Определение по дело №4014/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 2791
Дата: 22 декември 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20201000504014
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2791
гр. София , 21.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000504014 по описа за 2020 година
С решение № 144 от 10.04.2020 г., СОС, гр.д. № 124/20 г., ОТМЕНЯ
разпределение на сумата, постъпила от публична продан на недвижим имот с
идентификатор 65231.919.144.4.26 по изпълнително дело № 20188640400117
по описа на ЧСИ В. Н., обективирано в протокол от 13.11.2019 г., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата 53553 лв., постъпила от публична продан на
недвижим имот с идентификатор 65231.919.144.4.26 по изпълнително дело №
20188640400117 по описа на ЧСИ В. Н., както следва:
За ЧСИ - 3666, 92 лв.
За община Самоков - 323, 37 лв.
За "ПИБ" АД - 49562, 71 лв.
Със същото решение се ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. №
5542/22.11.2019 г., подадена от "Буриш хауз" ЕООД, срещу разпределение от
13.11.2019 г. (предявено на 15.11.2019 г. ) на парична сума от 53553 лв. по
изпълнително дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ В. Н., постъпила от
публична продан на недвижим имот с идентификатор 65231.919.144.4.26.
Срещу решението е подадена жалба от „Буриш Хауз“ ЕООД. Същата е
бланкетна, като от съда се претендира отмяна на разпределението от
1
15.11.2019 г. и връщане на преписката на ЧСИ, който да извърши ново
разпределение, което да се предяви на жалбоподателя.
Срещу решението е постъпила жалба от И. Ц. Й.. Твърди, че сумата за
НАП е определена неправилно. Бланкетно сочи, че мотивите на съда са
неоснователни и претендира да се отмени решението, в частта, в която
жалбата му е оставена без уважение.
В качеството си на ответник И. Й. не е заявил становище по постъпилата
на жалба на „Буриш Хауз“ ЕООД, а „ПИБ“ е заявила оспорване. Спрямо
жалбата на И. Й. не е постъпило становище от страните.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото намира следното:
Пред ЧСИ В. Н., рег. №***, е образувано изп.д. № 117/18 г., по молба на
взискателя "ПИБ" АД срещу длъжниците "А и Л Корпорация" ООД, "Виго
бийч" ЕООД и И. Ц. Й. за сумите 952 695, 45 евро (ведно със законната
лихва) и 37316, 21 лева разноски по делото. Кредиторът е заявил искане
изпълнението да се насочи към група имоти (посочени в н.а. № 197 от 2007
г.), един от които е процесното студио С-39 с идентификатор
65231.919.144.4.26, собственост на физическите лица Ц. Й. Й. и М. И. С.. За
купувач на имота е обявен банката-взискател за сума от 53 553 лв., като на
13.11.2019 г. ЧСИ е съставил протокол за разпределение сумата, както следва:
- По чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД - сумата 304, 80 лв., представляваща такси
за предявяване на разпределение, за справки за изпращане и връчване на
уведомления относно постановление за възлагане, както и сумата 3803, 10лв.
- частична пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ;
- По чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД - сумата 323, 37 лв. - данък за недвижим
имот;
- По чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД - сумата 49 121, 83 лв. - частично
погасяване на дълга към взискателя и ипотекарен кредитор "ПИБ" АД.
Няма спор, че жалбоподателят „Буриш Хауз“ ЕООД е собственик на друг
имот, ипотекиран в полза на банката, спрямо който изпълнението е спряно.
2
При тези данни съдът приема следното:
Постъпилите по делото жалби от „Буриш Хауз“ ЕООД и от И. Й. са
бланкетни, с общо изложение съображения за неправилност на постановения
акт. С оглед възприетото в практиката разрешение, че производството по
частни жалби е подчинено на правилата на пълния въззив, настоящата
инстанция следва да осъществи цялостен контрол относно
законосъобразността на атакувания акт.
При проверка на данните по делото съдът намира, че частната жалба на
„Буриш Хауз“ ЕООД е оставена без разглеждане неоснователно. В случая е
относимо разрешение прието в практиката на АС Пловдив, която се споделя и
от настоящия състав – в определение № 694 от 18.12.2015 г. по в. ч. гр. д. №
691/2015 г. е изтъкнато, че от значение са правилата, че ипотеката се
учредява за обезпечаване на вземания, за които длъжниците са солидарно
отговорни, както и че ипотечното право е неделимо, тъй като всяка част от
вземането е обезпечена от ипотечното право и всяка част от имота/имотите
обезпечава вземането. При това положение и отнесено към настоящия казус,
както солидарният длъжник е легитимиран да обжалва разпределението на
сума, получена от имуществото на друг солидарен длъжник, доколкото всеки
от тях отговаря за цялото вземане и има интерес именно то да бъде погасено
при разпределението, така и ипотекарния длъжник е легитимиран да обжалва
разпределението на сума, получена от продажбата на имот на друг
ипотекарен длъжник за същото вземане, което обезпечават, за да бъде
погасено именно то (изцяло или в по-голям размер), бранейки по този начин
личните си вещни и облигационни права. Този довод обосновава извода за
допустимост на жалбата на „Буриш Хауз“ ЕООД и отмяна на решението на
СОС в частта, в която тя е оставена без разглеждане. Делото следва да бъде
върнато на окръжния съд за произнасяне по съществото на същата. Вярно е,
че при бланкетността на жалбата проверката на съда и крайните изводи ще
кореспондират с вече сторените до момента. Това произнасяне обаче е
наложително с оглед необходимостта в производство по проверка на
извършеното разпределението, решението на САС да е еднакво спрямо
всички страни, подали жалби.
Следва да се посочи, че в случая не е относимо разрешението, дадено в т.
3
2 на Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г.,
ОСГТК на ВКС, с което бе преодоляна противоречивата практика на
съдилищата относно статута и правата на ипотекарните длъжници при
обжалване на действията на ЧСИ. В сочения акт е прието, че този, който е дал
своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при
която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното
качество на длъжник в изпълнителното производство. Този извод обаче е
приложим, в случаи в които страната обжалва тези действия на съдебен
изпълнител, които стоят извън разпределението. Когато предмет на проверка
е последното, то правилата на чл. 435 ГПК не се прилагат, а са относими тези
на чл. 463 ГПК.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение № 144 от 10.04.2020 г., СОС, гр.д. № 124/20 г., в частта, в
която се ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 5542/22.11.2019 г.,
подадена от "Буриш хауз" ЕООД, срещу разпределение от 13.11.2019 г.
(предявено на 15.11.2019 г. ) на парична сума от 53 553 лв. по изпълнително
дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ В. Н., постъпила от публична
продан на недвижим имот с идентификатор 65231.919.144.4.26.
ВРЪЩА делото на СОС за произнасяне по частната жалба на „Буриш
хауз“ ЕООД по реда на чл. 463 ГПК.
След произнасяне на съда и съобщаване на акта на страните, делото да се
върне в САС за разглеждане на жалбите на „Буриш хауз“ ЕООД и И. Й.,
касаещи разпределението.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4