№ 11925
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110133162 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Е. К. К. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за потребителски кредит №
************* на 15.01.2022г., съгласно който отпуснатият заем бил в размер от
3000лв. Ищецът дължал и 1887лв. такса за експресно разглеждане. ГЛП бил посочен в
размер от 40,32%, а ГПР 49,37%. Общата сума, която следвало да върне ищецът, била в
размер от 5661,60лв. В чл. 5, ал. 1 от договора било предвидено, че заемателят се
задължава в 3-дневен срок да представи обезпечение, а при неизпълнение дължал
1257,90лв. неустойка. Поддържа, че е погасил изцяло сумата по сключения договор.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй
като противоречали на императивните правила – не била спазена предвидената форма,
не бил написан на ясен и разбираем начин, не му били представени ОУ, не му били
представени погасителните планове, липсвал ГПР, който бил посочен само като
процент, без ясно описана методика на формирането му. Счита, че клаузата за
заплащане на неустойка е неравноправна и нищожна, а и противоречала и на добрите
нрави. Посочва, че при забава кредиторът има право само на законната лихва. Посочва,
че било налице заобикаляне на закона. Евентуално счита, че договорът е сключен при
явно неизгодни условия.
С оглед изложеното счита, че е платил при липса на основание и му се дължи
връщане на сумата от 2321,51лв., представляваща разликата между заплатената сума от
5321,51лв. и получената от него сума от 3000лв. Ето защо моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 2321,51лв. (съобразно направеното и допуснато
изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща недължимо платени суми по
договора за кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен посочения
1
по-горе договор за кредит, по силата на който ищецът е получил сумата от 3000лв..
Счита, че договорът отговаря на всички нормативни изисквания, като в него се
съдържа погасителен план, описан е ГПР, неустойката не противоречи на закона и
добрите нрави. Посочва, че ищецът е заплатил сума в общ размер от 5310,81лв., с която
са погасени 3000лв. главница, 217,16лв. договорна лихва, 206,65лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, 1887лв. такса за експресно разглеждане и
10лв. разходи за събиране на задължения.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 15.01.2022г. между страните е сключен договор за паричен заем № *************,
по силата на който ответникът, в качество на заемодател, се е задължил да предостави
на ищеца, в качеството на заемател, сумата от 3000лв. В чл. 3, ал. 1 от договора е
предвидено, че срокът на заема е 60 седмици, като същият следва да бъде върнат на 30
погасителни вноски от по 188,72лв. Предвиден е фиксиран годишен лихвен процент по
заема от 40,32% и ГПР от 49,37%. В т. 7 е посочено, че общият размер на всички
плащания с включена такса за експресно разглеждане (съгласно чл. 1, ал. 3 от договора
в размер от 1887лв.) излиза на 5661,60лв., като същият е сбор от общия размер на
заемната сума и общите разходи по кредита. В чл. 3, ал. 2 от договора е удостоверено,
че заемателят е получил заемната сума и договорът има характера на разписка за
получаването. В 5, ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на задължението на
заемателя в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави едно от следните
обезпечения: поръчител – физическо лице, отговарящо на редица изисквания или
банкова гаранция, същият дължи неустойка в размер на 1257,90лв., платима на равни
части към всяка от погасителните вноски, като в този случай общият размер на
задължението по договора става 6919,50лв.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът възприема като обективно и компетентно
дадена, от която се установява, че в изпълнение на процесния договор за заем ищецът е
извършил плащания в общ размер от 5320,81лв. в периода 21.02.2022г.-25.03.2022г.,
като с тази сума са погасени 3000лв. главница, 217,16лв. договорна възнаградителна
лихва, 206,65лв. неустойка, 1887лв. такса за експресно разглеждане и 10лв. разходи за
събиране на вземания. Вещото лице разяснява, че на 23.03.2022г. кредитът е
предсрочно приключен, поради което договорната възнаградителна лихва и
неустойката са заплатени до 23.03.2022г., а таксата за експресно разглеждане в пълен
размер. Експертът посочва, че без да се включват таксата за експресно разглеждане и
неустойката в договора, размерът на ГПР е 49,37%, а при тяхното включване –
211,68%.
При горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същите
следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор е сключен в
нарушение на редица императивни норми на ЗПК, като дори наличието само на някое
от нарушенията е достатъчно, за да бъде признат целият договор за недействителен.
2
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен
годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран -
изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 40,32% и годишен процент на
разходите от 49,37%. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР безспорно се
включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни
разходи, в това число и начислените „разходи за събиране на вземанията“, както и т.
нар. „такса за експресно разглеждане“. В случая обаче, видно от съдържанието на
договора и при съобразяване на заключението по ССчЕ, тези суми не са включени в
ГПР в договора, а при тяхното включване ГПР надвишава значително 50%. Ето защо,
ГПР е посочен некоректно в договора и създава заблуда у потребителя относно реално
дължимите разходи по кредита. Също така, същият има единствено цифрово
изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към закона начин. Несъобразяването на договора с изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за
неговата недействителност.
В процесния договор са посочени броя, падежа и размера на погасителните
вноски от по 188,72лв., но в тези суми не са включени предвидената неустойка и
допълнителни разходи, които явно целят оскъпяване на кредита, а не реално да
обезпечат неговото изпълнение или срещу допълнителните разходи да стои
предоставяне на някаква услуга. В договора липсва разпределение на отделните суми
във вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви,
такси и неустойки се съдържа във всяка от погасителните вноски. Следователно
договорът не отговаря и на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, според който
погасителният план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по
чл. 22 от ЗПК за недействителност.
Противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 12 от ЗПК дава
основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК.
Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за
отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Тоест,
същият дължи връщане само на главницата по договора, като тази норма представлява
своеобразна санкция за заемодателя, който при сключване на договора се е отклонил от
императивните материалноправни норми на закона. Ето защо, в случая ищецът дължи
връщане по договора само на получената сума от 3000лв. От експертното заключение
се установява, че същият е платил суми в общ размер от 5320,81лв., послужили за
3
погасяване на главница, лихви, такси и неустойки. Всичко над чистата стойност на
получената сума (главницата) от 3000лв. е платено при изначална липса на основание с
оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.
Подлежащата на връщане сума възлиза на 2320,81лв.
От изложеното се налага извода, че предявеният иск се явява основателен до
този размер, а за разликата над него до пълния предявен от 2321,51лв. подлежи на
отхвърляне.
При този изход на спора, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от
442,73лв. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана
безплатна правна защита, на което процесуалният представител на ищеца има право.
Същото възлиза на 392,46лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на Е. К. К., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК сумата от 2320,81лв.,
представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит №
************* от 15.01.2022г., ведно със законната лихва от 21.06.2022г. до изплащане
на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 442,73лв.,
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 2320,81лв. до пълния предявен от 2321,51лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: **************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на адв. Г. Г. Ч. от САК с
адрес: /населено място/, сумата от 392,46лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4