Р Е Ш Е Н И
Е
№……....………./……....……….2020г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на пети август
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
мл. с. НАСУФ
ИСМАЛ
при секретаря
Галина Славова
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 1368 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 29672/21.05.2020 г., депозирана от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс-Е”, действащ чрез адв. Л.М., срещу Решение № 1668 от 26.03.2020 г., постановено по гр. д. № 14597/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 31-ви съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията
между страните, че Т.П.Б., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, действащ чрез
адв. Ц.Д., не дължи на въззивника
сумата в размер 9 324.07 лева, представляваща
стойността на ел. енергия, начислена
като корекция от ответното дружество за минал период, а именно от 02.02.2016 г.
до 20.05.2019 г. за обект, находящ се на адрес гр. Бяла, Обл. Варна,
с кл. № ********** и аб. № **********.
Въз
въззивната жалба
се навеждат доводи за това, че атакуваният
съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че
приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и
приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и
постановяване на ново решение, с което да се отхвърли предявеният отрицателен
установителен иск, както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Оспорват
се изводите на първоинстанционния съд досежно недоказаността на реално
доставеното и потребено количество ел. енергия, като в тази насока се излагат
съждения, че при извършването на изследване на процесния електромер в БИМ –
Русе е констатирано наличие на преминала енергия, която не се визуализира на
дисплея, което обуславя крайния извод за това, че електроенергията е доставена
и потребена от абоната-ищец. Въззивникът сочи, че изводите на РС-Варна по
отношение на липсата на данни от коя дата е налице неотчитане на ел. енергия са
в противоречие с чл. 55 от ПИКЕЕ, доколкото фактическият състав на цитираната
разпоредба не включва изследване на момента, в който е извършена манипулацията,
евентуално началният момент на измерени количества енергия в невизуализиран
регистър. Оспорва и изводите на първоинстанционния съд касателно противоречието
на едностранната корекционна процедура на общото гражданско законодателство – в
частност ЗЗД. Сочи, че отговорността на потребителя е обективна, тъй като
разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ не включва установяване на вина у абоната.
Твърди, че разпоредбите на ПИКЕЕ не въвеждат санкция нито целят реализиране на
отговорност, а единствено да коригират неоснователното обогатяване на абоната,
който поради манипулация е ползвал енергия, която не е заплатил. Навеждат се
доводи и за това, че РС-Варна не се е произнесъл по всички наведени с отговора
на исковата молба възражение, в това число и за субсидиарното приложение на чл.
183 от ЗЗД.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба. В отговора въззиваемият излага подробни доводи, с
които оспорва горепосочените възражения на въззивника. Твърди, че атакуваният
съдебен акт е постановен в съответствие със законоустановените правила за
поведение и събрания и приобщен по делото доказателствен материал, което
обуславя неговата правилност. Въззиваемият оспорва законосъобразността на
проведената от въззивното дружество едностранна корекционна процедура по чл. 55
от ПИКЕЕ. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 49 от ПИКЕЕ, доколкото
съставеният протокол не е изпратен в рамките на седмодневния срок по ал. 4 от
цитираната разпоредба, имайки предвид обстоятелството, че потребителят не е
присъствал при проверката в електроснабдения имот. Счита, че законодателят в
чл. 83 от ЗЕ е делегирал възможност на КЕВР да приеме ПИКЕЕ, в които да бъде
уреден въпросът за установяване случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, но не и възможността за създаване на санкции за
потребителите на ел. енергия чрез въвеждане на фикция за потребена от тях
електроенергия за минал период от време. Излага, че действителната консумация
на тази енергия не може да бъде установена поради неизправност на СТИ, за която
неизправност потребителят не следва да носи отговорност. Въззиваемият излага и
доводи за това, че т. нар. „скрити регистри“ са в противоречие с чл. 662 от
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
изменена и допълнена с Постановление № 61 на МС от 19.03.2015 г. Оспорва и
реалността на доставеното количество ел. енергия, като твърди, че е възможно
процесният електромер да е монтиран с такива показатели в тази невидима тарифа
без това да е записано в документите при монтаж. Моли за потвърждаването на
обжалваното решение и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на уговорения в
полза на процесуалния представител на въззивника адвокатски хонорар.
В проведеното открито
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. Л.М. поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и присъждане на сторените
разноски в хода на производството. Обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно
заседание, не се явява лично, представлява се от адв. Ц.Д., който
поддържа отговора на въззивната жалба, моли съда да присъди сторените
съдебно-деловодни разноски съобразно представения по чл. 80 от ГПК списък.
За да се произнесе по спора, съставът на
Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството
по гр. д. № 1459 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е
образувано по предявен отрицателен установителен иск от Т.П.Б. против „Електроразпределение Север“ АД, за приемана за установено със сила на
пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата в размер на 9 324.07 лева, представляваща
стойността на ел. енергия, начислена
като корекция от ответното дружество за минал период, а именно от 02.02.2016 г.
