ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 167
гр. Монтана, 18.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Олег Софрониев
Аделина Тушева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - МонтанаЕм. Й. Ал.
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно частно наказателно
дело № 20221600600201 по описа за 2022 година
Производството е по чл.64,ал.6-8 НПК.
Образувано е по жалба на С. Л. от с. С., обл. * обвиняема по досъдебно
производство № 604/2022г. по описа на РУ на МВР Л., против определение
на РС Л., постановено на 05.08.2022г. по ЧНД№ 326/2022г. с което спрямо
нея е взета мярка за неотклонение „з. под с.”. Жалбоподателката твърди, че
съдът неправилно е приел, че е налице опасност да извърши и други
престъпление и да се укрие. Моли за отмяна на постановената мярка за
неотклонение и замяната й с друга по- лека.
В съдебно заседание защитникът на обвиняемата - адв. Л. поддържа
жалбата. Изразява становище, че са налице основания по отношение
обвиняемата С.Л. да бъде взета по-лека мярка за неотклонение, тъй като не
съществува опасност да се укрие или да извърши друго престъпление.
Прокурорът излага доводи, че обжалваното определение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд, като провери правилността на обжалваното
определение във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата
на страните, приема следното:
Жалбата е допустима, разгледана по същество същата е
1
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията на Окръжен съд М. са следните:
С обжалваното определение постановено на 05.08.2022г. по ЧНД№
326/2022г. на РС Л. по отношение жалбоподателката в настоящото
производство С. Л. от с. С., обл. * е взета мярка за неотклонение „з. под с.а”
по досъдебно производство № 604/2022г. по описа на РУ на МВР Л.
За да вземе мярка за неотклонение ”задържане под стража” по
отношение на жалбоподателката в настоящото производство,
първоинстанционния съд е приел, че са налице условията на чл.63 ал.1 от
НПК. Преценил е доказателствата по делото, въз основа на които е приел, че
са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предпо-
ложение , че престъплението е извършено от жалбоподателката и с оглед на
събраните доказателства за личността на обвиняемата е приел, че може да
извърши други престъпления, като е наложил най - тежката мярка за
неотклонение „з. под с.”.
При проверката на атакувания първоинстанционен съдебен акт МОС
намира, че районния съд е дал правилен отговор на въпроса относно
наличието на достатъчно фактически данни, събрани по постановения от
НПК ред, които позволяват изграждане на убеждението, че обвиняемата е
извършител на инкриминираното престъпление. В производството по
първоначално вземане на мярка за неотклонение съдът не преценява дали
лицето е наистина виновно или не. Достатъчно е да съществува
предположение за това, и това предположение да е обосновано.
Според разпоредбата на чл.64,ал.4 от НПК, съдът взема мярка за
неотклонение “за. под с.”, когато са налице основанията по чл.63,ал.1,от НК
От своя страна чл.63,ал.1 от НПК сочи, че мярка за неотклонение
задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение,
че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от
свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че
съществува реална опасност да се укрие или да извърши престъпление.
За престъплението по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 от НК, за
което на обвиняемата е повдигнато обвинение се предвижда наказание до
шест години лишаване от свобода. От наличните доказателства, събрани до
2
момента на досъдебното производство, което е в твърде ранен стадий, може
да се направи обосновано предположение, че е извършено горното
престъпление, както и че обвиняемата е негов автор в съучастие.
По делото са събрани достатъчно на този първоначален етап от
разследването доказателства, които да обосноват това предположение, а освен
това в разпита си същата заявява, че се признава за виновна. Приложени са
протокол за оглед на местопроизшествие и са разпитани очевидци /И. М., П.
М./, чиито показания индикират авторство на престъплението. Представен е и
протокол за доброволно предаване /л. 38 от ДП/, видно от който м. на
пострадалия, Г. Т., е предала 1 бр. дървена дръжка с дължина около 1 м., като
обвинението сочи, че ударите са нанасяни върху пострадалия именно с
дървена тояга, което установява, че е намерено и соченото средство на
престъплението.
Привлечена към наказателна отговорност, при предявяване на
обвинението обвиняемата се признава за виновна и дава обяснения. От
справката за съдимост, приложена на л. 30 – 33 на ДП се установява, че
обвиняемата е осъждана, като веднъж е освобождавана от наказателна
отговорност с налагане на адм.наказание по чл. 78а за престъпление по чл.
343в, ал. 2 вр. ал.1 по АНД 750/2014 г. на ЛРС, осъждана е за престъпление по
чл. 270, ал. 1 НК по НОХД 526/2016 г. на ЛРС и за престъпление по чл. 194,
ал. 1 НК по НОХД 634/2020 г. на ЛРС.
Настоящо деяние обвиняемата е извършила в изпитателния срок по
НОХД 634/2020г на PC Л., с което й е наложено наказание „четири месеца
лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл. 20,
ал. 2 вр ал.1 от НК. Предвидената в чл. 68, ал. 1 от НК за изтърпяване на
отложеното наказание възможност при евентуалното й осъждане за
настоящото деяние и знанието на този факт от обвиняемата обосновава
вероятността същата да направи опит да се укрие. Това, че същата има
установена адресна регистрация, не изключва вероятността обвиняемата да се
укрие или да извърши друго престъпление. Обвиняемата е осъждана три пъти
– за общоопасно престъпление, за престъпление против собствеността и за
престъпление против реда на управлението. Изброените прояви, особено
престъплението по чл. 270, ал. 1 НК, характеризират обвиняемата като лице,
незачитащо правовия ред, отличаващо се със склонност да се противопостави
3
и демонстрира надмощие не само над граждани, но и над държавни органи.
При това положение опасността да извърши и друго престъпление, ако
не бъде ограничено правото й на свободно придвижване до приключване на
делото, не само съществува реално, но е и в достатъчно висока степен. Този
си извод съдът прави въз основа на справката за съдимост, съдържаща влезли
в сила присъди и приетата за установена по тях фактическа обстановка.
На последно място, очевидно е, че предходните осъждания и налагани
наказания не са оказали своето превъзпитателно въздействие върху
обвиняемата, поради което съществува реална опасност същата да извърши и
друго престъпление.
Всичко гореизложено, обуславя становището на съдебния състав, че
обв. Л. е личност с висока степен на обществена опасност, която може да
извърши друго престъпление, ако спрямо нея по настоящото дело не се
определи мярка “з. под с.”.
Последната, съдът намира, че се явява напълно съобразена с
обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и отговаря на целите по чл. 57 на
същия закон.
В случая мярка за неотклонение „п.“, или „д.“, или „г.“ няма да бъдат
достатъчни, за да предотвратят извършване на други престъпления от
обвиняемата.
По изложените съображения Окръжен съд М.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. Л. от с. С., обл. *, ЕГН
********** обвиняема по ДП № 604/2022г. по описа на РУ на МВР Л.,
против определение на РС Л., постановено на 05.08.2022г. по ЧНД№
326/2022г. с което спрямо нея е взета мярка за неотклонение „з. под с.”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5