Р Е Ш Е Н И
Е №1280
07.08.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 197/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Спасов и син 2009“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление с. Крумово, ул. „Хан Крум“ № 39,
представлявано от С.Г.С., ЕГН: ********** против
Наказателно постановление № 482631-F505208 от 06.12.2019 г., издадено от
Я.Т.Б. – ***, с което на основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 670,75 (шестстотин и седемдесет лева и
седемдесет и пет стотинки) лева за нарушение по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 119 от ЗДДС вр. чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди неправилно да е установена фактическата обстановка. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност поддържа да е
налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н.А., която поддържа жалбата.
Взема становище неправилно да са определени моментът на възникване на
задължението на жалбоподателя за регистрация по ЗДДС и датата на установяване
на нарушението. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от *** Д.П., която
пледира да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата
обстановка да е правилно установена, а възраженията на жалбоподателя да са
неоснователни. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на
претенцията на жалбоподателя за овъзмездяване на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Спасов и син 2009“ ООД, спрямо
което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект
с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 11.12.2019 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО)
на 17.12.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 24.07.2019 г. жалбоподателят „Спасов и син 2009“
ООД подал заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 163911901824230/24.07.2019
г. По така подаденото заявление била извършена проверка от свид. С.С. Т. –
старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, документирана с протокол №
**********/30.07.2019 г. За периода от 01.03.2018 г. до 28.02.2019 г.
жалбоподателят бил реализирал облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер над 50 000 лева, а именно от 50 943,89 лева, формиран
от търговска дейност – ресторантьорство. За „Спасов и син 2009“ ООД възникнало
основание за задължителна регистрация по ЗДДС към 28.02.2019 г. и в срок до
07.03.2019 г. е трябвало да подаде заявление за регистрация. По подаденото на
24.07.2019 г. заявление жалбоподателят бил регистриран по ЗДДС на 01.08.2019 г.
с връчването на акт за регистрация № 160421901879114/30.07.2019 г. За периода
от 22.03.2019 г. – датата, следваща датата, до която е трябвало да бъде издаден
актът за регистрация по ЗДДС, ако задълженото лице беше подало заявление за
регистрация в срок, до 31.07.2019 г. – датата, предхождаща датата, на която
жалбоподателят е регистриран, той е следвало да начислява ДДС за извършените от
себе си облагаеми доставки.
За периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. „Спасов и
син 2009“ ООД извършил облагаеми доставки на обща стойност 4 024,50 лева.
Оборотът бил формиран от продажби, отразени на регистрирано фискално устройство
с инд. № ZK058778 и №
на ФП 50146165. За този период - от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г.,
жалбоподателят трябвало да начисли ДДС в размер на 670,75 лева за извършените
облагаеми доставки, като на основание чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС състави отчет за
извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за данъчния
период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец юли 2019 г.
и да включи размера на данъка в справката-декларация за данъчен период месец
юли 2019 г., като справката-декларация и дневника за продажни да подаде в ТД на
НАП – Пловдив в срок до 14.08.2019 г.
На 20.08.2019 г. свид. Д. съставила акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бл. № F505208 против жалбоподателя „Спасов
и син 2009“ ООД в присъствието на свидетел и на упълномощено лице,
представляващо дружеството. На последния бил връчен препис от акта срещу
разписка.
Въз основа на
така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С.С.Д.. От тях
се установява, че проверката е била инициирана по повод подадено от
жалбоподателя заявление за регистрация по ЗДДС. Установяват се и
обстоятелствата, които са били констатирани при тази документална проверка,
като основанието за регистрация спрямо жалбоподателя е настъпило на по-ранна
дата – 28.02.2019 г., поради достигнат облагаем оборот. Свидетелката пояснява,
че заявлението за регистрация не било подадено в съответния срок до 07.03.2019
г., а едва на 24.07.2019 г., като за периода до регистрацията си дружеството
имало задължение да начислява ДДС за облагаемите доставки, които извършило. В
тази връзка от показанията на свид. Д. се установява и че конкретно за данъчен
период месец юли 2019 г. жалбоподателят извършил облагаеми доставки на стойност
4 024,50 лева, а размерът на ДДС, който следвало да бъде начислен, бил
670,75 лева. Установява се и че самите доставки представляват продажби,
извършени в рамките на търговската дейност на жалбоподателя – ресторантьорство.
Показанията на свид. Д. се кредитират изцяло от съда като подробни,
последователни и вътрешно непротиворечиви, дадени от незаинтересован по делото
свидетел. Същите са и проверени по делото, като изцяло се подкрепят от
събраните писмени доказателства.
От акт за регистрация по ЗДДС №
160421901879114/30.07.2019 г. (лист 37 от делото) се установява, че с този акт
е разпоредено жалбоподателят да бъде регистриран по ЗДДС, като видно от
приложената разписка, актът за регистрация е връчен на дата 01.08.2019 г.
От съкратен отчет на фискалната памет за периода от
01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. от ФУ с индивидуален № ZK058778 и ИН
на ФП 50146165 (лист 22-23 от делото) се изяснява, че общият отчетен оборот за
периода е 4 024,50 лева.
От заповед № 2-3250/09.10.2019 г. (лист 17 от делото)
се изяснява, че длъжностното лице, издало наказателното постановление, е
определено да изпълнява длъжността директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП – Пловдив.
От
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се
установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57
от ЗАНН и е издадено от материално и териториално компетентен орган. Съдът
намери и че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в
АУАН и НП.
По приложението на материалния закон настоящият състав
намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по
категоричен начин жалбоподателят „Спасов и син 2009“ ООД да е извършил
административното нарушение, за което е наказан с процесното НП. Установява се
на първо място, че през интересуващия делото период – месец юли 2019 г.,
жалбоподателят е извършил облагаеми доставки на стойност 4 024,50 лева.
Изяснено е, че доставките представляват продажби, извършени при осъществяваната
търговска дейност от дружеството, а именно ресторантьорство, като по делото не
е спорно, че се касае за облагаеми доставки - не се правят възражения, нито се
сочат доказателства в противен смисъл. Правилно е определен и размерът на
извършените облагаеми доставки за данъчен период м. юли 2019 г., а възражението
на жалбоподателя е неоснователно. Санкционираният се опитва да внесе съмнение
относно размера на реализирания оборот през процесния данъчен период,
позовавайки се на данните за издадени сторно касови бележки. Установява се
обаче от протокол № **********/30.07.2019 г., че сторно касовите бележки са с
номера от 1 до 71 и всички са издадени в периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2018
г., т.е. далеч преди релевантния за делото период – юли 2019 г. Следователно те
са неотносими към определянето на размера на извършените облагаеми доставки.
Все в тази връзка в съкратения отчет на фискалната памет (лист 22-23 от делото)
е удостоверен и общият сторно оборот за периода, който е 0,00 лева. На следващо
място доказано е от обективна страна, че жалбоподателят не е бил регистриран по
ЗДДС, но за него е било настъпило основание за задължителна регистрация
съгласно чл. 96, ал. 1, изр. 1-во от ЗДДС. Доказано е по делото, а и не е
спорно, че облагаемият оборот от 50 000 лева през 12 последователни месеца
е достигнат преди процесния данъчен период месец юли 2019 г. Следователно
жалбоподателят е бил длъжен, но не е подал заявление за регистрация в срок, като
в тези случаи ЗДДС постановява, че лицето дължи данък за извършените си
облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да
бъде издаден актът за регистрация, ако лицето беше подало заявлението за
регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.
Процесният период месец юли 2019 г. попада в тези граници, поради което за
„Спасов и син 2009“ ООД съществува задължение за начисляването на ДДС по
облагаемите доставки през този период.
Начинът
на изпълнение на това задължение е регламентиран в разпоредбата на чл. 86, ал.
1, т. 1-3 от ЗДДС. Законодателят е предвидил поредица от три действия на задълженото
лице, които формират фактическия състав по начисляването на данъка: 1. издаване
на данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред; 2. включване
размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и 3. посочване
на документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Окончателните правни последици – начисляването на данъка, настъпват едва със
завършването на фактическия състав. За да изпълни надлежно задължението си за
начисляване на данъка, жалбоподателят е трябвало на първо място да състави отчет
за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за доставките за
съответния данъчен период. Това му задължение произтича от разпоредбата на чл.
119 ЗДДС вр. чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС. В случая предвид характера на доставките
– от ресторантьорска дейност, съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗДДС не е било
задължително издаването на фактура, нито пък са налице предпоставките по чл.
117, ал. 1 от ЗДДС за издаване на протокол, поради което правилно е прието от
наказващия орган, че първият етап от изпълнението на задължението е следвало да
бъде осъществен чрез съставянето на отчет за извършените продажби съгласно чл.
119 от ЗДДС. На следващо място жалбоподателят е трябвало да включи
размера на данъка в справката-декларация за данъчен период м. 07.2019 г. и да
посочи отчета за извършените продажби в дневника за продажби за месец 07.2019 г.
Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС справката-декларация заедно
с регистър „дневник за продажбите“
се подават до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. Оттук се установява, че срокът за
начисляване на данъка е бил до 14.08.2019 г., до която дата „Спасов и син 2009“
ООД е трябвало първо да извърши посочената последователност от действия – да
състави отчет за извършените продажби през данъчен период м. юли 2019 г., след
което да го включи в дневника за продажби и в справката-декларация за същия
данъчен период. Като не е сторил това, жалбоподателят е извършил
административното нарушение, за което е наказан с обжалваното НП.
Изпълнителното му деяние е осъществено чрез бездействие. Правилен се явява
изводът на наказващия орган, че нарушението е извършено на 15.08.2019 г. –
първият ден след изтичането на срока за начисляване на данъка. Нарушението е
формално и е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното си деяние.
С
наказателното постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност на търговско дружество, което е юридическо лице. Имуществената
санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН
като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци за неизпълнение на техни задължения към държавата или общината при
осъществяване на дейността им. Разликата между наказанието „глоба“ за
физическите лица и „имуществената санкция“ за юридическите лица и едноличните
търговци се свежда до субекта на отговорността. Предвид тази разлика в субекта
и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и
административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по
чл. 83 от ЗАНН се определя като обективна, безвиновна отговорност (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по
тълкувателно дело № 5/2013 г., ОСК на ВАС). Следователно въпросът за вината
не подлежи на изследване в процеса.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение поради реализиране на облагаемия
оборот от 50 000 лева за 12 последователни месеца, пораждащ задължение по
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за задължителна регистрация, още към 31.12.2018 г., а не
както е посочено в НП – 28.02.2019 г. Датата, на която е възникнало
задължението за регистрация по ЗДДС, не е елемент от състава на нарушението по
чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, поради което дори и да е неправилно определена,
това не засяга законосъобразността на НП. От значение за настоящото
производство е дали към посочения в АУАН и в НП данъчен период - месец юли 2019
г., за жалбоподателя е съществувало задължението за регистрация по ЗДДС, а
оттам и за начисляване на данъка. Нарушение от АНО би било допуснато, ако
жалбоподателят беше наказан за неначисляване на ДДС за данъчен период, който е
преди достигането на облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Не е такава обаче
процесната хипотеза. По делото не се спори, че към месец юли 2019 г. за
жалбоподателя е било възникнало задължението за регистрация по ЗДДС и за
начисляване на ДДС по извършваните облагаеми доставки. Това обстоятелство е и
категорично доказано от събраните писмени доказателства. В тази връзка изцяло
се споделя становището на въззиваемата страна, че с възражението всъщност по
никакъв начин не се отрича съставомерността на деянието, поради което то не
обуславя основание за отмяна на НП. Това е така, защото дори и облагаемият
оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС да е реализиран още към 31.12.2018 г., то това
не изключва съществуването на задължението за „Спасов и син 2009“ ООД за
начисляване на ДДС по извършените облагаеми доставки от търговската си дейност
/ресторантьорство/ през данъчен период м. юли 2019 г.
Не се споделя и възражението на жалбоподателя за
неправилно посочване на датата на установяване на нарушението. На първо място
съдът обръща внимание, че датата на откриване на нарушението не е задължителен
реквизит на съдържанието на НП по аргумент от чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Следователно възражението отново е изначално неоснователно и не би могло да
обоснове основание за отмяна на НП. Датата на установяване на нарушението има
значение за преценката за спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.
В тази връзка основание за отмяна на НП би било налице, не просто когато
неправилно е определена датата на установяване на нарушението, а когато в
резултат от такава нередовност АУАН е съставен след изтичането на сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. От друга страна дори и да е допусната грешка - техническа или
от друг характер, при посочване на датата на установяване на нарушението, щом
се касае за незадължителен реквизит и това не е довело до неспазване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, то правото на защита на жалбоподателя не е ограничено
и съществено процесуално нарушение не е допуснато (така изрично Решение № 1723 от 17.07.2012 г. по к.а.н.д.