до 20.05.2019 г. за обект, находящ се на адрес гр. Бяла, Обл. Варна,
с кл. № ********** и аб. № **********.
В исковата молба ищецът твърди, че имот, находящ се в гр. Бяла, обл. Варна, ул. “Йордано
Нонев“ № 18 по партида с кл. № ********** и
аб. № ********** е доставяна ел. енергия от
„Енерго-про продажби“ АД, като ответника „Електроразпределение Севнер“ АД го е
уведомило, че му дължи за това сумата от 9 324.07лева.
Ищецът счита, че не дължи на ответника посочената сума, доколкото не е ползвал реално ел. енергия на посочената стойност в процесния
период от 2.02.2016г. до 20.05.2019г. Сочи, че не е присъствал при извършване на проверката
на СТИ, като същото при свалянето си е записано като имащо точен тарифен
превключвател, а при проверката от БИМ е записано че той показва нереално време. Поддуржа, че СТИ е собственост на ответника и той е този който следва да се грижи
за правилната му работа, като ищецът счита че не следва да носи отговорност за
неизправности на СТИ. Счита, че констатираната от БИМ неизправност в работата на СТИ не е
резултат от намеса в работата на устройството.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който
сочи, че периода на начисление е определен в посочения размер като е съобразена
разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ, като началният момент е този на датата на монтажа на СТИ.
Счита, че възражението на ищеца, че не е бил уведомен за извършваната проверка
в съответствие с разпоредбите на чл. 50, ал. 4 от ПИКЕЕ е
неоснователно. Сочи че, не е необходимо да се установява, че именно абонатът е извършил
намеса в работата на СТИ. Излага се, че фактурата за сумата е
издадена от него, а не от „Енерго-Про Продажби“ АД, тъй като съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ преизчисляването се извършва от оператора на
електроразпределителната мрежа. Посочено е, че при извършената проверка е
констатирана начислена ел. енергия в регистър 1.8.4 в размер на 54 284 квтч. Твърди
се, че корекцията е извършена на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ,
като ищецът на осн. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
дължи плащане на получената стока. Моли се, да се отхвърли
предявеният иск.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се
установява, че страните са в продажбено правоотношение по силата, на което
ответникът продава на ищеца
електрическа енергия, срещу задължението
на потребителя да заплати определена цена. На 20.05.2019 г.
служители на „Електроразпределение
Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1115031500787746 на обект
на ищеца Т.П.Б.,***, в присъствието на клиента-ищец
и свидетеля Златина Христова. Електромерът е
демонтиран, пломбиран № 524651
и е изпратен за проверка в БИМ при показания по нощна тарифа – 009219 и дневна
тарифа – 021587. Тези обстоятелства са обективирани в
Констативен протокол № 1105614, който е
подписан от служителите, свидетеля
и клиента.
Видно
от Констативен
протокол № 1415/23.07.2019 г. на Българския институт по метрология, при софтуерно
четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера. Действително потребената и преминала през електромера енергия се разпределя и върху невизуализираната
на дисплея тарифа: T4
– 054284.4 кWh. Констатирано е още, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване
на електроенергия.
На основание извършената проверка от
“ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /старо наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/ е
изпратено уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и
ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия. От представеното становище за
начисление на електрическа енергия от 01.08.2019 г. се установява, че е
начислена общо 54284 кВТч енергия за периода от 02.02.2016 г. до 20.05.2019 г. на обща стойност 9324.07 лева съобразно Фактура № **********/06.08.2019 г., която е изпратена на
ищеца. От
констативен протокол № 11160473 от 01.02.2016 г. се установява, че процесният
електромер е монтиран в електроснабдения обект при нулеви показатели на двете
тарифи – нощна и дневна.
От
заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която съдът
кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от
страните, се установява, че към
датата на извършване на проверката – 20.05.2019 г., процесният електромер е бил
в срок на метрологична годност. Констатира се още, че при монтаж на нов електромер, който има
съответните стикери и пломби на БИМ и проверените тарифи Т1 и Т2 са нулеви,
следва и останалите тарифи Т0 и Т4 да са нулеви. Процесното количество ел.
енергия, отчетено в тарифа Т4, е преминало през СТИ, но не е отчетено при
инкасаторски прочит. Процесната намеса е софтуерна и се изразява във въвеждане
на още една тарифа /освен заводските Т1 и Т2/ - Т4, като същата не се
визуализира на дисплея, но в нея се отчита част от потребената ел. енергия.
Това се осъществява посредством специализирана техника и парола за достъп до
второ ниво.
В проведеното открито съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението си, като добавя, че не може да се
установи с точност в кой период е натрупано процесното количество ел. енергия в
скрития регистър. Софтуерно не могат да се променят показанията, а само може да
се разменят тарифите, като технически е възможно да се натрупа отчет.
При така установената
фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността
на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което
същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при
наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и
надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива,
поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума,
представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена
корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на
електрическа енергия. Съобразно разпределената в процеса от първоинстанционния
съд доказателствена тежест ответникът е следвало да установи по несъмнен начин
в условията на пълно и главно доказване, че е извършил проверка на електромера
на ищецът, при която е установено, че същият не отчита точно потребената
електрическа енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в
съответствие с Общите условия, че е извършил корекция на сметката на абоната и
е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В
конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител на ел.
енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като
корекция на сметката му. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице
предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената
електроенергия за релевирания период.
В
правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е
предвидена възможността за извършване на корекция за потребена електрическа
енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства
по чл. 120, ал. 3
от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията
на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в
случая не се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа или промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на
отчитаната ел. енергия. Причината за установената липса на отчитане е резултат
от софтуерно
вмешателство и се изразява във въвеждане на още една тарифа – Т4, като същата
не се визуализира на дисплея, но в нея се отчита част от потребената ел.
енергия.
Служебното
начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на
въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019
г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1
от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т.
6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и
съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си
същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
В
тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 20.05.2019 г. – след влизане в сила на
новите ПИКЕЕ.
В
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от
ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да
начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване. За провеждането на тази едностранна корекция е
необходимо да се
извърши метрологична проверка и състави
констативен протокол при спазване на реда за това, посочен в
чл. 49 от ПИКЕЕ,
както и установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани
регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ.
В тази връзка, ответникът следва да установи
по изискуемия в закона начин, чрез пълно и главно доказване, че процесното
количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта на потребление на
ищеца след монтажа на СТИ.
По настоящото дело такива доказателства не са
ангажирани. По делото е приет Констативен протокол за монтаж на процесния
електромер № 11160473 от 01.02.2016 г., от който се вижда,
че СТИ е монтиран с нулеви показания по Т! - нощна и Т2 – дневна тарифа, но липсва отбелязване на показанията по
тарифа Т4. Съдът не споделя извода
на в. л., че след като проверените тарифи Т1 и Т2 са нулеви, вероятно и останалите тарифи
Т4 и Т0 са с нулеви показания. Този
извод, ако и да е логически оправдан не може да бъде приет за безспорен, тъй
като липсват доказателства в тази насока, а е направен само въз основа на
предположението, че СТИ е било ново. Наред с това, в хода на излушването му вещото лице сочи, че технически е
възможно и при нов електромер да се натрупа отчет по невизуализираните
регистри, като софтуерно могат да се разменят тарифите, но не и да се променят
показанията.
Следователно, ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не е установил по пътя на пълното и главно доказване по несъмнен начин, че към датата на монтажа процесното СТИ е
било с нулеви показания по всички регистри. Липсват доказателства, че при
монтажа показанията по невизуализирания и сумарния
регистър също са били нулеви. Не може да се установи също така с
точност и в кой времеви период е натрупано процесното количество ел. енергия.
В конкретния случай съдът не дължи произнасяне по
наведеното възражение за субсидиарното приложение на общото гражданско
законодателство – в частност чл. 183 от ЗЗД, доколкото корекционна процедура е
регламентирана посредством специални правила, материализирани в ЗЕ и приетите
въз основа на него ПИКЕЕ, които дерогират приложенито на общите.
Предвид изложеното, настоящият състав намира
предявения отрицателен установителен иск за основателен и като такъв същият
следва да се уважи изцяло.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на делото по
същество, въззивният съд не може да ревизира произнасянето по отношение на
разноските.
При
този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна
жалба, следва да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 800.00
лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие, имащ
характер на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Обективираното от въззивника искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК е несъстоятелно,
доколкото същата тази страна, която е направила възражението за прекомерност,
сама е оценила високо фактическата и правна сложност на делото като е уговорила
и изплатила на своя процесуален представител адвокатско възнаграждение в двойно
по-голям размер от претендирания от въззиваемия /1908.00 лева с ДДС/, а фактическата
и правна сложност на делото е еднаква за двете страни в процеса – в този смисъл
е и Определение № 3 от 5.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7153/2014 г., IV г.
о., ГК. Отделно, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 9324.07 лева минималният
размер на адвокатския хонорар е 796.20 лева, а в конкретния случай минимумът е
надвишен едва с 3.80 лева, която сума с оглед на действителната фактическа и
правна сложност на делото и обема на оказаната правна помощ и съдействие не е
прекомерна.
Водим
от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 1668 от 26.03.2020 г., постановено по гр. д. № 14597/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 31-ви съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.Б., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, сумата в размер на 800.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едносмесечен срок
от съобщението при условие, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал.
2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: