РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Перник, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500519 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 688 от 18.07.2024 г., постановено по гр.д. № 2640/2023 г. Районен
съд - Перник е отхвърлил предявените от С. Г. К., с ЕГН: ********** срещу Д. Й. К., с
ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 СК за изменение
на постановеното с решение, постановено по гр.д. № 3653/2019 г. по описа на Районен
съд Перник, като родителските права се предоставят на С. Г. К., определи се режим на
лични отношения с Д. Й. К. и същия бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на
Й. Д. Й., чрез неговата майка в размер на 350,00 лева месечно, считано от депозиране
на исковата молба, платима на първо число за съответния месец, както и законна лихва
в случай на забава.
С решението съдът е оставил без разглеждане искането на Д. Й. К.,
обективирано в писмената защита, определената с решението по гр.д. № 3653/2019 г.
по описа на Районен съд Перник издръжка да бъде увеличена на 200,00 лева месечно.
На осн. чл. 78 от ГПК съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от С.
Г. К., чрез адв. И. М., с която се атакува постановеното от първоинстанционния съд
решение, като се сочи, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Изразява становище, че
решаващият съд е постановил акта си без да е обсъдил всички налични по делото
1
доказателства, Допълва, че мотивите, в частта описваща фактическата обстановка са
непълни и некореспондиращи с доказателствения материал. Счита, че неправилно
първата инстанция е приела, че родителите на бащата му оказват ежедневна помощ по
отношение на грижите за детето, а същевременно не е отчела обстоятелството за
негативното и агресивно поведение което имат същите към майката. Излагат се
подробни съображения и се заявява несъгласие с извода на решаващия съд, че по
всички критерии, залегнали в ЗЗДетето превес има бащата. Твърди, че са налични
многобройни доказателства, от които се установява, че почти веднага след развода
бащата е предприел озлобена кампания спрямо ищцата, която е имала за цел да
дискредитира същата като родител, като се сочат и подробни аргументи в тази насока.
В продължение се изразява несъгласие с извода на съда, че родителския капацитет на
майката изостава от този на бащата. На следващо място се отбелязва, че един от
основните аргументи за отхвърляне на предявения от ищцата иск е желанието на
детето, като се навеждат твърдения, че при обсъждането на относимите към делото
факти и обстоятелства съдът не се е мотивирал защо зачита желанието на детето да
живее при единия родител като основен аргумент. В продължение се сочи, че
районният съд не е обсъдил направеното от ищцата твърдение, че през всичките
години, в които бащата е упражнявал родителските права е демонстрирал поведение
на „отчуждаващ родител“, което е в ущърб на детето. Счита, че при постановяване на
решението и определяне на режим на лични контакти между родител и дете съдът не
се е водил от задължителната съдебна практика, като се цитира и конкретна такава.
Въз основа на подробно изложени съображения за неправилност на постановеното от
първата инстанция решение се моли съда за неговата отмяна, като се постанови ново, с
което да бъде изменен режима на упражняване на родителските права, постановен с
решение № 963/17.07.2020 г., постановено по гр.д. № 3563/2020 г. по описа на ПРС и
упражняването на родителските права върху малолетното дете Й. Д. Й. бъдат
предоставени на майката – С. Г. К. и бъдат определени подходящи мерки за лични
отношения между бащата и детето. Моли се ответника Д. Й. К. да бъде осъден да
заплаща на малолетното дете Й. Д. Й., чрез неговата майка месечна издръжка в размер
на 350 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законовата
лихва върху просрочената вноска, считано от деня на просрочието до окончателното
изплащане на сумите. Прави се искане за присъждане на сторените по делото
разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба Д. Й. К., чрез адв. С. С., с който
се изразява становище, че същата е неоснователна. Навеждат се твърдения, че
първоинстанционният съд след като е преценил всички налични по делото
доказателства, преценил ги е и ги е обсъдил както по отделно, така и в тяхната
съвкупност е постановил правилно, обосновано и мотивирано решение. Оспорват се
всички изложени в жалбата твърдения, като се излагат подробни аргументи в тази
насока. За неправилно се сочи изложеното във въззивната жалба, че ответникът
системно е ограничавал детето да контактува с майка си, че го неглижира и не му
осигурява необходимите условия на живот. В продължение се твърди, че майката не
проявява необходимия интерес към детето. Допълва, че то изпитва страх от нея и от
това да не се повторят грозните постъпки, които е правила до момента и да не го
изложи. Намира, че от наличните по делото доказателства се установява, че бащата
2
полага изключителни грижи за детето, като на същото не му липсва нищо. Не на
последно място се отбелязва, че безспорен критерий за предоставяне на родителските
права на бащата освен и изразеното от самото дете желание е и неговият пол.
