Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 28.09.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІІ А въззивен състав,
в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно
гражданско дело № 221 по описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 02.05.2020г. по гр. д. № 50613/2013г. Софийски районен съд, ГО, 59 състав
са уважени предявените от “БДЖ – Т.П.” ЕООД обективно кумулативно и пасивно
субективно съединени искове, както следва: ответникът М.НА В.Р. е осъден да
заплати сумата в размер на 19 168, 81 лева, представляващи мораторна лихва,
начислена върху обезщетението за ползване през периода 01.01.2009 г. до
31.12.2009г. на имот, собственост на “БДЖ – Т.П.” ЕООД, а именно:
“Административна сграда на 3 ет. в гара Горна Оряховица; сумата в размер на 9
022, 08 лева, представляващи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до дата, предхождаща дата на окончателното погасяване на задължението с
подписването на многостранното споразумение от 22.02.2013г., начислена върху
обезщетението за ползване през периода 01.01.2009г. до 31.12.2009г. на имот,
собственост на “БДЖ – Т.П.” ЕООД, а
именно: “Административна сграда на 3 ет. в гара Горна Оряховица; сумата в
размер на 497, 31 лева, представляващи
мораторна лихва, начислена върху обезщетението за ползване през периода
01.01.2009г. до 31.12.2009г. на имот, собственост на “БДЖ – Т.П.” ЕООД, а именно: “2 бр. гаражни
клетки в гара Горна Оряховица”; сумата в размер на 234, 24 лева, представляващи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до дата, предхождаща дата
на окончателното погасяване на задължението с подписването на многостранното
споразумение от 22.02.2013г., начислена върху обезщетението за ползване през
периода 01.01.2009г. до 31.12.2009г. на имот, собственост на “БДЖ – Т.П.” ЕООД, а именно: “2 бр. гаражни
клетки в гара Горна Оряховица”; сумата в размер на 4 032, 34 лева,
представляващи мораторна лихва, начислена върху потребените през периода
01.01.2009г. до 31.12.2009г. консумативи (електроенергия, студена вода и
телефонни услуги) при ползването на имот, собственост на “БДЖ – Т.П.” ЕООД, а именно: “Административна
сграда на 3 ет. в гара Горна Оряховица”; сумата в размер на 2 513, 68 лева,
представляващи законна лихва за забава от датата на исковата молба до дата,
предхождаща дата на окончателното погасяване на задължението с подписването на
многостранното споразумение от 22.02.2013г., начислена върху потребените през
периода 01.01.2009г. до 31.12.2009г. консумативи (електроенергия, студена вода,
телефонни услуги и гориво) при ползването на имот, собственост на “БДЖ – Т.П.”
ЕООД, а именно: “Административна сграда на 3 ет. в гара Горна Оряховица”. Със
същото решение е осъден ответника Г.Д.“Н.П.” да заплати на “БДЖ – Т.П.” ЕООД сумата
в размер на 1 771, 72 лева, представляващи мораторна лихва, начислена върху обезщетението
за ползване през м.01.2010г. и през м.01.2011г. на имот, собственост на “БДЖ – Т.П.” ЕООД, а именно: “Административна
сграда на 3 ет. в гара Горна Оряховица”; сумата в размер на 1 503,68 лева,
представляващи законна лихва за забава от датата на исковата молба до дата,
предхождаща дата на окончателното погасяване на задължението с подписването на
многостранното споразумение от 22.02.2013г., начислена върху обезщетението за
ползване през м.01.2010г. и за м.01.2011г. на имот, собственост на “БДЖ – Т.П.”
ЕООД, а именно: “Административна сграда на 3 ет. в гара Горна Оряховица”; сумата
в размер на 45, 98 лева, представляващи мораторна лихва, начислена върху обезщетението
за ползване през м.01.2010г. и за м.01.2011г. на имот, собственост на “БДЖ – Т.П.”
ЕООД, а именно: “2 бр. гаражни клетки в гара Горна Оряховица”; сумата в размер
на 39, 04 лева, представляващи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до дата, предхождаща дата на окончателното погасяване на задължението с
подписването на многостранното споразумение от 22.02.2013г., начислена върху обезщетението
за ползване през м.01.2010г. и за м.01.2011г. на имот, собственост на “БДЖ – Т.П.” ЕООД, а именно: “2 бр. гаражни
клетки в гара Горна Оряховица”; сумата в размер на 1 640, 16 лева,
представляващи мораторна лихва, начислена върху потребените през периода
01.01.2010г. до 31.07.2011 г. консумативи (електроенергия, студена вода и
телефонни услуги) при ползването на имот, собственост на “БДЖ – Т.П.” ЕООД, а именно: “Административна
сграда на 3 ет. в гара Горна Оряховица”, сумата в размер на 3 372,59 лева,
представляващи законна лихва за забава от датата на исковата молба до дата,
предхождаща дата на окончателното погасяване на задължението с подписването на
многостранното споразумение от 22.02.2013г., начислена върху потребените през
периода 01.01.2010г. до 31.07.2011г. консумативи (електроенергия, студена вода
и телефонни услуги) при ползването на имот, собственост на [фирма], а именно: “Административна сграда на
3 ет. в гара Горна Оряховица”.
