Р Е Ш Е
Н И Е № 1091
30.09.2019г.,
гр. Пловдив,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение, VІI -ми състав, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
разгледа докладваното
от съдия Куршумова гр.д. № 2218 по описа на съда за
2019г., като за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на жалба вх.№ 27 732 от 24.09.2019 г. в регистратурата на
ПдОС, депозирана от С.Г. М., ЕГН: ********** с адрес: *** - длъжник против
Постановление от 23.08.2019 г. по изпълнително дело № 20197570400097 на ЧСИ
Атанас Атанасов с рег.№ 757 от КЧСИ с район на действие ПОС, с което й е
наложена глоба в размер на 400 лв. за неизпълнение на задължение за предаване
на дете.
В жалбата се релевират оплаквания за преждевременно постановяване на обжалваното постановление,
същото се оспорва като неправилно и постановено в нарушение на процесуалните
правила. Излагат се възражения, че твърденията на Г.М. не са били проверени, съдебният
изпълнител не бил идвал да търси детето и да го предава на бащата, не бил
съставен протокол, детето било достатъчно голямо и не желаело да вижда бащата,
поради което сочи, че съдебният изпълнител нямало как да направи извод, че е
отказала да предаде детето. Твърди, че бащата е дал съгласието си детето да
напуска страната. Оттегленото от бащата разрешение за последното не било
представено на майката, нито на властите в Р.България. Признава, че през месец
юни действително е извела детето от страната и е отишла с него в Гърция, където живее и работи баба му, но се
твърди, че този факт е бил известен на бащата, за което същият е и издал
съответното разрешение. Посочва, че не е знаела, че бащата е оттеглил
съгласието за напускането от детето на пределите на страната, оттеглянето на
съгласието било представено пред ЧСИ на 07.08.2019 г., когато майката и детето
са били в Гърция. Поддържа, че на 06.07.2019 г. се е намирала с детето в Гърция
и поради това е нямало как бащата да е искал да види сина си и майката да му е
отказала. По отношение на представеното по делото писмо от „Социална дейност“
посочва, че същото не може да послужи за основание да й се налага глоба.
Оспорва размера на наложената глоба от 400 лв. и възразява,че съдебният
изпълнителя не й е предоставил възможност да вземе становище по твърденията на
бащата. Искането към съда е да отмени атакуваното постановление, а в случай, че
съдът прецени да потвърди наказанието се моли за намаляване размера на глобата
до минималният размер. Не претендира разноски в производството. Прилага
пълномощно и декларация от С.Г. М. и Г.М.М., с което са декларирали съгласието
си детето А.Г.М. да пътува, придружавано от един от тях като негови родители,
извън границите на Република България за неопределен период от време, със заверка
на подписите от кмета на Община Раковски под рег.№ 2667 от 21.06.2017 г.
Ответната страна
по жалбата - взискателят Г.М.М.
представя възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Посочва, че близо година не е могъл да осъществи никакви контакти със сина си А.Г.М.,
многократно е търсил детето, но неговата майка е отказвала да предаде детето
под различни предлози, като го е настройвало срещу него. Посочва, че майката
изцяло нарушава определеният от съда, с влязло в сила решение режим на лични контакти
на детето с бащата, което е принудило бащата да заведе и води изпълнително дело
пред ЧСИ Атанас Атанасов. Поддържа, че безспорно се доказва, че майката е
извела детето извън пределите на страната в нарушение на закона, без негово
знание и съгласие.Бащата заявява, че е депозирал отказът си от съгласие детето
на напуска страната в МВР към ОДМВР, Сектор БДС с вх.№ 00-1570/21.02.2019г.
Посочва, че на 06.07.2019 г. се е обадил на майката, за да подготви детето за
среща с него, но майката е отказала, като демонстративно му е заявила, че
детето е с нея в Р.Гърция, което е обусловило подаването от бащата на молба до
ЧСИ за налагането на глоба. Искането към съда е да потвърди обжалваното
постановление от дата 23.08.2019 г. на ЧСИ Атанас Атанасов, прилага входящ
номер на депозирания отказ от съгласие детето да напуска границите на
Р.България.
В
писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна. Посочва, че
въпреки получената покана за доброволно изпълнение длъжникът С.Г. М. не е
изпълнила задължението си по чл.528, ал.2 от ГПК. Позовава се на отговор от
Социално подпомагане - Марица, съгласно който длъжникът е в чужбина с детето.
Намира за неотносимо съгласието на бащата за извеждането на детето извън
пределите на Р.България, тъй като това не отменя задължението на длъжника да го
предава на бащата по постановения ред по гр.д№ 8394/2010 г. на ПРС.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима,
тъй като съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.2, т.1 от
ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба.
Жалбата е подадена
в срока по чл.436, ал.1
от ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е
неоснователна.
Изпълнително дело № 20197570400097 по
описа на ЧСИ Атанас Атанасов е
образувано за принудителното изпълнение
на задължението на
жалбоподателката С.Г. М. за предаване
на детето А.Г.М., ЕГН: ********** на бащата
Г.М.М. въз основа на изпълнителен лист, издаден
по гр.д.№ 8394/2010г. по
описа на Районен
съд- Пловдив, ІI бр.с., с който е определен следният режим на лични
отношения между бащата и детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
за времето от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, през коледната
ваканция и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния платен отпуск
на майката С.Г. М., както и на датите, представляващи рожден ден и имен ден на
бащата.
До длъжника е била изпратена покана за
доброволно предавен на детето съгласно режима по изпълнителния лист, редовно
връчена на 15.05.2019 г. чрез Г. М. - баща на жалбоподателката. На основание
молба от пълномощника на жалбоподателя и на осн.чл.528, ал.4 ГПК съдебният
изпълнител е поискал съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“. С писмо
вх.№ 1155/08.07.2019 г. Дирекция „Социално подпомагане“ - Марица е информирала
съдебния изпълнител, че майката и детето към момента не са на територията на
страната, тъй като на 01.07.2019 г. е бил проведен телефонен разговор с майката
от представител на отдел „Закрила на детето“, в който майката е споделила, че е
на почивка с детето в чужбина, за което са се договорили за среща след
връщането на майката и детето. На 07.08.2019 г. е депозирана молба от бащата до
съдебния изпълнител с искане за предприемане на мерки срещу незаконосъобразните
действия на майката като й се наложи глоба. Молбата си бащата е обосновал с
факта, че на 06.07.2019 г., датата на която му се е полагало да бъде с детето,
майката е отказала на бащата да види детето, тъй като са били в чужбина и от
тогава до сега детето е извън България, с което майката продължавала да
нарушава режима на лични контакти на взискателя със сина му. Представил пред
ЧСИ отмяна на съгласието си за пътуването на детето в чужбина с майката.
С обжалваното в настоящото производство
постановление съдебният
изпълнител е наложил на
длъжника глоба в размер на 400 лв. на
основание чл.528, ал.5 във
връзка с чл.527, ал.3 от
ГПК за неизпълнение
на задължението за предаване на детето.
Жалбата
срещу постановлението за
налагане на глоба е неоснователна. Съгласно
разпоредбата на чл.528, ал.5
от ГПК ако
длъжникът не изпълни
доброволно, съдебният
изпълнител може да му
налага глоба за всяко
неизпълнение, която според
разпоредбата на чл.527, ал.3
от ГПК е
в размер до 400
лв. По делото няма спор, че през
юни месец 2019 г. детето е било изведено извън страната от майката и към 07.08.2019
г. не е било на територията на Република България. Тези факти безспорно се
признават от майката, която сочи в жалбата си, че през юни месец е извела
детето от страната и е отишла с него в Гърция; че на 06.07.2018 г. когато
бащата е искал да види детето, майката е била с детето в Гърция; че на
07.08.2019 г., когато взискателят е депозирал молбата си пред ЧСИ, майката и
детето са били в Гърция. Тези обстоятелства се установяват и от депозираното в
изпълнителното производство писмо от Дирекция
„Социално подпомагане“ - Марица за изявленията на майката на
01.07.2019г., че е с детето в чужбина.
