№ 342
гр. Варна , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Ц. Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100502982 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на К. Т. К. чрез адвокат
Б. Б. срещу решение № 2923 от 07.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 4837 по описа за 2020 г.
на Районен съд – Варна, тридесети състав, с което е допуснато да бъде извършена съдебна
делба на следния недвижим имот, намиращ се в сграда с № 3 в поземлен имот с
идентификатор 10135.2559.112 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на
град Варна, община Варна, област Варна, одобрена със заповед РД-18-92 от 14.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот в град Врана - ул. ***“ с
площ от 3 668 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: комплексно застрояване, при съседни поземлени имоти: 10135.2559.143,
10135.2559.113, 10135.2559.108, 10135.2559.111, а именно: апартамент № 40, съставляващ
самостоятелен обект – жилище апартамент с идентификатор 10135.2559.112.3.13 по КККР
на град Варна, с административен адрес в град Варна - ул. ***“ № 23 ет.5 ап.40 на едно ниво
с площ от 105,50 кв.м, състоящ се от четири стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, дрешник и
входно антре при граници на самостоятелния обект: на същия етаж - самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2559.112.3.14, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор
10135.2559.112.3.10, над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.16,
ведно с прилежащото избено помещение № 40 с площ от 4,08 кв.м с граници: изток – изба №
43, запад – избен коридор, север – укритие, юг – избен коридор, горе – жилища, както и
припадащите се 1,2056 % идеални части от общите части на сградата, в която се намира
самостоятелният обект, и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот, върху който е построена сградата, между съделителите М. В. К. и К. Т. К.
при квоти по ½ идеална част за всеки съделител, на основание член 34 от Закона за
собствеността /ЗС/; както и е осъден въззивникът да заплаща на М. В. К. обезщетение за
ползването на притежаваната от ищцата М. В. К. ½ идеална част от апартамент № 40,
съставляващ самостоятелен обект – жилище апартамент с идентификатор
1
10135.2559.112.3.13 по КККР на град Варна, с административен адрес в град Варна - ул.
***“ № 23 ет.5 ап.40 на едно ниво с площ от 105,50 кв.м, състоящ се от четири стаи, кухня-
трапезария, баня, тоалет, дрешник и входно антре при граници на самостоятелния обект: на
същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.14, под обекта -
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.10, над обекта - самостоятелен обект
с идентификатор 10135.2559.112.3.16, ведно с прилежащото избено помещение № 40 с площ
от 4,08 кв.м с граници: изток – изба № 43, запад – избен коридор, север – укритие, юг –
избен коридор, горе – жилища, както и припадащите се 1,2056 % идеални части от общите
части на сградата, в която се намира самостоятелният обект, и съответните идеални части от
правото на строеж върху ПИ 10135.2559.112, целият с площ от 3 668 кв.м при граници на
поземления имот: ПИ 10135.2559.143, 10135.2559.113, 10135.2559.108 и 10135.2559.111,
придобит при равни квоти за съделителите сългасно нотариален акт /НА/ № 7, том І, рег.№
228, дело № 6 от 2015 г. на нотариус П. С., в размер на 290 лева месечно, считано от
решението за допускане на делбата до окончателното извършване, на основание член 344,
алинея 2 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че атакуваното решение е неправилно, необосновано,
незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Сочи се, че първоинстанционният съд не е приел възражението на въззивника, че
придобивната сделка в частта, с която М. К. е придобила ½ идеална част от опартамента, е
привидна и като такава е нищожна на основание член 26, алинея 2 от ЗЗД. Очевидно е и
твърдението за липса на принос от страна на К.. Твърди се, че не е налице съсобственост
между страните поради предевдност на сделката относно лицата, участващи в нея. Набляга
се и на обстоятелството, че е безспорно доказано, че парите, платени на продавача по
сделката, са изцяло от сметка на К.. Излага се, че е налице нарушение на член 12 и член 235
от ГПК, тъй като съдът не е преценил всички доказателства по делото и доводите на
страните. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба, респективно и
претенцията по член 344, алинея 2 от ГПК.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва. Излага се, че въз основа на събраните по делото доказателства
първоинстанционният съд обосновано е приел за недоказани твърденията на ответника
/въззивник/, че продажбата е привидна и прикрива действителната воля на страните имотът
да се придобие в сособственост между него и двете им деца, доколкото в случая не се
твърди съгласие на страните по договора, а уговорка между двамата купувачи. Без правно
значение е превеждането на продажната цена от сметка на въззивника, тъй като
съсобствеността произтича от самия договор за продажба, в който са посочени и дяловете в
създадената съсобственост. Липсата на принос също се явява ирелевантна на изхода на
настоящия спор. Моли се за изцяло потвърждаване на обжалваното решение.
По делото е депозирана и частна жалба от жалба на К. Т. К. чрез адвокат Б. Б. срещу
цитираното по-горе решение в частта, с която е осъден въззивникът да заплаща на М. В. К.
обезщетение за ползването на притежаваната от ищцата М. В. К. ½ идеална част от
апартамент № 40, съставляващ самостоятелен обект – жилище апартамент с идентификатор
10135.2559.112.3.13 по КККР на град Варна, с административен адрес в град Варна - ул.
***“ № 23 ет.5 ап.40 на едно ниво с площ от 105,50 кв.м, състоящ се от четири стаи, кухня-
трапезария, баня, тоалет, дрешник и входно антре при граници на самостоятелния обект: на
същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.14, под обекта -
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.10, над обекта - самостоятелен обект
с идентификатор 10135.2559.112.3.16, ведно с прилежащото избено помещение № 40 с площ
от 4,08 кв.м с граници: изток – изба № 43, запад – избен коридор, север – укритие, юг –
избен коридор, горе – жилища, както и припадащите се 1,2056 % идеални части от общите
2
части на сградата, в която се намира самостоятелният обект, и съответните идеални части от
правото на строеж върху ПИ 10135.2559.112, целият с площ от 3 668 кв.м при граници на
поземления имот: ПИ 10135.2559.143, 10135.2559.113, 10135.2559.108 и 10135.2559.111,
придобит при равни квоти за съделителите сългасно нотариален акт /НА/ № 7, том І, рег.№
228, дело № 6 от 2015 г. на нотариус П. С., в размер на 290 лева месечно, считано от
решението за допускане на делбата до окончателното извършване, на основание член 344,
алинея 2 от ГПК.
В частната жалба се излага, че в хода на производство е доказано, че имотът никога не
се е ползвал от нито една от страните, а наемът се е получавал от М. К., същата има и ключ
от жилището. Моли се за отмяна на решението му в тази част.
Отговор на частната жалба е постъпил от насрещната страна. В него се сочи, че от
май-юни 2016 г. до пролетта на 2019 г. в имота е имало наематели по сключен с К. К.
договор. През това време наемната цена е заплащана на К. с изключение на първия наем,
който бил платен на ищцата; разходите за поддържане на общите част били заплащани от
К..след отправената покана предз месец януари 2019 г. въззивникът не е осигурил достъп на
ищцата до имота, нито възможност да го ползва според идеалната си част, като противните
твърдения са останали недоказани. Иска се потвърждаване на решението досежно
претенцията по член 344, алинея 2 от ГПК.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното
решение, като неизгодно за него. Правото си на жалба, то е упражнило в срок. Жалбата
отговаря на изискванията на член 260 и член 261 от ГПК. При извършената служебна
проверка по валидността на обжалваното решение съобразно нормата на член 269 от ГПК
съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че ищцата и ответникът са съсобственици на недвижим
имот, придобит от тях чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
/НА/ № 228, том І, № 7 от 21.01.2015 г. на нотариус с рег.№ 335, вписан в Службата по
вписванията с вх.рег.№ 1091, акт 183, том 4 от 21.01.2015 г., и се притежава при равни части
в индивидуална собственост. Към датата на договора страните били във фактическо
съжителство. През 2016 г. ответникът лишил ищцата от достъп до имота и оттогава го
използва изцяло лично или чрез отдаване под наем на трети лица, а към момента на
депозиране на исковата молба имотът се ползва от наематели на ответника. Ответникът
отказвал доброволно прекратяване на съсобствеността. Тъй като ищцата е лишена от
възможността да ползва имота, претендира от ответника заплащане на 350 лева месечно
срещу ползването на имота в размер на средния пазарен наем до окончателото извършване
на делбата.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска
като неоснователен. Твърди, че изложените в исковата молба факти и обстоятелства не
отговарят на истината. Заявява, че с ищцата М. К. са започнали връзка през 2007 г., като
първоначално заживяли в жилище на ответника, находящо се в ж.к. „Левски”. Към края на
2008 г. се преместили в жилище - собственост на нейните родители -, представляващо етаж
от къща. Твърди, че няколко години по-късно със собствени средства направил много
3
сериозен ремонт, за да могат да живеят там заедно с децата. През ноември 2009 г. се родило
първото им дете Раделина, а през 2012 г. второто им дете Венелин. Твърди, че ищцата през
целия този период не е работила, като до януари 2015 г. ищецът изцяло издържал нея и
децата. Твърди, че през периода 1999 г. - 2007 г. работил в круизна компания, където бил
много добре заплатен и успял да спести значителни средства в долари, които се равнявали
на около 300 000 лева. През 2014 г. решил да инвестира част от тези пари в закупуване на
жилище, като искал по 1/4 идеална част от закупения имот да бъде записана на двете деца.
Харесал процесното жилище, като продажната цена била 64 000 евро. Твърди, че малко
преди изповядването на сделката ищцата му казала, че децата били много малки и било по-
добре имотът да бъде прехвърлен на тяхно име след 3-4 години. За да е сигурна ищцата, че
ответникът ще изпълни обещанието си да има част за децата, му казала, че следва да е
вписана тя в НА като тяхна майка и гарант на техните дялове. Твърди, че помежду им била
постигната устна уговорка ищцата да прехвърли след около 3-4 години по 1/4 идеална част
от процесния имот на децата. Посочва, че при тази договорка се съгласил да бъде вписана и
ищцата в нотариалния акт за 1/2 идеална част от закупувания недвижим имот. Твърди, че и
двамата имали ясното съзнание, че закупеният апартамент е заплатен само и единствено със
средства на ответника и ищцата няма принос в тези средства, като и че макар да е обявена за
купувач, не е участвала с парични средства в закупуването и не е заплащала половината от
продажната цена. Посочва, че през лятото на 2018 г. отношенията между страните се
развалили и ищцата поискала ответникът да напусне жилището. Няколко пъти я помолил да
изпълни обещанието си и прехвърли частта си на децата, но тя категорично отказвала.
Счита, че придобивната сделка в частта, с която ищцата е придобила половината от имота е
привидна и се явява нищожна в тази си част на основание член 26, алинея 2, предложение
последно от ЗЗД. Оспорва твърдението на ищцата, че от 2016 г. я е лишил от достъп до
имота, като твърди, че ищцата е получавала наема при отдаване на имота на трети лица.
Видно от представения по делото НА С.В.В. е продала на М. В. К. и К. Т. К. при равни
квоти собствеността върху следния свой собствен недвижим имот, намиращ се в сграда № 3
в поземлен имот с идентификатор 10135.2559.112 по кадастралната карта и кадастралните
регистри /КККР/ на град Варна, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот в град Врана - ул. ***“ с
площ от 3 668 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: комплексно застрояване, при съседни поземлени имоти: 10135.2559.143,
10135.2559.113, 10135.2559.108, 10135.2559.111, а именно: апартамент № 40, съставляващ
самостоятелен обект жилище с идентификатор 10135.2559.112.3.13 по КККР на едно ниво с
площ от 105,50 кв.м, състоящ се от четири стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, дрешник и
входно антре при граници на самостоятелния обект съгласно схема № 15-4637 от 08.01.2015
г. на СГКК – Варна: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор
10135.2559.112.3.14, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.10,
над обекта: самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.16, ведно с
прилежащото избено помещение № 40 с площ от 4,08 кв.м с граници съгласно документ за
собственост: изток – изба № 43, запад – избен коридор, север – укритие, юг – избен коридор,
горе – жилища, както и припадащите се 1,2056 % идеални части от общите части на
сградата, в която се намира самостоятелният обект и съответните идеални части от правото
на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, срещу цена в размер
на 64 000 евро.
Представен е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен
на 29.12.2014 г., между С.В.В. като продавач и от М. К. и К. К. като купувачи, по силата на
който продавачът се задължава в срок до 26.01.2015 г. да се снабди с необходимите
документи и да сключи окончателен договор за покупко-продажба, с който да прехвърли при
равни квоти на купувачите или на посочено от тях трето лице собствеността върху
4
процесния недвижим имот при цена от 64 000 евро.
Представена е декларация по член 4, алинея 7 и по член 6, алинея 5, точка 3 от ЗМИП
от М. К., в която последната е декларирала, че сумата от 32 000 евро представлява лични
спестявания.
От приложената по делото декларация от К. К., представена при закупуване на
процесния недвижим имот, се установява, че същият под страх от наказателна отговорност
по член 313 от НК е декларирал, че половината от паричните средства, в размер на 32 000
евро държи за М. К., а другата половина от 32 000 евро са лични спестявания.
От трудова книжка на М. К. се установява, че ищцата в периода от 20.05.2002 г. до
16.10.2002 г., от 07.05.2003 г. до 25.09.2003 г., от 01.05.2004 г. до 14.12.2011 г. е работила
като стюардеса при работодател „BHR“ ООД; а в периода от 07.02.2012 г. до 21.02.2012 г. и
от 06.01.2014 г. до 19.01.2015 г. като технически сътрудник в „Линна 09“ ЕООД.
Представена е служебна книжка, от която се установява, че М. К. от 19.01.2015 г. до
момента работи като директор на дирекция Обща администрация в район Аспарухово на
Община Варна.
Представени по делото са извлечения за наличностите и движенията по банковите
сметки на името на К. К., като вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза
установява, че сметките са захранвани основно от самия него; в периода от 01.01.2001 г. до
31.12.2007 г. по валутната му сметка в USD са постъпили средства в размер на 161 715,80
USD, като една част са изтеглени, а друга част в размер на 109 815,90 USD /167 433 лева/ са
вложени в различни депозити в различни сметки за различни периоди в различни банки; в
резултат на тези вложения К. е реализирал допълнителен доход от лихви в размер на 32 416
лева в периода до 2015 г., които са постъпили в съответните разплащателни и депозитни
сметки на ответника; К. е вложил част от спестяванията си в „КТБ“ АД, като след фалита на
банката на 04.12.2014 г. на ответника е изплатен от Фонда за гарантиране на влоговете в
банките максималният гарантиран размер на влоговете в размер на 196 000 лева; съгласно
данните в Автоматизираната система за изплащане на ФГВБ К. К. се е разпоредил лично с
пълния гарантиран размер на влоговете си на 04.12.2014 г. в бакна „СИ Банк“ ЕАД; една
част от средствата в размер на 99 000 лева са постъпили в сметка на ответника в „ПИБ“ АД
на 04.12.2014 г., друга част в размер на 67 000 лева са постъпили на 04.12.2014 г. в сметката
на ответника в „ОББ“ АД, а останалите 30 000 лева е оставил на срочен депозит в „СИ Банк“
АД; със средствата от сметката в „ОББ“ АД на 29.12.2014 г. е заплатен депозит за покупка
на недвижим имот – апартамент № 40, находящ се в град Варна - ул. „***“ № 23 ет.5, в
размер на 12 500 лева; на 21.01.2015 г. от сметката на ответника в „ПИБ“ АД е прехвърлена
сумата от 80 000 лева в сметката му в „ОББ“ АД и на същата дата е заплатена сумата в
размер на 101 923,23 лева за покупката на апартамента; сметките на ответника са
захранвани и от други физически лица със суми в размер общо на 46 652,51 лева, като
ищцата М. Кукова е захранила сметка на ответника със сумата в размер на 400 лева на
13.10.2009 г.
Приложена и нотариална покана от 23.01.2019 г. от М. В. К. до К. Т. К., връчена му
срещу разписка на 24.01.2019 г., с която К. оттегля пълномощията, дадени на К. К., и го
кани в седмодневен срок от получаване на поканата да предостави ключ от процесното
жилище, както и да освободи половината от него, като в случай на неизпълнение е поканен
да заплаща по 350 лева месечно.
Представен е договор за наем на недвижим имот от 04.04.2015 г., сключен между К. Т.
К. като наемодател и Р.С.Г. като наемател, по силата на който му е предоставен за временно
5
и възмездно ползване процесният апартамент при наемна цена от 700 лева месечно, и
договор за наем от 23.06.2016 г., сключен между К. Т. К. като наемодател и О.А.А. като
наемател, по силата на който е отдаден на последния под наем процесният недвижим имот
за срок от една година при месечна наемна цена от 650 лева.