Срещу
решението, в частта, в която са уважени предявените срещу МВР искове, е
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника МВР. В жалбата са
изложени оплаквания, че първоинстанционното решението е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че от
събраните по делото доказателства не може да се установи, че ответникът е
изпаднал в забава по отношение на задължението за плащане на главници във
връзка с ползването на собствени на ищеца имоти и за стойността на
консумативните разходи, свързани с ползването на тези имоти. Счита, че в случая
няма определен ден за изпълнение за заплащане на обезщетението за неоснователно
обогатяване, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора. Освен това кредиторът може да кани длъжника да заплаща само вече
възникнао парично задължение за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД – за вече изтекъл
период на неоснователно ползване на собствения му имот. В жалбата се поддържа,
че длъжникът не може да бъде канен да заплаща, наред с вече съществуващо, още и
невъзникнало и несъществуващо към датата на връчване на поканата главно
задължение за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, което би възникнало след тази дата
на поканата, ако длъжникът-несобственик продължи да ползва без основание имота
на кредитора-собственик за нов период от време. Ето защо счита, че за да е
налице забава за плащането на това ново главно парично задължение за следващия
първата покана период от време, е необходимо връчването на нова покана на длъжника,
която да се отнася за тази нова главница. Въззивникът сочи, че в разглеждания
случай приетото от първоинстанционния съд писмо от 07.04.2009г. с характер на
покана за плащане, предхожда исковия период на главницата, поради което за
възникналите след връчването им задължения за плащане на обезщетение по чл. 59
от ЗЗД ответникът не е бил поставен в забава. Счита, че не се дължи и
претендираната законна мораторна лихва от датата на подаване на исковата молба
до плащането на главното задължение с оглед характера й на законна последица и
отказа от главните искове. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на
решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят.
Насрещната
страна “БДЖ – Т.П.” ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че
обезщетението по чл. 59 от ЗЗД се дължи занапред докато трае ползването, поради
което по силата на поканата от 07.04.2009г. се дължи мораторна лихва за забава
за целия исков период – от датата на получаване на поканата до прекратяване на
ползването без основание. По отношение на претендираната законна лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба до плащането на главното
задължение се навеждат съображения, че това самостоятелно искане е изрично
поддържано от ищеца, включително и след направения отказ от предявените искове
с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. По тези съображения е направено искане
за потвърждаване на обжалваното решение.
По
делото е постъпила въззивна жалба и от ответника Г.Д.“Н.П.” срещу решението на
СРС, в частта, в която са уважени предявените срещу него искове. В жалбата се
поддържа неправилност на постановения съдебен акт поради допуснато от съда
нарушение на материалния закон. Твърди се, че писмото-покана от 07.04.2009г. не
е му е връчено, поради което не може да породи последици на забава. Освен това
счита, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че
претендираната законна лихва от датата на исковата молба представлява законна
последица от уважаване на иска и при положение, че претенцията по чл. 59 от ЗЗД
не е била разгледана по същество /производството по отношение на същата било
прекратено поради отказ от иска/, то поддържа становище, че акцесорното вземане
за законна мораторна лихва е недължимо. По тези съображения е направено искане
за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят.
Насрещната
страна “БДЖ – Т.П.” ЕООД оспорва въззивната жалба по подробно изложени
съображения. Поддържа, че от събраните по делото писмени доказателства –
размена кореспонденция между страните, се установява, че ответникът е узнал за
изпратеното писмо-покана от 07.04.2009г. Сочи, че претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за присъждане на законна мораторна лихва е била надлежно въведена в
процеса и поддържана дори и след направения отказ от иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в
обжалваната му част.
С
определение от 07.06.2021г. въззивният съд на основание чл. 227 от ГПК, вр. §
83 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за М.НА В.Р. /ЗМВР/, обн.
ДВ, бр. 60 от 2020г., в сила от 01.10.2020г. е конституирал на мястото на
ответника в първоинстанционното производство Г.Д.“Н.П.” нейния правоприемник Г.Д.“Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма” .
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Ищецът
е предявил претенции за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването без
основание на собствените му недвижими имоти, продължило след прекратяване на
сключен между страните договор за охрана, както и за заплащане стойността на
консумативните разходи, свързани с неоснователното ползване на имотите.
