Р Е Ш Е Н И Е
№............/............2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи януари 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2428/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от Г.Т.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу решение № 260118/16.09.2020 г. на Варненския районен съд (ВРС),
постановено по НАХД № 2179/2020 г., с което е потвърден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система Серия К № 3066505, с който на Г.Т.Ч., за нарушение на чл. 21, ал. 2
във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.
189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно и неправилно, постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на
материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо – касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК). Счита, че съдът е допуснал превратно тълкуване на закона и на
събраните по делото доказателства, като е изградил правните си изводи без
обстойно да обсъди всички доказателства, приложени към административната
преписка и възраженията, релевирани във въззивната жалба. Сочи, че не са
представени доказателства относно местоположението на процесния пътен участък,
където е извършено нарушението, както и дали нарушителят е навлязъл в участъка,
в който е ограничена скоростта. Аргументира, че по делото не е представена
схема на разположение на пътните знаци в процесния участък от пътя от
администрацията, отговорна за неговото стопанисване, както и че не е ясно дали
точно в този пътен участък, сигнализиран със знак В-26, е разположено
процесното автоматизирано техническо средство, с което е заснето нарушението.
Навежда доводи, че от приложения снимков материал не може да се определи със
сигурност, че отчетената скорост е именно на МПС с посочения в електронния фиш
модел и номер, тъй като снимката е неясна и номерът на автомобила е напълно
нечетим – не се вижда нито една цифра или дори буква от регистрационния номер
на сочения в електронния фиш автомобил. Като самостоятелно основание за отмяна
на електронния фиш сочи липсата на описание на съставомерните признаци на
нарушението по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, касаещи вида на пътния знак,
конкретната стойност на ограничението, въведена с него, месторазположението на
съответния пътен знак спрямо мястото на извършване на нарушението с оглед
обхвата му на действие. На изложените основания се иска отмяна на обжалваното
съдебно решение и отмяна на издадения електронен фиш.
В депозирана
чрез представител по пълномощие молба касационният жалбоподател поддържа изцяло
подадената касационната жалба на изложените в нея основания.
Ответникът –
Областна Дирекция на МВР – Варна, по съображения, подробно изложени в
депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната
жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случай на уважаване на
касационната жалба и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение,
моли за присъждането им в минимален размер.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспорения
пред районния съд електронен фиш Г.Т.Ч. е наказан за това, че на 21.09.2019 г.
в 01:35 часа, в област Варна, община Аврен, по път първи клас № 9 (извън
населено място), в посока от гр. Варна към гр. Бургас, преди кръстовището за
к.к. „Камчия“, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60 km/h, е
управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 300 ТД“ с регистрационен номер А 4063 МТ
със скорост 93 km/h, което е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № 003059047ВАА, като е отчетена превишена стойност на разрешената
скорост с 33 km/h.
Гореописаното е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на Г.Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00
лева.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като в електронния фиш се
съдържа описание на извършеното нарушение, което е индивидуализирано в степен,
позволяваща на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да
разбере в какво е обвинено и да упражни правото си на защита, както и съдържа
всички реквизити, изискуеми съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Първостепенният съд е изложил
аргументи за установеност на административното нарушение, както и за правилно
определяне от административно-наказващия орган (АНО) на квалификацията на
деянието и на приложимата санкционна норма. Посочил е, че нарушението е
установено и заснето с годно автоматизирано техническо
средство, вписано в регистъра на одобрените средства за измерване. Констатирал е, че не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно
възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни
изводи.
В
касационната жалба бланкетно се твърдят допуснати в хода на първоинстанционното
съдебно производство съществени нарушения на процесуални правила, без да са
наведени конкретни възражения в тази насока. При извършена проверка на
въззивното решение настоящата инстанция не констатира наличие на порок от вида
на изброените в чл. 348, ал. 3 от НПК, представляващ съществено процесуално
нарушение, което да обуслови отмяна на постановения от ВРС съдебен акт само на
това основание, поради което наведеното в обратен смисъл оплакване е
неоснователно.
