№ 3584
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100505490 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.10.2020 г. по гр.дело № 12285/19 г., СРС, I ГО, 173 с-в
е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, че В. Й. Б., ЕГН ********** и Б. Д. Б., ЕГН **********, дължат
солидарно на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, във връзка с топлоснабдяването на
недвижим имот апартамент в град София, ж.к. „*******, *******, гараж 5
към него, аб. № 332602, както следва: 41,02 лв. главница за дялово
разпределение за периода м.11.2015г.-м.04.2018г., ведно със законната лихва
от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (15.11.2018г.) до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
предявените искове за горницата над 41,02 лева до пълния им предявен
размер от 59,94 лева и за периода м.05.2014г.-м.10.2015г., ведно с
припадащата се законна лихва; 3, 87 лв. законна лихва за забава върху
главницата за периода 31.10.2015г.-05.11.2018г ., като е отхвърлил
предявените искове за горницата над 3,87 лева до пълния им предявен размер
от 13,03 лева. Осъдил е В. Й. Б., ЕГН ********** и Б. Д. Б., ЕГН **********
да заплатят на Т.С." ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
1
сумата от 46,14 лева (всеки от тях по 1/2 част от сумата), представляваща
разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 72729/2018г. на СРС. Осъдил
е В. Й. Б., ЕГН ********** и Б. Д. Б., ЕГН ********** да заплатят на Т.С."
ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 378,33 лв./ всеки
от тях по 1/2 част от сумата, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 12285/2019г. на СРС).
Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25170257 от 19.11.2020
г. от ответниците В. Й. Б., ЕГН ********** и Б. Д. Б., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр.София, ж.к.“******* с мотиви, изложени в жалбата.
Същите са доста фрагментарни, препращащи към писмени доказателства, с
емоционални елементи, но по пътя на тълкуването въззивната инстанция
приема, че се оспорват приетите по делото ССЕ и особено СТЕ, работила без
оглед на процесния обект, гараж, за който е подадена молба до „Т.С.“ ЕАД, че
ответниците не желаят ползването на „измамните услуги“ на ищцовото
дружество, а и такива не са ползвани повече от 35 години, че всъщност
топлината затопля външните покривни слоеве и не може да се ползва като
ТЕ. Молят съда да „отхвърли предявените искове на ищеца като
незаконосъобразни, ползващи него лично, без вина на ответника, като
недопустими-недоказани и неоснователни.“
Въззиваемото дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.******* представлявано от Изпълнителния
директор А. А. оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
2
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу ответниците
В. Й. Б., ЕГН ********** и Б. Д. Б., ЕГН ********** за признаване за
установено, че ответниците в качеството си на потребители на топлинна
енергия дължат солидарно на „Т.С." ЕАД във връзка с топлоснабдяването на
недвижим имот в град София, ж.к. „*******, гараж 5, аб. № 332602, както
следва: 59,94 лева-главница за дялово разпределение за периода м.05.2014г.-
м.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (15.11.2018г.) до
окончателното й изплащане; 13,03 лева-законна лихва за забава върху
главницата за периода 31.10.2015г.-05.11.2018г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди се, че ответниците са изпаднали в забава.
Ответниците в срока по чл.131 ГПК са подали отговор на исковата
молба, в който са оспорили предявените искове.
Третото лице помагач изразява писмено становище за основателност и
доказаност на исковете.
От правна страна:
Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че решението
е обжалвано изцяло, доколкото може да се установи от подадената въззивна
жалба, но жалбоподателите имат интерес от обжалване само в частта, в която
исковете са уважени.
От представеното по делото писмено доказателство нотариален акт №
3
149/16.07.1992 г., т.53, дело № 10115/1992 г. се установява, че В. Й. Б. е
придобил по реда на ЗЖСК правото на собственост върху недвижим имот -
гараж, находящ се в град София, ж.к. *******, *******, гараж № 5, ведно с
припадащите му се права и площи. По делото липсват данни за настъпила
промяна, поради което следва да се приеме, че за процесния период
ответниците като съпрузи са били собственици на процесния имот, гараж
Това се потвърждава от представения към исковата молба и неоспорен от
ответника Договор за наем от 1995г. На основание чл.32 СК ответниците
носят солидарна отговорност за задълженията във връзка с доставяната до
имота ТЕ и за дължимите суми за дялово разпределение.
Ето защо, следва да се приеме, че ответниците, като собственици на
процесния имот за процесния период м.05.2014 г. до м.04.2018 г., се явяват
потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията
след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., По смисъла на тази норма, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като топлоп‐
4
реносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между
страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба
(доставка) на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е било установено, че в конкретния казус е била въведена
системата за дялово разпределение. От заключението на приетата по делото
СТЕ се установява, че сградата е без консумация на топлинна енергия за
отопление и не е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация.
Топлинната енергия в сградата, съобразно съдържанието на заключението, е
за битово горещо водоснабдяване./БГВ/ Консумацията на гореща вода за
процесния имот е 0 куб.м. Технологичните разходи на абонатната станция са
съответно приспаднати. Дяловото разпределение за процесния период е
извършено от фирмата за дялово разпределение на базата на реални отчети и
в съответствие с действащата нормативна уредба. Топлинната енергия в
абонатната станция е отчитана от метрологично годни измервателни уреди.
Приета е и ССЕ, от която се установява, че за процесния период
задълженията за дялово разпределение възлиза на 59,94 лева, а лихвите за
забава върху него - на 12,47 лева. Не е установено наличие на платени от
ответниците суми. Въззивната инстанция кредитира заключенията на вещите
лица като безпристрастни и компетентно изготвени. На практика ответниците
считат, че принципно не дължат претендираните суми, тъй като не са ги
5
ползвали 35 години. Тези възражения са неоснователни. Ответниците са
собственици на обект в сграда - етажна собственост. Потребяваната от
абонатите топлинна енергия може да е за отопление на имотите, но може да е
само за битово горещо водоснабдяване, както е настоящият случай. От
абоната зависи какво точно потребление за гореща вода ще има и оттам дали
ще му бъде начислена сума за доставена топлинна енергия. В случая сума за
доставена топлинна енергия не е начислявана. Начислени са и се търсят суми
само за такса за дялово разпределение. Съгласно общите условия тази такса
съставлява цена за обслужване на партидата на клиента, изготвянето на
изравнителната сметка и отчитане на уреди. Тя не е обвързана от това дали
клиентът през процесния период е решил да разходва или не гореща вода в
имота си, а видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, в процесния гараж има водомер за гореща вода с нулеви
показания.
Съдът е взел предвид своевременно направеното възражение за
погасителна давност, както и обстоятелството, че за процесния период са
действали ОУ от 2014 г. и ОУ в сила от 11.07.2016 г., като според последните,
по-точно чл.33, ал.2, „Клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурите по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество ТЕ за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.“
Извършените изчисления по реда на ч.162 ГПК са правилни.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.10.2020 г. по гр.дело № 12285/2019 г.
на СРС, I ГО, 173 с-в в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД-„Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6