Производството по делото в частта по предявените искове с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗЗД е било прекратено поради отказ с влязло в сила определение.
Предмет на разглеждане са исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главниците за
обезщетение за лишаване от ползване на имотите и върху главниците за заплатени
от ищеца консумативни разходи за процесните имоти, дължимо от 01.02.2009г. до 19.12.2011г.
и за заплащане на законна мораторна лихва върху същите главници, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2011г. до датата на погасяване
на главните задължения в хода на висящото производство – 21.02.2013г..
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
ответниците са били поканени да заплатят обезщетение за ползване на процесните
имоти без правно основание с получената от последните на 07.04.2009г.
писмо-покана, като размерът на претендираното обезщетение е бил определяем към
момента на поканата и той е определен от лицензиран оценител, за което
ответникът е бил уведомен. Ето защо, считано от 07.04.2009г., когато е
изпратена процесната покана за заплащане на обезщетение за ползване без правно
основание и за заплащане на потребените консумативи, ответникът е изпаднал в
забава. По отношение на законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до датата, прехождаща дата на подписаното между страните споразумение, по
силата на което главниците са погасени, е прието, че същата е дължима предвид
признатото и изпълнено от ответника главно парично задължение, а размерът на
претенцията бил установен от приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза.
По отношение на потребените при
ползването на имота консумативи, съдът е приел, че същите представляват
периодични плащания, поради което е направил извод, че длъжникът изпада в
забава с възникването им, като не е необходимо същият да бъде канен изрично.
Въпреки това с процесните писма от 22.01.2009г. и от 07.04.2009г. към длъжникът
е отправена изрична покана за заплащане на потребяваните при ползването на
имота консумативи до неговото връщане на собственика. По тези съображения предявените искове
са уважени в цялост.
На
етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че между “БДЖ” ЕАД,
в качеството на възложител, и Национална служба ”Полиция”, в качеството на
изпълнител, е сключен договор за охрана на обекти на възложителя със срок на
действие от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. Според постигнатото съгласие между
страните по договора в чл. 6 възложителят предоставил на изпълниля за
безвъзмездно ползване обекти и имущество, за които консумативните разноски са
били поети от изпълнителя. Част от тези обекти са и процесните, а именно: административна
сграда на 3 ет. в гара Горна Оряховица и 2 бр. гаражни клетки в гара Горна
Оряховица. Безспорно
установено е по делото, че след извършено на 12.11.2007г. преобразуване на “БДЖ”
ЕАД без прекратяване на преобразуващото се дружество, чрез отделяне от него са
образувани три нови дружества: “БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, “БДЖ – Т.П.”
ЕООД и „БДЖ - Тягов подвижен състав/Локомотиви/” ЕООД. При преобразуването на
БДЖ ЕАД обектите, предоставени за ползване на НС ”Полиция” на основание
договора за охрана от 2007г. са преминали в собственост на “БДЖ – Т.П.” ЕООД, според разпределението,
направено с плана за преобразуване на “БДЖ” ЕАД.
Съгласно пар.
108 от ПЗР на ЗИДЗМВР, обн. ДВ, бр.69/2008г. Министерството
на вътрешните Р. е правоприемник на активите и пасивите на Национална служба ”Полиция”
и на Национална служба ”Пожарна безопасност и защита на населението”. С оглед
на това съдът намира, че като изпълнител по сключения договор за охрана е
встъпил МВР.
Установено е
също, че след прекратяване на договора за охрана поради изтичане на срока му изпълнителят
и неговите правоприемници са продължили да ползват имотите без основание и без
да заплащат суми за ползването му и цена на консумативните разноски, като
ползването е продължило от 01.01.2009г. до 31.07.2011г.
Със сключената
в хода на производството извънсъдебна спогодба от 22.02.2013г. страните се
съгласили, че в процесните периоди двамата ответници са ползвали без основание
имоти, част от които са и процесните. Със
спогодбата е постигнато съгласие относно размера на дължимите обезщетения от
ответниците за лишаване от ползването на имотите за периода от 01.01.2009г. до
31.12.2009г. и в периода от 01.01.2010г. до 31.05.2012г. при месечно
обезщетение в размер на 6 203 лева за административната сграда на 3 ет. в гара
Горна Оряховица и месечно обезщетение в размер на 161 лева за ползването на 2
броя гаражни клетки в гара Горна Оряховица. Постигнато е съгласие и относно
размера на начислените за исковия период консумативни разходи свързани с
ползването на процесните имоти в общ размер на 48 648, 87 лева. С посоченото
споразумение от 22.02.2013г. страните са извършили извънсъдебно прихващане на съществуващите
между тях насрещни парични вземания, като по този начин вземанията на ищеца за обезщетение
за ползване на процесните имоти и за консумативни разходи за исковия период са
били погасени в пълен размер.