При така установените факти по делото
съдът намира, че майката е в неизпълнение на определения с решение по гр.д.№
8394/2010г. по описа
на Районен съд-
Пловдив, ІI бр.с. режим на
лични отношения между бащата и детето.
Правото
на лични контакти с детето А.Г.М. е признато на бащата Г.М.М. при изрично
определен режим с решение по гр.д.№ 8394/2010г.
по описа на
Районен съд- Пловдив, ІI
бр.с. и в него се включва правото на бащата
да бъде с детето си всяка първа и
трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00
ч. в събота до 18.00 ч. в неделя. В случая се установява, че през юни месец
2019 г. майката е извела детето извън пределите на страната и към 01.07.2019
г., 06.07.2018 г. и 07.08.2019 г. детето и майката са пребивавали в чужбина. Не
се твърди и не се установява след заминаването си през юни месец 2019 г. до
07.08.2019 г. детето да е било на територията на Р.България. С извеждането на
детето извън територията на Р.България за период от два месеца е осуетено
изпълнението на режима на лични контакти на бащата с детето, сочещо неизпълнение от майката на задължението й за
предаването на детето на бащата. Неоснователно е възражението, че не са
проверени твърденията на бащата, доколкото в жалбата се признава факта, че
майката е извела детето през юни месец 2019 г. от страната и към 07.08.2019 г. детето е било в Гърция, от
което съдът намира, че майката е препятствала предаването на детето. Неотносимо
е обстоятелството дали детето е пътувало извън пределите на страната със съгласието
или без съгласието на бащата, доколкото периодът, през който детето е отсъствало
от страната е несъвместим с признатия на бащата режим на лични контакти с
детето - всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от 09.00 ч. в събота
до 18.00 ч. в неделя. Същевременно дори и детето да е било изведено извън
страната със съгласието на бащата, което се оспорва от последния, това само по
себе си не е основание за неизпълнение на режима на лични контакти. Неоснователно
се сочи, че детето е голямо и не желае да вижда бащата. Жалбоподателката в
качеството си на майка на детето и лице, което осъществява непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието му, следва да полага необходимите усилия,
за да подготви детето за предстоящото му предаване на бащата, а не да осуетява
изпълнението на режима на лични контакти като извежда детето извън страната.
Ето защо, настоящият съдебен състав на
ПОС намира, че длъжникът е осъществил
състава на административното нарушение
по чл.528, ал.5 от
ГПК и следва
да понесе предвидената в
посочената разпоредба санкция.
Наложеното административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лв. е
съобразено с характера и
тежестта на нарушението, а по
делото не се твърди и не се установява майката да е изпълнила задължението си за
предаване на детето след получаване на поканата за доброволно изпълнение
Предвид
горното жалбата е
неоснователна и следва
да се остави
без уважение.
При този изход на спора, право на
разноските по делото има ответната страна по жалбата - взискателят, но тъй като
същият не е поискал присъждането на разноски, с решението няма бъдат присъдени
разноски в производството.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователна жалба вх.№ 27 732 от 24.09.2019 г. в регистратурата на
ПдОС, депозирана от С.Г. М., ЕГН: ********** с адрес: *** - длъжник против
Постановление от 23.08.2019 г. по изпълнително дело № 20197570400097 на ЧСИ
Атанас Атанасов с рег.№ 757 от КЧСИ с район на действие ПОС, с което й е
наложена глоба в размер на 400 лв. за неизпълнение на задължение за предаване
на дете.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.