№ 4346
гр. Варна, 07.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100502165 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е въз основа на становище (по същността си молба) с вх. №
19546/01.10.2021 г. от ИВ. Т. Г., в което е обективирано искане за изменение в частта за
разноските на Решение № 1460/30.09.2021 г. по настоящото дело. Молителят прави
възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и моли за неговото
намаление до предвидения минимум в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Изразява становище, че в качеството му на ответник не му е
връчен договор за правна помощ и списък на разноските, като твърди, че такива липсват,
което е възпрепятствало правото му на защита, изразяващо се във възражение за
прекомерност. Сочи, че размерът на присъдения разход му става известен едва с решението
по делото.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор, наименован „молба“, от В. М.
Ш., чрез адв. П.Н., в който се излага становище за неоснователност на искането за
изменение.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните
съображения:
В настоящия случай, производството е образувано по жалба с вх. № 11912/08.06.2021
год. по рег. на СИС при РС-Варна от В. М. Ш. от с. Орешак, общ. Аксаково, Варненска
област срещу постановление на ДСИ от 12.05.2021 год. по изп. дело № 9235/2014 год. по
описа на СИС при РС-Варна, с което на жалбоподателката е наложена глоба на основание
чл. 527, ал. 1 ГПК в размер на 200 лева.
Варненският окръжен съд е постановил Решение № 1460/30.09.2021 г., с което
отменя Постановлението на ДСИ от 12.05.2021 год. по изп. дело № 9235/2014 год. по описа
на СИС при РС-Варна, с което, на основание чл. 527, ал. 1 ГПК, на В. М. Ш. е наложена
глоба в размер на 200 лева, като ИВ. Т. Г. е осъден да заплати на В. М. Ш., сумата от 500
1
лева – разноски за настоящото производство, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да
бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК. В ал. 5 на същи член е предвидено, че само
страна по делото може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за
адвокатска услуга, дължимо като разноски. В общия случай, тази правна възможност се
упражнява с възражение до края на устните състезания или последното съдебно заседание.
Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК дава възможност на страните да искат изменение на
определените и присъдени от съда разноски с решението.
В настоящия случай особеността на производството по чл. 435 и сл. от ГПК,
изразяваща се в това, че жалбата се разглежда в закрито съдебно заседание редуцира
участието на страните до минимум. Съответно всеки от тях трябва да ограничи въвеждането
на искания, възражения, посочването и представянето на доказателства, до фазата с размяна
на книжата. Освен това, в хипотеза, в която възражението за прекомерност се релевира едва
с молбата по чл. 248 от ГПК, то не би било преклудирано и ако на страната е
възпрепятствано правото да стори това преди постановяване на крайния акт, поради
нарушение на съдопроизводствените правила или по друга причина, за която той не
отговаря.
Претенцията на жалбоподателката за репариране на платеното адвокатско
възнаграждение е направена с подаването на жалбата. Представени са и договор за правна
помощ и списък по чл. 80 от ГПК (л. 8 и л. 9). От жалбата молителят е получил препис и е
упражнил правото си по чл. 436, ал. 3 от ГПК, но не е възразил за прекомерност. Прави
впечатление, че в текста на жалбата, след „Приложения:“ не се чете договор за правна
помощ или списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а искането за присъждане е формулирано
бланкетно, без посочване да се присъди съгласно списък или конкретна сума. Поради това,
не може да се сподели тезата, че молителят е имал възможност да се запознае с тези два
документа от кориците по делото, тъй като същият не е знаел, че има такива. Преписи на
договора за правна помощ и списък с разноските не са му връчвани. Очевидно е, че той не е
имал информация за претендирания размер до момента на връчване на съдебното решение,
което е оправдателна причина възражението за прекомерност да бъде релевирано едва с
молбата за изменение по чл. 248 от ГПК. Ето защо, настоящият състав на ВОС намира
същото за основателно, но не и искането да се намали възнаграждението до минимума по
чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбоподателката е договорила правна помощ, равняваща се на 500 лв. адвокатско
възнаграждение, платени на 07.06.2021г., в брой, които са претендирани изцяло. В
настоящия случай трябва да се съобрази и възнаграждението, платено от ИВ. Т. Г., съгласно
договор за правна защита и съдействие (л. 63 от делото), в размер на 300 лева. Щом
ответната страна е оценила адвокатската услуга на такава стойност, то толкова следва и да
бъде възнаграждението за правна защита на жалбоподателката. Справедливостта се
обосновава и от това, че процесуалната активност на адвокатите по делото е в еднаква
степен натоварваща и се изразява с равни по брой и вид дейности, а делото не се отличава с
правна и фактическа сложност.
По тези съображения, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е частично
основателна и решението следва да бъде изменено в частта относно присъдените разноски в
полза на В. М. Ш., като същите бъдат намалени до 300 лева.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1460/30.09.2021 г., постановено
по в. гр. дело № 2165/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски в полза на В. М. Ш. с ЕГН
**********, от с. Орешак, общ. Аксаково, Варненска област, от 500 /петстотин/ лева на 300
/триста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 248, ал. 3, изр. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3