№ 1746/2012 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 849 от 25.03.2014 г. по к.а.н.д. № 1701/2012 г. на
Административен съд – Пловдив). В конкретния случай нарушението е извършено
на 15.08.2019 г., както изрично е посочено в АУАН и в НП, а актът е бил
съставен само 5 дни по-късно – на 20.08.2019 г., поради което не съществува
никакво съмнение, че е спазен тримесечният срок от откриване на нарушителя, но
не по-късно от една година от извършване на нарушението. Споделят се и
изложените от процесуалния представител на АНО доводи в съдебната му реч. По
тези съображения съдът намери за неоснователно и това възражение на
жалбоподателя.
Не се споделя и възражението за погрешна правна
квалификация на извършеното нарушение. Жалбоподателят е наказан за
неначисляване на дължим от него ДДС за посочения в НП данъчен период.
Материалноправното задължение да стори това е регламентирано в разпоредбата на чл.
86 от ЗДДС, каквото и е нейното наименование. Следователно със съставомерното
си бездействие жалбоподателят е нарушил именно задължението по чл. 86, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДДС, както е и квалифицирано неговото деяние. Налага се извод, че не
е допуснат порок по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а на извършеното нарушение е дадена
надлежна правна квалификация. Основателно е възражението на въззиваемата
страна, че разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС не съдържа предписание
за поведение, адресирано до административнонаказателно отговорните лица, а дава
указание за периода за определяне на данъчните задължения на лицето. Цитираната
съдебна практика - Решение № 1815 от
05.11.2014 г. по к.а.н.д. № 1249/2014 г. Административен съд – Бургас, е
относима. В случая съдържанието на разпоредбата е възпроизведено в
обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП при описанието на
нарушението, като по ясен и несъмнен начин са посочени данъчният период,
обстоятелството, че жалбоподателят не е бил регистриран по ЗДДС, както и че
задължението за начисляване на данъка произтича от това, че е извършвал
облагаеми доставки, след като е бил длъжен да подаде заявление за регистрация,
но не го е сторил. Всички релевантни обстоятелства за организиране на правото
си на защита са своевременно предявени на жалбоподателя чрез описанието на
нарушението още при образуването на производството по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Неоснователността на възражението е изследвана и в практиката на
касационната инстанция – така Решение №
13 от 06.01.2014 г. по к.а.н.д. № 3500/2013 г. на Административен съд – Пловдив.
В Решение № 1059 от 15.05.2013 г. по
к.а.н.д. № 583/2013 г. на Административен съд – Пловдив не е констатирано
процесуално нарушение при определяне на правната квалификация на същото по вид
деяние.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
съвсем правилно при описанието на нарушението са посочени и обстоятелствата, че
жалбоподателят не е бил регистриран по ЗДДС, но за него е настъпило основание
за задължителна регистрация, тъй като санкцията е наложена на основание чл.
180, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС. Ако тези обстоятелства не бяха описани, би
останало неясно защо жалбоподателят е санкциониран като нерегистрирано лице и
защо е прието за него въпреки това да е съществувало задължение за начисляване
на ДДС по облагаемите му доставки. Въпреки това волята на АНО е пределно ясна и
недвусмислено формирана. Както от словесното описание на нарушението, така и от
правната му квалификация и приложената санкционна разпоредба следва единствен
извод, че с процесното НП жалбоподателят е санкциониран за неначисляване на
ДДС, а не заради друго деяние.