Отбелязва, че детето споделя повече с баща си и говори открито с него без да се
притеснява. Излагат се подробни съображения, че съдът след като е преценил
наличните по делото доказателства е достигнал до правилни изводи и е постановил
правилен съдебен акт. Моли се съдът, С. Г. К. да бъде осъдена да заплаща на бащата и
законен представител на детето Й. Д. Й. ежемесечно издръжка в размер на 250 лева.
Допълва, че по делото не е установено майката да е заплащала издръжка за минал
период от време. На осн. чл. 149 от СК е направено искане ищцата да бъде осъдена да
заплати издръжка за една година назад преди предявяване на иска. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
Съдът е намерил въззивната жалба за допустима, като подадена в срока по чл.
259 от ГПК, изхождаща от легитимирано лице останало недоволно от обжалвания
съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на
постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените
доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да се произнесе, Пернишкият окръжен съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Настоящият съд споделя подробно установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те
стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. Първостепенният съд е
изложил подробни мотиви, в които е анализирал събраните доказателства и е посочил
защо е приел, че към момента в интерес на детето е упражняването на родителските
права над ненавършилото пълнолетие дете, родено по време на брака на родителите
му да бъде предоставено на бащата.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпитите на
свидетелите К.Р. Г., Р.В.Б., М.А.С., Т.З.Н. и Г.С.Ф..
В разпита си, свидетелката К.Р. Г., е посочила, че познава и двете страни по
делото и е тяхна кума. Споделя, че от момента на развода детето живее при ответника,
като е имало многократно ситуации, в които ищцата е искала да се види със сина си,
но опитите й са били осуетявани. Г. разказва, че е била свидетел на разговори между
ищцата и сина й или ищцата и ответника, в които детето изведнъж решавало, че не
иска да се види с майка си, като счита, че това е било под нечие влияние. По мнение
на свидетелката ищцата е отговорна и грижовна майка, която винаги полагала грижи
за детето си.
3
Свидетеля Р.В.Б. споделя, че е колега на ищцата, но познава и детето и
ответника. По негови наблюдения К. полага грижи за сина си и се интересува
непрекъснато от него и го подкрепя. Счита, че същата е отговорен и отзивчив човек.
Свидетелката М.А.С. /майка на ответника/ споделя, че след развода на страните
през *** детето се отглежда изцяло от бащата, с помощта на родителите му. Твърди, че
детето е много привързано към тях. С. сочи, че синът й е изцяло отдаден на детето си и
много му помага. В продължение свидетелката споделя, че преди около месец ищцата
звъннала на сина си по телефона като му казала, че ще отиде в училището му и ще го
изложи, като започнала и да го обижда. Сочи, че детето не иска да прекъсва контакт с
майка си, но иска да живее при своя баща. С. твърди, че още след раждането на детето
ищцата изпаднала в депресия, получавала паник атаки и пиела лекарства изписвани
със зелена рецепта. Свидетелката не счита, че К. е добра майка. Твърди, че същата й
изпращала заплахи по Вайбър и неколкократно умишлено търси свидетелката с
намерение да създава конфликт.
Т.З.Н. споделя, че е колега на ответника, познават се отдавна и заедно са играли
футбол, а в момента често пътуват заедно за работа като карат и детето на училище.
Свидетелят разказва, че ответникът е добър и всеотдаен баща, който полага грижи за
сина си – води го на училище и тренировка. В продължение Н. сочи, че е чувал
многократно детето да казва, че обича и майка си и баща си, но предпочита да живее с
баща си.
Свидетеля Г.С.Ф. /баща на ищцата/ споделя, че детето има агресивно държание
спрямо майка си в началото, когато тя го вземе, но след това нещата омекват. Сочи, че
не е пряк свидетел детето да обижда майка си, но в телефонни разговори тя му
пресъздава ситуации. Ф. разказва, че детето имало здравословен проблем, като със
съгласието на ответника е заведено на лекар и му било назначено лечение, като
лекарката е изказала предположение, че това му състояние се дължи на изживян стрес.
Свидетелят сочи, че ищцата много държала на обучението на сина си и му помагала за
предстоящите матури. На следващо място свидетелят разказва, че много често дъщеря
му му се обажда и споделя, че детето не й вдига телефона или й крещи. Допълва, че
той не е пряк свидетел на тези ситуации, тъй като не живее с К..
По делото е назначена съдебно психологическа експертиза, от чието заключение
става ясно, че от проведените сесии се установява, че страните по делото имат силно
желание да полагат активни грижи по отглеждането и възпитанието на сина им.
Експертът сочи, че отношенията между двамата родители са силно емоционални,
конфликтите им са подклаждани от странични фактори, трудно се чуват и не са
отворени да намерят път един към друг. По мнение на специалиста страните нямат
ясно разпределени роли, отговорност и визия за това как могат заедно да
родителстват, което утежнява ситуацията за детето. И двамата имат изградена
емоционална връзка с него, той ги чувства еднакво близки, но желанието му е да
остане в дома на баща си, като редовно общува с майка си, преспивайки в дома й,
виждайки я по различни поводи и събития. В заключение вещото лице отбелязва, че
детето се идентифицира по-силно с мъжката родителска фигура, споделят общи
интереси, имат изградени навици с бащата.
Представен по делото е социален доклад /изх.№ ***/ от Агенцията за социално
подпомагане, с който е изразено становище, че е необходимо да бъде постановено
4
решение, което да защитава в максимална степен законните права и интереси на
малолетното дете.
В съдебно заседание пред първата инстанция социалния работник Г.А. споделя,
че от няколко години работи по случая, като е провеждала многократни срещи и
телефонни разговори както с ищцата, така и с ответника. Твърди, че детето никога не
се е отмятало от мнението си и решението си да живее с баща си. Допълва, че през
различните периоди е имало проблеми, поради което детето не е желаело да се вижда
с майка си и да общува с нея, но това вече е преодоляно.
Пред районния съд два пъти е разпитвано и детето Й. Д. Й.. В разпита си то
разказва как прекарва времето си със всеки един от родителите, споделя как протича
ежедневието му. Детето сочи, че повече споделя и има доверие на баща си, допълва, че
двамата имат много общи теми. Заявява, че се чувства по-спокойно когато е при баща
си, както и че той му помага за училището и спорта. В заключение детето отправя
молба до съда да остане да живее при баща си. Допълва, че обича и двамата си
родители, но иска да остане да живее при своя баща.
По делото като доказателства са приети и множество писмени доказателства –
протоколи от срещи пред ДСП и чат кореспонденция между детето и родителите му,
които затвърждават изводите на съда.
В производството пред въззивната инстанция е допуснато изслушване на
съдебно психолого-психиатрична експертиза по искане на процесуалния представител
на майката – адв. М.. В заключението на същата се отбелязва, че от проведеното
психологично изследване не се отчита наличие на родителско отчуждение по
отношение на майката. В отговор на въпроса: „При кой от двамата родители е налице
по-благоприятна за отглеждане на детето среда?“, експертът сочи, че от
психологическа гледна точка на първо място това е бащата – Д. Й., като много важно е
и възрастта на детето и възрастовия период, в който се намира. В изследването си
специалистът достига до извода, че емоционално по-зрелият родител е бащата. Сочи,
че майката често прави неща, за които по-късно съжалява и обикновено не успява да
постигне цели, за които се изискват воля или вътрешна решимост за понасяне на по-
сериозни лишения. Експертът е категоричен, че в поведението на детето не се
наблюдава наличие на манипулация от трети лица, които да разпознава като свои
близки. Намира, че детето е с изградено стабилно отношение към своята майка, което
не се променя с оглед на отношението на бащата към нея, а с оглед на проявеното от
нейна страна поведение и държание. В съдебно заседание пред настоящия състав на
съда вещото лице, изготвило съдебно психолого-психиатрична експертиза поддържа
своето заключение.
Разпитани пред въззивния съд са и свидетелите Л.П.Л. и М.А.С..
Свидетелката Л.Л. /братовчедка на бащата на ищцата/ споделя, че откакто Й. не
живее с майка си той има променено и грубо поведение към нея, като дори отказва да
я вижда. Разказва, че това поведение на детето се е отразило неблагоприятно на
ищцата, която преживява тежко случващото се. Л. сочи, че не е присъствала лично на
срещи между детето и майката, но К. й звъняла по телефона и споделяла за
отношението на детето и за това, че то не ходи при нея.
В разпита си пред настоящия състав на съда свидетелката М. С. /майка на
ответника/ споделя, че внукът й живее с баща си, който изцяло се грижи за него –
5
училище, футбол, храна. Свидетелката твърди, че два пъти в месеца детето ходи при
майка си, но последните пъти плаче и не иска да ходи при нея и предпочита да стои
при родителите на баща му. С. разказва за ситуации при които майката звъни по
телефона на детето и започва да му се кара и дори да заплашва, че няма да му даде
дрехите, които му е купила. В продължение свидетелката споделя, че детето е много
послушно и много се разбира с баща си.
Изслушани пред въззивния съд са и двете страни по делото.
Майката С. Г. К. излага, че през целия брак единствено тя е полагала грижи за
детето. Твърди, че отношението към нея от страна на ответника и родителите му е
силно негативно, което е оказало влияние върху цялостното емоционално поведение
на сина им. Сочи, че детето изпитва емоционален страх, тъй като било заплашвано от
бащата по отношение на футбола, което било негова слаба страна. К. счита, че
отношението на ответника и детето към нея е под силното негативно влияние, което
родителите на ответника имат спрямо тях. В заключение твърди, че участва абсолютно
наравно финансово, емоционално и всякак в отглеждането на детето, като намира, че
същото живее в страх да не нарани баща си.
В отговор ответника Д. Й. К. твърди, че никога не е заплашвал детето и никога
не е правил опити да го манипулира. К. сочи, че винаги е държал да се спазва
решението на съда по отношение на ходенето на детето при майка му, но самото дете
няма желание да стои при нея. В продължение разказва, че ищцата не е дошла да види
детето си през коледните празници, като дори не му е взела и един подарък. Не
участва и в заплащането на футболните лагери или екипировка. В заключение сочи, че
към момента има образувано ДП за неплащане на издръжка от страна на ищцата.
От така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
При тези доказателства, настоящата инстанция приема за правилно
постановеното от Районен съд Перник решение.
Съгласно разпоредбите на чл. 122 и чл. 123 от СК- родителите са длъжни да се
грижат за децата си, всеки от тях следва да оказва съдействие на другия родител при
изпълнение на това негово задължение като родителските права и задължения се
упражняват в интерес на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 125 от СК под грижа за
децата се разбира не само преки непосредствени грижи за израстването им физически
и даването на средства за това, но и грижи за умственото, нравственото и социалното
развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени
интереси. Родителят формира възгледите на детето, осигурява образованието му
съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и
с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност, осигурява постоянен
надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на
непълнолетното дете като няма право да използва насилие, както и методи на
възпитание, които уронват достойнството на детето.
В настоящия случай и с оглед доказателствената съвкупност по делото,
Пернишкия окръжен съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че отчитайки
всички критерии, визирани в § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗДетето
превес за упражняване на родителските права има бащата. Наред с доказателствата,
обосноваващи този извод от основно значение е и желанието на детето. Същото е
разпитано на два пъти пред първата инстанция и е заявило, че обича и двамата си
родители, но иска да остане да живее при баща си, където се чувства по-добре, по-
спокоен и разбран. Правилно районният съд е отчел спецификата на възрастта, в която
се намира детето и същевременно факта, че вече е достатъчно голямо за да преценява
6
и контролира ситуациите на контакт със своите родители и може да оцени поведението
на всеки един от тях.
За да достигне до извод за основателност на първоинстанционното решение,
съдът отчита и заключението по назначената и изготвена в настоящото производство
съдебно психолого-психиатрична експертиза, където по мнение на експерта по-
благоприятната среда за развитие на детето е при бащата. Не без значение е и
обстоятелството, че към момента родителските права са присъдени на бащата, а от
наличните по делото доказателства се установява, че детето има отличен успех в
училище, тренира футбол и се справя добре, същото е активно и социално. Всичко
това показва, че бащата полага усилия и успява да осигури на детето си всичко
необходимо за възрастта му, оказва му морална подкрепа и както детето споделя пред
първоинстанцинния съд, същото се чувства по-спокойно при баща си, двамата имат
изградена силна връзка и много общи теми. Бащата проявява в достатъчна степен
отговорност към детето, като осигурява редовното му посещение на училищни и
извънучилищни дейности, участва в останалите сфери от живота му, осъзнава
необходимостта от присъствието и на майката в неговия живот, като от
доказателствата по делото не се установява ответника или родителите му по някакъв
начин да насърчават негативно отношение на детето спрямо неговата майка, каквито
оплаквания са развити от ищцовата страна.
Въз основа на до тук изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че
предоставянето упражняването на родителските права на майката биха довели до
силно негативна в емоционален и психически аспект промяна в живота на детето и би
било в разрез с неговия най-добър интерес.
Следва да бъде отбелязано, че според задължителната съдебна практика,
формирана в Постановление № 1 от 12. Х1.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, за
да се изменят мерките относно упражняването на родителските права е необходимо
съществено изменение на обстоятелствата, което засяга ефективността на избраните
мерки и поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените
обстоятелства. Изменението може да засяга обстоятелствата, при които са определени
мерките и са взети предвид във влязлото в сила решение, но могат да бъдат и нови,
или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност, т. е. от
значение са както измененията, засягащи обстоятелствата взети предвид във влязлото в
сила решение, така и измененията, които произтичат от загубилите смисъл или
променени на практика мерки по упражняването на родителските права. По
вътрешното им съдържание новите обстоятелства могат да имат различни проявни
форми - изпадане в невъзможност на родителя, на когото е оставено детето за
отглеждане и възпитание, да упражнява родителските права поради тежко заболяване,
осъждане на лишаване от свобода за продължителен период от време, трайно
напускане пределите на страна без добри възможности за устройване на детето в
чужбина, влошаване на условията на живот при този родител, изгубване на
родителския авторитет или фактическа неспособност на родителя да се справи с лоши
прояви на детето, докато другият родител е в състояние да повлияе положително
върху възпитанието и съзряването на детето, встъпване на родителя в нов брак, или
заживяването му с трето лице, което създава усложнение и проблеми при
отглеждането на детето и други подобни. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди
дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на
същите, спрямо неговото правилно отглеждане и възпитание. В настоящият случай,
въззивният съд намира, че не са налице нито една от предпоставките за изменение на
родителските права.
Извършвайки служебната проверка относно интереса на детето, въззивната
инстанция намира за безспорно установено от социалния доклад на ДСП-Перник и от
заключенията на психологическата и психолого-психиатричната експертизи, че детето
е с нормално интелектуално и физическо развитие за възрастта, с реалистично
мислене, съответно на възрастта. Същото се отглежда с грижа и любов от баща си, с
когото има силна емоционална връзка. От заключението на експертите изготвили
заключенията по назначените експертизи, както и от доклада на социалния работник е
7
установено, че детето обича и двамата си родители, но иска да остане да живее при
баща си, където се чувства по-спокойно и разбрано.
Неоснователно е и оплакването изложено във въззивната жалба, че съдът не е
отчел агресивното държание на бащата на ответника към ищцата. Напротив,
решаващият съд е отделил внимание на конкретната ситуация, като се е мотивирал, че
„единствената причина, поради която ответникът не е санкциониран в настоящото
решение за поведението на неговия баща, е защото това е изолиран случай“.
Доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита,
че липсват отменителни основания, респективно атакуваното решение на Районен съд
- Перник следва да бъде потвърдено по изложените по-горе съображения.
Досежно направеното в съдебно заседание, пред настоящия съд, от
процесуалния представител на ответника искане за изменение на определената с
решение, постановено по гр.д. № 3653/20192019 г. по описа на Районен съд Перник
издръжка, съдът счита, че не следва да се произнася, тъй като такъв иск не е
предявяван, не е докладван и не е разглеждан пред първоинстанционния съд.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производства разноски. Същата претендира такива,
като представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК, от които е видно, че същите са
в размер на 700 /седемстотин/ лева, представляващи разноски за адвокат, поради което
следва да й се присъдят.
Водим от изложеното, Пернишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 688/18.07.2024 г., постановено по гр. д. №
2640/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Г. К. с ЕГН ********** да заплати
на Д. Й. К. с ЕГН **********, сумата от 700,00 лева – разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8