С влязло в
сила определение, постановено в публично съдебно заседание на 19.11.2013г. по гр.дело
№ 6718/2012г. на Софийски градски съд, е прекратено на основание чл. 233 от ГПК
поради отказ от иск производството по делото в частта по исковете относно главните
парични вземане по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за обезщетения за ползване на
процесните недвижими имоти, както и в частта на исковете за заплащане на
консумативи, употребени във връзка с ползването на тези имоти за заявените в
исковата молба периоди.
По делото е представено писмо №
02-16-243/07.04.2009г., изпратено от ищеца, с което ответниците са поканени да заплащат
обезщетение за ползване на процесните имоти до сключване на договори за наем, както и за
заплащане на разходите за консумативи на ползваните обекти, направени от
ответниците след 31.12.2008г. Писмото е връчено на 07.04.2009г., чрез директора
на Д.„Транспортна полиция”. Към момента на връчване на поканата Д.„Транспортна
полиция” е част от Г.Д.„Охранителна полиция” , като и двете дирекции са част от
структурата на МВР и не са правосубектни. Към датата на сключване на процесния договор от
2007г. структурите на “Транспортна
полиция” са били част
от Национална служба „Полиция“, имаща качеството юридическо лице съгласно чл.
10, ал. 3 ЗМВР /отм./ в първоначалната му редакция от ДВ, бр. 17/2006 г., която
в това й качество е сключила и договора. Впоследствие НС „Полиция“ е била
закрита със ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 69/5.08.2008 г., в сила от 9.08.2008г.), като Д.„Транспортна
полиция“ е станала част от новосъздадената Г.Д.„Охранителна полиция“, но
същата, както и останалите създадени главни дирекции първоначално не са имали
юридическа правосубектност, а за универсален правоприемник на закритата НС
„Полиция“ е обявено МВР – § 108, ал. 1 от същия закон. Едва със ЗИДЗМВР (ДВ,
бр. 93/24.11.2009г., в сила от 25.12.2009г.) главните дирекции по чл. 10,
ал. 1 ЗМВР /отм./, вкл. ГД „Охранителна полиция“, са обявени за юридически
лица. Следователно, към датата на изпращане и
получаване на писмо рег. № 02-16-243/07.04.2009г. фактически ползвател на процесния имот
е било юридическото лице МВР. Последващото отделяне от 25.12.2009 г. на
главните дирекции като юридически лица не влияе на действието на предходно
връчените покани по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, доколкото правоприемниците са обвързани
от извършените спрямо техния праводател правни действия от трети лица.
Следователно, връчените покани са получени от надлежен представител на
фактическия ползвател, чийто последващи правоприемници са обвързани от тези
покани.
По спорния между страните въпросно
относно дължимостта на претендираната законна мораторна лихва върху признатите
главници за период от 01.02.2009г. до 19.12.2011г. и от 20.12.2011г. до
22.02.2013г., настоящият съдебен състав приема следното:
Процесните вземания
за главници са с източник неоснователно обогатяване на ответника за сметка на
ищеца. Същите вземания са без определен от закона срок за изпълнение, поради
което макар изискуемостта им да настъпва с възникването на тези вземания /чл.
69, ал. 1 от ЗЗД/, то длъжникът изпада в забава след покана от кредитора /чл.
84, ал. 2 от ЗЗД/, от когато се дължи и законната лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
По въпроса какъв е характерът и действието във времето
на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и може ли поканата по чл.
84, ал. 2 ЗЗД да постави длъжника в забава за заплащане на бъдещо главно
вземане, е
формирана практика в решение № 60 от 30.05.2018г. по гр.д. № 1163/2017г. по
описа на ВКС, Четвърто ГО, която се споделя напълно и от настоящия съдебен
състав. В посоченото решение е възприета практиката по този въпрос,
обективирана в решение № 217/08.10.2013 г. по гр.дело № 1290/2013 г. на ВКС, III ГО,
в което е прието,
че паричното
обезщетение по чл. 59 ЗЗД, дължимо от неоснователно ползващият чужд имот
несобственик на лишения от правото да ползва своя имот собственик възниква
ежедневно – „ден за ден”. Неизпълнението на това парично задължение поражда
друго акцесорно задължение по чл. 86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, което възниква от деня на забавата. Тъй
като този ден на забавата няма как да бъде определен, съгласно чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, длъжникът ще изпадне в забава за това свое акцесорно задължение от деня на
поканата. Т.е. поканата по чл. 84 ал. 2 от ЗЗД има правопораждащо действие, което се
осъществява занапред във времето. Освен, че се отнася занапред, това
действие касае само и единствено задължението, което поражда – това за
обезщетението за забава и няма никаква връзка с главното парично задължение
/което в случая е с правно основание чл.59 от ЗЗД/. С оглед на тези съображения
е формиран извод, че исковата молба, с която се претендира обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за
минал период от време, не може да съставлява покана по смисъла на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД и да
породи акцесорно задължение за обезщетение за забава за ново бъдещо главно
задължение, което касае следващ период. Посочено е, че поканата до длъжника може да има
за предмет единствено вече възникнало парично задължение за обезщетение
по чл. 59 от ЗЗД. Длъжникът не би могъл да бъде поканен да заплаща наред с вече
съществуващото, още и друго – невъзникнало и несъществуващо към датата на
поканата главно задължение за обезщетение, което би възникнало, ако длъжникът -
несобственик продължи да ползва без основание чуждия имот на кредитора и което
би предстояло да се претендира с последваща искова молба. Прието е, че макар и
вземането за обезщетение за неоснователно ползване да е с едно правно основание
- по чл. 59 от ЗЗД, когато се претендира за различен период от време на
ползване и в различен размер на обезщетение - то произтича от различен
фактически състав. Тъй като се
касае за различни вземания, съответно въз основа на тези различни вземания
възникват различни акцесорни задължения по чл. 86 от ЗЗД, с различни начални
моменти, които зависят от деня на изрично връчената за всяко покана. В същото съдебно решение е
отречена възможността за прилагане на правилата за изпадане в забава за
заплащане на обезщетение по чл. 31, ал 2 от ЗС /че веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето/ и за заплащане на обезщетение
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав споделя изцяло така
формираната практика, обосновано с обстоятелството, че поканата по чл. 31
ал. 2 от ЗС /за
разлика от тази по чл. 84 ал. 2 от ЗЗД/ е елемент от фактическия състав за
възникване на самото главно парично задължение, като едновременно поставя и в
забава собственика-длъжник за заплащане на главното обезщетение. Прието е, че в
този случай и главното и акцесорното задължение възникват едновременно - от
момента на връчване на поканата – „ден за ден”. Поканата по чл. 84 ал. 2
от ЗЗД обаче е различна, тя
не поражда главно, а само акцесорно задължение, което има правопораждащо
действие занапред. Тя не може да постави длъжника в забава за заплащане на
главно задължение, което не е възникнало към момента на връчване на поканата.
С оглед изложеното се налага
извод, че първоинстанционното решение е частично неправилно. От момента на
връчване на поканата - 07.04.2009г. ответникът МВР е в забава за плащане само
на възникналото парично задължение за обезщетение по чл. 59 ЗЗД за ползване без
основание на процесния имот до момента на поканата. Това е паричното задължение
за обезщетение по чл. 59 ЗЗД за периода от време от 01.01.2009г. до
07.04.2009г. За периода от време след поканата – след 07.04.2009г. до
31.12.2009г. се касае за невъзникнало, несъществуващо към деня на поканата
задължение за обезщетение по чл. 59 ЗЗД /както за обезщетението за ползването
на имота без основание, така и за цената на консумативните разходи/ и за това
задължение ответникът МВР не е в забава за период преди подаване на исковата молба.
Ищецът е претендирал
присъждане на обезщетение за ползване без основание от ответника МВР на
процесния имот за периода от време от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. , а от
ответника Г.Д.”Н.П.” обезщетение за ползване без основание на същия за периода
от време от 01.01.2010г. до 31.07.2011г. По отношение на претенциите за
главниците производството по делото е прекратено, поради постигната
извънсъдебна спогодба между страните. Както се посочи по-горе с връчване на
поканата на 07.04.2009г. ответникът МВР е в забава само за обезщетението за
ползване на процесния имот без основание за периода от време от 01.01.2009г. до
07.04.2009г. тъй като само за този
период се касае за възникнало към датата на поканата главно задължение за
обезщетение по чл. 59 ЗЗД. За периода от време след поканата – след 07.04.2009
г. ответникът МВР като длъжник не може да бъде поканен да заплаща наред с вече
съществуващото и още невъзникнало към момента на поканата задължение за
обезщетение за ползване без основание на процесния имот и за стойността на
консумативните разноски. Паричното обезщетение по чл. 59 ЗЗД, дължимо от
неоснователно ползващият чужд имот несобственик на лишения от правото да ползва
своя имот собственик възниква ежедневно – ден за ден. Неизпълнението на това
парично задължение поражда акцесорното задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което възниква
от деня на забавата. Тъй като паричното обезщетение по чл. 59 ЗЗД за
неоснователно ползване на чужд имот от несобственик е без срок длъжникът ще
изпадне в забава от деня на поканата. Поканата има правопораждащо действие
занапред във времето за задължението за обезщетение за забава, което е различно
от главното парично задължение за обезщетение по чл.59 ЗЗД. Кредиторът може да
покани длъжника да му заплаща само вече възникнало парично задължение за
обезщетение по чл.59 ЗЗД към момента на поканата, но не и за невъзникнало,
несъществуващо такова парично задължение към този момент.
От събраните
по делото доказателства и от заключението на вещото лице по назначената ССЕ се
установява, че обезщетението за ползване без основание на процесния имот административна сграда на 3
ет. в гара Горна Оряховица от МВР за периода от време от 01.01.2009 г. до
07.04.2009 г. е в размер на сумата общо 19 850 лева. Изтеклата лихва за
забавено плащане на тази сума за периода от време от 07.04.2009 г. до
19.12.2011г. е в размер на сумата 5 782, 60 лева. Обезщетението за ползване без
основание на процесния имот - 2 броя гаражни клетки в гара Горна Оряховица от МВР, за
периода от време от 01.01.2009г. до 07.04.2009 г. е в размер на сумата общо 515
лева. Изтеклата лихва за забавено плащане на тази сума за периода от време от
07.04.2009г. до 19.12.2011г. е в размер на сумата 150 лева.
За същия период ответникът МВР е в забава и по
отношение на цената на консумативните разходи, чийто размер съдът определя по
реда на чл. 162 от ЗЗД и при съобразяване на заключението по
съдебно-счетоводната експертиза на сумата от общо 5 579 лева. Обезщетението за
забава за исковия период от 01.02.2010г. до 19.12.2011г. възлиза на сумата от 1
084, 73 лева.
В тeзи размери
исковете за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главниците за времето от 01.01.2009 г.
до 07.04.2009 г. срещу МВР са основателни. В останалата част до пълните предявени размери
исковете са неоснователни, което обуславя извод, че първоинстанционното решение
в посочената част е неправилно. Същото следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да се
отхвърлят за разликата до пълните им предявени размери и за периода от
01.02.2009г. до 06.04.2009г., включително по отношение на мораторната лихва
върху главницата за обезщетение за ползването на имотите без основание.
Присъдената законна
мораторна лихва върху главниците за периода от датата на подаване на исковата
молба- 20.12.2011г. до
21.02.2013г. е дължима в пълен размер. За да стигне до този извод съдът
съобрази обстоятелството, че претендираните главници в пълните им размери са
били признати от ответника и погасени чрез прихващане в хода на висящото производство – на 22.02.2013г.
Исковата молба има характер на покана за плащане на дължимото обезщетение и
консумативните разходи, която покана е достигнала до ответника с връчване на
препис от исковата молба. Неоснователни са развитите от въззивника възражения
относно основателността на претенцията. Главното парично вземане е било дължимо от ответника
и същото е било погасено в хода на производството, като същевременно исковата
молба за същото вземане има характер на покана за плащане. Ответникът е
изпаднал в забава по отношение на целия размер на претендираните главници и за
целия исков период след датата на подаване на исковата молба, поради което
дължи законна мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до погасяване на задължението, осъществено на 22.02.2013г. Ето защо
решението в тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенциите, предявени срещу Г.Д.“Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма” :
По изложените от съда съображения, че за
периода от време след поканата – след 07.04.2009г. ответникът като длъжник не е
поставен в забава по отношение на невъзникнало към момента на поканата
задължение за обезщетение за ползване без основание на процесния имот и за стойността на консумативните разноски, се налага извод, че предявеният иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е изцяло неоснователен. В случая ищецът
претендира лихва за забава върху главница за обезщетение за ползване на имоти
без основание, която е начислена за м.01.2010г. и за м.01.2011г., както и за
стойността на консумативни разходи, начислени за периода от 01.01.2010г. до
31.07.2011г. Очевидно е, че главните парични вземания касаят период, следващ
датата на получаване на поканата за плащане, поради което претенцията е
неоснователна. Неоснователно е предявеното вземане за заплащане на законна
мораторна лихва върху главниците, считано от 20.12.2011г. /датата на подаване на
исковата молба/ до погасяване на задължението – 21.02.2013г. И това е така, тъй
като ответникът е конституиран като такъв с определение на съда от 23.10.2017г.
по реда на чл. 228, ал. 3 от ГПК. Посочената
разпоредба изрично допуска възможността ищецът да насочи
иска си срещу нов ответник, който не е съгласен да встъпи в делото. Тази форма
на изменение на иска е допустим способ за последващо пасивно субективно
съединяване на искове, предпоставките за което са искът срещу новия ответник да
произтича или от същото основание, или да има същия петитум като първоначалния
иск.
По изричната разпоредба на чл. 228, ал. 3 от ГПК искът срещу новия ответник се смята за
предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда. В този
смисъл е постановеното решение №
38/13.03.2017г. по т.д. № 3675/2015г. на
ВКС, II ТО, в което, с позоваване на практиката по решение № 160/22.10.2009г. по т.д. № 39/2009г. на ВКС, ІІ ТО, е прието, че
процесуалното правоотношение между ищеца и новоконституирания по реда на чл.
228, ал. 3 от ГПК ответник
възниква от датата, когато е направено изричното искане от страна на ищеца за
неговото конституиране. В случая искането за конституиране като ответник по
делото на ГД “Н.П.” е направено в молба на ищеца, представена в открито съдебно
заседание на 19.11.2013г., проведено по гр.д. № 6718/2012г. по описа на СГС. Към
посочената дата главното парично вземане по чл. 59 от ЗЗД е било погасено чрез
прихващане на насрещни вземания между страните, като липсват доказателства ответникът
да е бил поставен в забава за плащането му чрез отправяне на покана по реда на
чл. 84, ал. 2 от ГПК преди датата на подаване на молбата за конституирането му
като ответник по делото. Ето защо се налага извод, че ответникът Г.Д.“Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма” не дължи обезщетение
за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за исковия период – 20.12.2011г. до
21.02.2013г.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва се
отмени изцяло в частта, в която са уважени предявените срещу Г.Д.“Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма” искове.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззивника МВР следва да се присъдят сторените по делото разноски
съразмерно на уважената част от въззивната жалба, които възлизат на сумата от
общо 475 лева.
В полза на въззивника
Г.Д.“Жандармерия, специални операции и борба с тероризма” следва да се присъдят
сторените по делото разноски в пълен размер, доколкото неговата въззивна жалба
е уважена изцяло. Сторените разноски възлизат на сумата от общо 467, 46 лева,
от който 167, 46 лева за държавна такса и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение.
В
полза на въззиваемата “БДЖ – Т.П.” ЕООД следва да се присъдят сторените по
делото разноски съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба на МВР,
които възлизат на сумата от общо 159 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С
оглед изхода на спора в полза на ответника МВР следва да се присъдят съдебни
разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от общо 141, 05
лева за юрисконсултско възнаграждение, а в полза на Г.Д.“Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма” – 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
изхода на спора първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която
ответникът Г.Д.“Жандармерия, специални операции и борба с тероризма” е осъден
да заплати в полза на ищеца съдебни разноски в цялост, а по отношение на МВР –
да се отмени в частта, в която този ответник е осъден да заплати в полза на
ищеца съдебни разноски за сумата над 866, 82 лева до присъдения размер от 1
636, 47 лева.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 80763 от 02.05.2020г., постановено
по гр.дело № 50613/2013г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, в следните части: в частта, в която са уважени
предявените срещу МВР искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на следните суми: за разликата над сумата от 5 782, 60 лева до пълния
предявен размер от 19 168, 81 лева и за периода от 01.02.2009г. до 06.04.2009г.,
включително; за
разликата над 150 лева до пълния предявен размер от 497,
31 лева и за периода от 01.02.2009г.
до 06.04.2009г.; за разликата над 1 084, 73
лева до пълния предявен размер от 4 032, 34 лева; изцяло в частта, в която са уважени предявените срещу Г.Д.“Н.П.” обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и за
заплащане на законна мораторна лихва от датата на подаване на исковата молба до
21.02.2013г.; в частта, в която Г.Д.“Н.П.”
е осъдена да заплати на ищеца съдебни разноски в производството в пълен размер;
както и в частта, в която ответникът
МВР е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в производството за сумата
над 866, 82 лева И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “БДЖ – Т.П.” ЕООД,
с ЕИК********, седалище и адрес на управление *** срещу М.НА В.Р., гр. София,
ул. “********обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, както следва: за заплащане на сумата над 5 782, 60 лева до пълния предявен размер от 19 168, 81 лева и за
периода от 01.02.2009г. до 06.04.2009г., представляваща лихва за забава за
периода върху всяко месечно вземане от 07.04.2009г. или от първо число на
следващия месец до 19.12.2011г. върху главница в размер на 54 586 лева –
обезщетение за ползване без основание през периода 07.04.2009г. до 31.12.2009г.
на имот, собственост на “БДЖ – Т.П.” ЕООД, а именно: “Административна сграда на
3 ет. в гара Горна Оряховица; за заплащане на сумата над 150 лева до пълния
предявен размер от 497, 31 лева и за периода от 01.02.2009г. до 06.04.2009г.,
представляваща лихва за забава за периода върху всяко месечно вземане от
07.04.2009г. или от първо число на следващия месец до 19.12.2011г. върху
главница в размер на 1 417 лева - обезщетение за ползване без основание през
периода 07.04.2009г. до 31.12.2009г. на имот, собственост на “БДЖ – Т.П.” ЕООД,
а именно: “2 броя гаражни клетки в гара Горна Оряховица“; за заплащане на
сумата над 1 084, 73 лева до пълния предявен размер от 4 032, 34 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2010г. до 19.12.2011г. върху
главница в размер на 15 160, 61 лева – стойност на консумативни разходи
/електроенергия, студена вода и телефонни услуги/ за ползването през периода
07.04.2009г. до 31.12.2009г. на имот, собственост на “БДЖ – Т.П.” ЕООД - Административна
сграда на 3 ет. в гара Горна Оряховица.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “БДЖ – Т.П.” ЕООД,
с ЕИК********, седалище и адрес на управление *** срещу Г.Д.“Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма” – МВР, гр. София, ул. “********/конституиран
като ответник в хода на производството в качеството му на правоприемник на Г.Д.“Н.П.”
– МВР/ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, както следва: за заплащане на сумата от 1 771, 72 лева, представляваща
лихва за забава за периода върху всяко месечно вземане от 01.02.2010г. или от
първо число на следващия месец до 19.12.2011г., начислена върху върху главница
в размер на 12 406 лева – обезщетение за ползване без основание през м.01.2010г.
и през м.01.2011г. на имот, собственост на
“БДЖ – Т.П.” ЕООД, а именно: “Административна сграда на 3 ет. в гара
Горна Оряховица”; за заплащане на сумата в размер на 1 503, 68 лева,
представляващи законна лихва за забава от датата на исковата молба –
20.12.2011г. до 21.02.2013г., начислена върху обезщетението за ползване без
основание през м.01.2010г. и през м.01.2011г. на имот, собственост на “БДЖ – Т.П.”
ЕООД, а именно: “Административна сграда на 3 ет. в гара Горна Оряховица”; за
заплащане на сума в размер на 45, 98 лева, представляващи лихва за забава за
периода върху всяко месечно вземане от 01.02.2010г. или от първо число на
следващия месец до 19.12.2011г., начислена върху главница в размер на 322
лева - обезщетение за ползване без
основание през м.01.2010г. и през м.01.2011г. на имот, собственост на “БДЖ – Т.П.”
ЕООД, а именно: “2 бр. гаражни клетки в гара Горна Оряховица”; за заплащане на сума
в размер на 39, 04 лева, представляващи законна лихва за забава от датата на
исковата молба – 20.12.2011г. до 21.02.2013г., начислена върху обезщетението за
ползване без основание през м.01.2010г. и за м.01.2011г. на имот, собственост
на “БДЖ – Т.П.” ЕООД, а именно: “2 бр.
гаражни клетки в гара Горна Оряховица”; за
заплащане на сума в размер на 1 640, 16 лева, представляващи лихва за забава за
периода от 05.02.2010г. до 19.12.2011г. начислена върху всяко месечно вземане
за потребените през периода 01.01.2010г. до 31.07.2011г. консумативи
(електроенергия, студена вода и телефонни услуги) в общ размер на 27 910, 09
лева при ползването на имот, собственост на
“БДЖ – Т.П.” ЕООД, а именно: “Административна сграда на 3 ет. в гара
Горна Оряховица”; за заплащане на сума в размер на 3 372, 59 лева, представляващи
законна лихва за забава от датата на исковата молба – 20.12.2011г. до
21.02.2013г., начислена върху потребените през периода 01.01.2010г. до
31.07.2011г. консумативи (електроенергия, студена вода и телефонни услуги) в
общ размер на 27 910, 09 лева при ползването на имот, собственост на [фирма], а именно: “Административна сграда на
3 ет. в гара Горна Оряховица”.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80763 от 02.05.2020г., постановено по гр.дело № 50613/2013г. по описа на СРС, ГО, 59
състав,
в останалата му част.
ОСЪЖДА М.НА В.Р., гр. София, ул. “********да
заплати на “БДЖ – Т.П.” ЕООД, с ЕИК********, седалище и адрес на управление *** на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 159 /сто петдесет и девет/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА “БДЖ – Т.П.” ЕООД, с ЕИК********,
седалище и адрес на управление *** да заплати на М.НА В.Р., гр. София, ул.
“Шести септември” № 29, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 141, 05
/сто четиридесет и един лев и 05 ст./ - съдебни разноски в първоинстанционното
производство, както и да заплати на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 475 /четиристотин седемдесет и пет/ лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА “БДЖ – Т.П.” ЕООД, с ЕИК********,
седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.Д.“Жандармерия, специални операции
и борба с тероризма” – МВР, гр. София, ул. “********, на основание чл. 273, вр.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 467, 46 /четиристотин шестдесет и седем лева и 46
ст./ лева – съдебни разноски във въззивното производство, както и да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
300 /триста/ лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство.
Решението,
в частта, в която съдът се е произнесъл по предявените срещу МВР обективно
кумулативно съединени искове, подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Решението
в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.