От показанията на разпитания по делото свидетел А.Д.С. се установява, че същият е
домоуправител на етажната стобственост с административен адрес в град Варна - ул. „Д-р
***“ № 23 и познава К. К., откакто купили апартамента, а ищцата видял февруари, когато го
потърсила като домоуправител. Свидетелят излага, че в момента никой не живее в
апартамента, плащанията към етажната собственост се извършвали от квартирантите.
Отначало в апартамента живеел О. с още две момичета, едното от които се казвало Ц., но
напуснали лятото на 2019 г. След тях живеело в апартамента момче на име Б. или Б., който
дал на свидетеля последната такса от името на К. - около 200 лева, за което
домоуправителят му дал ордер. Б. или Б. живял до края на ноември 2019 г. в апартамента. К.
още, когато купили апартамента, му казал, че няма да живее в него, а ще го дава под наем.
М. видял за първи път март 2020 г., когато го потърсила за информация дали апартаментът
се ползва като споделила, че се разделят с К. и не е взимала наем за апартамента.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля О. М. А., който заявява, че
познава М. К. и К. К. от началото на лятото /май или юни/ 2016 г., когато наел апартамента с
други хора, за което има договор. Ц. му била съквартирантка, заедно с Р.. Живели там до
миналата година - началото на май месец 2019 г. Наемът бил 650 лева. М. я познава като
съпругата на К.. От началото първият наем бил платен лично на нея в брой. От тогава не е
плащал наем на М., но понеже тримата се редували не знае дали някой друг е плащал наем
лично на нея. През 2019 г. М. посетила апартамента без предупреждение. Било вечерта,
ответникът я поканил вътре. Тя поискала копие от договора за наем. Снимала договора и
накарала свидетеля да подпише на обикновен лист, че той е О. - наемател на този имот и
живее там -, както било написано в договора и свидетелят го написал, понеже било вярно.
След това с М. се чули няколко пъти, посетила го и на работното му място в ресторант
„Фратели“. Тя обяснила, че поводът е, че вече водят дела с К. и иска да свидетелства в нейна
полза, като искала да каже, че не я познава. Всички наеми са давани в брой.
По делото е изслушана и съдебно-оценителна експертиза, от която се установява, че
средният месечен пазарен наем за делбения имот е в размер на 580 лева.
Съгласно член 344, алинея 1 от ГПК при допускане на съдебна делба съдът се
произнася по наличието на съсобственост, изследвайки наличие на придобивно основание
на вещното право, независимо дали е въведено в процеса от ищец или ответник по делбата,
лицата, легитимиращи се като съсобственици и техните права в съсобствеността.
Ищцата твърди, че съсобствеността между страните е възникнала въз основа на
договор за покупко-продажба, сключен през 2015 г., и се притежава при равни квоти.
Доказателства за тези й твърдения се съдържат в събраните пред първата инстанция
писмени такива – нотариален акт, от който е видно, че М. К. и К. К. са закупили при равни
квоти процесният имот, и доколкото същите не са били в граждански брак, то между тях е
възникнала обикновена съсобственост.
Ответникът оспорва, че между страните има съсобственост, излагайки, че договорът по
отношение на ищцата за нейната ½ идеална част е нищожен на основание член 26, алинея 2,
предложение последно от ЗЗД, тъй като дадените парични средства за покупката на
жилището са само на К. и тя няма принос в закупуването, както и, че с К. имали уговорка да
прехвърли в срок от 3-4 години нейната част на двете, родени от фактическото съжителство
между страните, деца. На първо място следва да се отбележи, че доколкото между страните
6
по делото не е имало сключен граждански брак /факт, по който не се спори/, то съдът не
може да изследва наличието или липса на съвместен принос по смисъла на член 21 от
Семейния кодекс. Обстоятелството, че К. е платил с лични средства цялата сума не може да
обуслови приложението на член 23 от СК по изложените причини.
При привидни /симулативни/ договори страните нямат намерение да бъдат обвързани
така, както външно са изразили воля. Те обективират волеизявления в правната
действителност, които стават известни на трети лица, но в действителност те съзнателно
изобщо не желаят настъпването на правните последици /абсолютна симулация/ или желаят
настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно
изразената им воля /относителна симулация/. Самите страни създават по своя воля и с
постигнато между тях съгласие тази двойственост, симулацията е насочена към трети лица.