Съгласно чл.
189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Анализът на правната норма сочи, че същата регламентира
правилата за издаване на електронен фиш за налагане на глоба, като въвежда
изискване нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система. Съобразно тези правила е издаден и оспореният пред
районния съд електронен фиш. Видно от неговото съдържание същият съдържа всички
изискуеми реквизити по чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП. От наличните по
делото доказателства (снимков материал, протокол от проверка №
38-С-ИСИС/25.07.2019 г. и удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
09.10.4823) по безсъмнен и категоричен начин се установява както извършването
на нарушението, така и изправността на мобилната система за видеоконтрол,
посредством която е установено същото към посочената в електронния фиш дата. Правилно
решаващият състав на ВРС е приел, че електронният фиш съдържа пълно, точно и
ясно описание на извършеното от касационния жалбоподател административно
нарушение, както от фактическа, така и от правна страна. В електронния фиш са
посочени съставомерните признаци на нарушението по чл. 21, ал. 2 във връзка с
ал. 1 от ЗДвП, включително конкретният вид и местоположение на пътния участък,
в който е поставен пътен знак В-26, забраняващ движението на МПС със скорост
по-висока от 60 km/h. Противно на твърдяното в касационната жалба, от
приложения по делото снимков материал се установява точното месторазположение
на автоматизираното техническо средство, с което е установено нарушението в
посочения в електронния фиш пътен участък, а именно: път първи клас № 9 на
разклона за к.к. „Камчия“. От приближения кадър в изготвената снимка ясно се
вижда пълният регистрационен номер на автомобила, с който е извършено
нарушението, като от наличната в административната преписка справка се
установява, че същият е собственост на Г.Ч.. При определянето на точната
скорост на движение на управлявания от Ч. автомобил е приспаднат дължимият
съгласно чл. 755, ал. 1, т. 2, предложение първо от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, толеранс от 3 km/h, което се
установява от общата информация, отразена под изготвената снимка, приложена по
административно-наказателната преписка.
Неоснователно
в касационната жалба се възразява, че не е установено наличието на поставен
знак В-26 поради непредставянето на схема на разположение на пътните знаци в
процесния участък от пътя от администрацията, отговорна за неговото
стопанисване. При наличие на оспорване на установената в електронния фиш
фактическа обстановка касаторът (въззивник в производството пред ВРС) е
следвало да направи съответните доказателствени искания във въззивното
производство за събиране на доказателства, които да оборят установените от АНО
факти. Видно от съдържанието на протокола от единственото проведено пред
районния съд открито съдебно заседание, Г.Ч. е представляван от упълномощен
адвокат, който изрично е заявил, че няма искания по доказателствата, поради
което в същото съдебно заседание е даден ход на делото по същество. Освен това,
оплакване за неустановеност наличието на
знак В-26 в процесния пътен участък не е релевирано с въззивната жалба, а едва
с депозираната след приключване на съдебните прения писмена защита.
В издадения
електронен фиш правилно е определена квалификацията на деянието, както и коя е
приложимата санкционна норма, като наложеното наказание е в изрично определения
в последната фиксиран размер, поради което не е налице релевираното в жалбата
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изречение второ от ЗАНН.
Настоящата
инстанция напълно споделя изложените от ВРС мотиви относно липсата на основния
за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, и на
основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, препраща към тях.
По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че
обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна,
поради което е дължимо оставянето му сила.
Предвид
крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази,
че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането
само на едно открито съдебно заседание, в което Областна Дирекция на МВР –
Варна не е била процесуално представлявана, съдът намира, че в полза на
ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната съдебна инстанция, изчислени съобразно чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които
касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260118/16.09.2020 г. на
Варненския районен съд, постановено по НАХД № 2179/2020 година.
ОСЪЖДА Г.Т.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Областна
дирекция на МВР – Варна разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80,00 (Осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.