2020
г., протокол за проведен експертен технически съвет № РД-11-95#6 от 02.05.2018г., Годишния доклад за техническата
и стопанска експлоатация на язовира през 2018 г., Заповед № А-601 от 18.09.2019
г. на председателя на ДАМТН, писмо рег. № 85-02-118/19.08.2020 г. на ГД „НЯСС”
за връчване на НП и известие за неговото доставяне, които кореспондират с
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Ж.Г.С. и И.М.С.,
които описват дадените при двете проверки констатаци, както и че при
извършената такава на 03.01.2020 г. лично са се запознали с досието на обекта,
в което не се е съхранявал процесния Анализ за техническото и експлоатационното
състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и съоръженията към нея,
който изрично е бил изискан от присъстващия на проверката представител на
санкциониронот лице – П.Ч., който заявил, че не е изготвен такъв. Съдът прие за
достоверни показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни,
логични, непротиворечиви и непосредствени, тъй като те лично са установили, че
към 03.01.2020 г. не е било изпълнено даденото предписание от 27.03.2019 г. за
изготвяне на процесния Анализ.
От правна страна:
Неоснователен е довода на дружеството-жалбоподател за липсата на
компетентност на актосъставителя Ж.Г.С. да съставя АУАН по ЗВ, тъй като нейното
оправамощаване съгласно чл. 201, ал.11 от ЗВ се установява от приложената по
делото Заповед № А-601 от 18.09.2019 г. на председателя на ДАМТН.
НП е издадено от лице, което е действало в рамките на своята материална
компетентност, с оглед чл.201, ал.12 от ЗВ.
Съдът не констатира при съставянето на АУАН и при издаване
на НП да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт, тъй като и двата документа
отговарят на изискванията съответно на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
Настоящият състав не споделя направеното възражение от
страна на санкционираното лице за неспазване на давностните срокове по чл. 34
от ЗАНН при издаването на АУАН, тъй като в конкретния случай съставът на вмененото
нарушение предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на дадено предписание,
поради което и от датата на извършената на 03.01.2020 г. проверка, когато
всъщност е констатирано на място, след запознаване с представената от
собственика документация, че даденото предписание на 27.03.2019 г. не е
изпълнено е започнал да тече 3 месечния срок за съставянето на АУАН. В
конкретния случай е без значение факта, че проверката за изпълнение на процесно
предписание, което е дадено с Констативния протокол №
02-03-12/27.03.2019г. е можела да
бъде извършена и в по-ранен етап, предвид дадения срок за изпълнение на предписанието до 30.11.2019 г., но констатацията за неговото неизпълнение е
направена на 03.01.2020 г. и именно тя е послужила на АНО за установяване на
нарушението и нарушителя. От този момент фактически и юридически е възникнала
възможността да се определи
субекта на нарушение, времето и мястото на извършване на съответното нарушение. Законодателят не е
предвидил възможност за издаване на АУАН при предположения за осъществено
административно нарушение. Наличието на извършено нарушение в настоящата
хипотеза е било констатирано (установено) при последваща проверка, извършена от
контролните органи на 03.01.2020 г., поради което не би могло да се приеме, че
нарушителят е бил открит, преди да е било установено извършването на самото
нарушение, нито пък да се призюмира, че такова ще бъде извършено от
дружеството-жалбоподател, на което е било дадено предписанието. Именно и затова тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН е започнал да
тече от момента, когато органът, контролиращ изпълнението на дадените
задължителни предписания е констатирал, че същите не са изпълнени, което в
случая е направено на 03.01.2020 г., като преди неговото изтичане на 03.04.2020
г. е бил съставен на 17.02.2020 г.
процесния АУАН № 02-022, т.е. образуваното административнонаказателно
производство не е било опорочено, тъй като АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в законоустановените срокове.
Няма спор по делото, че „Напоителни системи” ЕАД е собственик на язовир „Темелково”, находящ се в поземлени имоти № 000242, № 000205, №
000113, № 029004, № 029007, № 029009 и № 029010, намиращи се в землището на с.
Лесковец, общ Перник и в землището на с. Копаница, общ. Радомир, което се установява от акт за частна държавнна
собственост № 1068 от 14.06.2004 г. Не се спори също така и по факта, че към
датите на двете извършени от контролните органи проверки - на 27.03.2019 г. и
на 03.01.2020 г. дружеството-жалбоподател не е представило Анализ за техническото и
експлоатационното състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и
съоръженията към нея, съгласно чл.48, чл.49, чл.50, чл.51 и чл.52 от Наредбата
по чл. 141, ал.2 от ЗВ, тъй като този факт е предявен на нарушителя със съставянето на двата
Констативни протоколи и същият се е съгласил с липсата на този документ. Няма спор, че при първоначалната проверка на 27.03.2019
г. е било дадено процесното предписание за предприемане на конкретни действия и
че при проверката на 03.01.2020г. е установено, че същото не е изпълнено.
Несъмнено е, че даденото преписание е имало задължителен характер, тъй като е
дадено в съответната форма и по съответния ред от надлежно упълномощени от
председателя на ДАМТН длъжностни лица, като със същото собственикът на язовира е
бил надлежно запознат. С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна
са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 190а, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗВ, както правилно е квалифицирано деянието от АНО.
Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, като за съставомерността
му са релевантни следните два факти - наличието на дадено по надлежния ред
предписание и неговото неизпълнение в указания срок от адресата му. По своята
същност задължителното предписание е указване на фактическите действия, които
проверяваният субект следва да предприеме за
отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на дейността си.
Следователно предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в
рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Като акт, създаващ
задължения за адресата и предписващ конкретно поведение скрепено с
осъществяваната от контролните органи административна принуда, констативният
протокол е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по
реда на АПК, в хода на който да се преценят редица обстоятелства, включително и
дали са били налице материалноправните предпоставки за издаването му. Даденото
на дружеството-жалбоподател предписание с Констативния протокол № 02-03-12 от 27.03.2019 г. не е било
оспорено от „Напоителни
системи” ЕАД, поради което влизането
на същото в сила определя неговата задължителност за субекта,
към който е отправено и преклудира възможността да бъдат направени възражения
досежно правилността и законосъобразността на предписанието в хода на
последващото административнонаказателно
производство, поради което и са
ирелевантни към вмененото нарушение представените по делото протокол за проведен
експертен технически съвет № РД-11-95#6 от
02.05.2018г. и Годишния доклад за техническата и стопанска експлоатация на
язовира през 2018 г., за които дружеството-жалбоподател лансира голословната
теза, че са били изготвени още преди
извършването на първата проверка.
При
преценка законосъобразността на НП, съдът намира за неоснователна претенцията
на санкционираното юридическо лице за приложението на чл. 28 от ЗАНН. За да бъде деянието маловажен
случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази
преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или
на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност, поради което тяхното съществуване и
влияние върху обществената опасност следва да бъде установено по категоричен
начин по делото. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на настъпили
вредни последици в резултат от деянието не е обстоятелство, обосноваващо такъв
по-нисък интензитет на обществената опасност, тъй като процесното нарушение е
формално и административнонаказателната отговорност за него се реализира с
факта на извършване на деянието, без да е налице необходимост от настъпване на
някакъв допълнителен резултат. Същевременно, обаче, именно с оглед безопасната експлоатация на
язовирната стена и на съоръженията към нея, неизпълнението на даденото предписание в
посочения срок би довело до непредвидими последици, свързани с живота и здравето на хората, околната среда, стопанската
дейност и културното наследство в намиращите се в близост до язовира населени
места, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
За извършено административно нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗВ законодателят е предвидил в чл. 200, ал.1, т.39
от същия закон налагане на имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000 лв. В
настоящия случай АНО е определил същата над минималния размер, без да изложи в
обжалваното НП мотиви за това. Същевременно
в хода на съдебното производство не се установи наличието на отекчаващи
обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в размер над предвидения от
закона минимум, поради което съдът счита, че същата следва да бъде коригирана именно
към определения минимален размер от 1000 лв (хилада лева), който намира за
достатъчен за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, в
какъвто смисъл следва да бъде изменено НП.
По
разноските:
По делото е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна,
на каквито същата има право на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143,
ал.4 от АПК. Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 178,
ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и като съобрази фактическата
и правна сложност на делото, както и вида и количеството на извършената дейност,
настоящият състав намира, че на юрисконсулта на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено възнаграждение в минималния размер от 80 лева, предвиден в чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. В съответствие с правилото
на чл.78, ал. 3 от ГПК същото следва пропорционално да бъде намалено
съобразно изменения размер на имуществената санкция. Доколкото нейния размер е
намален с една втора, то тази пропорция следва да се приложи и към претенциите
за присъждане на юрисконсултското възнаграждение, като дружеството-жалбоподател
бъде осъден да заплати 40 лева такова в
полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НЯСС-121 от 10.08.2020 г., издадено от председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „Напоителни
системи” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
Овча купел, бул. Цар Борис ІІІ № 136, представлявано от изпълнителния директор С.Д.Д.на
основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лв (две хиляди лева) за нарушение на чл. 190а, ал.2, вр. ал.1,
т.3 от същия закон, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от
2000 лв (две хиляди лева) на 1000 лв (хиляда лева).
ОСЪЖДА
„Напоителни системи” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район Овча купел, бул. Цар Борис
ІІІ № 136, представлявано от изпълнителния директор С.Д.Д.да заплати на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор със седалище и адрес на управление: гр. С.,
общ. Столична, бул. Г.М.Димитров № 52А сумата от 40 лв (четиридесет лева),
представляваща направени по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Перник в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