Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 26
гр. Пловдив, 08.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря Виолина
Шивачева, като разгледа
докладваното от съдията АНД №7456/2019 г. по описа на ПРС, XXIV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 472316-F499897 от 23.10.2019 г. на Ж.Н.М.– Началник
Отдел „Оперативни дейности” Пловдив в Централно Управление на НАП, с което
на "Д.П.-Инто" ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Б.Ж.П. на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ за извършено административно
нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
на МФ, вр. с чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят в жалбата твърди че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, допуснати са съществени процесуални
нарушения, като наказващия орган не е конкретизирал в описателната част конкретното
нарушение, с което значително се ограничавало правото на защита, оспорват се
фактическите констатации в НП и АУАН, сочи се че е допуснато съществено
процесуално нарушение и с необсъждане от наказващия орган В съдебно заседание дружеството жалбоподател
се представлява от адв.Ю.Р., която изтъква аргументи за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив,
представлявана в съдебно заседание от юрк. М. К., излага становище в съдебно заседание за
неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
издаденото наказателно постановление, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за участие в делото.
Съдът, като се
запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено против
жалбоподателя за това, че на 30.06.2019 г. в 12.00
часа при извършена проверка на търговски
обект магазин за облекло, находящ се в
гр.Пловдив, ул.”Райко Даскалов” №8, стопанисван от „Д.П.-Инто“ ЕООД, от органите по
приходите преди легитимацията им е извършена контролна покупка на 1 бр. мъжка
тениска на стойност 32.00 лева от ** на дружеството Б.П., за която не бил
издаден фискален бон от въведено в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство „Дейзи перфект
S01“ с ИН на ФУ DY 503017 и фискална памет 36661490 или от кочан с ръчни касови бележки в момента на извършване на плащането,
отговарящ на изискванията на Наредба №
Н-18 от 13.12.06 г. на МФ. След легитимацията на проверяващите
бил изваден дневен отчет от фискалната памет на фискалното устройство, съкратен
отчет от фискалната памет, бил осъществен опис на наличните парични средства в
касата към момента на започване на проверката. Резултатите от тези проверки
били обективирани в протокол за извършена проверка в обект от 30.06.2019 г.,
който бил подписан без възражения от ** на дружеството Б.П.. В последствие на
13.07.2019 г. бил съставен на „Д.П.-Инто“ ЕООД АУАН за нарушение на чл. 3,
ал.1, от Наредба № Н-18 от 13.12.06 г. на МФ
във вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС, както и е посочено, че нарушението е довело до неотразяване на приходи. На
основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция от 600 лв. Видно от разписката към НП,
същото е било връчено на упълномощено лице.
Обстоятелствата, изложени в АУАН и описаната
фактология са аналогични, както и в обжалвания административен акт.
С оглед на обстоятелството, че въззивната инстанция е
такава по същество и задължението на съда е служебно да следи както за
материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, настоящият съд намира, че при издаването на
Наказателното постановление, както и на АУАН не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава. АУАН е
съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, съдържа изискуемите по чл. 42 от ЗАНН реквизити, връчено е срещу подпис
на управителя на дружеството. Респективно – издаденото въз основа на него
наказателно постановление също не страда от порок, който да опорочи изразената
в него диспозитивна воля на административно-наказващия орган. Изложените аргументи за липса на ясно описание на нарушението не могат да
бъдат споделени. Това е така, тъй като както в АУАН, така и в НП е описано, че
е извършена контролна покупка, индивидуализирана е в достатъчна степен стоката
по вид и цена, както и какви действия са били извършени от проверяващите и от
кого, посочен е дори и номерът на фискалния бон който е следвало да бъде
издаден, като същият е приет съгласно поредния номер на изведените от паметта
на фискалното устройство документи, посочена е и правната квалификация на
приетото нарушение. С даденото описание според настоящия съдебен състав става
ясно за нарушителят въз основа на какви факти е прието за осъществено соченото
административно нарушение, поради което и съдът счита че са изпълнени
законовите изисквания на чл.42 от ЗАНН по отношение на съставения АУАН и на
чл.57 от ЗАНН по отношение на издаденото НП и не е нарушено правото на защита
на жалбоподателят.
В качеството на свидетел по делото бе разпитан
съставителя на акта М.Г., която сочи какви действия са извършили проверяващите, както и как е установено че
не е издаден касов бон след контролната покупка. Свидетелските показания на разпитания актосъставител съдът кредитира
като логични и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства.
Показанията на разпитания по делото свидетел А.М.съдът не кредитира.
Действително може да се приеме за доказано, че същата е присъствала на част от
проверката в обекта, но липсват каквито и да било категорични доказателства за
твърденията и че покупко-продажбата на тениската и заплащането на същата е
станало не на соченото от актосъставителя лице – Б.П., а на трето лице – Е.Д..
Това е така, тъй като от една страна присъствието на такова лице не е отразено
в съставения протокол за извършена проверка от 30.06.2019 г., а от друга страна
в него се сочи че стоката е заплатена именно на Б.П. в брой и
не са вписани каквито и да било възражения спрямо тези описани факти в
протокола. С оглед на всичко това и доколкото св.М.сочи, че не е присъствала в магазина
по време на продажбата, а е дошла в един последващ момент, съдът счита че няма
как да приеме за доказано, че продажбата на сочената в протокола за извършена
проверка, АУАН и НП мъжка тениска е било осъществено от Е.Д., а не от Б.П.. С
оглед на това и дадените свидетелски показания от св.М.съдът не кредитира с
доверие. На този извод не може да повлияят и представените писмени
доказателства – трудови договори, график за месец юни 2019 г. и уведомление за
прекратяване на трудови правоотношения. Това е така, тъй като от тях се
установява, че действително Е.Д. е била работник в дружество с ** Б.П., както и
че същата е била на длъжност **, но те не могат да докажат категорично че на
датата на проверката същата е била с работно място проверявания обект и именно
тя е осъществявала продажбите в обекта.
На базата на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта,
така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18 на МФ, според която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Очевидно е при събраните доказателства по делото,
че е била извършена покупко-продажба на стока – мъжка тениска на стойност 32
лева, за която не е била издадена касова бележка. Задължението за издаване на
такава е възникнало със заплащането на стоката, като именно в този момент
следва да се счита и че е довършена самата сделка. Като не е осъществено
издаване на касова бележка от управителя на дружеството е осъществено и
соченото по-горе административно нарушение, като същото е довело и до
неотчитане на реализирани от дружеството приходи.
АНО, при издаване на обжалваното НП, не е изложил
съображения защо е приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В
случая непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, свързани
с данъчното облагане, за защитата на които законодателят принципно е предвидил
по-тежки санкции и по - дълги срокове за административнонаказателно преследване
на нарушенията, с които те се засягат. Същевременно
според съдебния състав не може да се счита случаят за маловажен, тъй като
самото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните случаи на това нарушение.
Що се отнася до наложената санкция съдът счита, че същата следва да бъде
намалена до предвидения в закона минимален размер. Това е така, тъй като не са
изложени каквито и да било мотиви защо се налага санкция над минимално
установената. Според съдебния състав именно минималната законоустановена
санкция се явява съответна на тежестта на нарушението. Ето защо и следва да
бъде изменен размерът на наложената имуществена санкция от 600 на 500 лева.
Що се касае до направеното процесуално искане от процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно. Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН
вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че
следва да определи минимално възнаграждение от 100 лева за участието на
юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва тези разноски с оглед изхода
на делото да бъдат възложени на дружеството жалбоподател.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 472316-F499897 от 23.10.2019 г. на Ж.Н.М.– Началник Отдел „Оперативни дейности” Пловдив в Централно
Управление на НАП, с което на "Д.П.-Инто" ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Б.Ж.П. на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ за извършено административно нарушение
по чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл.
118, ал.4, т.4 от ЗДДС, като намалява размера на наложената имуществена санкция на 500 /петстотин/
лева.
ОСЪЖДА "Д. П.-Инто" ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Б.Ж.П. да заплати на въззиваемата
страна Централно Управление на НАП направените в
производството разноски в размер на 100 лева
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.