Правилно са определени приложимата санкционна
разпоредба и размерът на следващата на жалбоподателя се имуществена санкция,
като на основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС „Спасов и син 2009“ ООД
трябва да заплати санкция от 670,75 лева. Съгласно намиращото приложение в
случая правило на чл. 180, ал. 1, изр. 1-во от ЗДДС имуществената санкция се
налага в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева. Следователно
съдът не би могъл да определи по-нисък от наложения размер на санкцията. За
определяне на размера на дължимия данък е приложен протокол №
**********/16.08.2019 г. – на лист 20-21 от делото. В случая не намират
приложение привилегированите състави по ал. 3 и ал. 4 на чл. 180 от ЗДДС, тъй
като годен субект да се възползва от този по-благоприятен режим е единствено
регистрираното по ЗДДС лице, видно от изричното препращане единствено към ал. 1
на чл.180 от ЗДДС. Жалбоподателят обаче е санкциониран като нерегистрирано
лице. Налагането на имуществена санкция на основание чл. 180, ал. 3 вр. ал. 2
от ЗДДС би било в противоречие със закона. Не са налице и основания за
приложението на състава по чл. 180а, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, тъй като нарушителят
е извършвал облагаеми доставки на крайни потребители, които са и лицата,
понасящи данъчната тежест. Следователно жалбоподателят не би имал право на
пълен данъчен кредит за начисления данък, което изискване е част от хипотезата
на нормата по чл. 180а, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС. Такова право би възникнало при
верига от доставки между данъчнозадължени лица във връзка с тяхната
икономическа дейност. В случая жалбоподателят се явява краен доставчик,
извършващ облагаема доставка към краен потребител, поради което правилно
санкцията е наложена на основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
При доказано
извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че
извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно
нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. Обстоятелството, че нарушението е първо по ред, не обосновава
автоматично извод за маловажност на случая, тъй като ако всяко формално
нарушение, което е първо по ред, само на това основание се квалифицира за
маловажен случай, то това би означавало винаги да отпада
административнонаказателната отговорност за виновно извършено нарушение, щом се
установи то да е първо за нарушителя, което не намира законова подкрепа и
противоречи на принципа, че административното нарушение е наказуемо деяние
съгласно чл. 6 от ЗАНН. Като съобрази размера на неначисления данък за
интересуващия делото период, то съдът приема, че степента на засягане на
защитаваните обществени отношения не е с по-нисък интензитет от обикновените
случаи на нарушения от този вид – напротив, касае се за типична хипотеза на
този вид правонарушения. Относими към преценката за маловажност на случая са и
обстоятелствата, установени от протокол № **********/16.08.2019 г. - приет като
писмено доказателство по делото. От същия се установява, че жалбоподателят не е
подал в срок заявление за регистрация по ЗДДС, както и че за четирите предходни
данъчни периода при извършвани облагаеми доставки дължимият данък не е бил
начислен. По делото не са ангажирани доказателства за влезли в сила наказателни
постановления за някое от тези деяния, поради което не могат да се правят
предположения в тежест на жалбоподателя за това да е бил наказван за някое от
тях. Могат обаче да бъдат съобразявани като индиции за осъществяването в
обективната действителност на констатираните в протокола обстоятелства.
Единственото смекчаващо обстоятелство, на което се позовава жалбоподателят, е
подаването на заявлението за регистрация по ЗДДС по собствена инициатива. В НП
е посочено, че наказващият орган е отчел значението на смекчаващите обстоятелства,
като съдът намира за правилно заключението посоченото обстоятелство да не води
до маловажност на случая. Подаването на заявление за регистрация от страна
нарушителя не разкрива някаква особена изключителност, нито съставлява
хипотеза, която да не е типична за повечето случаи на този вид административни
нарушения. Налага се извод, че възражението за маловажност на случая е
неоснователно.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема,
че от правна страна извършването на нарушението от жалбоподателя е категорично
доказано по делото, а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
По делото
присъждане на разноски са поискали и двете страни, но доколкото съдът намери
жалбата за неоснователна, то следва да бъде уважена единствено претенцията на
административнонаказващия орган. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Съдът не е обвързан от претендирания от страната
размер на юрисконсултско възнаграждение. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно
което размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на
максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на
правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането
е единствено към максималния размер
на възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална горна
граница. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. Съдът, като съобрази извършените следствени действия в хода на
проведеното въззивно съдебно следствие, формулираните доказателствени искания
на страните и проведените открити съдебни заседания, намира, че справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 100 лева. Размерът е
съобразен с правилата за определяне на възнаграждението и с конкретната
фактическа и правна сложност, която разкрива настоящият казус.
За
заплащане на тези разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса –
жалбоподателят „Спасов и
син 2009“ ООД. Разноските по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК
следва да бъдат присъдени в полза на това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, в случая това е Националната агенция за
приходите.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 482631-F505208 от
06.12.2019 г., издадено от Я.Т.Б. – ***, с което на „СПАСОВ И СИН 2009“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. Крумово, ул. „Хан Крум“ №
39, представлявано от С.Г.С., ЕГН: ********** на основание чл. 180, ал. 2 вр.
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на 670,75 (шестстотин и седемдесет лева и
седемдесет и пет стотинки) лева за нарушение по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 119 от ЗДДС вр. чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС.
ОСЪЖДА „СПАСОВ И
СИН 2009“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. Крумово, ул.
„Хан Крум“ № 39, представлявано от С.Г.С., ЕГН: ********** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала
ХБ