При персоналната симулация привидността се отнася не до съществуването на правните
последици на явната сделка, а до това, кой е техен носител. И при нея знанието и съгласието
на прикритата и на явната страна е необходимо – за търсените последици, за действителните
титуляри на правата и задълженията и за симулираното участие на привидна страна.
Последната може и да не знае, че фигурира като страна по договора при така наречената
едностранна персонална симулация. В тежест на страната, която претендира, че сделката е
привидна /в случая ответникът К./, е да докаже симулацията. В конкретният случай обаче
изобщо не се твърди договореност между страните по извършената покупко-продажба –
продавачът С.В.В. и купувачите М. В. К. и К. Т. К.. Твърдението на ответника е, че
договорката е между двамата купувачи, а това изначално изключва симулацията.
С оглед изложеното твърдение на К. К., че между него и М. К. е била постигната устна
уговорка ищцата да прехвърли след около 3-4 години по 1/4 идеална част от процесния имот
на децата, не би била приложима и хипотезата за наличието на модалитет на договора за
покупко-продажба, доколкото тежестта е едно допълнително волеизявление към друго
такова за имуществено разпореждане, с което получателят на едно имуществено право се
задължава за определено действие. Тук е мястото да се посочи, че в хода на производството
не се доказаха никакви пречки страните да сключат договора за покупко-продажба като
двете деца придобият част от имота вместо тяхната майка. Напротив, доказа се безспорно, че
предварителният договор е вписано задължението на продавача да прехвърли при равни
квоти на купувачите или на посочено от тях трето лице собствеността върху процесния
недвижим имот.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че с оглед наведените
твърдения не е налице и косвено представителство по смисъла на член 292, алинея 2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на член 344, алинея 2 от ГПК в решението по алинея 1 или по-
късно, ако всички съделителите не използват съсобствения имот съобразно правата си,
съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат
на другите срещу ползването. В този случай така определените суми, които следва да бъдат
заплащани между съделителите по реда на член 344, алинея 2 от ГПК, уреждат отношенията
им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат
характер на привременна мярка досежно ползването. Тълкувателно решение № 7 от
02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС визира, че когато един от съсобствениците упражнява
фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик
и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства
съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности, той ползва
лично по смисъла на член 31, алинея 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е
ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство
7
или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи
да ги реализират.
В настоящия случай e безспорно установено от събраните гласни доказателства пред
първата инсттанция, че след раздялата между страните К. е бил лишена от достъп до имота.
Наемната цена е била заплащана от наемателите на ответника с изключение на една месечна
сума, платена на ищцата; представеният договор за наем е сключен от К. К. и наемателя;
домоуправителят сочи, че не познава ищцата, видял я за първи път преди делото. С оглед
изложеното съдът намира, че е доказано личното ползване на процесния имот от ответника,
поради което същият следва да заплаща обезщетение на другия съсобственик в размер на
половината от средния месечен пазарен наем за делбения имот.
Поради това решението се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и направеното искане въззивникът дължи заплащане на
сторените разноски от въззиваемите пред въззивната инстанция.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивника възражение, основано на нормата на
член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за основателно – заплатеният от въззиваемата
адвокатски хонорар от 2 000 лева не е прекомерен. Съобразно нормата на член 7, алинея 4,
изречение първо от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на
представляваната страна според правилата на алинея 2, но не по-малко от 600 лева за всяка
фаза, а интересът на страната е 42 812,30 лева съгласно представената данъчна оценка на
имота, тоест минималното дължимо адвокатско възнаграждение е в размер на 1 814,37 лева.
По делото са разгледани множество възражения, както и частна жалба против решението в
частта му по искането с правно основание член 344, алинея 2 от ГПК.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2923 от 07.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 4837 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, тридесети състав.
ОСЪЖДА К. Т. К. ЕГН ********** от град Варна – ул. „***“ № 23 ет.5 ап.37 да
заплати на М. В. К. ЕГН ********** от град Варна – бул. „Осми приморски полк“ № 122Б
ап.120 сумата от 2 000 /две хиляди/ лева и на С.Ж.К. ЕГН ********* и К.а Д.К. ЕГН
*********, двамата от град Варна - ***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
сторените от тях разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9