Определение по дело №583/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260178
Дата: 20 май 2024 г.
Съдия: Цвета Павлова Павлова
Дело: 20193100900583
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                               №………./………………… год.

                                               гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 583 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на В.Б., чрез настойника й Ч.Г., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 260005/06.02.2024 г. в частта за разноските, чрез намаляване на размера на сумата, присъдена като адвокатско възнаграждения от 12 490 лева.

В молбата се излага, че съдът е преценил за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед предвидения в Наредбата минимум, но се позовава на постановеното на 25.01.2024 год. решение по дело C-438/2022 на СЕС и смята, че поради уважения частичен иск и проведеното по делото едно съдебно заседание е налице основание за намаляване на възнаграждението под предвидения минимум.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна изразява становище за неоснователност на молбата

За да се произнесе по молба с вх. № 9100/08.04.2024 г., настоящият състав съобрази следното:

Съдът намира, че молбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежно легитимирана страна.

Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:

С решение № 260005/06.02.2024 г., съдът е осъдил В.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез нейния настойник и законен представител Ч.В.Г., с адрес: *** и заместила починалата в хода на производството /на  26.02.2022 год./ М.К.Б. *** ДА ЗАПЛАТИ на В.К.М., ЕГН ********** с адрес: ***, СУМАТА от 100 000 / сто хиляди/ евро, представляваща част от общо дължима сума 150 000 евро, с която ответницата неоснователно се е обогатила във вреда на ищеца, по прескибиран запис на заповед, издаден на 12.11.2013 г., с падеж 15.04.2014 г., на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва считано от предявяването на иска - 12.04.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и СУМАТА от 20 314 / двадесет хиляди триста и четиринадесет/ лева, представляваща направените пред настоящата инстанция разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, от които и адвокатско възнаграждение на стойност 12 490 лева.

Условията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е постановено решението по делото, е разяснено в т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2023 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която е необходимо страната да е заплатила адвокатско възнаграждение, което да е удостоверено по надлежния начин. В случаите, когато е уговорено заплащане в брой, това следва да е отразено в договора за правна помощ, който има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната е заплатила адвокатско възнаграждение.

В настоящия случай, от представените пред съда доказателства се установява, че ищецът е направило разход за процесуално представителство и защита делото в размер на 12 490 лева, като с оглед разпоредбите в Наредба № 1/09.07.2004 г. същият е съобразен с предвидения минимум.

Със задължителното за всички съдилища, на основание чл.633 ГПК, решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази Наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Или, както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 год. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в Наредбата могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая, проведеното първоинстанционно производство не се характеризира с голяма фактическа и правна сложност – същото е след влязло в сила решение по предявен частичен иск и се е развило е в едно съдебно заседание, като по делото са събирани само приложените към исковата молба писмени доказателства.  Единствените извършени по делото процесуални действия са изготвяне на исковата молба и явяване в едно съдебно заседание, поради което и реално направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение 12 490 лева не са съответни и следва да бъдат намалени до размера на 3 200 лева, което съставлява ¼ от сторения разход.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение № 303/25.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 232/2024 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като:

НАМАЛЯВА размера на присъдените на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза В.К.М., ЕГН ********** с адрес: *** разноски за първа инстанция от общ първоначално присъден размер на 20 314 лева на общ размер от 11 024 лева чрез намаляване на адвокатското възнаграждение от 12 490 лева на 3 200 лева.

Определението подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис  на страните.

 

                                         СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: