Р Е Ш
Е Н И Е
№
28.03.2019 г., гр.Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на осемнадесети
февруари май през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател:
СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Мария
Димитрова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №553 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба В.Т.Р.,
ЕГН *********** *** против Наказателно постановление №18-0367-001651 от 28.08.2018 г. на Началника на РУ
гр.Велинград, с което на същата за нарушение на чл.483,
ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на основание чл.638, ал.3 във връзка с чл.461, т.1 от КЗ е наложена ГЛОБА в размер на
400 лева.
В
жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Иска се
наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно
призована не се явява и не изпраща представител. Сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата РУ гр.Велинград,
не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което излага доводи, че
НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбите е процесуално допустима, тъй
като НП е било връчено и не е започнал да тече законовия срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателката е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 10.07.2018 г. в 20,43 часа
в гр.Велинград, ул.“Никола Въпцаров“ управлява лек автомобил „Пежо 607” с рег. №EU03OJS, държава
Великобритания, лична собственост, като за МПС-во няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" валидна за
територията на Р.България.
Въз основа на това е издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на свидетеля К.С.-актосъставител и писмените
доказателства приложени по делото.
АУАН са съставен съгласно изисквания та
на чл.40 от ЗАНН, в присъствието на нарушителя и отговаря на изискванията на
чл.42 от ЗАНН, относно неговото съдържание.
В случая обаче съдът намира, че НП е
незаконосъобразно от материалноправна страна по следните съображения.
Жалбоподателката е санкционирана за
нарушение на чл.483,ал.1, т2 от КЗ, според която Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което управлява
моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на
Република България, когато няма валидна за територията на Република България
застраховка.
Следва да се отбележи обстоятелството,
че в АУАН и в самото НП изрично е посочено, че жалбоподателката е собственик на
управлявания лек автомобил, но същата е санкционирана на основание чл.638, ал.3
от КЗ.
Съгласно чл.638, ал.3 от КЗ извършва административно нарушение
лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Пренебрегвайки факта, че
жалбоподателката е собственик на автомобила и неправилно е санкционирана на
посоченото основание, следва да се изследва задължението за сключване на
застраховката на територията на Р.България. Действителният смисъл и обхват на
нормата се разкрива при систематичното тълкуване на чл.638, ал.3
от КЗ, както и правилната в случая санкционна
норма по чл.638, ал.1 от КЗ във връзка с
чл. 483,
ал.4, т.1 от КЗ, съобразно който не се сключва договор за гранична
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторно
превозно средство от друга държава членка.
Администратовнонаказателна отговорност
по чл.638, ал.3
от КЗ възниква за лицето управляващо
автомобил, без да е негов собственик, а по чл.683, ал.1 от КЗ за собственика на
автомобила само ако за въпросният автомобил е било задължително сключването на
задължителна застраховка на автомобилистите.
Както бе посочено и по- горе, задължение
за сключване на застраховка гражданска отговорност не възниква, ако автомобила
е от държава членка. В настоящия случай това обстоятелство е безспорно,
доколкото автомобилът обичайно се намира на територията на Великобритания
(именно там е издаден и поставен регистрационният номер на автомобила). В този
порядък, следва да бъде посочена и нормата на чл.486, ал.2 от КЗ, според която не се осъществява контрол
за наличието на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите по отношение на моторните превозни средства, които обичайно
се намират на територията на друга държава членка или на Конфедерация
Швейцария, Княжество Андора и Република Сърбия (държави, чиито национални бюра
на застрахователите са страна по Многостранното споразумение), както и по
отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират на
територията на трета държава, когато влизат на територията на Република
България от територията на друга държава членка. Какво се разбира под това
автомобилът да е от дадена държава или обичайно да се намира в дадена държава е
легално дефинирано в чл.482 от КЗ, като в общия случай това е мястото където е издаден регистрационният
номер на моторното превозно средство, независимо дали е постоянен, или
временен. Дефиниция на понятията трета държава и държава членка се съдържат в т.6 и т.7 от ДР на
КЗ. "Държава членка" е държава -
членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство.
"Трета държава" е държава, която не е държава членка по смисъла на т.6.
Тоест, задължение за сключване на българска застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите възниква по отношение на МПС с българска регистрация и с
регистрация на държава, която не е членка на ЕС или ЕИП. Логиката на подобно
законодателно разрешение се потвърждава от параграфи 8, 24 и 25 от Преамбюла на
Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка, в които е прогласен
стремежът на държавите членки да създадат режим на задължителната застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите, която въз основа на единна
застрахователна премия да бъде с покритие на цялата територия на общността. В този
изричен смисъл и чл.3 и чл.14 от Директивата. Република България е изпълнила
задължението си по Директивата, като в чл.480 от КЗ изрично е предвидено, че застрахователното покритие на
българската полица за задължителна застраховка "гражданска отговорност на
автомобилистите" се разпростира на цялата територия на ЕС. Аналогично е
застрахователното покритие, осигурявано от полиците издадени във всяка една
държава членка. Тоест, доколкото полицата издадена във всяка една държава
членка покрива застрахователните рискове настъпили на територията на България,
то би се явило безпредметно за автомобили, регистрирани в други държавни членки
да се сключва и българска застраховка гражданска отговорност, доколкото би се
стигнало до дублиране на застрахователното покритие. Нещо повече в чл.484 от КЗ е прогласена изрична забрана за дублиране на
застрахователни покрития. От всичко гореизложено следва, че управлението на
автомобил без сключена българска застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
не е съставомерно както по чл.638, ал.3 от КЗ, така и по чл.638, ал.1 от КЗ, ако
автомобила е с регистрация в държава членка. В процесния случай автомобилът е с
регистрация в Великобритания, която все още е държава членка на ЕС, въпреки че
АНО е приел действието на „брекзит“.
В настоящия казус е ирелеватно
обстоятелството, дали за управлявания от жалбоподателката автомобил е имало
валидна застраховка „гражданска отговорност“, сключена в държавата на
регистрация на автомобила. В Директивата, посочена по-горе изрично е уреден и
въпросът за контрола върху изпълнението на задължението на водачите, да
сключват задължителна застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите.
Възприети са т. нар принципи на компетентност на националния орган и принципът
на взаимно доверие между държавите- членки. Компетентни да следят дали за
дадено МПС има сключена задължителна застраховка за гражданска отговорност са
националните органи на държавата, в която е регистрирано МПС, а съгласно
принципа на взаимно доверие контролните органи от останалите държави членки не
са оправомощени да извършват своя собствена проверка, а следва да се доверят на
органите в държавата по регистрация на МПС. Тези принципи намират категоричен
израз в Параграф 6 от Преамбюла и чл.4 от Директивата, в които изрично е
постановена забрана контролните органи от държавите членки да извършват
проверки на застраховките "Гражданска отговорност" по отношение на
превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга
държава-членка (получили са регистрация в тази държава членка съгласно т.4 от
чл.1 от Директивата) или които обичайно се намират на територията на трета държава
и които влизат на тази територия от друга държава-членка. Нещо повече, с
параграф 8 от Преамбюла се въвежда презумпцията, че всички движещи се на
територията на Общността моторни превозни средства са покрити от застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите. Забраната за извършване на проверки
от държави членки, различни от тези по регистрация на МПС е скрепено и с
правилото на параграф 46 от преамбюла, който обявява, че името и адреса на
собственика или обичайния водач на превозното средство и номера на
застрахователната полица или регистрационния номер на превозното средство,
представлява лични данни по смисъла на Директива
95/46/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването
на лични данни и за свободното движение на тези данни.
В Директива
2009/103/ЕО изрично са уредени и
последиците, когато въпреки принципа на доверие, дадено МПС, непокрито със
застраховка извърши ПТП-а именно предвижда се във всяка държава членка да се
създаде орган, който да изплаща обезщетения за вреди причинени от
незастраховани МПС- чл.10 от Директивата.
Тези постановки изцяло намират изражение
в българския КЗ, като в цитираната вече разпоредба на чл.486, ал.2
от КЗ е въведена не само забраната на
систематични проверки по отношение на МПС с регистрация в друга държава членка,
но и презумпцията за покритие на гражданската отговорност на виновния водач.
Съгласно основния принцип на административното право, че държавната
администрация има само тези правомощия които изрично са и възложени със
съответния нормативен или поднормативен акт, следва да се приеме, че органите
на МВР нямат компетенции да осъществяват контрол за наличие на задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, по отношение на
автомобили регистрирани в държава членка. От гореизложеното следва, че АУАН и
НП са издадени от орган който не е бил компетентен да констатира наличието,
респективно отсъствие на задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите и да наложи санкция при евентуално установено нарушение.
По изложените съображения
обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №18-0367-001651 от 28.08.2018
г. на Началника на РУ гр.Велинград, с което на В.Т.Р., ЕГН ***********
*** за нарушение на чл.483, ал.1, т.2 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, на основание чл.638, ал.3 във връзка с чл.461,
т.1 от КЗ е наложена ГЛОБА в
размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: